НАЙ-КРАСИВИЯТ ДЕН
Милиони слънца има във вселената, но само едно слънце огрява земята, само от едно слънце се ползува тя. Другите слънца дават малка светлина и малка топлина. Земята може да разчита единствено на слънцето. Задачата. на останалите слънца и звезди е да определят времето и събитията, които стават в света. Какво означава думата звезда? На английски „звезда” се казва star, а на български, стар е оня човек, на когото краката са отслабнали и не държат. Според българите, ако човек разчита на звездите, остарял е вече. Старите хора са стари звезди, които не помагат на земята.
Всички хора имат познания и казват: Христос дойде на земята да спаси човечеството. Що е спасението? Слушал съм много обяснения на тая дума и от проповедници, и от учени, но нито един не се е домогнал до истината. Христос дойде да спаси света, но спаси ли Го? Ако светът беше спасен, хората нямаше да страдат и да боледуват. Казвате: Трябва да вървим по закон. Трябва да вървим по закон, но за кого е създаден законът: за здравите, или за болните? Законът е създаден за здравите, за добрите, за умните хора – за лошите хора няма закон. Повечето хора имат понятие за закона, като за някакво ограничение. Това не е закон, това е животинско състояние. В животинското царство големите животни ограничават малките – и това не е закон. Малките животни не се карат с големите – подчиняват им се. Малкото животно, като види голямото, от далеч още му отваря път. Голямото животно е и прокурор, и съдия, и стражар – във всичко се налага. Ако сгрешиш с нещо пред голямото и силно животно, то веднага се налага по всички правила на насилието – няма кой да те защити. В същност, има кой да те защити. И животните имат карма – животинска карма, и те не са беззащитни. Вълк, който е изял десетки и стотици овце, в далечното бъдеще се превръща в овца. Клетките на овцете, които той е изял, влизат в неговия организъм и постепенно го преустройват, така че в едно близко, или далечно бъдеще, той се явява на земята не като вълк, но като овца. И, за да изкупи кармата си, другите вълци го нападат, започват да го давят. Докато нападаше овцете, добре му беше, опитваше прясното им месце и мислеше, че Бог е наредил така. Но като опита вълчите зъби на своята кожа, казва: Тая работа не излезе така, както мислех едно време.
Като изучавам хората, виждам, че те още не могат да говорят истината. На десет неща, които казват, едно само е вярно, а другите девет са неверни. Някой описва нещо, но не го описва, както е в действителност. Мнозина са описвали задната част на Витоша, като много хубаво място. Описвали са ми местността около хижа Силимица, също много хубава местност. Но какво забелязах? Всички, които живяха на хижа Силимица, започнаха да боледуват. Значи, не е толкова хубаво място. Още при изговаряне на думата Силимица се вижда една вглъбнатина без отвор. Външно мястото е хубаво, но не се отразява добре. И хора има такива: започват мекичко, свършват грубичко. Така започват младите моми и момци. Когато момата срещне един момък за пръв път, тя е много добра към него, мекичко постъпва. И момъкът постъпва по същия начин с момата. Каквито са младите, такива са и старите. В характера на всички хора има нещо общо, свойствено на човешкото естество. Така постъпват и учениците. Като им дойде нов учител, докато още не го познават, мислят, че всичко знае, че е много учен, треперят пред него. Щом го разберат, те казват: Не е такъв, какъвто го мислехме, не знае много. Като мислят така, те се самоизлъгват. Мислите ли, че слънцето, което изгрява и залязва всеки ден, е толкова малко, както го виждате? Слънцето изглежда малко, като че всеки може да го вземе на ръце и да го носи. От далеч гледано, не е голямо. Чудно е даже, такова малко слънце да свършва толкова голяма работа! Божия работа! Това малко слънце огрява цялата вселена. Хората нямат ясна представа за слънцето. Ако вземете бинокъл и наблюдавате с него външните предмети, ще видите, че от едната страна на бинокъла предметите стават големи и се приближават до очите, а от другата страна стават малки и се отдалечават. Така постъпва и природата: големите тела отдалечава и ги прави малки, а малките приближава и ги увеличава. Това върши тя по закона на необходимостта.
