Милият поглед
Сега ще изнеса ония подбуди, с които се занимават хората. Човек все трябва да се занимава с нещо. Държавникът се интересува от това, какво ще стане с държавата. Войникът на бойното поле се интересува, какъв ще бъде краят на войната. Търговецът се интересува от печалбите, които идат. При жилищната криза, човек се интересува от стаите, от къщите, от апартаментите. Нещата се изменят. Някои хора търсят новото в света, но по стар начин. Ако накараш стария човек да играе, като стар ще играе – краката му не държат. Ако накараш младия да играе, като млад ще играе.
Библията е една книга на миналото. В Евангелието е писано, какво е говорил Христос на хората. Но и днес Той не е престанал да говори. Той е говорил две хиляди години, и сега говори, и в бъдеще ще говори. Някои признават Стария завет, други признават Новия завет и казват: Ново няма вече. Слънцето веднъж ли изгрява? – Много пъти изгрява. Дърветата само веднъж не цъфтят – много пъти цъфтят. Реките само един път не текат – постоянно текат. Трябва да имате ясна представа за живота – той е важен. Трябва да разрешите вътрешния живот. Щом разрешите вътрешния живот, и външния ще разрешите.
Младият извира, възрастният тече, старият се влива.
Младият се ражда, възрастният расте, старият умира.
Думата „умира” има две значения; у – „мира”, значи, отива в друг свят, по-високо се качва, не се занимава вече с обикновени работи – счита ги детински. Умрял човек е оня, който гледа отгоре. Под „умрял” не разбирам заровен в земята. Заровеният не е умрял човек.
Младият пее, възрастният работи, старият пари събира.
Младият цъфти и връзва, възрастният зрее, старият плодове продава.
Младият на майка си пее, възрастният я утешава, старият я прославя.
Младият е любов, възрастният – истина, старият – мъдрост.
Любовта дава, истината разпределя, мъдростта огражда.
Знаете ли, колко време ще вземе на човека, докато разбере тия изречения? Знаете ли, колко време е нужно на човека, за да нарисува едно лице и да тури съществените черти? Художници има много, но малцина от тях рисуват добре. Не че не желаят, но не могат. Не е лесна работа да рисуваш. Ако рисуваш сутрин, нещата имат един изглед; ако рисуваш по обед, нещата имат друг изглед, а вечер – съвсем друг. Художник, който иска да нарисува нещо хубаво, трябва да избира времето.
Някой се интересува, има ли друг живот. Чудна работа! Има ли друг живот? Няма друг живот. Един живот има – тоя, който знаем. Друг живот не знаем. Веднъж един ми казва: Утре ще умреш. Казвам: Това е философски въпрос. Аз не съм умирал. Че живея, зная, но какво нещо е смъртта, не зная. Безпредметно е сега да се занимавам с нея. Като умра, ще зная, какво нещо е смъртта. Смърт може да има някъде – умират хората – това е друг въпрос. Важно е, че ние живеем.
Съвременната философия е отрязала главата на човека и я турила отделно; извадила е дробовете му и ги турила отделно; извадила е стомаха, и него е турила отделно. Всичко е разпръснато. Какво е главата без тяло, без дробове, без стомах? Какво са дробовете без глава, без стомах? Какво е стомахът, без дробове и без глава?
„Да се не смущава сърцето ви”. Коя е причината на смущението? Някои се смущават от любовта. Единственото нещо, което не смущава, е любовта. А хората се смущават най-много от любовта. Защо? Защото това, което наричат любов, не е любов. Цигуларят не се смущава от пиесата, която ще свири; той се смущава от това, как ще я изпълни. Сърцето му трепери не от любов, но от страх, как ще изрази написаното. Всички говорят за любовта, но за любовта трябва изпълнение. Хора са нужни сега в света! Когато хората се научат да изпълняват това, което любовта говори, светът ще бъде друг. Пак същият ще бъде, но музика ще има в него.
