от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

Беседи

Младежки окултен клас - ОСМА ГОДИНА (1928-1929)

КНИГА: Отворени форми

ОБИКНОВЕНО И БОЖЕСТВЕНО СЪЗНАНИЕ

Размишление.

Кои неща в живота са важни? Според някои, важни неща са тези, които човек вижда; според други, важни неща са тези, които човек съзнава. Представете си, че един учен изпитва голям глад. По особени причини той не е ял два-три деня. Отива на работа, иска да свърши всичко, което му е дадено като задача, но нищо не може да направи. Мисълта му е заета само с едно, да намери хляб и да се нахрани. Среща приятели, разговаря се с тях, те му посочват различни картини, обръщат вниманието му към красотата на природата, но нищо не го задоволява. Той вижда красивите картини, вижда радостните и задоволени лица на хората, но това не го храни. Единственото важно нещо, което занимава ума, сърдцето и съзнанието му, е хлябът. И музикант, и художник да сте, щом сте гладен, най-важното нещо за вас е хлябът. Той изпълва съзнанието ви. Щом се нахраните, хлябът изчезва от съзнанието ви. Значи, и хлябът не е най-важното нещо. Хората ядат, растат, развиват се и умират. Какво остава от тях? – Само онова, което те са възприели и обработили. Всеки ден човек вижда, как слънцето изгрява и залязва, но то не е реалното. Това, което човек възприема от слънцето и го обработва в себе си, то е реално, то следва човека навсякъде. Той носи реалното постоянно със себе си. Затова казваме, че реалните неща са непреривни. Те никога не губят цената си. Напротив, колкото повече време минава, толкова по-ценни стават те. Истинско, реално желание е това, което никога не изгасва. Някой иска да изучава музика, но след две-три години желанието му изчезва. Друг иска да стане художник, но след няколко месеца желанието му изчезва. Това не са истински желания. Те нямат нищо общо с реалността. Трети обича да се моли, минава за религиозен, но след известно време престава да се моли, тръгва по друг път. Значи, религиозното чувство в него е било слабо, нямало дълбоки корени и лесно изсъхнало. Неща, които се явяват и скоро изчезват, не са реални.

На фигура 1 виждате две концентрични окръжности и една крива, вълнообразна линия, която пресича окръжностите. Силите, които действат в концентричните кръгове, са равномерни; силите, които действат върху вълнообразната линия, са крайно интензивни и експанзивни. В случая, вие виждате окръжностите, виждате и вълнообразната линия и казвате, че те са реални величини, защото в тях действат сили. В същност, реалността е в силите, които действат в тях, а не в самите величини, които се образуват под влиянието на силите. (фиг.1) Ако силите не действаха, величините нямаше да съществуват.

Какво представя правата линия? – Път, изминат от една точка. Значи, при движението на точката се образува права линия. Или, най-късото разстояние между две точки се нарича права линия. Двете точки се движат в две противоположни посоки. Само така се образува правата линия. Това показва, че двете точки играят важна роля навсякъде. За да се прояви идея в човека, нужни са две противоположни мисли. За да се прояви някакво чувство, пак са нужни две противоположни чувства. Въпреки това, казва се, че човек трябва да има една основна идея, едно основно чувство. И това е вярно, но, за да се прояви основната идея или основното чувство, в човека са действали две противоположни идеи и две противоположни чувства. Сама ръка нищо не върши; две ръце всичко могат да направят. За да се роди една велика идея, други две идеи трябва да се стълкновят. Някой се оплаква, че паметта му отслабнала, нищо не помни. Защо не помни? – Защото в ума и в сърдцето му не са се стълкновили две противоположни мисли и чувства. Как ще забравите онази мисъл, която се е стълкновила с някоя противоположна на нея? Представете си, че вие мислите върху мира в света, върху вътрешния мир в човека, и в този момент дойде някой отвън и ви набие добре. След това вие ще помните мисълта си с години, ще помните и мислите, които ви е казал онзи, който е посегнал върху вас. Следователно, всяка мисъл, на която вибрациите са по-силни от вибрациите на вашите мисли, остава паметна за вас. Кога страда човек? – Когато съзнанието на онзи, който му причинява някаква болка, е по-силно от неговото съзнание. Кога се радва човек?-Когато съзнанието на онзи, който му причинява болка, е по- слабо от неговото.С други думи казано: Човек страда, когато обикновеното му съзнание не е свързано с неговото висше, Божествено съзнание. Той се радва, когато между обикновеното и висшето му съзнание има тясна, правилна връзка. Каже ли някой, че страда, нищо друго не му остава, освен да съедини своето нисше, обикновено съзнание с Божественото, т.е. с възвишеното, благородното начало в себе си. Само така човек може да постигне своите благородни и възвишени идеали. Без връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието никаква благородна работа не може да се свърши.

Често учениците се оплакват, че нямат успех в училището. Те учат много, а малко придобиват. По цели дни учат, а свършват със среден успех. Защо? – Няма връзка между обикновеното съзнание и свръхсъзнанието им. Срещнете ли ученик, у когото съществува връзка между двете съзнания, ще знаете, че и учителите са разположени към него. В края на краищата, той свършва училището с отличен успех. Невъзможно е учителят да скъса ученик, у когото обикновеното съзнание и свръхсъзнанието са в хармония. И да желае да го скъса, не може, защото хармоничната връзка между двете съзнания на ученика действува благоприятно върху учителя. Като го изпитва, той става весел, разположен, поглежда с усмивка към ученика, и последният дава добър отговор.