Има неща в човешкия живот, които стават по силата на същия закон – законът на необходимостта. Необходимо е, на-пример, да се говори за любовта като подтик. В моя ум любовта е подтик – първият подтик в света. Ако тоя подтик не дойде, нищо не може да се направи. Виждате бучка захар или една ябълка – имате подтик да я изядете. Преди да изядете ябълката, вие нямате представа за нея. Щом я изядете, имате вече представа, знаете, какво нещо е ябълката и какво крие в себе си. Като влезе във вас, ябълката знае вече, какъв човек сте. Разумност има в ябълката – разумно същество е тя, затова дава нещо от себе си. Като дъвчем ябълката със зъбите си, това е музика – нашият оркестър свири. Приемаме ябълката в стаята си, събличаме горната й дреха, отваряме куфарите й, да видим, какво носи. Като вземете от нея всичко, каквото носи, изпъждате я навън и казвате: Хайде, върви си сега! Ябълката излиза от друга врата и съжалява, че ви е посетила и влязла във вашия дом. Не постъпвате ли така и с хората? Приемате един човек в дома си и казвате: Готов съм да се жертвам за тебе. Един ден го ритнеш, изпъдиш го навън и казваш: Не искам да зная нищо за тебе, ти не си човек.
Ще обясня, какво разбирам под думите „не си човек”. Представете си, че имате една опакована кутия. Изваждате опаковката, поглеждате кутията отвън, казвате: Не е съществена тя. Самата кутия не е съществена, но в нея има нещо ценно – скъпоценен камък. Малък е той, но ценен. Често и вие се заблуждавате от външната страна на кутията и казвате на някого: Ти не си човек. Тялото е кутията на човека, вътре е скъпоценният камък. По тялото съдим, дали даден човек е добър или лош, красив или грозен. Не, по тялото не можем да съдим. Казвате: Колко хубави ръце има тоя човек! – Знаеш ли, колко удари могат да нанесат тия ръце? - Колко хубави са неговите крака! – Знаеш ли, колко ритници могат да дадат тия крака? Колко хубава е устата му! – Знаеш ли, колко зъби има тая уста и какво може да направи с тях? Ръцете не са човекът, краката не са човекът, устата не е човекът. Истинският човек е вън от кутията, т.е. вън от тялото. Като познаете човека, ще видите, че по-красиво същество от него няма. И по-лошо същество от него, няма. Красивото същество е вън от кутията, а лошото същество е в самата кутия. Значи, по-красиво същество от човека извън кутията няма, и по-лошо същество от човека в кутията няма. С кутията всеки може да ти причини пакост. Има здрави, големи кутии. Удари ли те един път, главата ти ще пукне. Ще кажеш, че скъпоценният камък те е ударил. Не, кутията те е блъснала. Не съм слушал скъпоценен камък да е счупвал главата на някого. Как е възможно едно същество, излязло от Бога, да те блъсне? Когато казаха на Христа, че е благ, Той отговори: „Благ е само Бог”. Невъзможно е същество, излязло от Бога, да пука главите на хората. Знание е нужно на човека.
Знанието, което съвременните хора имат, е пъпка. Мнозина мислят, че познават любовта. И аз съм говорил за любовта, но за пъпката на любовта. За цвета на любовта още нищо не съм казал. И що е любовта като плод, още много години има да ви се говори. Теории можете да имате, колкото искате, но теорията не разрешава въпроса. Като се развие пъпката, ще познаете цвета. Който не познава пъпката, не може да познае цвета. Който не познава цвета, не може да познае плода. Пъпка, цвят и плод вървят едно след друго.
Казано е в Писанието: „Бога никой никога не е видял”. Право е твърдението, но в какъв смисъл? Без любов никой никога не е видял Бога. Без любов не можеш да видиш Бога; с любов можеш да Го видиш. Каже ли някой, че е сляп, това значи, че няма любов. Хора, които нямат любов, са слепи, не виждат.