Цялата природа представя сбор от хиляди и милиони форми и системи, с които тя е правела своите опити. Цяла книга е написана по това. Като гледам природата, виждам, какво е правела в миналото, какво прави сега и какво ще прави в бъдеще. Нашият живот зависи от разбирането на нейните опити. Ако ние искаме да правим нови опити, това е изгубена работа. Никой не може да внесе в човека някаква нова дарба, след като той се е родил вече. Роденият човек носи в себе си само онова, с което се е родил – него трябва да развива. Какво ново може да придобие? Нищо ново не може да придобие. Ако искаш нещо ново да придобиеш, има само един начин: да се научиш да обичаш ближния си. Новото е в любовта. Ние сме се научили да обичаме себе си – малкият свят. Всичкото противоречие в живота произтича от това, че ние обичаме себе си повече, отколкото трябва, и се измъчваме. Ние искаме да предадем известна красота в живота. Хората носят хубави дрехи. Дрехите нищо не придават на човека. Те са само предпазителни мерки. Трябва да знаем, кога с какви дрехи да се обличаме: кога с памучни, кога с копринени, кога с вълнени. Копринените дрехи са за богатите, вълнените са за сиромасите, а памучните за ония, които са работили и си почиват. Памучните дрехи разхлаждат. Когато човек изхарчи парите си, осиромашава, памук носи; когато забогатее, вълна носи, вълната събира топлината. Богатите хора имат повече топлина. Те вярват в това, което са придобили. Те обичат да носят повече вълнени дрехи. Богатият гледа на овцата като на глупаво животно, а се кичи с вълната ѝ. Овцата, именно, им дава сила да събират пари. Тя владее изкуството на забогатяване. Богата е овцата. Знаете ли, колко време е употребила, докато се научи да прави своята вълна? Колко струва едно руно днес? Има руна по два килограма – три хиляди лева струва. Едно време струваше по-малко. Ще кажете, че вълната е много скъпа. Не е скъпа вълната, но парите са обезценени.
Казват, че сегашният ред на нещата се е изменил. В какво се е изменил? Ние ядем по същия начин, както са яли хората преди хиляди години. Разликата е във вилиците, в лъжиците, в покривките, в готвенето. Храната, обаче, отива на същото място. В известно отношение, сегашният начин на хранене е по-нехигиеничен от някогашния. Сега аз ви говоря за тия работи, понеже ги свързвам с човешките възгледи. Някой казва: Аз имам известни възгледи за живота. Според мене, човек има възгледи, когато носи права мисъл, когато носи право чувство, когато постъпката му е права. Тия три процеса не могат да се отделят един от друг. Вие не можете да отделите вашите мисли от чувствата, нито чувствата от мислите, нито постъпките от мислите и чувствата. Следователно, животът на човека зависи от мислите, от чувствата и от постъпките му. От това, как постъпвате, зависи и вашият бъдещ живот. Сегашният ви живот определя бъдещия ви живот.
Често казвате: Да ни дари Господ. Ние трябва да се молим, не да ни дари Господ, но да ни научи, как да използваме условията, които ни е дал. Иде нов порядък. От две хиляди години повтарят едно и също нещо, че Христос умрял, че Го разпнали на кръст. Две хиляди години да се повтаря едно и също нещо е достатъчно. Един американски мисионер проповядвал веднъж за пророк Йона, и цял час доказвал, как китът го погълнал. Един от слушателите казал: Зор видя Йона, докато влезе в кита. Какво ще се доказва? Глътнал го. Гърлото на кита е толкова голямо, че човек свободно може да мине през него. За това не се иска голямо доказателство.
Пред нас стои едно опитно училище – великата природа и животът. Всички камъни, растения, извори, планини, изгряването на слънцето, звездите и хиляди работи, които са останали от поколенията – всичко това трябва да се изучава. В Евангелието четете, какво е учил Христос. Там не е писано всичко, което Той е говорил. Проповядват ни, че като отидем на оня свят, веднага ще влезем в рая. Раят е една земя без нечистотии – земя, украсена с най-хубавите цветя – пълна с ухания; земя с разнообразни растения, с най-чисти извори, които съществуват в Божествения свят; земя с най-хубава музика, с най-хубави училища, с най-хубави домове, с най-хубави яденета. В рая няма нечисти места. Казва се, че сегашните хора са културни. Култура без нечистота е култура наистина, но има ли нечистота, тя е култура на опити. Не е лошо и това. Животното, дето седне, там остава нечистотиите си. Човекът е културен, но и той остава излишъците си. Ще кажете, че това е физическа страна. Знаете ли, колко нечисти мисли, колко нечисти желания и постъпки, които не се виждат, оставяте в пространството? Вървите по една улица и изведнъж настроението ви се изменя. Имали сте приятно настроение, изведнъж ви става тъжно. Защо? Някой скръбен човек е минал преди вас. Вървите по друга улица – ставате весел. Някой весел човек е минал преди вас.
