ПРОНИКВАНЕ
"Много още имам да ви река, но сега не можете да носите"*).
Съвременните хора живеят в неустановен свят, т. е. в свят, на който не може да се разчита. Това не трябва да ви смущава, понеже вие сте пътници, не можете да не минете през този свят. Защо трябва да минете през този свят – не знаете. Много неща още не знаете, понеже не можете да носите. Съвременните учени имат големи библиотеки, четат разни книги, правят научни изследвания, но в края на краищата малко знаят. Въпреки това, те мислят, че много знаят. Всъщност човек знае само толкова, колкото път е изминал. Вън от изминатия път, той нищо не знае. Той едва сега започва да изучава пътят, който не е извървял. Следователно, вие трябва да разглеждате живота така, както го виждате, какъвто е в действителност. Казвате: Като знаем толкова малко, как ще ни приемат в невидимия свят, как ще ни приемат различните общества на земята? –Ще ви приемат по два начина: като богати или сиромаси, като учени или невежи. Ако сте богати, ще ви приемат добре; ако сте сиромаси, ще ви приемат студено, защото знаят, че отивате да вземете нещо. Ако сте учени, ще ви приемат по един начин; ако не сте учени, ще ви приемат по друг начин. След това вие ще се чудите, защо нещата не стават така, както си мислите, или както ги очаквате. Нещата не стават, както очаквате, защото нямате в себе си това, което трябва. Значи, липсва ви нещо. Като не знаете, че ви липсва нещо, когато вършите една работа, вие мислите, че всичко става, както трябва. В същност не е така. Новият живот, в който се готвите да влезете, изисква права мисъл, прави разбирания, а не такива, каквито вие имате. Запример, ако някой човек не ви даде това, което искате, вие веднага се настройвате срещу него. Правилни отношения ли са тези?
Сега ви говоря свободно, за да се освободите от заблужденията си. Заблужденията не произтичат от живота, те са в самите вас. Вие очаквате нещо, което не може да ви се даде и, ако не го получите, веднага се разочаровате и казвате, че животът няма смисъл. Защо не може да ви се даде това, което очаквате, няма да обяснявам. Какво е това, което очаквате, няма да изброявам. То е различно за всеки човек. Важно е да знаете, че по който начин очаквате нещата, няма да се дадат. Всички неща, които очаквате, ще дойдат по съвсем друг начин. Трябва ли за това да се обезсърчавате? Ако животът ви се обезсмисля, вие сте в свят на заблуждения. За вас е важно да различавате истинската скръб и истинската радост. Що се отнася до бъдещия живот, няма какво да мислите. Настоящият живот е важен. Него използвайте разумно. Щом сегашният ви живот е добър, и бъдещият ще е добър.
И тъй, от вас се иска да освободите съзнанието си от ненужни стремежи, т. е. от такива стремежи, които днес не можете да постигнете. Не е лошо човек да се стреми, но има стремежи, които по никой начин не могат да се постигнат. Има стремежи, които са постижими. Запример, днес вие можете да получите един обикновен обяд, но можете да получите и царски обяд. Трябва ли да се смущавате, ако не получите царски обяд? Какво ще изгубите, ако не ви се даде царски обяд? За вас е важно да си хапнете сладко, да сте доволни от храната, а това може да се постигне и с един обикновен обяд. Или, ако няма власт, трябва ли човек да е недоволен от живота? Човек може да има такава власт, с която да си навлече много мъчнотии и нещастия. – Не, и да имате власт, вие не можете да вършите, каквото искате. Следователно, когато се стремите към нещо, вие трябва да знаете, защо ви е това нещо и как ще го приложите. Ако придобиете това, към което се стремите, а не можете правилно да го приложите, вие ще направите ред погрешки. Погрешките показват, че нямате знания. Това значи, че не можете да носите. Вие трябва да учите, да различавате нещата, да знаете откъде идат. Като дойдете до това различаване, ще можете навреме да използвате онова, което ви се дава. Запример, вие с години сте се стремели да постигнете нещо. Тъкмо сте пред постижението му, и някой дойде да ви разправя нещо. Това е уловка, с която искат да отклонят вниманието ви. Отклони ли се вниманието ви, вие губите вече благоприятния момент. Щом изгубите тоя момент, и изкушението се отдръпва. Затова, именно, е казано: Един начин има само на говорене. Докато дойдете до положение да различавате този начин на говорене, вие много ще се лъжете, и често ще пропущате благоприятни случаи в живота си. Затова Христос казва: „Аз дойдох в света да прославя Този, Който ме е проводил".
Следователно, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да се освободите от своите лични възгледи, както и от външните влияния. Съвременните хора разглеждат нещата от лични разбирания и щом нещо не стане според разбиранията им, те веднага го отричат, съблазняват се и казват, че това не е вярно, не е истинно. От свое гледище те са прави, но не и от гледището на абсолютната истина. Пътят, по който вървят, не е прав. Тъй щото, всички хора трябва да знаят, че докато на пътя им, като спънка седи техният слуга, техният приятел, техният ближен, те не са на прав път. Те не са дошли още до Вечния живот, но се блъскат в преходния, във временния живот. Докато е във временния живот, човек гледа със завистливо око на другите. Като погледне към сина на своя приятел, той завижда, че е здрав и жив, а неговият син е заминал за другия свят. – Защо трябва да завиждаш? Радвай се на сина на приятеля си. – Да беше поживял и моят син повечко, да му се порадваме. – Какво ще се радваш на това, което не е твое, и което всякога можеш да изгубиш?
