Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
сп. Житно зърно бр. 24 / 2011 г.
Доброто
Учителя
Доброто е жива сила, която работи в цялото Битие. Ако не можете да се свържете с него, вие не можете да се домогнете до живота
Доброто е магия, с която човек превръща отрицателните сили в положителни
Какво е „добро“
Каквито и определения да дадете за доброто, те са относителни. Досега никой философ не е дал абсолютно определение за понятието добро. И нашето определение ще бъде относително. Ние казваме: „Добро е това, което при всички случаи остава едно и също. То не се огъва.“ Както и да го въртиш, накъдето и да го обръщаш, доброто не се огъва.
Има добро над кармата. Има добро, което е за ликвидиране на едно зло. Тогава ти правиш добро по кармични причини. Но има и друго добро - за самото добро, не по кармични причини. Това е вече дихарма. Това е истинско добро. Има вода само за миене, а има друга вода, по-чиста — за пиене. Доброто, което някой прави по кармични причини, т.е. като отплата за добро, сторено нему в миналото, е ценно за Небето, обаче най-ценно е това добро, което става не по закона на кармата, но по свобода и от Любов.
Истинско добро е онова, за което нищо не е платено. И при положение, когато всичко е платено, хората пак не са готови за услуги, за добри дела.
Доброто не се заключава нито в даване пари на човека, нито в отдаване на почести, нито в подобряване условията на живота му. Цял живот бащата и майката се грижат за децата си да ги отгледат, възпитат и образоват, и в края на краищата те пак неблагодарни остават. Истинското добро, което можете да направите на човека, е да го свържете с Първата Причина, да му покажете правия път в живота. Щом човек се обърне към Бога, животът му се обновява и той се предава в служене на Бога.
Божественият морал означава, че доброто, което правя, трябва да засегне цялото човечество, да внесе нещо ново, всички да се ползват от него.
Доброто се помни само когато се прави. Доброто, което сега не се прави, не е добро. Минало добро няма.
Доброто е вътрешен непреривен процес.
Доброто е съзнателен, а не механически процес. Да любиш, да бъдеш добър - това е най-голямото изкуство в живота.
Доброто е магия, с която човек превръща отрицателните сили в положителни. Един закон гласи: „Когато имаш препятствия, мъчнотии, тежка болест, направи една жертва - и те ще се отстранят.“
Най-малкото добро
Днес ще направите най-малкото добро, което никой не вижда. Толкова да е малко, че само Господ да го види. Като станете сутринта, кажете: „Днес искам да направя най-малкото добро заради Господа!“
За да бъдеш добър, се изисква много малко. Например ще дадеш чаша вода някому. Ако не можеш да направиш добро на някой човек, направи добро на някое животно, растение или извор.
Всеки ден по едно малко добро - това трябва да бъде всекидневна задача. Всеки може да посети своя приятел с любов. Всеки може да посети един болен, един беден, един обезсърчен с любов. Всеки може да полее едно изсъхнало цветенце с любов.
Не само веднъж на годината да правиш добро, а всеки ден, макар и да бъде микроскопическо добро; тогава умът, сърцето и душата ти ще работят отлично.
Малките подтици на доброто постигат големите работи в света. Мислете първом за хората и после за себе си. Като направиш едно добро, 25 хиляди години ще жънеш последствията.
Прояви на доброто
Докато обичаш, си добър. Щом престанеш да обичаш, ти вече си човек на миналото.
Да желаеш доброто на другите хора, както на себе си; да желаеш успеха на ближните си, както на себе си - това значи да съществува между хората вътрешна разумна връзка.
Ако няколко добри хора съсредоточат мисълта си към доброто на своя народ, те биха постигнали големи резултати.
Като направиш някому добро, това добро остава за вечността.
Когато правиш добро - крий го, а когато правиш зло - открий го, нека знаят всички. Това е закон. Когато правиш добро, крий го, никой да не го знае. Нека само Бог те знае.
Кажете ли си: „Аз направих това“, работата ви пропада.
Човек, когато прави добро, другите хора да не знаят това. Защото, щом правиш добро и хората знаят, ти вече не се ползваш от него.
Като направиш добро, тъй го направи, че да не ти се плаща за него.
Всякога, когато направиш едно хубаво дело в света, един хор от светли същества в небето запява: „Слава на Господа, че един човек е направил едно добро дело.“
Само когато човек действа с добро, е свободен.