Светът и хората се представят пред нас такива, каквито ние си ги мислим. Всъщност, ние още не знаем, кое е Божествено. Хората трябва да мислят. Не е само да бъдат психолози и да казват, че човек има душа. Хубаво е това верую. Но ако ти вярваш в слънцето и седиш в някой зимник, какво те ползва твоята вяра? Вярата е на мястото си, когато чрез нея опитваш реалността. Това, в което вярваш, трябва да го опиташ. Само така придобиваш знание. Без любов ти не можеш да излезеш от твоя зимник. Любовта е Божествен подтик на човешкия ум, Божествен подтик на човешкото сърце, Божествен подтик на човешката душа, Божествен подтик на човешкия дух – тя е най-малкият подтик. Любовта не е нещо голямо – малък подтик е тя. Трябва да обръщаш внимание на тоя подтик.
Минаваш покрай някой човек, който те погледне любовно, с мил поглед – целия ден всичките ти работи вървят добре. Друг някой те погледне лошо – не ти върви напред. Ако още при раждането на детето, майката го погледне със свити вежди, целият му живот не отива добре; ако го погледне мило, всичко ще му върви добре. Погледнеш ли някого, както не трябва, ти създаваш злото в света. Срещам навъсени, недоволни хора, които разискват върху Божията правда. Ти имаш тридесет милиарда поданици в себе си, искаш правда, но постъпваш ли с тях, както трябва? Дал ли си им свобода? Дал ли си свобода на клетките в стомаха си, които работят като волове по дванадесет часа на ден? Дал ли си свобода на клетките на своите дробове? Ако не можеш да дишаш правилно, не даваш храна на клетките си, както трябва и колкото трябва. Дал ли си свобода на своите мисли? Четеш книги, а не даваш свобода на своите мисли. Какъв човек ще станеш? Това са вършели нашите предци. Цялата история е ознаменувана с войни – от победи към победи. Велики държави – велики работи са вършели, но хората са изчезнали. Тогава, в какво се заключава животът? Вие се заблуждавате, никой не е изчезнал. Хората не са в оня свят, но в тоя. Князете, царете на миналото са станали работници, прости хора. Царят е съблякъл царската си мантия и облякъл проста, работническа дреха. Той се срамува от тая дреха, не иска да го познаят. С какво ще се похвали той, с постъпките си ли? Той беше изпратен на земята, не да съди хората, но да бъде техен възпитател. Затворите трябваше да бъдат възпитателни средства.
Ако искат българите, мога да им дам една идея, какви трябва да са бъдещите затвори. Осъждат някого на петгодишен затвор. Осъденият е млад момък. Вместо да го затворят, да го хранят наготово, без да работи, без да чете, нека го изпратят на работа при един добър селянин-земеделец, да му работи пет години, по пет часа на ден – да копае, да оре. В свободното си време да чете, да свири на някакъв инструмент – на гъдулка, на гайда. Остане ли в затвора, той ще гледа час по-скоро да излезе оттам. Казват: Кой ще го пази при селянина, да не избяга? Нека направят опит, да видят, ще избяга ли. Ще му кажат, че наказанието му се сменя: вместо затвор, ще работи при някой селянин даром. Ако му харесва това наказание, нека направи още една погрешка – още пет години. Сега осъждат някого на доживотен затвор, или на обесване и с това доказват, че е направил някакво престъпление.
В Божията книга е писано, никого да не бесят, никого да не убиват. Духовете, които са грешили, Бог ги е изпратил в ада, там да се учат – да горят, без да изгарят. Казано е в Писанието: „Бог не съизволява в смъртта на грешника”. Ние умъртвяваме тия хора, и затова страдаме, носим последствията на своите дела. Вие изпъждате една лоша мисъл от главата си и казвате: Да се махне тя! Не разсъждавате правилно. Ако знаете закона, ще видите, че след време лошата мисъл ще се превърне в благородна. След време едно ваше лошо чувство ще се превърне в благородно. Не казвайте да се махнат, не ги осъждайте на смърт. И лошата постъпка след време ще се изправи, ще се превърне в благородна.