Какво представя временният живот? – Той е живот, пълен със забавления. Забавления има не само в отношенията на хората, но и в самата наука. Каквато наука да вземете, наред със сериозното, в нея ще срещнете и ред забави. Зад тия забави се крие нещо съществено. Апостол Павел казва: „Като бях дете, разсъждавах по детински. Като станах възрастен, напуснах детинските работи". Това не значи, че трябва преждевременно да напуснете детинските работи. Докато сте деца, ще живеете като деца. Щом станете възрастни, от вас се иска дълбоко разбиране на нещата. Запример, често ви говоря за любовта, но вие я разбирате по друг начин. Какво показва това? – Че още сте деца в разбиранията си. Ще дойде ден, когато ще пораснете и ще гледате на нещата като възрастни. Вие не можете още да дойдете до онова дълбоко разбиране, което е потребно за душата ви. Сега аз ви говоря тъкмо за това, което ви е нужно за правилно разбиране и прилагане. Това не значи, че изведнъж трябва да се откажете от много работи. За вас е важно да знаете, как да се откажете от непотребните неща, от тия, които ви спъват. Новото учение не търпи никакви безпокойствия, никакви тревоги. Докато се безпокои, ученикът не може да учи. Щом започне да учи, той достига до положение да вижда, че нещата не вървят, както трябва, и започва да се безпокои. Безпокойствието го спъва, и той спира работата си. Красотата на живота седи в това, именно, че и когато работите на човека не вървят, той пак да не се безпокои. Ще кажете: Друго нещо е, когато работите на човека вървят добре. – Това зависи от разбиранията му.
Две кокошки се разхождат в два съседни двора. Едната е угоена, защото господарят й по няколко пъти на ден й дава храна. Тя се разхожда самодоволно из двора, радва се на живота, защото работите й са уредени. Тя не подозира даже, че господарят й има предвид нейното месце. Щом види, че е достатъчно изхранена, той ще тури ножа на врата й и ще я заколи. В един момент тази кокошка ще изгуби спечеленото. Другата кокошка ходи из съседния двор недоволна – няма храна. Тук рови, там рови, нищо не намира. По едно време господарят й се сеща, че кокошката не е хранена и подхвърля й малко зрънца. После пак я забравя. Ходи тази кокошка из двора, безпокои се, че няма, какво да яде, че работите й не са наредени. Като я погледне, господарят й казва: За нищо не става тази кокошка, само кожа и кости. Той е недоволен, че не може да я заколи, но кокошката запазва живота си. Кое положение е за предпочитане: положението на угоената, или на мършавата кокошка? – Нито на едната. И двете кокошки се намират при лоши условия. В края на краищата, и двете кокошки ги очаква смърт: първата ще умре от ножа на господаря си, а втората – от своята слабост, от липса на храна. Въпреки това, хората казват: „Ела зло, че без тебе по-зле". Наистина, понякога в живота на човека идва едно малко нещастие, за да го освободи от по-голямо. Понякога пък малкото щастие носи след себе си голямо щастие.
Това са примери из живота, от които не може да се съди за неговите правилни прояви. Ще дойде някой да ми разправя, че говорил с Христа, че много неща знае, че много книги чел и т. н. Като е чел толкова много и като знае много, нека каже, какво разбира от стиха, който Христос е казал: „Аз съм пътят, истината и животът". Той ще каже, че разбира смисъла на този стих, но не знае къде и как да го приложи. Това не е знание. Истинското знание едновременно обхваща разбиране и прилагане. Ето защо, казвам: Време е вече човек да се откаже от старото знание, за да възприеме новото и да го приложи в живота си. За да облече нови дрехи, човек непременно трябва да съблече старите. Това е правото положение. Ако не иска да съблече старите си дрехи, той може да облаче новите върху тях, но с това само ще увеличи товара си, без да придобие нещо съществено. Старите дрехи трябва да се оставят настрана, а новите да се облекат. В това седи красотата на живота. – Къде трябва да оставим старите си дрехи? – Вижте, какво прави змията. Щом съблече старата си кожа, тя я захвърля настрана, като непотребна, и продължава пътя си. Направете и вие като нея. С една дума казано: Старото турете настрана, да не ви спъва, а новото облечете. Облечете се с новия живог, с новата любов – с всичко ново.
Сега, като слушате да се говори за новата любов, т. е. за любовта, която новата култура носи, вие се чудите, как е възможно човек да обича всички хора. Съвременните хора нямат представа, какво значи човек да обича всички хора. Запример, един човек е богат, друг – сиромах; един е силен, друг – слаб. Можете ли да обичате всички еднакво? За да обичате всички хора еднакво, вие трябва да гледате на различните им положения, като на различни служби в живота. Това са външни неща, които нямат нищо общо със самия живот. Този, който днес е богат, утре ще бъде сиромах; това, което днес е слабо, утре ще бъде силно. Човек е господар само на онова, в което той сам може да проникне. Онова пък, което прониква в човека, е негов господар. Искрата огън, която прониква в дървата, е господар на целия огън. Изобщо, материята, както и силите в природата, взаимно се проникват. Знанието също прониква едно в друго. И хората се проникват, вследствие на което никой човек не е свободен. – Ама аз съм свободен. – Ти мислиш, че си свободен. Всъщност не си свободен. – Защо хората се проникват едни други? – Защото срещат на пътя си препятствия. Като се проникват взаимно, те търсят път за освобождаване от препятствия.