Бог е Доброто в света. Някой ще каже: „Защо ще правим добро?“ Без него не можеш да растеш.
Не правиш ли добро, не очаквай никакъв добър живот и никакво щастие, никой не се интересува от теб. Значи от теб зависи да бъдеш щастлив или не.
При всяка добра постъпка човек чувства в себе си една радост, влиза в един нов свят, усеща се силен, мощен. Намира се израснал и като че ли завеса след завеса се вдигат пред него.
Защо човек при доброто се чувства радостен? Защото е в хармония с основния закон на Битието — Единството. И тогава приток на сили от целия всемир се влива в него.
Когато някой е натъжен, намерете начин тайно да му направите добро.
Ще ви дам едно правило — във всяко добро, във всяка добра постъпка трябва да правим връзка с Божествения свят, за да се изяви. Например подаваш чаша вода някому; спри се, вдълбочи се вътре в себе си, почувствай любов към него, изпрати му струя от любов. Като почакаш малко, за да дойдеш до това състояние, при което да поднесеш чашата вода, ти влагаш в нея нещо ценно от своята душа. И тогава, заедно с водата, твоят ближен приема и онова Божественото, което излиза из дълбините. В света, от който сме излезли, ни държат отговорни за всичко, което правим с онова, което са ни дали. Като направиш добро, печалбата остава на теб.
Всякога можеш да правиш добро. Например някой има нужда от помощ, но си болен; насочи мисълта си да му помогнат. Тогава все ще се намери кой да му помогне. Има голямо разнообразие в това. Начинът, по който ти можеш да направиш добро, е само твой; всеки да прави добро, както знае. Аз минавам покрай някого, давам му една ябълка и си отивам. Друг ще му даде нещо повече и ще поговори с него. Трети ще му даде нещо, но и ще му каже „Ела с мен“, ще го заведе вкъщи на обяд. Никой друг не може да направи така доброто, както ти можеш да го направиш. Красиво е вечното разнообразие в доброто.
Където и да си, при каквито и условия да се намираш, имаш възможност да направиш добро. Зад доброто се крият придобивките на човешкия живот. И при най-лоши условия имаш възможност да направиш добро. Защо светът да се пълни с тези думи: „Аз не мога, нямам условия“. В природата, откъдето минеш, можеш да направиш нещо: видиш някой камък и се спънеш - я го тури на място; или видиш някоя книжка да се търкаля по пътя - я се наведи, вдигни я и я прибери настрана. Всичко това, което правите, се отбелязва в природата, има една книга, в която се записва.
Доброто можете да получите само от вашите добри мисли и чувства. Добрите мисли и добрите чувства са водата на живота - живата вода. Добрите постъпки са хлябът на живота - живият хляб.
Добрият човек
Кой човек е добър? Добър човек е онзи, който може да приложи доброто в даден момент. Добрият човек е безпристрастен. Той гледа еднакво на всички хора. В него няма лицеприятие. Той дава правилна преценка на всички живи същества и определя отношенията си към всяко същество според естеството му. Добрият човек е извън всякакви закони. Той сам е закон. Ако поставите добрия човек в известни рамки, вие го ограничавате и той губи добротата си. Доброто се развива само при свобода.
Добър човек е онзи, който живее за Бога. Лош човек е онзи, който живее за себе си. Който живее лошо, никога не е видял Бога, а който живее добре, Го е видял. Като правиш добро, ти се приближаваш до Бога. Не с едно добро дело, но с оная велика подбуда вътре в теб ти се приближаваш към Бога.
Хиляда души ако направят зло, то един човек като направи добро, то се компенсира. Ако си добър човек, ти струваш колкото 1000 лоши хора.
Като не разбират Божиите закони, хората казват, че човек трябва да бъде добър. Те мислят, че ако човек е добър, няма да има никакви мъчнотии и изпитания. Добрият човек е извор, който постоянно дава. Казват му: „Дай!“ - и той дава. Добрият човек дава и не мисли колко е дал, защо е дал, заслужено ли е дал. Това не значи, че добрият човек не разсъждава, но като цени времето, той предпочита да даде, отколкото да изгуби онова, което не се връща. Колкото искате от добрия човек, толкова ще ви даде.
