Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
ЖИВА ВОДА
Божанка Ганева
Самоопределение
Всички гости напуснаха храма,останах сам - тишина и покой.
Не чух стъпки, само гореше олтаря. Сърцето каза: "Това е Той."
Оттук започва пътя тесен, отвън ще бъде трудно,
отвътре - песен. Духът ще те крепи.
Жребият е хвърлен. Два пътя нямаш вече ти.
Намираме се на прага на третото хилядолетие. Трепти зората на новата епоха. Всяка земна твар усеща тръпката на нещо непознато, небивало. Като всяко ново явление, и този преход към Епохата на Водолея раздвижва всички пластове на живата природа. Понякога този процес протича бурно, привидно стихийно; в политически, социален и културен план сме свидетели на войни, нечувани промени в устройството на държавите и обществата, в изкуствата и културата. Този вятър на новото, както Учителят образно го представя в една от своите песни - „Духай ветре", идва да трансформира човешкото съзнание, да го подготви за шестата раса, за новораждането или събуждането на Божественото съзнание.
Промяната на съзнанието е единственият спасителен бряг, който може да ни избави от катастрофата, заплашваща живота на Земята. Всички сътресения, страдания и абсурди, пред които е изправено съвременното човечество, са допуснати от Небето, за да ни принудят да потърсим изход към ново ниво на съзнание, с което човек ще пресъздаде Земята и ще измени съвършено живота върху нея.
Ние не съзнаваме, че притежаваме сила, която крие изключителни възможности за постижения. Тя се заключава в съзнателно изпълнение Волята на Бога и този избор ще ни доведе до един нов свят, наречен в библията „Царство Божие". Човекът е създаден по образ и подобие на Бога, но този образ е дълбоко скрит в нас, той спи вътре от незапомнени времена и сега настава време, когато се създават условия да бъде събуден и проявен. А това означава да преминем от смърт към живот.
Според Библията, когато Ева била извадена от Адам и създадена от неговото ребро, той спял. Този сън не е обикновен, а изразява ниво на съзнание, синонимно на първата човешка смърт. Затова е отбелязан в Библията със специален термин: „И нанесе Господ Бог на Ад ама изстъпление и той заспа." /Битие, 2:21/ От този момент за човека започва една особена епоха в неговото развитие, наречена в окултизма Епоха на Грехопадението. Това е свят на полярностите - на добро и зло, на два различни пола /мъжки и женски/, на светлина и сянка, на ден и нощ. В позитивен план тази епоха бележи развитието на човешката индивидуалност, а в негативен - отделянето на човешката душа от Бога.
Според Учителя, когато Бог създал Адам и го поставил да живее в райската градина, го попитал: „Как искаш да живееш? Като мене или като животните?" За жалост Адам бил склонен към леност - не искал да работи. Затова отговорил: „Някак по ми допада да живея като животните." В този момент той се отделил от Бога и заченал Ева, а Бог само извадил заченатото от него. Оттук разбираме, че има друг начин на живот, който досега остава непознат, неопитан от човечеството. Той представлява верният избор или поправянето на грешката на Адама и предстои да бъде реализиран от съвременния човек. Това е животът „като Бога".
„И това е Живот Вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Исуса Христа, когото си изпратил" /Евангелие от Йоан, 17:3/. Да познаем Бога означава да Го опитаме - т.е. да се научим да живеем като Него. На този живот именно идва да ни научи Христос. Този живот представлява и същината на учението на Учителя, което дава методи за приложение на Христовите принципи в живота на съвременния човек.
Когато змията казала на Ева, че ако яде от плода на Дървото за познаване на добро и зло, ще стане „като Бога", тя я поставила в един фалшив, обратен, опъков свят, свят на отражението, на Луната, която само отразява слънчевата светлина, а сама не свети. Този свят бил задача и път за преодоляване, фаза от развитието на съзнанието, докато човек сам достигне до света на реалността, на истинския живот - т.е. до Дървото на живота.
