Крадецът и пастирят, XIII серия, том I (1929)
12. Сам се опасваше
12. Беседа от Учителя, държана на 17 ноември, 1929 г. София – Изгрев.
„Когато беше ти по-млад, сам си се опасваше и ходеше, дето щеше". *)
Съвременните хора се нуждаят от конкретно, от реално схващане на нещата. Всяко нещо трябва да се представи в такъв вид, в такава форма, в каквато, в действителност съществува. Когато рисува някакъв предмет, художникът го представя в увеличен или в намален вид. Когато снима изображения на предмети, фотографът ги представя или в намален, или в увеличен вид. Изобщо, съвременните хора обичат да намаляват или да увеличават нещата. По този начин, те нямат реална, истинска представа за тях. Запример, мнозина казват, че без религия не може да се живее. Вярно ли е това твърдение? Да се мисли така, то е все едно, да се твърди, че човек не може да живее без къща. Без какво не може човек да живее: без Бога, или без религия? – Без Бога никой човек не може да живее, но без религия може. Религията е дреха, с която човек облича известна истина, за да стане достъпна за неговия ум. Религията представя известна форма, която, с времето, се променя. Както дамите и кавалерите се обличат в бални костюми, за да посетят известен бал, така и религията се облича, в една или в друга форма, за да изиграе своята роля. Когато свещеникът изпълнява своята служба, той се облича в специални одежди. Щом свърши службата, той съблича одеждите си и се облича в обикновените си дрехи. Тези неща са установени от хората и затова са подложени на постоянни промени. В същината на всяка религия е Бог. Който има външна представа за Бога, той Го ограничава в себе си.
Днес всички хора се стремят към правилни разбирания, към правилни понятия за нещата. От това зависи техният живот, тяхното правилно развиване. Отношенията на Бога към човека зависят от самия него. Ако човек е учен, отношенията на Бога към него ще бъдат като към учен; ако е невежа, отношенията Му ще бъдат като към невежа; ако е праведен, отношенията Му ще бъдат като към праведен; ако е грешен, отношенията Му ще бъдат като към грешен. Отношенията почиват на математически и геометрически формули. Дето има отношения, там съществува и математика, и геометрия. Значи, ако между мислите и чувствата на човека има отношения, там непременно ще има и математика, и геометрия. Всяко реално, всяко въплътено нещо подразбира присъствие на математика и геометрия. На това основание, ние казваме, че мислите и чувствата на човека са реални, понеже приемат специални форми. Те се материализират в известни геометрически форми. Които не разбират законите на материята, те я считат мъртва. Мнозина говорят за дух и за материя, без да разбират тяхната същност. 3а невежите има дух и материя; за вярващите има вяра и Бог; а за просветените – любов, мъдрост и истина.
„Сам се опасваше". – Кой се опасва сам? – Младият. Старият, обаче, други го опасват. – Нали учителят трябва да ни учи? – Не, учителят трябва да преподава, а учениците трябва сами да се учат. Който очаква на учителя си, той да го учи, да тъпче знанията насила в главата му, ние го наричаме "стар човек". Днес всички хора, млади и стари, преждевременно са остарели. Те нямат широки възгледи за нещата. Това е свойствено за младия човек. Като стане въпрос за нещо от науката, те веднага изнасят мнението на неколцина учени, като меродавно и на него разчитат. – Не, искате ли да имате истинското положение върху някой научен въпрос, чуйте мнението на учените по целия свят и тогава се произнасяйте. Меродавно мнение по известен въпрос е онова, което е извлечено от мненията на всички учени, по целия свят. И това не е достатъчно. Човек трябва да вземе във внимание мнението и на учените от възвишените светове, и тогава да извади своето заключение по въпроса. Какво виждаме днес? Някой човек направил някакво изчисление, в областта на науката и минава за учен. Едно шише вода в пустинята струва повече, отколкото всички богословски и научни теории по даден въпрос. В дадения случай, водата ще спаси положението на жадния, а не научните и богословски теории на хората.
Това ни най-малко не значи, че научните и богословски теории нямат цена. Те са важни само тогава, когато човек е в дома си, когато не е жаден. Щом е в пустинята, той се нуждае само от вода – никакви теории не го интересуват. Следователно, ако си истински окултист и си попаднал в пустинята, превърни парите във въздуха на вода и задоволи жаждата си. Можеш ли да направиш това, ти си учен човек и всеки ще те слуша. Ако си истински богослов, превърни парите във въздуха на вода. – Трябва да се чака известно време, да се разбере, има ли водни пари във въздуха. – С чакане тази работа не става. Който знае, той не чака. Той казва и прави.