Сега аз искам да се освободите от критиката. Мнозина обичат да критикуват. Откак съм дошъл в България, слушал съм хиляди мъже и жени да се оплакват едни от други. Мъжете се оплакват от жените си, и жените от мъжете си. Хиляди синове се оплакват от бащите си; хиляди дъщери от майките си. Учениците се оплакват от учителите си, учителите от учениците си, слугите от господарите си, и господарите от слугите си. Слушал съм тия критики и оплаквания като забавление. Много неверни работи съм слушал и съм си казвал: Всичко това не е съществено. Като казвам „хиляди хора“, имам пред вид числото хиляда, което означава човешкия свят.
Значи, говорили са ми по човешки. Ако кажа сто души, имам пред вид числото сто, което означава ангелския свят. Като ми се говори по човешки, разбирам неща, които не са верни. Казва някой: Много ме обидиха. – Как те обидиха? – Казаха ми една лоша дума. – Каква дума? – Казаха ми говедо. – Много добра дума са ти казали. Говедо – го веди, отиваш да се учиш. Ти не разбираш смисъла на тая дума, затова се обиждаш. Бог създаде говедата, за да ръководят хората в знанието. Те проправиха пътя на хората, да възприемат знанието. Ти се качиш на един кон и казваш: Кон! Но тоя глупав кон те развежда навсякъде, носи и товара ти, услужва ти. Зад говедата се крият възвишени същества – ангели и херувими. Какво ще кажете на това, ако видите херувим във форма на едно говедо, дошло на земята да изпълни мълчаливо една велика работа. Например, някой ден се качиш на кон, и болката, която имаш, изчезне. Качиш се на кон, и работите ти се нареждат. Качиш се на кон, и добре свършваш изпита си. Значи, глупавият кон ти проправя пътя. Ти не подозираш, каква услуга ти прави разумното същество чрез коня или чрез говедото. Някой ангел взима една от низките форми на живота – формата на говедо, за да ти услужи чрез него, а ти казваш, че това е говедо. Така не се говори. Ще се приближиш при говедото, ще го погладиш по главата, по гърба и ще кажеш: Благодаря ти, даваш ми един добър урок. Желая и аз един ден да бъда като тебе, да служа безкористно. Колцина биха приели да бъдат в положението на едно говедо? При това, животните проявяват отлични качества. И зад растенията се крият разумни същества, които услужват на хората.
Един познат ми разправяше следната опитност. Един ден вървял по едно дълго, прашно шосе. По пътя огладнял, ожаднял и пожелал да разкваси малко устата си. Край шосето съзрял една круша. Отишъл под крушата и погледнал нагоре, дано види някой плод. Нито един плод нямало. Докато се готвел да продължи пътя си, явил се малък ветрец, който разлюлял клонете. В тоя момент той чул, че нещо тупнало на земята. Погледнал – една хубава, сочна круша. Навел се радостно към земята, взел крушата и задоволил жаждата си. Ще кажете, че случайно е останал един плод на дървото. Не, това е Божият Промисъл.
Съществува Промисъл в света. Пътят, по който минаваме, е осеян с блага. Бог е оставил на тоя път всичко, което е необходимо за нас. във всеки човек, Той е скрил по едно благо за нас. Дето и да отидем – при изворите, при растенията, при животните – навсякъде е оставено по едно благо за нас. Да благодарим за това! Ти оставяш благото, не го взимаш и търсиш друго нещо. Като не виждаш благата, които ти се предлагат, казваш: Няма добро в света. Остарях, побелях, никъде не видях Божественото. Значи, само ти си Божествен, свят човек, като тебе няма друг. Всички хора са лоши, само ти си добър човек. Целият свят е в Бога. Всичко, което е в Бога, е велико. Лошото, от което се оплаквате, това е нечистотата в човека. Като не живеят по Бога, хората държат нечистотата в себе си – вътрешната нечистота, и тя ги измъчва. Какво трябва да направят, за да се освободят от нея? – Да благодарят за всичко, което им се случва в живота, и да работят върху себе си.