Христос казва на учениците си: „Много още имам да ви кажа, но сега не сте готови. Когато Духът на истината дойде у вас, Той ще ви настави." – На какво? – На това, което днес не сте готови да носите. Следователно, когато дойде до истинското знание, човек е свободен вече. Щом придобие свободата, човек трябва да се радва. Обаче, докато е в училище, докато учи, той не може да се радва. Значи, човек може да се радва на онова, което е спечелил. Да се радва на онова, което мисли, че е спечелил, а всъщност не го е спечелил, това е заблуждение. Истинската радост е в новия живот. Как ще изразите новия живот? Както и да се мъчите да го изразите, вие ще си послужите пак със стария език, със стари форми. Ще кажете, запример, че духовното в човека трябва да се обича. – Как се обича духовното? Друг път ще кажете, че любовта трябва да обгърне човека. – Как се обгръща човек? Каквото и да говорите, вие си служите все с неопределени образи, с външни емблеми. Силата на човека не седи в това, което говори, но във вътрешното знание. От друга страна, за да обичате човека, не е достатъчно само да го обгърнете, но трябва да проникнете в него. И светските, и религиозните хора изучават този закон, за да могат взаимно да си влияят. Когато някой човек проникне във вас, той може да разбере и добрите, и лошите ви страни, и по този начин може да ви помага. Само този човек може да помага, който ви обича. Ако не ви обича, той може да ви излъже. Не само обикновените хора се лъжат, но даже и видни пророци, светии и учени. – Как ще се лъжем, като сме тръгнали в правия път? – Ако не искате да се лъжете, а сте влезли в правия път, вървете напред, без да се спирате. Щом сте започнали да изучавате истината, от нищо не се смущавайте. Много неща могат да смутят човека, но той трябва да вярва, че всичко онова, към което се стреми, е постижимо. Който е влязъл в новия живот, той ще намери онова, което търси.
„Много неща имам да ви кажа, но още не сте готови да носите". Какво още имал да говори Христос на учениците си, което не го казал? Един ден те ще научат това, за което Христос някога е само загатнал. Едно трябва да се знае: в живота на свободата нещата не стават по принуждение, нито произволно. Там само онзи може да изпълни волята Божия, който иска, който има добро желание. Който доброволно изпълни тази Висша воля, той ще има големи придобивки. Който не я изпълни доброволно, той ще носи своите стари разбирания, своите стари знания и ще каже, че животът няма смисъл. – В какво седи смисълът на живота? – В обичта. – Кого ще обичате? Ще кажете, че грешникът има нужда от любов. – Не е достатъчно само да обичате грешника, но трябва да му покажете начин, как да понесе греховете си. – Ами как могат да се носят чуждите грехове? – Само онзи може да носи греховете на хората, който, без да е грешил, без да се е спъвал някъде, се е нагърбил с този голям товар. В Писанието е казано: „Бог беше в Христа и примиряваше хората със себе си. И ще залича греховете им".
Казано е, че Бог живее в човека и му помага. Следователно, ако вие не прониквате едни в други, нищо не сте научили. При това, като се прониквате едни други, вие ще учите закона на различаването, да познавате, какви хора, какви същества са проникнали във вас. Ако се тревожите, това показва, че някой човек или някое същество с низък уровен ви е проникнало. Ако не се тревожите, ако имате възвишено разположение, някое същество от висшия свят е проникнало във вас, или пък вие сте проникнали в друг човек. Значи, ако се тревожите, друг някой е проникнал във вас, и вие нищо не можете да научите. Ако не се тревожите, вие сте проникнали в някого и, каквото пожелаете, можете да направите. Ако се гневите, ако работите ви не вървят добре, други са проникнали във вас. Който иска да проникне в другите, съзнанието му всякога трябва да бъде будно, без никакво пропукване, без никакво раздвояване. Дето има единство на съзнанието, там грях не съществува. Дето има пропукване на съзнанието, там грехът съществува. Когато човек се раздвои в любовта си, едновременно с това той се раздвоява в съзнанието си. Раздвояването на съзнанието пък е причина на пропукването му. Запример, обиквате една жена, но след време обиквате и втора. Това раздвояване на любовта внася пропукване на съзнанието ви. Като женени за една жена, вие се смущавате от това, че обиквате втора жена. Казвате, че сте сгрешили, защото сте обикнали още една жена. Грехът е причина за пропукване на човешкото съзнание. Прегрешението на първите човеци се дължи на непослушание. Когато черният адепт се обви около дървото на забранения плод, Ева трябваше да му каже: Ние не търсим външно знание, но вътрешно. Ние търсим абсолютната вяра, която почива на опит и знание, а не вяра без опитности. Ние искаме да изучим живота така, както Бог се изявява в него. Това е истинско знание.
„Много още имам да ви река, но сега не можете да носите". – Защо Христос е казал на учениците си, че не могат да носят? – Защото не били готови. Същото може да се каже и на съвременните хора, които искат да бъдат богати, красиви, силни, учени. Те не са готови да носят това, което искат. Те не са готови още да се ползват от тия блага. Когато благата идат преждевременно, те носят ред нещастия за хората. Благата, които хората търсят, са обикновени неща, а съзнанието на човека не трябва да се занимава с обикновени работи. Обикновеният живот трябва да служи на човека само за справка. Богатството, знанието също така трябва да му служат за справка. Като разбере великия закон на живота, човек ще се освободи от всички неща, които до това време са му служили за пособия. Когато дойде на земята, Христос се постави при трудни условия, за да види, може ли сам да се освободи. Той казваше: „Имам власт да положа душата си, имам власт да я взема". Впоследствие Той провери всичко, което беше казал пред хората. В първо време Христос се показа слаб, затова Го подложиха на големи изтезания. Той се моли на Господа да Го освободи. Като видя, че трябва да изпие горчивата чаша, Христос каза: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си". Бог Му показа начин, как да се освободи. Освобождаването дойде отвътре. И тъй, докато не предадете всичко в Божиите ръце и не престанете да мислите, какво ще стане с вас, вие никога няма да се освободите. Докато не се молите, вие никога няма да се освободите. Като се помолите, ще почакате да видите, какъв е резултатът на молитвата ви. Няма човек в света, който да не се моли. И слабият, и силният се молят. Всички ще се учите да се молите и ще бъдете готови и да получите отговор на молитвата си, и да не получите. Понякога, като се молите, ще изпитате голяма празнота, няма да чуете никакъв глас, никакъв отговор. Който обича Бога, той трябва да бъде готов на всичко.