Ако един човек е добър, защото той е в едно религиозно общество, това е понятно според мен, но който е в едно лошо общество добър, той е истинският добър човек. Да си добър между добрите, то е естествено, но да си добър между лошите, това е нещо извънредно.
Когато човек умре, нищичко от своето имане не може да пренесе от този свят в онзи. На границата има митничари, които всичко спират и задържат. Обаче светиите знаят начин да пренесат всичкото си имане на онзи свят — става чрез правене на добро. Да бъде човек добър, това е здравословно състояние. Ако не бъдеш добър, нищо не можеш да постигнеш. Всички най-добри постижения почиват върху доброто.
С добрия човек никой не злоупотребява.
Същината на човека е доброто!
Ученикът трябва да разработва доброто в себе си. Затова е пратен на Земята.
Доброто и злото
Хората говорят за Бога, за небето и за земята, но един от близките въпроси за тях е, защо съществува злото. Много просто, злото е половината на доброто. Какво е тогава доброто? Цялото на злото. Значи злото се е отделило от доброто, като от цяла единица, и съставя негова половина. Доброто пък, като цяло, превръща всичко в добро. Българската пословица „Всяко зло за добро“ има предвид тъкмо това, че само доброто е в сила да превърне злото в добро. Ето защо, не се смущавайте, когато се натъквате на злото. То е част от доброто, а частта е по-слаба от цялото. Нека тази мисъл остане в ума ви, като съзнателна, разумна работа, която ще придаде нещо към вашето съзнание.
За доброто трябва воля. За да вървиш нагоре, изисква се воля. А само при доброто се отива нагоре. За злото няма нужда от воля. Ти само се остави на течението и то само ще те повлече надолу. Воля трябва за доброто.
Щом е дошъл на Земята, човек трябва да работи върху себе си, да организира своите мисли и чувства. Докато не организира своите мисли, чувства и действия, човек всякога ще счита, че животът извън него е лош. Той ще третира въпроса за доброто и злото, без да си дава отчет, че и едното, и другото се крият в него. Това, което причинява разлагане в човека, е злото. Това, което гради в него, е доброто.
Човек не може да придобие вътрешен мир, докато не осъзнае, че злото като космическа сила е толкова необходимо за него, колкото и доброто. Като знае това, човек не трябва да се бори със злото, да мисли, че може да го унищожи. Иска ли по някакъв начин да се справи със злото, трябва да му противопостави доброто. Следователно, когато човек иска да се освободи от злото, което се е загнездило в центъра на съзнанието му, той трябва да тури на негово място доброто. Щом доброто влезе в центъра на човешкото съзнание, злото излиза на периферията. При това положение човек вижда злото като външен неприятел и търси начин да се освободи от него.
Когато човек не прилага доброто, ражда се злото. Може ли злото да се роди преди доброто? Може ли човек да осиромашее, преди да е бил богат? Може ли човек да умре, преди да е бил роден? Значи злото се е явило след доброто.
Като ученици вие трябва да се научите да сменяте състоянията си. За да сменя състоянията си, човек се нуждае от повече знания: физически или материални и духовни. Има състояния, които човек не може да трансформира само по физически начин. Нужни са духовни знания и методи, за да ги трансформира.
Злото и страданията пристъпват при човека, без той да ги кани. Те не искат да знаят приема ли ги той или не. Ако злото и страданията посещават човека без негово позволение, колко по-свободно е Доброто в това отношение. Доброто посещава човека на всяко време, защото е господар на положението. Доброто е господар на човека, а човек е слуга на Доброто.
Като ученици вие трябва да знаете законите, чрез които да трансформирате енергиите.
Източници:
Енциклопедичен речник, Петър Дънов, II издание, 38 стр, Астрала, С. 2002 г.; беседа „Добри и лоши условия“ ООК 1927-1928 г., Хелиопол, 1995; беседа „Абсолютната вяра“. ООК, 18.06.1930 г.; Беседа „Които вас приемат“, 25.03.1922 г.. Неделни беседи. Сила и живот, V с.;Беседа „Какво трябва да искаме“, 05.02.1922 г., Неделни беседи. Сила и живот, V с.; „Разговорите при седемте Рилски езера“. С., 1993; „Акордиране на човешката душа“, т. I, С., 1999 г.; Петър Дънов, „За добродетелите и успеха“, 2010 г.