от ПорталУики
Съборно слово
1936г.
- Веднъж дошъл на земята, човек трябва да изучава пътищата на любовта. Дали е на този, или на онзи свят, той трябва да придобие това знание. Мнозина си представят онзи свят подобен на земния. Ако онзи свят беше подобен на физическия, тогава нямаше нужда да се ходи там. Тук или там, целта е човек да учи. Щом няма какво да учи на онзи свят, човек няма защо да отива там. Тъй щото, когато не знае нещо, човек трябва да признае невежеството си, а не да говори, каквото му дойде на ума. Щом не знаеш нещо, ще бъдеш като малките деца, готов да слушаш, да възприемаш и прилагаш. Понякога и детето може да знае повече отколкото някой виден философ. Един знаменит писател, като изучавал френология, констатирал в себе си слабо развит математически център. Той си казвал: Ако всичките ми способности са тъй слабо развити, както математическите, аз щях да бъда идиот. Наистина, когато трябвало да реши някоя проста задача, той се обръщал за помощ към жена си. В друго отношение той бил отличен мислител и писател. Всеки човек в едно отношение е добре развит, а в друго – слабо развит. – Защо ме е създал Господ такъв? – Господ не те е създал такъв, но в дадена област ти не си работил достатъчно, вследствие на което си изпратен днес да работиш, именно, в това направление. Не е математик онзи, който знае само да работи с числата, без да разбира смисъла им. Числата трябва да оживеят в него. Красиво нещо е музиката, но човек трябва да знае да пее. Красив е животът, но човек трябва да го разбира.
"Пътища на Любовта"30.08.1936г.