Според Учителя Адам символизира ума, а Ева - сърцето. В Божия проект те били едно същество - андрогин, т.е. двуполово същество, което по думите на немския философ и мистик Яков Бьоме представлявало една целомъдрена девица, точен образ на Бога. Това същество трябвало по своя воля да заживее като Бога. За да реализират модела, по който били създадени, за Адам и Ева било необходимо да извървят дълъг път на постепенно овладяване енергиите на ума и сърцето, и това бележело големи епохи В развитието на човешкото съзнание. Първият опит по самостоятелност направило Сърцето. Т.н. Епоха на Грехопадението, в която живее съвременното човечество, е култура на Жената, или култура на човешкото сърце. Тя включва отделянето от Бога, /т.е. от Любовта/, живот в егоизъм /или в т.н. човешка любов/, синонимен на сън-смърт, който е огледален на Божествения, и връщането към Бога с придобита способност за безкористно даване или за Божествена Любов. Защото да опитаме или да познаем Бога означава да любим като Него. А това е Животът на Безсмъртието.
Цикълът на преминаване от смърт в живот е представен от Учителя като кръгово движение в един затворен-отворен кръг, в което грешката в миналото се превръща „за добро" в настоящето, но само ако се измине един велик процес, наречен от него четиристепенен процес на Любовта. Резюмирано представяне на този процес намираме в беседата „Любовта" от поредицата „Трите основи на живота", но като основна идея в учението на Учителя той бива многократно тълкуван и осветляван от него в редица беседи и лекции. Това са проявите на Любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип. Всъщност те бележат целия цикъл на човешкото развитие -от неговото начало до неговия край.
Какво представлява забраненият плод и защо Ева първа яла от него? Според Учителя забраненият плод е човешкият егоизъм. Ева представяла човешкото сърце само за себе си. Т.е тя нямала ум и поискала такъв от Адам. Той обаче не й го дал и тогава се появила змията, която предложила на Ева своя ум. От този момент те започнали да работят заедно и това съчетание е кодирано в библейския разказ като ядене от забранения плод. То представя състояние на съзнанието, което е вън от Любовта, онази точка, в която се отделяме от Бога, не се подчиняваме на Неговата воля. „Защото в който ден ядеш от него, непременно ще умреш." /Битие, 2:17/ Не е случайно, че „изстъплението" на Адам, когато Ева била извадена от него, е наречено сън, а резултатът от яденето на забранения плод - смърт. Става дума не за обикновен сън и не за обикновена смърт, а за една особена тъждественост на сън и смърт, която се превръща в смърт за този, който продължава да спи и в сън за този, който се събуди. С други думи, това е тъй наречената в митологията „временна смърт" и освен нея друга не съществува. Защото смъртта или животът са само изборът на спящия!
Как да поясним тези идеи и защо Вечният Живот ни се струва така далечен и непостижим? Защото възприемаме света около нас чрез съзнанието, с което го осмисляме. Или както народът казва: „Какъвто е умът на човека, такъв ще бъде и халът му."
Какво правим в нашия ежедневен живот с нашето ежедневно човешко съзнание? Ние непрекъснато делим нещата и хората около нас на добри и лоши, на приятели и Врагове, според собствената си преценка за тях. Ние считаме, че ако някой ни причини страдание, той е лош, той е наш враг. Ако някой се прояви глупаво или сгреши, го заклеймяваме като престъпник и глупак. Дали това действително е така? Защо Христос е казал, че трябва да любим ближния си като себе си и трябва да любим и врага си?
Изправени сме пред етапи в развитието на човешкото съзнание. Отделянето на Ева от Адам е станало на едно по-ниско поле, наречено свят на поляризацията, на доброто и злото, и то бележи човешкото его-съзнание. На по-високо ниво на съзнание обаче тези две сили са хармонично свързани и се изявяват една чрез друга без да си противодействат. Всъщност на по-високо ниво те вече не са добро и зло, а един процес на растене. Ето защо в библейския разказ за Грехопадението човешката еволюция е представена в растителни символи - раят е градината, в центъра на която растат две дървета. В действителност те са едно и също дър-во.Дървото за познаване на добро и зло символизира отделянето на човешката душа от Бога, слизането на Духа в материята. Обратният процес на възлизане към Бога се изразява чрез покълването на семето, възкресението или Дървото на Живота.