По отношение на любовта си към Бога, съвременните хора се намират в положението на една красива китайка, която не могла да прецени своя другар, виден мъдрец, и скоро го напуснала. Тя се оженила за този китайски мъдрец, но той бил много беден. Като поживяла няколко години с него, един ден тя му казала: Слушай, ти си умен, мъдър човек. Аз обичам един богат търговец, затова не мога повече да живея с тебе. Освободи ме, искам да отида при него. – Свободна си. Иди при своя въз-любен и бъди щастлива. След време Китай преживявал трудни времена, вследствие на което търсили човек, който може да оправи обърканото му положение. Този човек бил мъдрецът, когото жена му напуснала поради сиромашия. Като чула, че мъжът й започнал да се повдига в обществото, тя веднга отишла при него и му казала: Хайде отново да заживеем заедно. Вместо отговор, той взел едно шише, пълно с някакъв нектар, излял го на земята и казал: Ние ще заживеем заедно, ако можеш отново да събереш този нектар.
Такова е отношението на съвременните хора към Бога. Като се намерят пред мъчнотии и страдания, те напущат Бога и отиват в света да си поживеят. Тук, именно, те грешат. При скърби и при радости, те трябва да живеят със свободния човек, с мъдреца в себе си. – Ама защо ни се дават толкова страдания? – За изпит. Бог ви изпитва чрез децата ви, чрез мъжа ви, чрез жена ви, чрез приятелите ви, чрез всички ваши близки и познати. Най-малкото вътрешно смущение показва, че човек не е готов още да възприеме новото. Когато изпитанията дойдат, умът на човека се помрачава, и той не вижда никакъв изход. Мнозина казват, че единственият изход от трудното положение, в което се намират, е богатството. Ако мислите така, животът ви ще бъде такъв, какъвто е днес: страдания и разочарования. Който влезе в новия живот, в Божествения живот, той не може да мисли за богатство и за сиромашия, нито за младост и старост. Това са положения, които трябва да се разбират. Те не могат да разрешат въпросите на живота. Какво представят изпитанията? – Те са условия за познаване на себе си, за познаване на своите ближни. Щом дойдат изпитанията, вие трябва да кажете: Иде часът! Така е казал Христос: „Иде часът на изпитанията, когато ще остана сам". Въпреки това, Христос знае, че никой не е сам. Той съзнава, че Отец Му живее и работи в Него. Човек е сам, когато е на изпит, и то привидно само. Тогава той отговаря на зададените въпроси, от които проверяват, какво е научил.
Всички хора искат да чуят нещо ново. Те търсят новото, а живеят по стар начин. Старият живот води към стари пътища, към стари постижения. Ако искате да придобиете новия живот, вие ще работите върху себе си, сами да извоювате своя вътрешен мир и своята свобода. Знанието, доброто, любовта не идат отвън. Те се постигат чрез работа, чрез приложение на новите методи. – Не трябва ли да живеем? Не трябва ли да обичаме? – Ще живеете и ще обичате, но трябва да знаете, как да живеете и да обичате. Ако не знаете, как да живеете и как да обичате, вие ще се намерите в чудо от онези, които ви обичат и които вие обичате. Онези, които вие обичате, ще вървят след вас, ще искат да ги направите щастливи. И тези, които ви обичат, ще вървят след вас. Вие ще искате от тях да ви направят щастливи. В това, именно, седи заблуждението на хората. Слугата мисли, че господарят му ще го направи щастлив, като му даде голяма заплата. Господарят мисли, че слугата му ще върши добре работата си. Обаче, единият и другият могат да се излъжат. Това са положения, които актьорите играят на сцената. Дават една роля на някой актьор, и той трябва да я изиграе така, както е написана. Понякога младият актьор играе роля на стар дядо, а старият – играе роля на млад човек. Актьорите имат за цел да представят на хората в ярки черти живота им, за да могат да го коригират.
Сега, като говоря по тия въпроси, имам пред вид, че вие трябва да допуснете в ума си всичко, за да проверите, доколко съзнанието ви е просветено. Ще допуснете и греха в ума си, за да видите, ще окаляте ли съзнанието си, или не. Ако не се окаляте, водата, която тече през съзнанието ви, е силна. Каквото и да правите, съблазните ще дойдат и ще ви повлияят. Като дойдат съблазните, тогава ще мислите. Какво хората мислят за вас, не е важно. Какво вие мислите за себе си, това е важно. Човек може да мисли, че е постигнал или не е постигнал нещо. И едното, и другото е добро. От всичко най-важно е новото, което иде сега в света. За да се домогне до новото, човек трябва да научи закона на проникването. Два начина има за проникване: или човек да проникне в Бога, или Бог да проникне в човека. В първия случай човек се изкушава, а във втория – човек се освобождава от всички заблуждения.