И тъй, повтарям: Всички хора се нуждаят от конкретно, от реално знание. Човек не трябва да се заблуждава в себе си, да мисли, че много знае, че е добър, праведен човек, че има широки, правилни разбирания за живота и като него друг не съществува. Някой казва: Като се помоля, всичко става. – Помоли се тогава и кажи на тази могила – да се мръдне от мястото си. Той се помоли и казва на могилата – да се премести; но тя не се мърда. Той знае всичко, има силна мисъл, но, от неговата силна мисъл, могилата не се помръдва. – Аз съм вярващ, а ти безверник. – Да, но ти, който беше вярващ, не можа да преместиш могилата. Аз, който съм безверник, в твоите очи, мога да преместя могилата. И двамата отиваме при могилата: той казва на могилата да се премести, но тя не се мърда. Аз й казвам да се премести и тя започва да се движи. Кой от двамата има повече вяра? За да познава силите и способностите си, човек трябва да прави опити, да се изпитва, а не да ходи с пипане. На всеки човек е дадена някаква дарба, или известна сила. Запример, вярата на някой човек е толкова малка, че с нея едва може да лекува хремата си. Дойде ли до треската, там вярата му не помага. Вярата на друг някой е по-голяма, лекува треската. Обаче, дойде ли до туберкулозата, до проказата, малцина могат да се лекуват с вяра. За тези болести се изисква голяма вяра. Христовите ученици били повикани при един болен, да го лекуват. Дълго време се молили те, но молитвата им не помогнала. Те запитали Христа, защо не могли да помогнат на болния. Христос им отговорил, че това се дължи на тяхната вяра. „Този дух може да се изпъди само с пост и молитва". Значи, и те не са знаели, как трябва да се молят, как да просят.
„Сам се опасваше". За да може сам да се опасва, човек все трябва да знае нещо. Той трябва да знае, какво може да направи, в даден момент. За всеки даден случай, човек трябва да се учи, а не да критикува нещата. Защо ще критикува Онзи, Който е създал света? Защо и как е създаден светът, това не е ваша работа. Група учени в Америка запитали един вярващ: Какво е правил Господ, преди да е създал света? – Той е правил прътове, да бие с тях философите, които искат много да знаят. Следователно, всеки, който се опитва да философства върху въпроси, които не влизат в неговите работи, той е опитал прътовете върху гърба си. Кой човек не е бит? Ще кажете, че страданията са потребни. – Има страдания, изпитания и мъчнотии, които са намясто, но има и такива, които не са намясто. Някой път сиромашията и богатството са намясто, а някога не са намясто. Ако сиромашията може да облагороди и повдигне човека, тя е намясто; ако изопачи човешкия характер и развие в него ред пороци, тя не е намясто. Същото може да се каже и за богатството. Ако богатството е в сила да облагороди и повдигне човека, то е намясто; ако го понижи и изопачи характера му, то не е намясто. – Как се познава това? Много лесно. Като седите при добре затоплена печка, вие отправяте ръцете си към нея, за да получите топлината й, която иде към вас. Като се приближавате към някоя ледена планина, вие се свивате, защото тя взима част от топлината ви. Това се отразява неприятно върху вас.
Кога и при какви случаи човек се отваря и кога – затваря? За всяко нещо, което дава, човек се отваря; за всяко нещо, което взима, човек се затваря. Любовта дава живот, мъдростта – знание и светлина, истината – свобода. Това, което отнема живота, е смъртта; това, което отнема светлината, е грехът, престъплението и злото; това, което отнема свободата, е неправдата и насилието.