С други думи, на едно по-високо ниво, на ниво „принципи", андрогинът не е разделен и „вън" и „вътре" съществуват едновременно в една динамична връзка, задаваща целостта на развитието. От това следва, че в Божествения свят човекът не е отделен от Бога /нито Ева от Адам/ и винаги, когато поиска, може да се върне при Него. Според собствената си воля. В това се заключава великият закон на Любовта.
Ако преведем тези символи на езика на съвременния човешки живот, то трябва да признаем, че нашият вътрешен свят и светът, който ни се представя отвън, представляват единно цяло и се намират в причинно-следствена връзка. Ние сами програмираме постъпките на другите спрямо нас чрез своите мисли и чувства, чрез нивото и качествата на своята вътрешна енергия. Народът казва за това: „Каквото повикало, такова се обадило", а индусите го наричат закон за кармата. Някои митологични представи го рисуват като „огледало на дядо Господ", а на героя в българските вълшебни приказки се поставя трудната задача да донесе огледало, синонимна с намирането на жива вода.
Човек не съзнава, че живее в девствен свят и това, което ни се случва, винаги е най-доброто за нас - независимо дали то ни харесва или не. Ако ни причинява болка, то е провокация за нашето развитие, нищо повече. Задача, която ни принуждават да разрешим, макар и насила, но винаги за наше добро. Защото според Учителя злото не съществува вън от нас. То представлява нашето собствено неправилно тълкуване на процесите в природата. А страданието е единствено процес на растене. Затова Учителят съветва: „Радвайте се на това, което става и не скърбете за това, което не става! Всяко нещо, което става, е от Господа и всяко нещо, което не става, е от хората." Той казва още: „Не се изисква много от човека, за да бъде безсмъртен. Достатъчно е всякога да благодари за всичко, което му се случва - за това, което му се дава и за това, което му се взема." Да благодариш за това, което ти се дава, Учителят нарича „външна любов", а да благодариш за това, което ти се взема, „вътрешна любов". За придобиване и проява на вътрешната любов обаче Христос се намери пред кръста.
Какво представлява кръстът? Той е метод за ликвидиране с нашето минало, за освобождаване от собствените ни грешки. В българския епос миналото е представено чрез символа на „спрените води", които ламята е обсебила и за да върне отнетата вода, Крали Марко трябва да се пребори с ламята. Подвигът на юнака, който трябва да върне водата на хората, е синонимен с подвига на Христа на кръста. А Христовият подвиг касае единствено осъзнаване на собствената ни грешка.
Осъзнаването на собствената грешка и освобождаването на човека, който външно е причинител на нашето страдание, от отговорност, е единственият път към Живата вода. В този смисъл т.н. „враг" е вратата, която ни води към живот или смърт. А нашето его-съзнание е ламята, която пази кладенеца с Живата вода.
Ние грешим подсъзнателно - така да се каже в спящо състояние. Това е т.н. „любов като стремеж", чиято цел най-често се оказва нещо, което ни е абсолютно ненужно. Получавайки в отговор страдания, вместо да се коригираме, ние се нахвърляме върху човека, който за егото ни, желаещо винаги да му е добре, е техен причинител. Каква е изненадата ни обаче, когато една глава отсичаме, а две се появяват....защото врагът е собственото ни отражение в огледалото на нашето его и биейки се с него, ние нанасяме удари върху себе си. Във футбола наричат такова поведение автогол, а в медицината -автоимунно заболяване. В този смисъл, чрез своето его-съзнание цялото съвременно човечество е болно от тумор, от едно въображение, което някои наричат смърт.