Една стара, 80 годишна баба живяла на една висока планина, покрита с ледове. Какво представят тия ледове? – Те са мястото, на което живеели грешните души. Тези души се движели по ледовете, треперели от студ и се сгушвали една до друга да се топлят по някакъв начин. Никой не се интересувал за грешните души, но и за бабата не се интересували. Тя често си казвала: Никой не ме обича, никой не мисли за мене. Какъв смисъл има моят живот? – Никакъв. След дълго мислене, тя дошла до съзнание, че иска да бъде обичана, но не се спряла върху мисълта, че и тя трябва да обича. Тя решила, че трябва повече да работи, да събира повече дърва, по-добре да отоплява къщата си. За да бъде обичана, тя оставяла къщата си отворена, да могат грешните души да слизат от повърхността на ледовете и да се топлят при нея. Като влизали в къщата й, те правели голям шум, нарушавали спокойствието й, заради което тя намислила отново да затвори къщата си. Щом видели това, грешните души казали помежду си: Слушайте, нека тихо и мирно влизаме и излизаме от къщата на бабата, да не я смущаваме. Следователно, ако не сте готови да приемете нещастието у дома си, да го стоплите, вие нищо не сте разбрали. Нещастието, това са ледените, грешните души, които търсят у вас мир и тишина, да се успокоят. Оставете нещастието да влиза и излиза от къщата ви, без да ви смущава. Когато тези души се просветят, те сами ще си кладят огън, да се отопляват. Заблуждението на съвременните хора седи в това, че те говорят за смъртта, без да са готови за нея. Те търсят щастие, без да са готови за него. Човек трябва да проникне в щастието. Не може ли да проникне в него, няма защо да го търси. Човек трябва да проникне и в смъртта. Не може ли да проникне в нея, не трябва да умира. Когато умре неподготвен, човек разбира, че се е лишил от благата на живота.
Христос казва: „Много още имам да ви кажа, но сега не сте готови да носите". – Защо Христос не е казал на учениците си всичко? – Защото не са били готови да разбират. Когато човек не разбира нещата, той се спъва. Когато Духът дойде и ви покаже пътя, тогава и вие ще разберете това, което днес ви говоря. – Какво носи Духът? – Свобода. Когато разрешите правилно въпросите си, вие ще придобиете свобода. Светът гледа на свободата по един начин, а вие – по друг. Това, което става сега в света, не може да донесе добри резултати. Днес братя се бият помежду си, едни други се изтезават. Това става днес в културна Испания. Стотици и хиляди хора на ден се екзекутират. Защо се бият испанците? – За свобода и да покажат нагледно на всички хора, че ако и те постъпват като тях, ще имат същите резултати. Който търси истината, той не може да постъпва по този начин. Той е пример за всички. Когато праведният отиде на война, той няма да спре войната, но ще остави хората да се бият, докато имат сили. След това ще започне да ги извиква един по един по списък, да превързва раните им. Като оздравеят, ще ги изпрати на работа.
Ще кажете, че трябва да се помага на бедните. – На кои бедни трябва да помагате? Има бедни, които всъщност не са бедни. За тях беднотията е благо. – Ама ние насила трябва да изтръгваме пари от богатите за подкрепа на бедните. – Това значи да създадете нещастието в света. Вие не знаете още, какво нещо е нещастие. Няма защо да си служите с насилие, изкуствено да увеличавате страданията. Те и без това ще дойдат като метод за изправяне на човечеството. Страдания, болести, глад, сиромашия са методи за изправяне на света. Зад тях седи щастието. Някой се оплаква, че е болен, че кракът го боли и не може да ходи. За да се справи с болестта, той трябва да проникне в нея. Ако може да проникне, той е силен човек. Ако не може да проникне, той е слаб човек, и болестта винаги ще го владее. Някой човек е сиромах. – Защо? – За да може да проникне в сиромашията. Ако може да проникне в нея, всички богати ще му се поклонят и ще му дадат съответен данък. Съвременните хора се държат за своите стари разбирания и мислят, че като отидат на онзи свят, Христос ще ги посрещне тържествено. Те се лъжат. Христос ще ги погледне и ще каже, че като тях такива хора е имало на земята и в миналото, и сега ги има още. След това ще им каже: „Верният в малкото е верен и в многото". Сегашните хора са недоволни от всичко, което им е дадено, вследствие на което страдат. Това, което те очакват, да бъдат посрещнати от Христа, е вътрешен процес. Ако е въпрос за външно посрещане, Христос може да ви посрещне много добре, но това няма да ви задоволи. Важно е вътрешното посрещане – Христос да дойде да живее у вас.
Като четете Свещеното Писание, ще намерите хубави неща, върху които трябва да размишлявате. Те представят пътища, през които са минали мнозина преди вас, за да се домогнат до истинския живот. Вие трябва да се ползвате от техните опитности. Ще бъдете смели, ще работите тихо и спокойно върху себе си, от нищо несмущавани. От вас зависи да проникнете във всичко, което ви е дадено, и да го осмислите. Дали сте богати или бедни, това не е важно. Богатите, учените, силните хора са заключени каси. Вие трябва да намерите ключовете на техните каси, да ги отворите и направо да четете това, което те са придобили. Вие няма да повтаряте техните опитности, но ще ги използвате: ще дойдете до това, което те са придобили, и ще продължите да вървите напред. Останете ли на старото, вие няма да бъдете полезни даже за себе си. Запример, какво се ползвате, ако постоянно повтаряте стиха: „Аз съм пътят, истината и животът?" – Нищо няма да придобиете. Вие трябва да разбирате дълбокия смисъл на този стих и да го прилагате в живота си.