Съвременните хора са изгубили любовта, която носи живота, мъдростта, която носи светлината и истината, която носи свободата, вследствие на което, непрестанно ги търсят и казват, че Бог ще оправи света. Да се мисли така, това е механическо разбиране. Бог, наистина, ще оправи света, но заедно с хората. Всеки човек трябва да вярва, че Бог, заедно с него, ще оправи света. Едно се иска от човека: да прояви своето послушание към Бога. Досега, хората са слушали съветите на учени и философи. Време е вече, да слушат, какво Бог им казва и да изпълняват Неговата воля. Днес вярвате в една научна теория, но гледате, че след десетина години, тя се е опровергала от някои учени и вместо нея, се явила друга някоя. Днес обичате една жена, готови сте да пожертвате живота си за нея, но чувате, че тя ви изневерява, че не се интересува вече от вас. Трябва ли, човек да жертва живота си и мира си, за преходни неща? Има смисъл човек да се жертва, но само за Едного. Има смисъл човек да се жертва, но само за такива души, които служат на Бога, които не грешат. Те са извори, които постоянно дават от изобилието си и чистят, както себе си, така и своите ближни. Докато е на физическия свят, човек се каля, но външно само. Душата, обаче, никога не се каля, никога не греши, нито умира. Тя е Божественото в човека, което търси Бога и изпълнява волята Му.
Съвременните хора се нуждаят от конкретно знание. Те трябва да се убедят в мисълта, че всичко, което е създадено в света, може да се използва за развиване на техните души. – Как трябва да живеем? – Както е определено. Ще бъдете радостни и при радостта, и при скръбта; ще бъдете радостни и при богатството, и при сиромашията; ще бъдете радостни и при знанието, и при невежеството; ще бъдете радостни и при силата, и при безсилието. При каквито условия на живота и да се намирате, ще се радвате и ще благодарите. – Как можем да разберем това? – Като го опитате. Гледайте, обаче, да не би други да го опитат, преди вас. Вие ще останете без опитност и ще съжалявате, че сте пропуснали моментите.
В древността някога, един турчин турил в една тепсия от най-хубавите череши, които имал в градината си и тръгнал да ги носи на пашата, да ги опита. Той се клатил из пътя и при движението на тепсията, отвреме–навреме, падали по две-три череши на земята. Турчинът се навеждал, взимал от земята черешите и ги изяждал. Докато стигне до двореца, в тепсията останала само една череша. Въпреки това, той занесъл черешата на пашата, като му казал, че е от неговата градина. Пашата погледнал черешата и запитал: Как се яде това нещо? Турчинът лапнал и последната череша, за да покаже на пашата, как се яде и последният видял, как се яде череша, но не могъл да разбере, какъв е вкусът й.
Какво се ползва човек, ако вижда неща, които не е опитал? Човек трябва да има реален опит за нещата, да разбира техния вътрешен смисъл. Не е въпрос, човек да отиде при Бога с препоръка от някого, но сам да отиде, без никаква външна препоръка. Който отива при Бога с външни препоръки, той непременно ще бъде върнат. Отиде ли сам, без никакви препоръки и каже, че е изгубил смисъла на живота, че се е разочаровал и сега търси истината, Бог непременно ще го приеме. Значи, Бог приема само онези, които нямат препоръки. Ония пък, които имат препоръки, тях оставя да чакат, докато се смирят. Те са хора с достойнство, които очакват да ги посрещнат, с почести и величие. В това отношение, те приличат на Неемана, войвода на сирийския цар, който бил прокажен и отишъл при Елисея, с препоръка от израилския цар, да го излекува. Отиде Нееман, с конете си и с колесницата си и застана при вратата на Елисеевия дом. Елисей изпрати при него вестители, да му кажат, да се окъпе седем пъти в р. Йордан. Щом се окъпе, проказата му ще изчезне. Нееман се разгневи и рече: Ето, аз мислех, че Елисей непременно ще излезе при мене, ще призове името на Господа Бога своего, ще дигне ръката си върху мене и ще излекува проказата ми. Реките на Дамаск не са ли по-добри, от всичките води на Израиля? Не можах ли да се окъпя в тях и да се очистя? Обърна се и си отиде с гняв. Рабите му се приближиха и му говореха: "Ако пророкът ти беше казал нещо голямо, не би ли го направил? Колко повече сега можеш да го направиш, като ти казва: Окъпи се и очисти се! Послуша рабите си и се окъпа, седем пъти в Йордан, според словото на Божия человек; и плътта му се възвърна, като плът на малко дете, и очисти се".
