Науката и възпитанието
1.5. Необходимостта от добра храна
1. Първоначалният подтик към наблюдаване и съзерцаване, колкото и малък да е бил той, колкото и малко да се е съзнавал от човека, е послужил за основа на неговия умствен живот. От това първо начало на знанието, което се е зародило в духа на човека, се е развила днешната култура на християнската цивилизация, която се е повдигнала върху пепелта на много други, изчезнали преди нея. Те са загинали, понеже не са съдържали всички нужни добродетели – най-важната храна за поддържане на духовния живот на човека.
2. Добрата храна е необходима за поддържането на който и да е жив организъм. Без това й качество, тя произвежда:
– във физическия свят – хилавост;
– в умствения – заблуждение и мрак;
– в духовния – развращаване и нравствен упадък на човешките общества.
Трябва да се има предвид, че законите на Природата са едни и същи навсякъде, във всички области на живота.
3. Когато се говори за развитие и просвета, се подразбира стремежът на целия духовен живот към усъвършенстване в доброто. Саможертвеният дух на науката идва, за да служи на човечеството и да му помогне в трудния подвиг, който му предстои да извърши, преди да дойде истинското царство на мира, което Христос нарича „Царство Божие”. Както Той сам казва, това Царство е вътре в нас (Лк. 17:21) и то ще дойде в своята сила, само когато бъдем напълно готови да го приемем.
4. Това Царство предполага премахването на всичкото зло и установяването на един нов ред, който ще бъде вечен. Преди обаче да дойде това време, човечеството трябва да възтържествува над физическия свят.
5. Силата на духа трябва да го повдигне и да го освободи от материалното и преходното, което така силно още го държи привързано към земята, подобно на червей, който току-що е изпълзял от своята подземна дупка. Разбира се, че в това положение за човека не може да съществува никакво щастие и блаженство.