Днес малко хора могат да благодарят. Въпреки това, има примери от историята на човечеството, както от религиозния живот, така и от обикновения, дето се вижда благодарността на човешката душа. Апостолите, които минаха през големи страдания и бой, благодариха и славеха Бога. Детето благодари ли на майка си, когато го бие? То плаче и се оплаква, недоволно е. Синът се оплаква, когато баща му го бие. Но апостол Павел, след като го биха няколко пъти, каза: „Ще се похваля със страданията си”. За всичко благодарете, без да се заблуждавате от външните прояви на човека. Например, четете едно писмо, красиво написано, но без съдържание. Друг не пише хубаво, буквите са различни по големина, но съдържание има писмото. Кое е за предпочитане: красиво написаното писмо, без съдържание, или грозно написаното, но съдържателно? Защо ни е една красива мома, която не може да каже една сладка дума? Или, защо ни е една красива мома, която не може да омеси един хубав хляб? Момата може да омеси такъв хляб, че хората да се разболеят от него. Някоя домакиня така готви, че внася отрова в яденето. Защо? – Лоши мисли внася в яденето. Тя готви, мърмори, недоволна е от работата си. Казва: На мене ли се падна да готвя? – Така не се готви.
Де се крие мъчнотията? Пътят, по който сега вървим, е кален. Преди нас са минавали хора, които са го окаляли, и така са го оставили. Ние вървим след тях и се каляме. Ако хората преди нас бяха павирали пътя и направили малък наклон, да се стича водата, пътят щеше да бъде чист. Но те оставиха всичката кал след себе си. Българинът трябва да работи върху себе си, да придобие по-голяма чистота. Като правех научните си изследвания в България, като най-чисти се оказаха Еленчани. Наближи ли неделя, те чистят, мият не само къщите си, но и улиците – пред всяка къща е чисто, полято с вода и добре изметено. Като влизаш вътре, приятно ти е, изуваш обувките Си, да не внасяш кал. На други места влизат с кални, нечисти обувки и, дето стъпват, всичко калят. След това се извиняват, че внесли кал, но казват: За берекет е. Господ да обърне всичко на добро! Няма защо да се извиняваш. Вземи лопата и метла и изчисти, дето си накалял. И обидата е кал, от която трябва да се чистите. Влезе някой в дома ви, обиди ви – кал внесъл. После казва: Внесох малко кал, но ще ме извините, за берекет е. Някога обидата е малка, а някога голяма. Кажеш на човека, че не е учен, че не знае да свири. Той счита, че си го обидил много. Ако бащата каже на сина си „моето шопарче”, синът не се обижда. Защо бащата казва „моето шопарче”, а не каже „моето агънце”? Като каже моето шопарче, бащата потупва сина си по гърба – той разбира значението на думата шопарче. Шо – пари – пари ще печели тоя син: учен е, банкер е, богат човек ще стане. Шопарче – с пари ще разполага. Който не знае значението на думата, казва на някого шопар и го обижда; който знае значението й, казва, че тоя човек ще разполага с пари. С пари ще си играе детето, затова бащата го нарича шопарче.
