Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
сп. Житно зърно, бр. 5 / 2000 г.
РЕЛИГИОЗНИЯТ И ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК
Нестор Чуклев
Обикновено хората не намират някаква съществена разлика между религиозния и духовния човек. На пръв поглед и двамата си приличат по това, че, в противовес на атеиста, дълбоко вярват в съществуването на Бога, на задгробния живот, в безсмъртието на душата, като се стремят да живеят по Божия закон.
Но ако поставим на по-строга преценка живота на религиозия и на духовния човек, ще намерим съществена разлика. Външно те си приличат по това, че и единият, и другият избягват суетите и съблазните на живота, стремейки се да водят чист и благочестив живот: отзивчиви са към страданията и нещастията на хората, притичват се на помощ на бедните и падналите духом.
Но ако вникнем по-дълбоко във вътрешните подбуди и мотиви на техните постъпки, ще открием разлика.
В своя стремеж да спасят душите си, много от религиозните хора стават такива егоисти, че забравят всичко наоколо. Животът им е доста еднообразен. А няма нищо по-страшно и скучно от еднообразието, при което човек се движи в омагьосан, затворен кръг. Религиозният човек избягва светския живот, за да се предпази от вредното му влияние. Отдава се често на дневно и нощно бдение, отправяйки постоянно хвалебствени и благодарствени молитви към Бога.
Обикновено религиозните хора са с ограничени духовни интереси. Те проявяват известна апатия към културните прояви на средата, в която живеят. Според техните схващания литературата, изкуството, поезията, музиката, живописта са забавление за светските хора. В повечето случаи те се ограничават в четене на Библията и на други религиозни книги. "На това именно се дължи фактът, че много от религиозните хора оглупяват, понеже мислят – по колко кандила и свещи да палят; с какви дрехи да бъдат облечени – бели или черни; кога да постят – сряда или петък; с коя ръка трябва да дават милостиня и пр. Това показва, че религиозните хора са хора на формата, на обрядите. Те са променливи, хора на буквата. Срещнеш един религиозен човек на улицата, види те, поздрави те. Срещнеш го на другия ден, не те поглежда. Един път те нагости, следващия път те хока и казва: "Ти не си бил добър, както те мислех, втори път не трябва да влизаш в къщата ми. Аз угощавам само хора, които вярват в Бога." (Учителя)
Рядко ще срещнем религиозен човек, който има висок идеал, който се стреми към съвършенство, като работи за развитието на своите дарби. "Бъдете съвършени, както е съвършен вашият небесен Отец", е казано в Евангелието.
Духовният човек живее с радост на Земята, за да свърши известна работа, а не само за да спаси душата си. За него животът на Земята е велика Школа. Той се чувства ученик и непрестанно работи върху себе си. Има всестранни и разнообразни интереси. Той знае, че е страшно положението на човек, който живее в еднообразие, затова внася разнообразие в яденето, в обличането, в четенето и в отношенията си към хората. Към всеки човек се отнася по подходящия начин. Както външният, така и вътрешният му живот е разнообразен и богат откъм преживявания и опитности. За да развие своите дарби и способности, той чете разнообразна научна и художествена литература, изучава чужди езици, занимава се с музика, пеене, художество. Душата му се вдъхновява от красотата в изкуството и природата. Той поддържа постоянна връзка с живата природа.
Духовният човек служи на Бога и на другите, затова е свободен.
По какво ще познаем духовния човек? – Той е смирен, от него излиза светлина; идея има в тоя човек, затова може да твори. Той не бяга от света, не търси праведни, а грешници – на тях иска да помага, като им проповядва една положителна наука. За разлика от религиозните и светските хора, духовният човек знае – защо страда и защо идват изпитанията.