Науката и възпитанието
2.3. Закон на Мисълта
1. Законът на Мисълта действа в умствения свят – седалището на мислите, дарбите, способностите, силите на ума. Царството на този закон е безпределно. То се простира във всички светове и вселени, където живеят различни същества. Този закон е основата на всяка разумна самостоятелност. Същността и действието му са едни и същи навсякъде, без изключение. Разбира се, те се различават по форма и степен, но не и по същина.
2. Да вземем например следните геометрични истини:
– цялото е равно на своите части;
– правата линия е най-късото разстояние между две точки;
– две отсечки, равни на трета, са равни и помежду си;
– сборът от вътрешните ъгли на един триъгълник е равен на два прави ъгъла;
– точките, които образуват една окръжност, са еднакво отдалечени от нейния център.
3. Тези математически аксиоми винаги се разбират по един и същи начин така, както първоначално са внушени в умовете на всички хора.
4. Понятията за добро и зло също не могат да бъдат разбирани по друг начин освен така, както се диктуват от Върховния закон. На онзи, който убие брата си, или ограби ближния си, не може да се гледа другояче, освен като на престъпник.
5. В която и част на вселената да се пренесем, нашият характер ще се оценява от всички разумни същества по един и същ начин. Той ще се мери с един и същ критерий – с мярката на Истината. Злото, у което и да е духовно същество, не може да се счита за добро, понеже, както доброто, така и злото имат свои отличителни качества, които ги характеризират като такива.