Казвам: Ние трябва да благодарим на Бога за очите, които ни е дал; трябва да благодарим за ушите, които ни е дал; трябва да благодарим за устата, която ни е дал; трябва да благодарим за носа, за ръцете, за краката, които ни е дал. Трябва да благодарим и за сърцето, и за ума, които ни са дадени. Как трябва да благодарим? Представете си, че дойде един виден цигулар да свири. Зима е, салонът трябва да се отопли. Ако хората са немарливи, няма да отоплят салона, и цигуларят не може да свири. Но ако разбират, какво трябва да направят, първо ще отоплят салона, ще наредят обстановка, ще доставят хубаво пиано, ще го опитат и тогава ще поканят цигуларя. Да благодариш, това значи, да създадеш такива условия в себе си – да дадеш възможност на великия цигулар да свири. Колко хора днес отопляват Божествения салон, както трябва, за да влезе Господ в него да свири на своята цигулка? Казвате: Вече 20 – 30 години откак сме тръгнали в тоя път, още ли не сме приготвили условия за идването на Божия Дух в нас? Аз от няколко хиляди години приготвям тия условия и считам, че още нищо не зная, а вие от 20 – 30 години работите и мислите, че всичко знаете. Има едно старо „битпазарско” знание, дето се продават вехтории, стари обувки, обърнати и боядисани дрехи. Аз виждам много от вас, в религиозния свят, облечени все в такива вехтории. Ще ви дам един съвет: никога не обличайте стари религиозни дрехи! Ще намериш най-добрата дреха, изтъкана от доброкачествена материя и нея ще облечеш.
Старото е отживяло времето си, Новото води към възкресение.
Сега вие очаквате възкресение. Намерете в живота си поне един ден, в който да сте служили на Бога, както трябва. Тоя ден ще бъде най-красивият ви ден, през който сте мислили само за Бога. Какво значи, да мислиш за Господа? Това подразбира, да си бил толкова досетлив, че да си схванал най-малкото желание на Господа и да свършиш работата вместо Него. Бог не може да слезе на земята, но ти ще свършиш Неговата работа. Някой е болен, моли се на Господа да се изоре нивата му. Бог няма волове, с които да слезе и изоре нивата на болния, но ти ще отидеш вместо Него и ще свършиш работата – ще изореш нивата на своя ближен. Някое бедно дете се моли на Господа, да му изпрати дрешки да се облече, да не трепери от студ. Господ няма да изпрати ангели на земята, да донесат дрехи на бедните, но ти сам трябва да се сетиш, да доловиш желанието Му и да им се притечеш на помощ. Двама души се карат, бият се, ти трябва да отидеш в името на Бога, да свършиш Неговата работа, да ги примириш. Виждал съм бащи, които бият синовете си. Виждал съм и синове, които бият бащите си. И бащата се моли, и синът се моли, дано дойде някой да ги примири, да им каже, какво да правят. Господ сам няма да слезе на земята, но ти ще отидеш и ще свършиш Неговата работа. Това значи да обичаш Господа.
Вчера дойде една сестра при мене. Аз чета една страница от една книга. Казвам й: Избери си и ти едно число. Тя избра страница 52. Казвам: Ти избра две майки да ти говорят; невежата майка туря отпред – петорката, а учената майка отзад – двойката. Сега ще превърнеш числото 52 на 25 – число на Божествения ред на нещата. Значи, първо ще поставиш учената майка, а после невежата. Числото 52 има отношение към човешкия ред на нещата. На първо място е невежата майка, на второ място – учената, която иде да изправя нещата..
Във Варненско някъде, един млад момък се влюбил в една красива мома. Често говорел за нея на приятеля си, като изтъквал нейното благородство и самообладание. Един ден той казал на приятеля си: Днес ще те заведа при моята възлюбена, да видиш, какво благородство, какъв характер има тя. Като отишли в дома й, тя ги приела любезно, разговаряла се с тях. По едно време отишла да ги почерпи. Донесла табла със сладко. Възлюбеният и нарочно я спънал, за да опита характера й. Таблата паднала от ръцете и, чашите с вода и сладкото се разсипали на пода, но тя спокойно се навела, събрала чашите и нищо не казала. Като отишла в кухнята да направи кафе, възлюбеният казал на приятеля си: Видя ли, какво самообладание има моята възлюбена! При тая пакост, която и причиних, тя не каза нищо – запази своя мир и спокойствие. След това тя ги почерпила с кафе, но в смущението и гнева си, объркала кутиите със захарта и солта. В джезвето, дето направила кафе на своя възлюбен, турила захар, а в другото – сол. Пие възлюбеният и кафето, доволен е от него – сладко и хубаво било направено. Пие приятелят му кафето и се мръщи – солено е на вкус. Срам го е да каже на приятеля си, че в кафето му има сол. Като се оженил за възлюбената си, работата не излязла, както очаквал. От самообладанието и благородството на възлюбената нищо не останало. Един ден той я запитал: Де остана твоето благородство и самообладание? – Трябваше да слезеш в кухнята, да видиш, какво направих там. От гняв, че изпуснах чашите на земята, със зъбите си нагризах масата. Сега и на вас казвам: Бъдете внимателни, да не туряте сол в кафето и да въздържате гнева си.
