Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
ЕДНА ИСТОРИЯ НА ДИВИТЕ ГЪСКИ
Следващата есен, когато видите дивите гъски да се отправят на юг за зимуване, летейки във формата на "V", бихте могли да се заинтересувате, какво е открила науката относно причините за този вид полет.
Когато всяка птица разперва и размахва криле, тя създава подем за птицата, която непосредствено я следва. Когато лети в такава формация, цялото ято увеличава своя летателен диапазон с най-малко 70% повече, отколкото, ако всяка птица летеше сама.
Хора, които споделят усет за общност и една обща посока, могат да стигнат по-бързо и по-лесно закъдето са тръгнали, защото ползват тласъка на другия до тях.
Когато една гъска изпадне от формацията, тя внезапно усеща съпротивлението и дърпането при опита си да лети сама... и бързо се връща в ятото, за да използва предимството от летателната сила на птицата пред нея.
Ако имаме толкова разум, колкото гъските, ние ще оставаме в групата, с онези, които са се отправили по същия път.
Когато гъската-водач се измори, тя се оттегля назад и друга гъска я замества. Разумно е да има редуване, когато се извършва трудна работа или задача, независимо дали се върши от хора, или от гъски, летящи на юг.
Гъските отзад крещят и насърчават тези отпред да поддържат скоростта.
Какво казваме ние, когато крещим отзад?
И накрая – и това е всичко – когато една гъска заболее, или е наранена от изстрел и изпадне от формацията, две други гъски падат с нея и я придружават, за да й окажат помощ и закрила. Те стоят с падналата гъска, докато тя бъде в състояние отново да лети, или докато умре. Едва тогава те политат нагоре и търсят друго ято, да догонят своята група.
Ако имахме усета и разума на една гъска, ние бихме се грижили и наглеждали един друг като тях.
Превод от английски