Дошло е време вече всички хора да се подложат на изпит, всеки сам да види, докъде е стигнал. Кой където е, там да си остане, на този пост ще се изпита. Ако някой е министър, като министър ще се изпита ; ако някой е военен, като военен ще се изпита; ако някой е ученик или учител, като такъв ще се изпита. – Ама тия науки се отличават от духовните. – За слабия, за невежия само се отличават, но не и за силния, за просветения. Какво лошо има в това, ако покрай духовното човек изучава още и астрономия, химия, физика, математика, геология? От тия науки той ще придобие нещо, но няма да изгуби. Какво по-хубаво от това, да знае човек, как е създаден светът, или как е създадена земята? От създаването си насам, земята е претърпяла големи промени. И сегашното й състояние не е постоянно. Някои учени казват, че земята е в началото на своето развитие. В това отношение земята може да се сравни с къщичките на бедните хора, които постоянно се изменят. Значи, в днешното си състояние земята представя беден човек, който има условия да забогатява. Днес земята е бедна, защото хората не са готови още да възприемат и да носят.
И тъй, за да разреши въпросите на живота, човек трябва да се научи да прониква. Ако е сиромах, той трябва да проникне в сиромашията; ако е богат – в богатството; ако е учен – в знанието; ако е добър – в доброто. Да проникнеш в нещо, значи да му служиш. Смисълът на живота се заключава в служене на доброто. Ако не служите на доброто, вие ще изгубите и здравето, и силата, и знанието си. И сто пъти да се прераждате, в края на краищата ще останете такива, каквито сте днес. Ще ставате и ще лягате, без да придобивате нещо съществено в живота си. Христос казва: „Още малко, и аз отивам при Отца си. Няма да ме видите повече". Това значи: онези, които са готови, те ще възприемат истината вътрешно, а не външно. Вие искате да виждате нещата, но за това е нужно разположение. Който иска да придобие нещо съществено, той трябва да се моли. И сегашните хора се молят, но за временни неща. Майката се моли да роди дете – това е временно благо; богатият се моли за пари – това е временно благо; невежият и ученият се молят за знания – и това е временно благо. Бъдещите блага, към които човек се стреми, трябва да бъдат цел в живота на всички хора: богати и бедни, учени и прости. Всички хора се молят. Бедният се моли на богатия, да изкара нещо от него. Молитвата ли е единственият път за придобиване на нещо? Много неща се придобиват и без молитва. – Как се придобиват? – Чрез знание. Когато сиромахът влезе в къщата на богатия, той няма да му разправя за положението си, но ще види, от какво се нуждае богатият, и веднага ще му услужи. Богатият като види, че сиромахът е майстор в известна област, той веднага ще приеме услугата му и щедро ще го възнагради. Следователно, когато влезете в един дом, вижте, от какво се нуждае този дом и, ако можете, помогнете му. Ако между чле-новете на този дом има несъгласие, отде трябва да започнете да помагате: от майката, от бащата, от дъщерята или от сина?
Колкото малка да е помощта ви, това е една печалба за вас. То е все едно да купите един лотариен билет и да очаквате тегленето на билетите. Човек не печели всякога, но той трябва да постоянства, докато спечели. Религиозните хора очакват някакви блага, но искат наготово да ги получат. – Не, работа, труд се иска от човека, за да придобие това, което желае. Мнозина питат, как и кога ще се оправи животът им? – Да очакват наготово да се оправи живота им, това е заблуждение. Преди всичко, животът им е оправен. Щом човек е здрав, животът му е изправен. Щом има какво да яде, животът му е изправен. При това положение, на човека не остава нищо друго, освен да работи. – Ама излишни работи нямал. – Това е друг въпрос. И излишни работи можете да имате. Докато не разрешите важните въпроси в живота, вие не можете правилно да се ползвате от неговите блага. Срещате един човек и казвате, че е като вас. – Отде знаете това? Вие сте пред един екран и виждате нещата такива, каквито не са в действителност. Човек не трябва да съди за нещата по себе си. Даже когато говори за себе си, и тогава нещата са верни наполовина само. Той не познава целия си живот. Той знае само една част от своя живот. Когато младата мома се жени, тя се изповядва пред възлюбения си като пред изповедник. Каквото и да каже, за същественото тя ще мълчи. Тя ще каже, че е писала писма на някой момък. – Това не са прегрешения. Истинският грях на момата или на момъка седи в пристъпване на Божия закон. Бог е казал на първите човеци: „От всички плодове можете да ядете, но не и от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото". Тъй щото, грехът не седи в яденето, но в непослушанието.
И тъй, от знайното ще изучавате незнайното, т. е. това, за което сега ви се говори. – Ама аз съм правоверен, всичко зная. – Защо си правоверен? – Защото проповядвам като Христа. – Това е заблуждение. Само онзи може да проповядва истината като Христа, който е изпълнен от желание да се прослави името Божие. Има ли най-малкото желание в себе си той да се прослави, а не името Божие, прегрешенията му лежат вече на неговите плещи. Христос казва: „Господи, аз Те прославих на земята. Прослави ме и Ти в себе си!" Истинското прославяне е пред Бога, а не пред хората. Когато правите нещо за Бога, не трябва да се чува ни глас, ни услишание за това. Ако се стремите към слава, така постъпват хиляди и милиони хора. В това отношение между хората съществува голямо състезание, но който търси славата Божия, а не своята слава и своето благо, той ще се домогне до правилно разрешаване на житейските въпроси. Който работи за слава Божия, той е човек на вярата. Един американски милионер ослепял. Той обещал един милион долари на онзи лекар, който може да възстанови зрението му. След известно време при милионера се явил един виден лекар, който му казал, че има нов начин за лекуване на слепи. Ако е съгласен, той може да приложи новия метод върху него. Милионерът започнал да разпитва лекаря, дали този метод е сигурен, обещава ли операцията да излезе сполучлива и т. н. Докато милионерът решавал, да се подложи ли на операция, в това време при лекаря се явил един беден слепец и казал: Господин докторе, ако обичате, направете опита на моите очи и, ако излезе сполучлив, тогава направете операцията и на очите на милионера. Лекарят се съгласил и пристъпил към опита. За щастие на бедния слепец, операцията излязла сполучлива, и той прогледал. След това милионерът се подложил на същата операция, която, обаче, не излязла сполучлива. Той не могъл да прогледа.