Сегашната епоха има отношение към онези души, които искат да отидат при Бога, без никаква препоръка. Когато момата се влюбва в момък, или момъкът – в мома, търсят ли някаква препоръка? – Никаква препоръка не търсят. Някоя богата мома се влюби в някой момък и обикаля около него, скъпо облечена, с богати украшения, но въпреки това, той не й обръща внимание. – Защо? – Не я обича. Любовта не търпи никаква препоръка. Богатство, красота, обществено положение, всичко това пада, пред очите на любовта. Пред любовта, всякаква препоръка е престъпление. Достойнството на човека не седи в неговите външни качества, но в добродетелите на неговата душа. Да любиш, това значи, да дадеш възможност на Божественото в себе си, да се прояви. Да дадеш възможност на Бога в себе си, да се прояви за един кратък момент в живота ти, това значи, да получиш Божието благословение за цял живот. Речеш ли да употребиш насилие върху любовта в себе си, или върху любовта на своя ближен, това значи, да я прогониш. Любовта не търпи никакво насилие. Любовта показва единството, което съществува между човешката душа и Първата Причина на нещата. Да любиш, това значи, да си в единство с Бога. Какво мислят по този въпрос философите, учените, поетите, това е тяхна работа. Обаче, ние знаем, че любовта е контакт на човешката душа с Бога.
Сега, като се говори за любовта, както и върху много въпроси, от положението на новото учение, мнозина гледат на него като на особена форма на анархизъм. - Не, новото учение не е нито анархизъм, нито комунизъм, нито социализъм. Това са повърхностни учения. Анархизмът е учение, което има за цел, да направи силните – слаби, а слабите – силни. Комунизмът пък е особена класова борба. Социализмът е учение за братство и равенство. Преди години, когато индусите и египтяните развиваха учението за социализма и комунизма, те създадоха закон за трансмигриране на душите, или закон за прераждане на душите. В този смисъл, законът за прераждането е социален закон. Според този закон, ако човек днес е богат, утре ще бъде сиромах. Ако днес е силен, властващ, утре ще бъде без всякаква власт. Не стана ли това в Русия? Няма нищо лошо в това, че стават смени в живота на хората. Злото седи във факта, че хората не разбират, какви трябва да бъдат отношенията им към Първата Причина. Каква полза от това, че някой има власт, заема положение на цар, на виден общественик, на виден проповедник, на майка или на баща, а не постъпва според великите Божии закони? Ще кажете, че това е заблуждение. Има някакво заблуждение в света, но трябва положително да се знае, къде е това заблуждение. Когато момата обича някой момък и си въобразява, че и той я обича, това е заблуждение. Обаче, когато момата обича някой момък и той е готов, да се жертва за нея, това не е заблуждение. Същото се отнася и до момъка.
Следователно, когато човек вярва в Единния, Който го обича, това не е никакво заблуждение. Това е истината, която всички хора познават. В тази истина се крие спасението на човечеството. Същата вяра трябва да се приложи и към обществата, държавите и народите. Ако вярвате, че обществото и държавата, към които принадлежите, ви обичат и създават закони, които са във ваша полза – и вие ги обичайте. Но, ако обществото и държавата не ви обичат и създават закони, които ви насилват – не им вярвайте. На какво се дължат анархиите в света? Те се дължат, изключително, на онази свещена лъжа, която срещаме навсякъде в живота. Някои религиозни поддържат мисълта, че за да се избегне лъжата, хората трябва да се убедят в съществуването на Бога. Хората не се нуждаят от доказателства в съществуването на Бога, но от отношения към Бога. Те трябва да имат свещени отношения към Него. Щом отношенията им към Бога са свещени, отношенията им и към всички други същества, ще бъдат свещени. Ние не сме против религията, но против всички ония, които проповядват, че човек може да живее без сърце, без ум, без душа и без дух. Ние вярваме и в тялото си, и в сърцето си, и в ума си, и в душата си, и в духа си. Ние вярваме във всичко възвишено и благородно, което повдига, както отделния човек, така и неговите ближни. Ние вярваме във всичко, което ни обикаля. Ние вярваме в Бога, Който ни говори.
Как говори Господ, на човека? Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се превежда на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памти-века, досега, речта Му се превежда и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ, всемирен. Който разбира свещения език на Бога, Той разбира вече същината на нещата. – Как можем да познаем, кой човек е дошъл до това положение? – Как можете да познаете свещта? По какво ще я познаете? – По светлината й. Щом запалите една свещ, тя веднага започва да свети. Свещта е свързана с понятието светлина. Всяко нещо, всеки предмет е свързан с известно понятие.