Всъщност единствената роля на „врага" е да ни избави от нашето собствено зло, което проявяваме без да съзнаваме. Той е привидно жесток, защото е невинен. Спасението е не да го виним за страданието си, а да потърсим в себе си причината, която ни е довела до това абсурдно положение и да я изправим. Успеем ли да превъзмогнем себе си и да оневиним врага си, с нас става нещо необикновено. Един тих глас ни казва: „Не се самообвинявай сега, не плачи, а изправи погрешката си!" Тогава разбираме, че първоначалните ни погрешни представи са били необходими, за да ни доведат до нашата истинска воля - да проявим доброто с любов и разумност, да изпълним волята Божия.
А „врагът", когото следващия път поглеждаме без картечен огън в очите, се оказва внезапно напълно обезвреден. Той се усмихва и ни се извинява. А между нас се получава една топлина, която носи свобода и лекота. И усещането, че си придобил нещо много съществено, че си родил дете - един нов приятел.
Учителят казва: „Вие трябва да знаете как да изправяте този свят отвътре навън"; „Не е беда, че грешите, а че не изправяте погрешките си?"; „Светията е човек, който е направил един милион грешки, но всичките ги е изправил." Защото разкаянието, смирението, плачът, пробуждането на съзнанието съзнателно да служим на Бога елиминират последствията на греха, извършен от човека и го превръщат в двоен дял. Те са Живата вода, която възкресява човешката душа и я изважда от ограничителните условия на живота, където тя е попаднала поради своето несъвършенство.
Да благодарим за страданието - ето мистерията на живота. Сменим ли отношението си към страданието, изчезва и самото то. Христос дойде на Земята, за да ни научи на пълната Любов. Тя ще ни доведе до живот на изобилие и радост, до един свят на вечно съединение и хармония, в който не съществуват страдания и смърт. В Библията този свят е наречен Царство Божие.
Съществува един шумерски мит, в който се разказва за рай, подобен на библейския. Шумерската цивилизация се развива в продължение на няколко хилядолетия преди Христа по долините на реките Тигър и Ефрат. Шумерският рай се наричал Тилмун и представлявал блажен остров някъде в небесата, на който имало всичко, но липсвала прясна вода. Такава жителите на Тилмун добивали от Земята чрез изпарение.
Оттук можем да извадим едно заключение. Изглежда Жива вода може да се добие само на Земята. Чрез страданието, разкаянието и смирението човек излиза от света на греха и смъртта и възкръсва в света на Царството Божие -на Вечния Живот. Учителят казва: „Светлината и тъмнината - това не сме ние. Това са неща вън от нас. Но когато те се съединят в един принцип, явява се Животът, третият принцип. И този принцип може да се прояви само на екватора на живота." В Откровението на Йоан четем: „И градът нямаше нужда от Слънце, нито от Луна да светят в него, защото Славата Божия го осветяваше и светило негово бе Агнето." Тази вътрешна светлина бива наречена от Учителя вътрешно Слънце у човека и характеризира състояние на човешката душа извън греха. Не случайно шестата раса, като бъдещо достижение на човечеството, е известна в езотеризма като раса на светещите хора. А съпругата на Крали Марко, с която той се сдобива след победата над ламята, носи името на зората - Деница девойка, която сама свети.
В българската митология съществува един прекрасен образ, в който е отразена борбата на човешката душа за придобиване на безсмъртие и е предречена нейната победа. Тази борба е представена като състезание - „надбързване" между Бранко юнак и Слънцето. И в това състезание Бранко юнак „барнал Слънцето". Всъщност не е ли това митичната фигура на Тракийския конник?
В речник към индийската „Махабхарата" намираме сведението, че в близост до земята на древните индуси живеело племето „болхи", считано от някои историци за прабългари. Те се занимавали с отглеждане на коне, били строители на колесници и именно те подарили на Арджуна /индийският Крали Марко/ колесницата, с която той спечелил битката над демоните.
Според Учителя България представлява черният дроб на човечеството, а във физическо и духовно отношение този орган е пречиствателната станция на организма - мястото, където се пречиства кръвта, или където всички отрицателни мисли и чувства трябва да сменят своята енергия в положителна. В това отношение България се превръща за човечеството в пионерът, който трябва и може да придобие Вечния живот и неговата победа ще означава победа на целокупното човечество.
По този начин именно българинът ще предаде учението на Учителя на всички народи по света.