от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Статии, посветени на Учителя и Учението

Статии от списание Житно зърно

сп. Житно зърно година ХХIII бр. 6 / 2000 г.

Земята - духовен символ на нашето време

Питър Ръсел

Питър Ръсел е учен с всепризнати заслуги за промяната в съзнанието на западното общество, един от онези, които прогласяват духовния импулс на новата епоха.

Следвал е в Кембридж математика, теоретична физика и експериментална психология, а по-късно и компютърна наука. В Индия е изучавал източна философия. Автор е на „Техника на трансцеденталната медитация", „Книга за мозъка", „Събуждащата се Земя" и „Бялата дупка във времето". Той е един от преводачите на новото издание не „Упанишадите". Изнася лекции и семинари в Европа и САЩ. Работи като консултант по развитието на учебния процес, умствената нагласа и творчеството в няколко известни компании като IBM, Шел, Бъркли банк и DEC. Живее в Лондон.

В публикацията, която е по едноименния материал, публикуван в списание „Съвременник" бр. 1/1992 г., са добавени и откъси от други статии на същия автор.

Живеем в удивително време, може би най-вълнуващото, каквото изобщо е имало досега човечеството. Ние, живеещите днес, преминаваме през период на промяна, каквато се случва вероятно само веднъж в историята на един интелигентен вид. Никога потенциалните възможности на човечеството не са били тъй големи, ...нито са били тъй крайни опасностите пред него.

Едно от най-забележителните постижения на XX век бе нашето излизане в космоса - този огромен скок за човечеството. За първи път ние видяхме планетата като цяло. И това изживяване промени сърцето и съзнанието ни. Това е много мощен образ, а за мнозина той е просто магически. Това е образ, който породи чувството за цялостност, единност, чувство за свързаност. Едгар Митчъл, шестият човек, стъпил на Луната, описва своето изживяване като „внезапно глобално съзнание". Той казва: „Когато си там, горе, ти вече не си американски или съветски гражданин, внезапно всички тези граници изчезват и ти ставаш гражданин на планетата." Повечето и от останалите космонавти се върнаха променени от това изживяване. Те не само видяха една много красива, вълшебно изглеждаща планета, но и все по-силно осъзнаваха, че там долу нещо не е както трябва. И те се върнаха с желанието да помагат по един или друг начин.

Точно както примитивните хора, когато за пръв път видят образа си в огледало, мигновено придобиват едно напълно ново съзнание за себе си, така и снимката на планетата, подобно на огромно космическо огледало, ни позволи за първи път да видим себе си в нашата цялостност и това наистина беше изображение на самите нас. Много силно си приличаме на тази снимка.

Тези снимки може и да са най-скъпите досега фотографии, но те са и най- значителните. Те са духовните символи на нашето време. Ако това звучи странно, то е може би защото сме свикнали духовните символи да бъдат много прости неща, които можеш да начертаеш с пръчка по пясъка. Такива е трябвало да бъдат в миналото. Но с днешната техника ние можем да имаме символи с такъв вид сложност и да ги направим глобално достъпни. 

Ако се замислим, същността на духовния символ е в това, че той е символ на цялостност, на единност. А именно тази цялостност е отразена в снимката на планетата.

Друго важно нещо, което озари мнозина от астронавтите бе, че Земята изглежда като отделен жив организъм. Това може да ни звучи странно, защото обикновено сме виждали планетата само отблизо. Дори когато сме на височина 5-6 километра в самолет, ние все пак виждаме мъничка част от планетата. А това е по-скоро като че ли сме бълхи върху слон. Когато подскачат, те виждат различни части от кожата, и бидейки бълхи с научни склонности, те изследват кожата колко е дебела, разглеждат порите, откриват космите и съставят обща карта на слона. И тогава една от тези бълхи прави огромния скок от 15 метра, поглежда надолу към това нещо, наречено слон, и внезапно си казва: "Дали пък всъщност слонът не е пълноценен жив организъм?"

Това доста прилича на нашата стъпка в космоса. Ние направихме този огромен скок от петдесет до сто километра - и накрая видяхме планетата в нейната цялост. Тогава възникна въпросът - дали пък планетата Земя не е отделен жив организъм? Все повече учени започнаха да възприемат сериозно това схващане.

Джеймс Лавлок формулира хипотезата Гея - по името на древногръцката богиня на Земята - Гея, която доби напоследък голяма популярност и разпространение. Тя допуска, че целият обхват от жива материя на Земята - от китовете до вирусите - може да се разглежда като отделно живо същество, способно да контролира собствената си среда така, че да задоволява нуждите му. Със самото си наличие животът явно създава и поддържа специфичните условия, нужни за собственото му оцеляване и продължаваща еволюция.

Едно специфично откритие е, че планетата явно е успяла да поддържа постоянна температура през последните 4 000 000 години, въпреки промените в слънчевата активност.