Какво нещо е човекът? Човек е онзи, който може да те приеме любезно, да те стопли, да те нахрани и да ти даде легло, да си починеш. Какво нещо е животното? Животното е същество, на гърба на което можеш да се качиш. Какво нещо е растението? Растението е същество, което щедро ти предлага своите плодове. Понятията за нещата трябва да бъдат свързани с някакво конкретно качество. Всяка философия, вън от конкретните качества за нещата, е безпредметна. Каквато философия и да развивате за ябълката, гладният не се интересува от нищо друго, освен да хапне нещо. За него ябълката е дотолкова ценна, доколкото, в дадения момент, тя може да подкрепи неговите сили. Вън от това качество, всяка философия за ябълката не е нищо друго, освен религия без Бога. – Може ли човек без религия? Зависи, за каква религия се говори. Ако под думата „религия" разбирате формата на нещата, без такава религия може. Обаче, ако под думата „религия" разбирате същината на нещата – Бога, без религия е невъзможно да се живее. Същината на нещата е правата религия, която свързва човека с истинските поклонници. Истински служител на Бога е този, който служи на любовта. Никъде в Писанието не е казано, че ще бъдем владици и патриарси, но казано е, че ще бъдем царе и свещеници на Бога. Цар е онзи човек, който разумно управлява себе си. Свещеник е онзи човек, който разумно служи на Бога. Всички останали чинове, които днес съществуват, са човешки изобретения. Човешките изобретения не са нищо друго, освен опаковка на нещата.
Съвременните хора трябва да имат ясна представа за живота, да го разбират тъй, както се проявява, без никакъв страх. Който се страхува от живота, той не може да стане никакъв философ, от него нищо не може да се очаква. Естествено нещо е да се страхува човек. Той носи страха в себе си. Няма човек в света, на когото сърцето да не е трепвало. Мойсей, един от видните адепти, който беше свършил висша окултна школа, изпита голям страх, след като уби египтянина и го зарови в пясъка. За да се скрие от лицето на Бога, той избягал в пустинята, дето прекарал 40 години като овчар. В ревността си към Бога, той се увлякъл и извършил такова престъпление, каквото не е позволено, на един адепт, да направи. Мечките, вълците, тигрите могат да правят, каквото престъпление искат, но на посветения, на човека, който търси истината, не е позволено да прави никакво престъпление. Мойсей прекара 40 години в пустинята, за да изкупи греха си и след това трябваше да се ожени, за да даде възможност на убития египтянин да се прероди, чрез него. Мойсей се страхувал да се върне в Египет, защото, според тогавашните строги закони, трябвало е да бъде обесен. Когато Бог каза на Мойсея да отиде в Египет, да освободи евреите от робството им, той не искаше, защото знаеше, че е политически престъпник и ще го осъдят на смърт. Бог му каза: Хвърли тоягата си на земята. Мойсей хвърли тоягата си на земята и тя се превърна в змия. Като вид това, Мойсей се уплаши, искаше да бяга, но Бог му каза: Не бягай, но хвани змията за опашката. Мойсей послуша Господа и отиде в Египет, да изпълни възложената му от Него мисия – да освободи своя народ от египетското робство.
И тъй, ако Мойсей избяга в пустинята, какво остава, за обикновения човек? Мойсей беше подложен на големи изпитания, но всичко преодоля. В това отношение, той служи за пример на човечеството. Това, което го повдига в очите на хората, седеше в силата му – да изправи всички свои погрешки. И до днес още евреите почитат Мойсея като силен човек, като посветен, като велик адепт. Когато Бог му каза: да отиде в Египет, да освободи израилския народ от робството, в което се намираше; той се почувства недостоен за тази мисия, понеже беше извършил престъпление. При това, той беше гъгнив, заекваше и считаше, че не може да говори, да предаде на Фараона волята Божия. Бог му каза, да не се безпокои за това. Брат му Арон ще му помага. Мойсей ще приема Словото, а Арон ще го предава. Примерът с Мойсея трябва да служи за поука, да знаете, че каквито погрешки и да правите, вие трябва да ги изправяте. От всички хора се изисква правилно разбиране на живота, на законите в разумната природа. Има ли правилно разбиране на нещата, човек ще живее правилно и ще знае, как да изправя погрешките си.