Следователно, когато човек работи за слава Божия, той трябва да бъде готов на всякакви опити, на всякакви жертви. И бе-ден да е човек, щом е готов на жертви за Бога, той всякога печели. Който не е готов да се жертвува за слава Божия, и богат да е, той всякога губи. Той не може да постигне желанията си. Днес искам от вас без страх да изпълните всичко, което сте разбрали. Това е необходимо за вашето разбиране. Вие не живеете само на физическия свят, следователно, нямате отношения само с хора. Вие имате общение с всички светове, с всички същества, добри и лоши. – Защо? – Понеже Бог се проявява навсякаде. За вас е важно да бъдете доволни от всичко и да изучавате това, което Бог е създал. Недоволството може да дойде, но вие не сте отговорни за него. То е съществувало и преди вас. Някога дяволът натоварил човека със своето бреме и му внушил, че е нещастен. Като не знае чие бреме носи, човек се оплаква от нещастието си. Хората не искат да страдат, но те не знаят, че ако не страдат, няма и да се радват. Скръбта и радостта са два полюса на живота, през които човек неизбежно трябва да мине. „Много още имам да ви кажа". Днес всеки проповедник предава думите на Христа. Кой проповедник е бил във времето на Христа, да знае, какво Той е проповядвал? Ще каже някой, че е намерил истината. Как е намерил истината? Да намери някой истината, това значи да бъде в единство с Бога. Кой е в състояние да свърже човека с Бога? Силата на Христовото учение седи в това, че може да направи тази връзка. Христос казва: „Аз дойдох да прославя Бога". Значи, вън от Христа, човек не може да намери истината. Да вярва човек в Христа, това значи да намери истината.
Мнозина се смущават, че не могат да намерят истината. Не е въпросът там. Лесно е да се намери истината, но мъчно може да се разбере. Слънцето изгрява всеки ден – това е една реалност. То изгрява и за мравите, и за рибите, и за птиците, и за млекопитаещите, и за хората, но кои от тях разбират, какво нещо е слънцето? Има същества, за които слънцето говори. Ще кажете, че това е идолопоклонство, защото Бог е създал слънцето и казал да не се покланя човек на нищо, което е създадено. Всички неща са създадени, за да учи човек по тях. Когато човек разбере слънцето, както трябва, то вечно ще грее, няма да изгрява и залязва, както става сега. И учените даже не са разбрали, какво представя слънцето. Те не разбират слънцето, както не разбират и живота. Някой се оглежда в огледало и казва: Остарях вече! Отидоха младите години! Друг някой поглежда фотографията си преди десет години и казва: Загубих вече младостта си! – Това е неразбиране на живота. Ако не можеш да проникнеш в своята младост, ти не си разбрал младостта. И ако не можеш да проникнеш в своята старост, ти не си разбрал старостта. За да дойде до реалността, в която Бог се проявява, човек трябва да прониква във всичко. Докато всичко не оживее във вас, вие още не сте на правия път. Щом всичко в човека и около него оживее, той е влязъл в правия път, той е намерил истината.
„Много още имам да ви кажа". От две хиляди години насам Христос е в света, но така се е скрил, че никой не Го вижда. Като не знаят това, хората и досега говорят за миналото на Христа, как страдал, как бил разпнат на кръста и т. н. Всички се чудят, как е възможно, толкова млад човек да води Божествен живот. – Това говори за неразбиране на нещата. Днес много хора се съмняват в Божествения произход на Христа, а всъщност трябвало е по-рано да се съмняват. Първите човеци още е трябвало да се усъмнят и да не вярват на дявола, който ги изкуси в райската градина. Тогава те му повярвали, а когато дойде Христос, не повярваха. – Защо? – Защото много се наплашили. И когато Христос дойде на земята, те казали: Веднъж се излъгахме, вече не вярваме на никого. – Не, човек може да се излъже само веднъж. Втори път той не може да се лъже. Когато дяволът дойде втори път при вас и ви кара да ядете от забраненото дърво, вие трябва да му кажете: Първо ти яж от тези плодове, а после и аз ще ям. Нека той яде, а вие гледайте само, как яде и какви са резултатите на това ядене. Мнозина оправдават греховете си с дявола. – Не, човек сам греши, и то по единствената причина, че е лаком. Лакомията е причина за греховете на хората. Те искат повече, отколкото им е определено. Някога дяволът е бил безгрешен, но щом пожелал да има повече, отколкото му трябва, и той сгрешил. Грехът в света дойде от ангелите. Първо те изгубиха своята чистота, заради което ги вързаха. Защо ангелите са сгрешили, защо дяволът е дошъл в света, не знаете, нито можете да разберете. Един ден тия въпроси ще станат ясни. Засега, обаче, по тях трябва да се мълчи. Запитали едного от древните мъдреци: Какво нещо е злото? Той стиснал само устата си и нищо не отговорил. И съвременните хора искат да знаят, какво нещо е злото, как е произлязло и т. н. Дойде ли въпрос до злото, ще стиснете устата си като мъдре-ца, и нито дума повече. Що се отнася до същината на злото, до неговата първопричина, ще мълчите. Вие разбирате злото, но не в неговата същина, и казвате, че Адам и Ева били изпъдени от рая, защото станали като боговете, започнали да разбират доброто и злото. И ако бяха оставени в рая, имало опасност да ядат от плодовете на дървото на живота и да придобият безсмъртие. Каквото и да знаете по този въпрос, това не може да ви помогне. Вашият живот е несносен, мъчен, което показва, че се нуждаете от нови разбирания, от нова философия за живота.