Аз не искам да доказвам тия работи. Не е лошо да се доказват, но време няма. Кой допринася повече добро в света: красивият, или грозният? – Грозният. При сегашните условия той поне не прави пакости. Красивият прави много пакости. Богатият ще се облече хубаво, ще се представи такъв, какъвто не е. Друг някой ще събере чужди книги, ще прочете нещо по музиката, ще покаже, че много разбира. Ще скърпи нещо оттук-оттам и ще каже: Композиция е това. Някой чел Исайя, заучил нещо, проточи лицето си, минава за набожен и казва: Светия станах. Само с четене на книги не ставаш светия. Светията трябва да работи, да учи.
Сега се питате, какво ще ви кажа. Всички сте били затворници, а сега сте изпратени на земята за изправяне. Това е било в миналото, а сега сте дошли да изправите живота си за пет години. Ако ви се хареса тоя затвор, ще останете още пет години. Вие обичате затвора – в това отношение ви харесвам. Малко ви са тридесет, четиридесет, петдесет години, искате повече. След 120 години най-много ще ви повикат, да видят, какво сте направили. Каква е вашата погрешка, за която са ви осъдили? Вие сте осъдени за една малка погрешка, че не сте погледнали някого любовно, с мил поглед. Един наш приятел сънувал една нощ, че го осъждат на смърт. Той попитал: Кажете ми поне, защо ме осъждате? – За тая бяла книга те осъждаме. Осъждат го, не да го обесят, но да го заровят жив. Той попитал: Човещина нямате ли? Като започнали да го заравят, той се изпотил от мъка, събудил се и казал: Господи, добре, че беше сън. Страшна работа!
Ако ние, съвременните хора, не възлюбим страданията и не помагаме на хората, какви сме тогава? Като повдигаш някого, ти повдигаш себе си, повдигаш и цялото човечество. Отклоняваш ли някого от пътя му, спъваш ли го в развитието му, ти препятстваш на цялото човечество.
Сега вие искате някакъв морал. Два морала съществуват: Мъжът никога не може да направи зло на жената, и жената никога не може да направи зло на мъжа. Това са мои твърдения. Жена на жена пакост прави и мъж на мъж пакост прави, но жена на мъж и мъж на жена – никога. Ако си женен, ще дойде един мъж, ще се заинтересува от жена ти и ще я привлече. Ако ти си на негово място, какво ще направиш? Какво може да направи жената, като влезе в един дом? Тя ще критикува другата жена. Не, тя трябва да говори добре за жената, и мъжът да говори добре за мъжа. Кога ще се оправи светът? Когато останат само един мъж и една жена. Ако има две жени и двама мъже, светът се разваля. Затова, любовта е единна. Не можеш да обичаш едновременно двама души. Един само ще обичаш. Когато говорим за любовта, разбираме Единния в света.
Кое е отличителното качество на яденето? – Хранителността му. Ако маслото е развалено, червеният пипер мухлясал, брашното вгорчено, яденето не е добро. Кой готви най-добре? – Природата. Можеш да изядеш една хубава ябълка, сготвена от природата, и да бъдеш доволен. Простият живот и чистата мисъл са подобни на ябълката. Не яжте мисли, готвени от хората.
Сега вие се безпокоите, какво ще ви каже Христос. Като отидеш на оня свят, Христос ще ти даде задача, да слезеш на земята при някой болен, да му изсвириш нещо. Като чуе, как свириш, Той ще ти каже: Още много време ще останеш на земята. – Защо? – Защото болният, не само, че не е оздравял, но повече се е разболял. Един мъж дал съвет на една жена: Мъжът ти е богат, не го напущай. Дръж и младия, в когото си се влюбила, макар че е беден. Това е сегашният морал. Трябва да бъдем вътрешно чисти, да се явим свободно пред очите на целия свят, на всички напреднали същества. Те четат нашите мисли и желания. Няма скрито-покрито в света. Не се самозалъгвайте. За вас и за обикновените хора може да има скрито, но за напредналите хора на земята няма скрито-покрито. Само като погледнат човека, те казват: Не ни харесва тоя човек. Ние трябва да носим препоръката на нашето лице, на нашите очи, на нашите уши; да носим препоръката на нашия нос, на нашата уста, на нашите ръце, на нашите крака; да носим препоръката на всичко, което излиза от нас.