Казано е в Писанието: „Никой никога не е видял Бога”. Това значи: без любов никой не може да види Бога. Неговият единороден Син разбра, че само любовта е в сила да разкрива нещата. Щом видиш Бога, ти ставаш подобен на Него. „И направи Бог човека по образ и подобие свое”. „По образ и подобие свое”, значи, да обича човек, както Бог обича. Тая мисъл ви оставям: Да любите, както Бог люби. Да свирите, както най-добрият музикант свири. Трябва ли добрият музикант да пита, добре ли е свирил? Ако свириш хубаво, всички хора ще бъдат доволни от тебе. Ако си готвач, ще готвиш най-хубаво и чисто: ще туриш прясно масло, пресни картофи, хубав лук – яденето да бъде безупречно. Ако си шивач, ще ушиеш най-хубава дреха, без погрешка, че който я облече, да бъде доволен. Ако си обущар, ще изработиш най-хубави и удобни обувки. Като срещнеш един човек, ще му кажеш най-хубавата дума. Като отидеш при болен, ще му кажеш една ободрителна дума, че ще оздравее и ще отиде на нивата си да работи. На бедния човек ще кажеш, че ще забогатее. На младата мома ще кажеш, че красива ще стане, ще се ожени и добри деца ще има. Говорете на хората най-хубавото, което знаете. Казваш: Дали ще стане това, което говоря? Говори с любов и не мисли; каквото кажеш, ще стане. Господ иска от нас да помагаме по най-разумен начин. Кажеш ли на някого, че от него човек няма да стане, ти нищо не придобиваш. Отрицателните мисли са проява на изопачения човешки живот. В човешкия живот има две подбудителни причини: законът и парите. Момата е красива – това е пари; момата е здрава, пълна с магнетизъм – това е пари. Като служи на закона, момата знае да работи; мома, която знае да работи, това е пари. Красивата мома има пари, свободна е, облича се добре. Законът изисква от човека работа, а парите го остават свободен, да си почива.
Един японски принц отишъл в Америка, с желание да изучи американския живот. Помолил се на едно американско семейство да му намерят място за слуга. Слугувал два месеца. Американецът останал много доволен от него. В свободното си време, той изучавал латинската граматика. След това принцът напуснал богатото американско семейство. Той постъпил за слуга и работил по закон, а напуснал господаря си по свобода. Сега на вас желая да изучавате граматиката на любовта. Ако днес ви изпитва комисия по тая граматика, ще ви скъса. В Китай имало двама мъдреци. Единият бил образец на търпение. Всеки, който идвал при него, бивал добре приет и изпращан. Един просяк идвал 29 пъти при него; той всякога го приемал с любов и търпение. Другият мъдрец искал да подражава на съседа си, но не могъл да издържи. Като отивал бедния няколко пъти наред, още на петия ден той му казал: Прекали го вече! Разбирам, веднъж, два, три пъти да дойдеш, но пет пъти? Бедният му отговорил: Ти не можеш да стигнеш оня мъдрец, далеч си от него. Ходих 29 пъти при него, но той всякога ме приемаше с еднакво разположение. Пет пъти при тебе дойдох, и ти излезе от търпение. Какво казва Христос? Колко пъти на ден да прощаваме на брата си? Ще прощаваш 77 пъти по 7.