„Много още имам да ви кажа, но сега не можете да носите". За да дойдете до новото, което ще ви се каже, вие трябва да учите, да видите погрешките си, да намерите начин за изправянето им и да ги изправите. След това само ще можете да разберете истината. Докато сте напрегнати, както сте сега, вие не можете да разберете истината. Искате ли по-скоро да разберете истината, трябва да ликвидирате със старото и да започнете да учите. Тогава ще живеете като човеци. И за Христа се казва, че като се намерил в рабски образ, Той се смирил. Какво трябва да правите сега? Понеже сте ученици, вие трябва да учите. Ако сте в първо отделение и като пръв ученик минавате във второ отделение, вие трябва да учите също така прилежно, за да минете в трето, после в четвърто отделение и т. н. Не учите ли добре, вие ще загубите първото си място. Затова хората често казват, че човек може да влезе в рая, но може и да излезе. Същевременно човек може да влезе в рая и да не излезе. Той ще влиза в рая и ще излиза, докато се научи да не излиза. Влезе ли веднъж в рая, той повече не трябва да излиза. Важен въпрос за всички хора е въпросът за ученето. Човек трябва непрестанно да учи. Ученето подразбира приложение на Божествения живот. Бог иска човек да живее и да бъде доволен от живота си. Да живееш, това не значи да носиш товара на целия свят. Всеки носи по една малка част от целия товар. Смисълът на живота не е в многото, но в онова, което сте обработили и приложили. Малко да е, но обработено.
"Много още имам да ви кажа, но сега не можете да носите". Това значи: много неща могат да ви се кажат, но не можете да ги разберете. – Ще се мъчим да ги разберем. – Не е въпрос да се мъчите. От преди две хиляди години насам вие се мъчите. Време е вече да разбирате, да се молите, Духът да дойде у вас, да ви научи, какво да правите. Казано е в Писанието, че когато Духът на истината дойде у вас, Той ще ви научи, какво трябва да правите. Този е пътят. Сега и аз ще ви кажа: Много неща още имам да ви река, но първо трябва да приложите това, което досега съм ви казвал. Като приложите всичко, което сте чули и придобили, вие ще имате вече условия да поставите здрава основа на вашия живот. Много неща и много положения в живота ви са безсмислени, без основа. Запример, каква майка е тази, която няма деца? Какъв богат човек е този, който няма пари? Значи, майката трябва да има деца; богатият трябва да има пари; ученият трябва да има знание; добрият, светият човек трябва да има нужната доброта и святост в себе си. Човек все трябва да има нещо ценно в себе си, за което да живее.
И тъй, дълбоко в себе си всеки трябва да си каже: Дошъл съм на земята да разбирам това, което Христос ще ни каже. Христос няма да ви каже да се отречете от себе си, защото това е казано вече. Ако досега не сте научили, как да се отречете от себе си, безпредметно е пак да се говори същото. Каквото е казал Христос, трябва да се приложи. Един свещеник проповядвал в църква на своите пасоми върху стиха, който Христос е казал: „Който има две ризи, да даде едната на бедни". Жената на свещеника била в църква и чула, какво проповядва мъжът й. Като се върнала в дома си, един просяк дошъл да иска нещо от нея. Тя започнала да мисли, какво да даде на просяка. Изведнъж в главата й дошла мисълта да приложи това, което днес чула от мъжа си. Отишла в килера, извадила от сандъка две нови ризи на мъжа си и едната дала на просяка. Като се върнал от служба, свещеникът поискал от жена си една от новите ризи да се преоблече. Жена му занесла едната, но той я запитал: Де е втората риза? – Преди малко я дадох на един просяк. Постъпих точно според Христовите думи, които чух днес от тебе. – Слушай, жена, това се отнася за другите хора, а не и за мене. – Не, въпросите не се разрешават така. Човек трябва вътрешно да се домогне до своята мисъл, до единството в себе си и него да слуша. Всеки сам трябва да изпитва нещата и да знае, верни ли са или не.
„Много неща още имам да ви кажа". Това е казано от Христа преди две хиляди години. Съгласни ли сте днес с този стих? Очаквате ли да ви се каже още нещо? За да бъдете искрени, трябва да кажете, че много неща ви са говорени, но вие още не сте ги разбрали и приложили. Колко години ви са нужни, за да ги приложите? Още две хиляди години ли ви трябват? – Не, вие трябва да съзнаете, че сте дошли до положение да разбирате и прилагате. Щом кажете така, веднага трябва да започнете да учите и прилагате. Досега не сте разбирали, а отсега нататък ще учите с разбиране. Сега ще слушате, какво ще ви каже Христос днес. Щом чуете това, което Христос ви каже, ще благодарите, че можете да разбирате вече, и ще почнете да прилагате.
„Много имам още да ви кажа". Каквото досега сте разбрали, приложете го по свобода и разположение.
5. Съборна беседа, държана на 23 август, 1936 г. 5 ч. с., София. – Изгрев.
- Йоан 16:12