Има и много други паралели между Гея и познатите ни организми. Атмосферните слоеве наподобяват перата на птица или козината на мечка, като помагат да се поддържа постоянна температура и предпазват от смъртоносната ултравиолетова светлина и постоянния дъжд от космически частици. Океанските течения и системите на сезоните наподобяват системата на кръвообращението, пренасяйки хранителни вещества от една част на планетата до друга. Дъждовните периоди в тропическите гори доста наподобяват функциите на черния дроб, като пречистват атмосферата от замърсители и струпват ценни хранителни вещества. Можем също да разглеждаме деня и нощта като сърдечния пулс на Гея, а сезоните - като нейното дишане.

Каква е функцията на човечеството по отношение на Гея - планетата Земя? Изглежда, че има два общи и противоположни отговора на този въпрос. Първият: човечеството прилича на обширна нервна система, един глобален мозък, в който всички ние сме индивидуални нервни клетки. Вторият е по-песимистичен: възможно е да сме подобни на някакъв вид планетарен рак. Съвременната цивилизация като че ли се „самоизяжда" или руши без разграничаване повърхността на планетата. Огромни гори, жизнено важни за екосистемата, изглеждат разядени като от молци; животински видове се преследват и осъждат на изчезване; реки и езера стават киселинни, а огромни площи се оголват при експлоатацията на мини или биват покривани с бетон.

Преобладаваща тенденция през еволюцията като цяло е тенденцията на единиците да се събират, за да образуват по-голямо цяло: атоми в молекули, молекули в клетки и клетки в организми. И следващият логичен етап в тази посока е организмите да се събират заедно - процес, който се забелязва все по- ясно в движението ни към все по-сложни социални системи. На физическо ниво ние се събираме в села, градове и нации, като се свързваме чрез системата на транспорта. Това обаче е само физическата страна на тази мрежа, а има и по- дълбоки нива.

Преди средата на 18 век доминираща сфера на човешката активност бе земеделието и производството на храна. После доминираща стана индустрията. В последните 30 години възникна друга важна област на човешката дейност - обработката на информация. Възможностите за световна комуникация се разраснаха с огромни скорости и човечеството започна да прилича на някакъв вид планетарна нервна система. Посредством целия този информационен взрив ние се приближаваме към едно обединение на умовете, започнахме да обменяме информация, да се свързваме умствено. Чрез компютърните мрежи хората се срещат ум с ум, а не физически. Този нарастващ информационен поток навежда на мисълта, че човечеството може би е еквивалент на разрастващ се планетарен мозък. С увеличаването на комуникационните връзки ще се дойде до момент, когато огромният информационен обмен, сновящ през световната мрежа, ще създава подобен модел на кохерентност в този глобален мозък, както това става в човешкия мозък. Чрез писменото слово, пощите, телефоните, телевизията, сателитите и компютърните мрежи информацията започва да обтича цялата планета. Ние започнахме да се свързваме ум с ум, като разгръщаме свързването на клетките в глобалния мозък.

Какво характеризира един успешно функциониращ организъм? В него множеството компоненти функционират естествено и заедно, в хармония с цялото. Това обикновено се описва с думата „синергия", която означава „работи задружно". Синергията представлява степента, до която дейностите на индивида подкрепят и съдействат на групата като цяло. Явно е, че човешкото общество е в състояние на много ниска степен на синергия. А какъв би бил животът, ако направим скок към високо синергично общество? Същността на високата степен на синергия е в това, че целите на индивида са в хармония с нуждите на системата като цяло. Обществото би навлязло в нов ренесанс, където творчеството, интуицията и личното развитие биха били толкова ценни, колкото науката, техниката и икономическото развитие.

Но същевременно ние като че ли се колебаем между две взаимно изключващи се посоки: да станем нещо като глобален свръхорганизъм или да дойдем до срив и хаос с вероятност за изчезване.

В известно отношение ние изглежда сме като планетарен рак. Две основни характеристики на злокачествените тумори са бързият растеж и глупостта - ракът достига своя край като изяжда собствената си животоподдържаща система. Човечеството също е показало необуздан растеж, съчетан с подобно глупаво отношение към природната среда. Нещо повече - и резултатите са твърде сходни. Ако вземете фотография на един град от въздуха, ще видите как градът се разпростира в околната среда - това много напомня за начина, по който ракът се разпростира по тялото.

Ако погледнем какво причинява ракът в отделния човек и какво се крие в корените на злокачествените тенденции в обществото, ще открием, че в дълбочина двете са много сходни. Да разгледаме първо индивида: ракът се причинява от нарушение на биологичното програмиране, заложено от гените. Именно гените ни правят жив организъм, а не просто купчинка биологична супа. Когато това програмиране бъде нарушено, клетките на индивида стават клетки-самци - отделят се от останалите и се грижат само за себе си, за сметка на тялото. Що се отнася до човешкото общество, нашето съзнание изпълнява функция, паралелна на гените. Нашите идеи, програмите на нашите умове именно определят поведението ни. А това, което ни свързва заедно в една обща система, е онова най-дълбоко ниво на себето - онова, което мистиците наричат душа. И когато не сме в досег с най-дълбокото ниво на себето, ние ставаме подобни на клетките-самци, като започваме да функционираме себично, без да отчитаме нуждите на системата като цяло.