Помнете: Всичко, каквото правите, не е само за другите. Направеното от вас ще отиде при другите хора, а придобивката ще се върне при вас. Такъв е законът. Затова, ако искате да успявате, правете добро, и то ще се върне при вас. И злото, и доброто, които правите на другите хора, ще се върнат при вас. Първото нещо: на небето трябва да отидем с придобит капитал. Каквото направим за Бога, пак ще се върне при нас; то ще ни въздигне. Това значи: Божията любов, като дойде, ще ни повдигне. Без любов нищо не се постига. Любовта превръща всичко на добро. Когато обичаме Бога, Божията любов превръща всички грешки на скъпоценни камъни. Ако любовта може да се отклони от една погрешка, тя не е истинска. Любовта е мощна, велика сила. Затова е казано в Писанието: „Всичко, което се случва на ония, които любят Бога, се превръща на добро”. Тоя стих се отнася до ония, които любят Бога и понасят всичко с търпение. Търпението е велика наука. То трябва да се преподава, както музиката. Малцина имат търпение. Когато дойде мирът, някой път ще ви свиря за търпението. Вие не знаете музиката на търпението. Аз съм слушал да пеят любовни песни, но само трима души са пели с любов. Ако имаме развито ухо, ще слушаме Божественото пение. С обикновено ухо не можем да възприемем и предадем това, което реките предават; това, което цветята предават и това, което птиците предават. Ако с любов пеем на един болен човек, той ще оздравее. Трептенията на любовта са толкова силни, че болният ще забрави своята болест. Ако му пееш, и той охка, не си пял с любов.
Всеки, който люби, ще види Бога; който не люби, няма да види Бога. Да виждаш Бога, това е рай. Да не виждаш Бога, това е ад. Пожелавам ви да слушате, когато Бог ви говори отвътре. Добре да слушате и добре да предавате. Препоръчвам ви музиката като възпитателен метод. Цигуларят, като свири, говори, а публиката слуша. Има цигулари, които с музиката си лекуват: един чрез музиката си оздравява десет на сто, друг – 20 на сто, трети – 30, 40 или 50 на сто. Малцина могат да оздравяват всички болни. За съвършен музикант се счита оня, който може да излекува 75 на сто от болните.
Сега сте в Мърчаево и често се оплаквате, че нямате удобства, че ви е тясно. Пред мене се изпречил голям баир, закрил ми е слънцето, но аз не се притеснявам. Той ми казва: Не стой вътре, излез навън. Източният вятър е доста студен, излез на слънце. По пътя постоянно минават млади и стари и пеят. Някой се провикне: Хей, хей, какво седиш там? Кога ще дойдеш да ни проповядваш? На пиянство го ударихме, ела да ни поговориш. Казвам: В света има много работа. Тук сме на почивка, на ваканция. Скоро ще се свърши ваканцията и ще започнем нова учебна година. Ще се върнем в училището да учим. Трябва да бъдем въоръжени с нови сили, с нов подтик. Новото, което ще ни се преподава, да го приемем с радост. Скоро ще бъде това. Апостолите казваха: „Царството Божие скоро ще дойде”.
Сега ще стане нещо, което само Бог ще направи. Очакваме да стане това, което никой не може да направи, освен Бога. Това, което Той ще направи, носи благо. Любовта трябва да се прояви така, както Бог я проявява. Всеки от вас да предаде любовта така, както почувствува.
Мърчаевци искаха да прекарат в селото електричество. Трябваше да дадат бакър за жиците. Получиха жиците, не им дават електромери. После не им даваха трансформатори – много пречки срещнаха. Мърчаевци не бяха още готови за светлината. Казват: Защо ще ви дадем светлина, да пущаме и да я гасим по няколко пъти на вечер? Защо да си създавате излишна работа? Ще ви дадем, когато няма да се гаси.
Когато дойде новата светлина и новата любов, лампите няма да изгасват. Истинската светлина на любовта и на свободата вечно да пребъдват, никога да не изгасват. Това е Божието благословение. Това е най-красивият ден.
3. Беседа от Учителя, държана на 16 април, 5 ч.с, неделя, Великден, 1944 г. с. Мърчаево – Софийско.