Сега дойде новият ред на нещата. Всички, които бяха със стария ред, се подмладиха, туриха червения цвят на първо място. Безверниците станаха вярващи. Като дойде комунистическото влияние, старите възгледи се измениха. По-рано комунизмът беше външно грозен, с маска. Като се освободи, махна маската, и видяха, че е млада, красива мома. Съвременните християни не са дали толкова жертви, колкото комунистите. Ще кажете, че всичко е било глупаво. Не е така. Всеки човек, който се жертва, е повече на прав път, даже и със заблужденията си, отколкото оня, който не се жертва. Комунистите казват: Ние не търсим Господа в небето, но търсим Господа вътре в нас, в сърцето. Оня е далеч, не сме Го виждали, затова проповядваме за тоя Господ, Който живее в нас. Прави са, те са безверници, защото слънцето е залязло. Залязва слънцето – няма Господ. Изгрява слънцето – има Господ. Като изгрее слънцето, безверниците ще станат вярващи. Схващайте живота правилно. Любиш – това е изгрев. Зенитът в живота е мъдростта. Крайният предел, дето слънцето не залязва, е истината. Ако отидете на северния полюс, там слънцето не залязва шест месеца. Сега и на вас казвам: Ако не можеш да бъдеш човек, какво си тогава? Докато живееш, трябва да обичаш само един човек. Тая обич ще бъде радиопредавател. Всичките хора ще се съобщават чрез вашето радио. Всеки, който има радио, се съобщава с Лондон, с Москва, с Ню Йорк. И ще възприемате мислите на хората чрез вашето радио.
Питам: Защо да не очистим нашето радио, да възприемаме хубавите мисли, които идат от света? На земята ние сме на един малък остров. Ние мислим, че сме най-важните в слънчевата система. Трябва да изучаваме астрологически планетите. Меркурий е детска планета. В нея хората се учат да ходят. Ходенето е синоним на търговията. Взимане-даване, това е Меркурий. Когато детето отива при майка си, тя го храни, прегръща го – това е Венера. Когато е под влияние на земята, то ходи на чешмата, да носи вода – услужва. Марс изкарва говедата на паша. Юпитер ги връща отново в дама и ги издоява. Тоя човек е набожен. Всеки, който знае да издоява, е набожен. Всеки, който може да те издои, също е набожен. Благо е да те издоят. Знаеш ли, колко е лошо, колко е страшно да останеш неиздоен? Казваш, че са те обрали. Благодари, че са те обрали. Защо да не се радваме, когато ни дават и когато ни обират? Да се радваме, когато слънцето изгрява, и когато слънцето залязва. Когато залязва, отиваме на почивка. Тогава изчезва в нас користолюбието. Условията на земята, в които се намираме, са такива, че слънцето трябва да огрее и другите страни. – Що е страданието? – Залезът на нашето слънце. – Що е радостта? – Изгревът. Дойде ли залезът за нас, т. е. страданието, слънцето отива да огрява страдащите. Това значат думите: „И скръбта ви ще се превърне на радост”. Да се радваме, когато страдаме. Не е лесно това, да страдаш и да се радваш на страданието.
Кое е новото в света? Казвате: Отечествен фронт. Един Отечествен фронт има в света. Ние сме Отечествен фронт. Цялата природа е Отечествен фронт. Целият свят е Отечествен фронт. Той е съществувал и по-рано. Аз се радвам, че е дошъл и в България. Всички българи, които живеят по цялата земя, да служат на Отечествения фронт! Само с любовта може да се служи на Отечествения фронт.
