Акордиране на човешката душа - том 1
Някои черти на Любовта
На всяка братска вечеря се разглеждаха мисли, които допълваха казаното в беседите и лекциите. Затова братските вечери бяха оригинални и неповторими, не си приличаха по дух една с друга. Забележителното беше, че винаги Учителя при изказване на идеите се съобразяваше със състоянието на душите, с техните нужди, с техните търсения, с противоречията, през които минаваха. На една братска вечеря стана въпрос за някои качества на Любовта. Учителя каза:
Някой казва, че е разлюбил. Това не може да бъде. След отдалечаването, ще има приближаване, но никой път няма откъсване. Между двама души, които се обичат, никога не може да има разлюбване. Тук има две обяснения, и двете са верни: да кажем, че лицето „А“ обича лицето „Б“. Ако съзнанието на „А“ е заето с друго нещо или е понижено, то Любовта на Бога, който обича чрез „А“, ще се прояви чрез друго лице, после може чрез трето лице и пр., но никой път няма да престане Любовта към „Б“. От друга страна, лицето „А“ казва, че е разлюбило „Б“, но това не е вярно. Само че има понижение в неговото съзнание и затова той не може да долови, да съзнае Любовта си към „Б“. Това прилича на звук, който поради отслабване на слуха не може да се долови от човека. Но после, когато съзнанието на „А“ се повиши, той пак ще прояви своята Любов към „Б“. „А“ винаги ще има вътре в себе си Любов към „Б“. Станало е само едно разтягане на нишката помежду им, но не скъсване. Този, когото обичаш, не можеш да го разлюбиш. Онзи, който те обича, не може да престане да те обича. По едно време видимо може да престане да те обича, но това не е вярно, само инсталацията се е прекъснала, но щом дойдат условията, Любовта пак ще се прояви. Любовта не е престанала, но няма възприятия за Любовта на Бога, която минава през него. Чрез него Бог не е престанал да те обича.
Един брат попита: „Значи Любовта на Бога е постоянна. Дали това се отнася и до самия човек, който обича?“
Това се отнася не само за Бога, но и за самия човек. Щом човек обича някого, винаги ще го обича, тази Любов не може да престане; може да отслабне, наглед може да се изгуби, но само когато човек заспива, т.е. потъне в други работи. После, когато се събуди, Любовта пак се проявява. Любовта, която човек има към някого, не е от това прераждане. Тя е от далечното минало, отпреди много съществувания.
Една сестра попита Учителя: „Вие казвахте, че разлюбване няма. Това дали се отнася само до Божествената Любов или и до човешката?“
И човешката любов продължава, и тя не се губи. Нали на Земята има дни и нощи? Но в самото Слънце не е така. Човешката любов пак се проявява след периодическо заспиване на съзнанието за самата нея и постепенно се усъвършенства, префиня, докато стане Божествена. Човешката любов ще еволюира. Тя е Любов от Бога, само че има примеси. И един ден тези примеси ще се премахнат, страданията ще ги пречистят. Любовта не се губи. Всяка есен листата окапват и на пролет отново поникват. Значи всичко външно се мени в Природата. Когато едни връзки са Божествени, те непременно ще преодолеят всички препятствия и ще се проявят.
Има една непроменлива Любов и една променлива. Не че е лоша променливата любов, но тя се променя, престава да действа, отдалечава се временно, за да си почине човек. Някой казва: „Онзи ме обичаше, а сега не ме обича.“ Онзи, който те обича, те е оставил точно навреме и ти е дал точно толкова, колкото ти е нужно. След това той пак ще се яви, неговото вътрешно отношение не се е изменило към теб.
Земята се върти около Слънцето по една орбита, тъй че някой път е по-близо, а някой път – по-далеч от него. Разликата в разстоянието е няколко милиона километра. Същият закон е и по отношение на душите, между които има Любов. Някой път сте по-близо до този, когото обичате и около когото се въртите, а някой път сте по-далеч от него. Тази е причината, дето тези, които се обичат, се отдалечават.
Един брат попита: „Как се обясняват думите Ви, че Любовта е винаги взаимна и че когато обичаш някого, и той те обича?“
Когато обичаш някого, ти си приел и проявяваш Божията Любов. Когато обичаш някой човек, то душата му те обича горе, макар и физическото съзнание на този човек все още да не знае това. Ако обичаш някой грешник, то душата му горе вече те обича и приема твоята любов и няма да се минат една-две години и той ще те заобича и долу на Земята, ще се обърне, ще стане промяна в него. И тъй, щом обичаш някого, душата му горе те обича. Затова казваме, че Любовта непременно е взаимна. Това, което е горе, ще слезе на Земята, а което е на Земята, то е било по-рано горе. Отначало Любовта може да бъде взаимна само горе, а после става взаимна и долу. Щом обичаш по Божественому, винаги има отзвук на Любовта, а дето хората не се обичат, то е привидно. Някой те изпитва. Още като обичаш някого, твоята любов има отклик в него. Не трябва да чакаме отговор. Любовта се проявява в един момент. Проявлението на Любовта е само един момент. Ние казваме „дълго време“, а пък „дългото време“ е вече резултат на Любовта. След време ще имаш втори момент. Това са неща, които не могат да се измерват. Всъщност Любовта е постоянна, непрекъсната, но ние я долавяме от момент на момент. Засега е така.
Винаги по-силният обиква по-рано. Когато обичат някого, то в него става събиране на енергия и ако той не оценява Любовта, тази енергия ще го стопи. Колко автори са писали така върху Любовта? Николко. Хората са обърнали внимание на много други работи, но Любовта е непонятна за тях. В миналото хората не са били готови да схванат великата наука за Любовта. Малцина посветени са могли да схванат това. Страданието, мъчението е една отплата, когато не сториш път на Любовта да мине през теб.
Когато обичаш някого, той не ти обръща внимание, но станеш ли пасивен, тогава става активен и почва да те обича. Тъй че, когато единият е активен, другият е пасивен. Става смяна. Великият Божи закон работи в Живота. Не може да не обичате едно същество, което ви обича. Двама души не могат да се обичат едновременно. Единият обича, а другият оценява любовта му. После ще се сменят. Има едно мерило, което показва дали има взаимност в Любовта или не – щом си доволен от любовта си, това показва, че има взаимност. Когато си доволен от любовта си, това показва, че другият те обича, обаче със своето обикновено външно съзнание може да не знае това, но Духът вътре в него те обича. Това е един дълбок вътрешен процес. Взаимната Любов засега е опасна, ако е едновременна на Земята. Затова когато единият люби, да не иска взаимност долу на Земята. Небето не допуска това.
Една сестра каза: „Мъка е когато няма взаимност.“
Не трябва да има взаимност едновременно. Ако двама души се обичат с еднаква сила, те ще се разрушат. Единият ще бъде активен, а другият ще бъде пасивен и после става обратното. Като обичаш, ставаш силен, а като те обичат, ставаш мек. Любовта ще се върне към теб от тези хора, които обичаш. Правете разлика между Любов и Обич. Любов има онзи, който изпраща Любовта, а другият, който я получава и преценява, има Обич. После се разменят.