И тъй, за да има разположението на професора си, студентът трябва да се смири. Смирението подразбира проява на Божественото съзнание. Щом прояви Божественото съзнание, студентът въздейства вече на своя професор, у когото също се проявява висшето съзнание. Така между тях се създава връзка. Професорът се вслушва в отговорите на студента и му помага да издържи изпита си добре. Обаче, рече ли студентът да доказва на професора знанията си, последният ще го скъса. Какви знания има студентът? Той не знае повече от професора си. Следователно, той може само да покаже, какво е научил от професора си. Може ли да направи това, професорът му ще бъде доволен от него. На същото основание, ако искате да задоволите един поет, декламирайте неговите стихове, а не вашите. Той ще ви изслуша, ще ви благодари и ще ви стане добър приятел. Невъзможно е студентът да стои по-горе от своя професор. Да се мисли другояче, това значи, професорът да е престанал да работи. Щом спре на едно място, студентът ще го настигне. Но, докато професорът върви напред, студентът никога няма да го настигне. С други думи казано: Невъзможно е обикновеното човешко съзнание да стои по-високо от Божественото съзнание. На първо място е Божественото съзнание, а след него иде човешкото или обикновеното.

Погрешките на съвременните хора се дължат на факта, че и младият иска да докаже на стария, че знае повече от него; и старият иска да докаже на младия същото. Младият иска да докаже на стария още, че е по-силен от него. Докато живее във висшето съзнание, старият всякога ще бъде по-силен от младия. Ако старият живее в обикновеното съзнание, а младият – в Божественото, той, наистина, ще бъде по-силен от стария. Значи, силата на човека се крие в неговото висше съзнание. Който започва с материализма, а свършва с идеализма, е вътрешно млад човек; който започва с идеализма, а свършва с материализма, е вътрешно стар човек. Материализмът има отношение към обикновеното, т.е. към човешкото съзнание; идеализмът има отношение към Божественото съзнание. То дава сила на човека да реализира копнежите на своята душа. Стремете се да запазите връзката си между Божественото и обикновеното съзнание. Само така непостижимите неща стават постижими. Прекъсне ли се тази връзка, човек не може да учи, да работи. Каквито усилия да прави, резултатите му са слаби, а някога почти няма резултати.

Хранете ума си с положителни мисли, за да поддържате връзката си с Божественото съзнание. Кажеш ли, че от тебе нищо не може да стане, ти сам късаш тази връзка. – Невежа съм. – Не си невежа, но си скъсал връзката между Божественото и обикновеното съзнание. – Грешен съм. – Скъсал си връзката. Възстанови тази връзка и ще станеш праведен. – Беден съм. – Не си беден. Възстанови скъсаната връзка и богатството, само по себе си, ще потече. От тебе зависи да бъдеш богат и почтен човек. Като дадеш някакво обещание, изпълни го, не отлагай. Така ти ще се научиш да използваш моментите, а всеки момент носи своите блага и богатства. Като не изпълни обещанието си, човек започва да се извинява, да търси причините вън от себе си. Никакви извинения не помагат. Всяко неизпълнение показва прекъсване на връзката между Божественото и обикновеното съзнание. Ще възстановиш тази връзка и ще изпълниш обещанието си.

Да се възстанови връзката между Божественото и обикновеното съзнание на човека, това значи, да се възстанови връзката между ума и сърдцето, между душата и духа. Всяко неразположение, всяко смущение се дължи на прекъсване на тази връзка. За да придобиете разположението си, вземете два конеца и направете връзката. Ще кажете, че не разбирате, как се прави тази връзка. Първо ще вярвате в силата на връзката, а после ще я разберете. Какво знаете, когато ви поканят някъде на обяд? Знаете ли, какво ще ядете? – Нищо не знаете. Вие вярвате, че сте поканени на обяд, че ще ви угостят добре и, след като се нахраните, знаете вече, какво сте яли. Щом се нахраниш, ти оживяваш, ставаш добър, весел, разположен. Това значи възстановяване на връзката между обикновеното и Божественото съзнание.

Когато ставате сутрин от сън, правете следното упражнение. Седнете спокойно на стол, повдигнете ума си към Бога и кажете: Господи, помогни ми да направя връзка между обикновеното и Божественото си съзнание. Размишлявайте върху тази връзка пет минути и започнете работата си. Вечер, преди лягане, благодарете за помощта, която ви е дадена през деня, и пак помислете за силата, която се крие в тази връзка. Не очаквайте големи резултати изведнъж. Радвайте се, ако сте придобили даже микроскопически резултат. Силата на нещата се крие в тяхното съединяване, а не в разединяването им. Само с обикновеното съзнание нищо не можеш да направиш. И само с Божественото съзнание нищо не можеш да направиш. Обаче, двете съзнания, свързани заедно, представят велика сила.

Какво представя Божественото съзнание? – Височина, т.е. висок планински връх. – Какво представя обикновеното съзнание? – Долина. За да се ползува долината от благата на планината, между тях трябва да има връзка, по която енергиите на височината да слизат в долината. Водата тече отгоре-надолу, а не отдолу-нагоре. Обикновеното съзнание е матката, утробата, в която се реализират всички възможности. Божественото съзнание пък крие в себе си условията за тяхното реализиране. Ще кажете, че за това е нужда воля. Който има отличен ум и отлично сърдце, обединени в едно цяло, той разполага и с отлична воля. Не може синът да е добър, а бащата и майката да не са добри. Там, дето волята е силна и разумна, умът и сърдцето са също разумни. Две разумни същества, от които едното живее на Слънцето, а другото – на Земята, могат да си подадат ръцете по-лесно и да направят връзка помежду си, отколкото две неразумни същества, които живеят в една стая. Първите са близки, сродни души, а вторите – далечни, чужди едно на друго.

Само светлият път на мъдростта води към истината.

В истината е скрит животът.

39. Лекция от Учителя, държана на 5 юли 1929г.

София – Изгрев