Човек има четири системи: мозъчна, или мислеща; дихателна, която служи за пречистване на кръвта; стомашна система и двигателна система, в която влизат костите и всички мускули. Сега българите се управляват от четири партии – четири темперамента: партия на главата, партия на дробовете, партия на стомаха и партия на ръцете и краката. Аз ги похвалвам, че са едно цяло, че са отделни партии, но служат заедно – една партия. Да служим на Отечествения фронт с главата, с дробовете, със стомаха, с ръцете и краката. Като части на едно цяло, всички имат еднакви права. Главата има право, дробовете имат право, стомахът има право, ръцете и краката също имат право. Всички хора са на правата страна, само че, като децата, и те правят погрешки. Няма грешници, но има хора, които правят погрешки. Ние казваме: Тоя човек е голям грешник. Ние сме го нарекли грешник. Големи грешници в света няма. Де са големите грешници? Не може да направи човек едно престъпление, ако не му е позволено. Бог го пита три пъти: Ти обмислил ли си тази работа добре? Аз ти позволявам да я направиш, но после да не се разкайваш. Веднъж направена погрешка, трябва да се изправи. Ще се извинява някой, че не турил някъде запетайка. Няма какво да се извиняваш – тури я. Някой не писал „ѣ”, дето трябва – няма какво да се извиняваш – изправи погрешката си.
Аз не искам да поправям човешките погрешки, но и вие не ги поправяйте. Като видите, че някой е написал нещо, казвате: Погрешно си го написал. Как искате да го напише? В български език има „е” и „ѣ”. Буквата „е” е гласна; тя показва разширяване и повишение. Нещата се разширяват и повишават. В „ѣ” има разширяване, но има и една права линия, една мярка, с която се мери стойността на нещата. Не можеш да пишеш „ѣ”, ако не знаеш, как да носиш страданията. Който се е научил да носи страданията, само той може да пише „ѣ”, само той може да тури правата линия в буквата. Философите знаят, защо еврейският народ има само съгласни букви, гласните се подразбират. – Какво показва това? – Че еврейският народ ще мине през големи изпитания. Ние, българите, повикахме гласните букви на помощ. Ако не си юнак, да носиш едно голямо страдание, не можеш да пишеш буквата „а”. Когато жената е бременна, тя се учи да пише „а”. И мъжът, като тури раница на гърба си, учи се да пише „а”. Когато вдигнеш един тежък товар, да ти е приятно да го носиш. Ако можеш да го носиш, той олеква. Можеш да вдигнеш цял тон само с един пръст, но ако знаеш как. Ще разединиш хилядите нишки, с които един предмет се стреми към земята; ще ги направиш успоредни, да не се стремят към едно и също място, както много извори, които се събират на едно място. Ще ги разединяваш. Тогава предметът олеква. Вие сами се товарите. Щом осъждате един човек повече, отколкото трябва, половината от наказанията ще ги турят на вашия гръб. Не говорете неверни работи, понеже ще спънете себе си. Ако мислите неверни работи, ще се спънете и в мисълта си.
Във всяка фаза на Отечествения фронт се изискват три неща, на които можете да разчитате: чиста, отлична мисъл, отлично чувство, без никакво колебание и отлична постъпка. Вашата мисъл трябва да е свързана с любовта, вашите чувства трябва да са свързани с мъдростта и вашите постъпки – с истината. Истината е свързана с материалния свят, мъдростта е свързана с духовния свят, с дробовете, а любовта е свързана с човешката мисъл. Съвременните хора изучават любовта от умствено гледище. Какво нещо е любовта? Казвате: Не ме погледна хубаво. Красивата мома знае, че не си я погледнал хубаво. Щом я погледнеш мило, тя казва: Много хубаво ме погледна. Тя намира, че си я преценил правилно. Добре, майсторски си образувал ъгъла на зрението – учен човек си. Нека се научим да говорим. Казвате: Ще ме извините, боли ме гърлото. Всеки трябва да има глас: ясен, мек, да говори без извъртания.