От биологическа гледна точка разликата между човека и шимпанзето е много малка - в 99% нашите гени са еднакви. Обаче между поведението ни има цял свят от различия, които не могат да бъдат отдадени само на този 1 % разлика в нашите гени. Ние представляваме не просто поредната стъпка в биологичната еволюция, а напълно нов еволюционен вид.

С човечеството еволюцията се е придвижила от биологичната арена към полето на съзнанието. Така че, когато говорим за личностен растеж от гледна точка на вътрешната еволюция, ние всъщност говорим за еволюцията, която се извършва сега на нашата планета. Еволюционната фаза, през която минаваме сега, е еволюция на съзнанието на хората на тази планета. Накратко, еволюцията вече става вътрешно. За такова вътрешно освобождаване многократно са ни говорили великите мистици и духовни учители. Същността на духовния растеж е да излезем от моделите на мислене и поведение, които ни обуславят, за да станем истинското си аз. Това, от което имаме нужда днес, е вътрешно освобождение... растеж на вътрешната свобода, за да отговаря на външната свобода, която ни донесоха науката и техниката. Това е посоката, в която трябва да се движи човечеството сега - именно в тази посока изглежда наистина се движи обществото.

Идеята, че сме способни дълбоко да осъзнаваме себе си и останалия свят не е нещо ново, тя е извечна мъдрост. По целия свят, във всички култури намираме сведения за хора, които изразяват една и съща мъдрост, едно и също основно разбиране за живота и съзнание. Но това, което се е случвало е, че когато един Учител си отиде, учението му е трябвало да се разпространява устно или да бъде записвано на пергамент - твърде ненадеждни средства за разпространение, при които то неизбежно се е изопачавало и абсорбирало от културата на съответното време.

Това, което става днес, е нещо съвсем различно. Една и съща идея възниква отново, и отново, и отново. Нещо по-значително - когато започне да се разпространява от всички, и то тъй различни центрове, мъдростта на връщане се среща със себе си, но по друг начин - като обратно захранване - и вместо да се разпилява, тя се обогатява. В резултат на тази обратна връзка, всички ние се учим един от друг - това е и една от причините, поради която толкова много хора съобщават , че за последните две години вътрешно са се развили толкова, колкото за пет предишни години. Ние сме на прага на истинското одухотворяване на човечеството. За първи път в историята вече е възможно мъдростта на вековете да стане глобално достъпна. Резултатът ще бъде обратен на раковото общество - едно общество на висша енергия, общество, в което нуждите на индивида и на обществото са изцяло в съгласие и хармония. Това ни най-малко не означава някаква загуба на индивидуалност, а точно обратното.

Сега човечеството е в криза. Ние, на Запад, гледаме на кризата като на опасност, обаче на изток тя се осмисля като опасност плюс възможност. От еволюционна гледна точка кризите са предизвикателство, те ни предизвикват да се движим към нещо ново. Предизвикателство да се приспособим.

Многобройните кризи, пред които е изправено днес човечеството - енергийна криза, криза в околната среда, прехраната, ядрена криза, икономическа криза... всички те са само симптоми на една по-цялостна, по-дълбока криза: криза на съзнанието, духовна криза. Те всички са отражение на факта, че човечеството като цяло, и особено Западът, е заседнало в старото, отживяло времето си егоцентрично съзнание. И предизвикателството, пред което сме изправени, е по същността си предизвикателство на съзнанието - да престанем да се чувствуваме като отделни същества и да започнем да се възприемаме като част от много по-голяма система. Това е еволюционното приспособяване, което се изисква от нас сега. Вече не биологично приспособяване, а вътрешна адаптация на съзнанието.

Поддържането на положителни идеи и виждания за бъдещето може наистина да ни помогне да се придвижим в по-положителна посока. Да поддържаме положителен образ в ума си не означава да се изпълваме с наивен оптимизъм и да седим със скръстени ръце, като се надяваме всичко да се нареди от само себе си. Човечеството е наистина в сериозна и дълбока криза; вероятно сме достигнали до последната проверка - дали можем да променим дълбоко и основно взаимоотношенията си с другите и отношението си към околната среда; дали можем да работим в хармония, вместо в конфликт; дали можем да уравновесим столетията материален прогрес с равностоен вътрешен растеж; дали можем да се свържем с онова ниво на единство, което лежи в самата ни сърцевина.

МОЖЕМ ЛИ ДА РЕШИМ ДА ПОСТИГНЕМ ТОВА?

ЩЕ МОЖЕМ ЛИ ДА ГО НАПРАВИМ НАВРЕМЕ?

Никой не може да каже. Но докато вратата е отворена за нас и докато в нас гори еволюционния импулс, нека последваме този вътрешен подтик.

ТОВА Е КОСМИЧЕСКИ ИМПЕРАТИВ.