За изяснение: представи си, че при тебе дойде един българин. Какво ще му свириш? Изсвири му едно българско хоро по всички правила. По-добре хоро, отколкото да му свириш нещо от Бетовен. Тази музика е за друго общество, не е за тоя човек. В Бетовен са съчетани много музикални мотиви. В едно българско хоро има един жив мотив, който раздвижва кръвта. Свирете песни, които радват човешкия ум. Свирете песни, които радват човешкото сърце. Свирете песни, които дават подтик към хубави постъпки. Станеш сутрин, меланхоличен си – запей една песен. Не пей „Заплакала е гората”. Кажи: „Зарадвала се е гората, като видяла Стояна”. Ние сме светии и ангели и като ни види гората, радва се. Като видиш едно дърво, не казвай: Невежа е това дърво. Виж, какви хубави листа има, как хубаво цъфти. Погледни го мило, любовно, да му трепне сърцето. Иначе, то ще каже: Мина един човек и не ме погледна. Като видиш един бръмбар, зарадвай се. Мъчи се той – погледни го, поздрави го. Добра работа върши той. Ти питаш: Защо Господ е направил тоя бръмбар? Бръмбарът е брамин. Трябва да знаеш, какво величие е той. Изпратен е на земята, да учиш, какво нещо е бръмбарът. Тоя брамин, като се върне, ще каже на Господа, какво е научил от хората.
Посещаваш едно цвете и казваш : Цвете! В цветето е скрито богатство. Ти не виждаш това, но то праща своето богатство надалеч, вика мушиците, да вземат сладките сокове и да ги занесат у дома си. Умно е това цвете. То чака с нетърпение да дойде една мушица при него. Цветето се радва, че го посетило едно ангелче и взело от неговото богатство. Ти скърбиш, а то по радиото вика тия мушици, Божиите бръмбарчета, да дойдат. Радвай се на твоята скръб. Там, дето е Господ, страдание няма. Там, дето не е Господ, страдание има. Когато се отдалечаваме от любовта, страданията идат. Някой път казвате: Не ме обича никой – става ви мъчно. Друг път казвате: Обичат ме – става ви радостно. Единственото нещо, което не се мени, е любовта. Единственото нещо, което не се мени, е мъдростта. Единственото нещо, което не се мени, е истината.
Дръжте основната мисъл: Има Един, Който ви обича. Радвайте се на това. Щом Той ви обича, всички ще ви обичат. Щом Той не ви обича, вие сте изчезнали от света. Ако не ви обича, ще изчезнете от света и нищо няма да остане от вас. Веднъж живеете, не се заблуждавайте да казвате, че не ви обичат. Щом живеете, всички братя, които живеят на земята, ви обичат. Има братя, които пътуват невидимо. Те са материални, не са духове. Те не образуват сенки, затова не ги виждате. Такъв брат минава и ти казва: Ще се оправи твоята работа. Ти ставаш весел. Отде дойде тая мисъл? Тоя брат минава, погледне те. Ти го виждаш само като слънчев лъч. Във всеки слънчев лъч ще видите един ангел с красиво лице. Той казва: Ще се уреди работата, не бой се. Ако постъпваш добре, всичките ти работи ще се наредят добре. Господ ще бъде доволен от тебе, и ти ще изправиш малката си погрешка. Но трябва да гледаш любовно. Погледни човека любовно, не му казвай, какво мислиш за него.
Казвам: Ако искате да прогресирате, бъдете доволни от онова, което вие съзнавате. Целият свят е благо за цялото човечество, също и за вас. Дали го съзнавате, или не, така е. Христос казва: „Не ви наричам раби, защото рабът не знае, какво прави господарят, но вас ви нарекох приятели”.
Мнозина носите стари възгледи за нещата. – Защо? – На разни възрасти сте. Питам: Младите какво са научили? Възрастните какво са научили? Старите какво са научили? Ако ние не можем да погледнем мило към всички живи същества, какво можем да направим? Като станете сутрин, хвърлете един мил поглед. Ако туй не може да направите, какво друго ще направите? Сутрин, като станете, да знаете, че светът е отворен за вас. Има какво да учите. Няма по-хубаво нещо от ученето. Хранете най-хубавите мисли, чувства и постъпки за когото и да е. Не се увличайте от ежедневните работи. Съдбата на света има за цел оправянето на хората. Те се съдят, за да намерят пътя на любовта.
Божията Любов носи изобилния и пълен живот!
11. Беседа от Учителя, държана на 22 октомври, неделя, 10 ч. с., 1944 г. София – Изгрев.