Мнозина се интересуват от миналото си, какво са били някога и какво ще е бъдещето им. – Много просто. Какъвто е човек днес, такъв е бил и в миналото. Каквото съгради и придаде към днешния си живот, това ще носи и в бъдеще. Искате ли да придадете нещо красиво към бъдещия си живот, прилагайте Божията Любов, която носи живот, свобода и светлина. Съвременните хора слизат на земята, живеят известно време и като се намерят пред смъртта, съжаляват, че нищо не са спечелили. – Защо? – Защото и като млади, и като стари, те са поддържали все една и съща философия, която нищо не им е дала. Срещате един млад човек, който се обезсърчил от някакъв неуспех и чувате да казва, че от него нищо няма да излезе, че никой не го обича и не му остава нищо друго, освен да умре. – Това са разсъждения на стария човек. Само дядото може да мисли, че никой не го обича и да очаква на този, на онзи, да го обичат. Младият трябва да обича, без да очаква да го обичат. Никъде в Писанието не е казано, че Господ трябва да ни обича. Първата заповед, към човека, е следната: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си като себе си". Това е заповедта, която се отнася към всички хора, като към млади. На стар човек не може да се даде такава заповед. Старият очаква, първо, Господ да го залюби, а после той да люби Господа. Щом получи Божието благоволение, той започва да се разкайва, да се счита за грешник. Това са празни думи. Грешник ли е човек, или не, това не е важно. Той трябва да залюби Господа. Щом залюби Господа, той вече е млад.
Любовта подразбира младостта в живота. Само младият може да люби. Не люби ли човек, колебае ли се в любовта, той минава за стар, за дядо. – Не зная, дали мога да любя. – Щом се колебаеш, ти си стар човек. – Дали ще свърша училището? – Ако се колебаеш, няма да свършиш. Колебанието показва, че си стар човек. Не се ли колебаеш, ти ще свършиш училище, ще изучиш няколко науки – философия, математика, естествени науки. Ти си млад човек. – Ама сиромах съм. – Сиромашията не може да те спъне. Тя е предговор на богатството. Щом сиромашията е предговор на богатството, ти си на прав път. И ако богатството е предговор на сиромашията, ти пак си на прав път. Обаче, ако сиромашията не е предговор на богатството и ако богатството не е предговор на сиромашията, ти си на крив път. Когато сиромашията дойде при вас, поискайте й препоръчителните писма, да се уверите, че наистина е изпратена от Бога. Покаже ли писмата си, вие трябва да я приемете, с всичкото уважение и почитание. Не правят ли същото, когато изпращат дипломатически представител, в някоя държава? Онази държава, която изпраща свой дипломатически представител в чужда държава, тя му дава акредитивни писма, които той представя в страната, в която е изпратен. Следователно, ако сиромашията не изпрати своите акредитивни писма, вие имате право да я върнете назад, като пишете на държавата, към която принадлежи, че не я приемате и вместо нея, искате да ви изпратят друг посланик. По същия начин ще постъпите и с богатството. Ще му искате акредитивните писма. Не ги ли даде, ще го върнете назад. Така постъпва всеки човек, който има убеждение. Сиромашията и богатството представят две лица на една и съща реалност. Сиромашията е нощ, а богатството – ден. Каквото е отношението между деня и нощта, такова е отношението между сиромашията и богатството.
Като изучаваме живота на съвременните хора, ние виждаме, че сиромасите, бедните работят повече от богатите. Турците имат една поговорка, която казва: "Вечерната, нощната работа е посмешище на света". Понеже сиромашията представя нощ, оттук излиза, че работата на сиромасите е посмешище пред света. Значи, богатите хора, които представят ден, трябва да работят, а не сиромасите. Светът ще се оправи, когато богатите хора започнат да работят, било в сърдечно, в умствено, или в материално отношение. В бъдеще, на нивите трябва да виждаме учени, философи, поети, музиканти с мотика в ръка, да копаят. Тяхната мотика ще бъде златна, с абаносова дръжка, за отличие от мотиките, с които копаят сегашните работници – повече бедни, сиромаси хора. Какво е допринесло желязото на хората? – Само пакости, мъчнотии и страдания. Когато нивата се копае и оре със златна мотика и със златно рало, тя ще донесе толкова злато, че ще осигури господаря си за много години. Идеите, с които съвременните хора орат и сеят, постоянно ръждясват, понеже са от желязо. Днес слушате някой да говори за своето верую; утре го слушате да казва, че се е разочаровал в него, променил веруюто си. Днес някой е православен, утре станал евангелист, после католик, будист и т.н. Верую, което всеки ден може да се мени, не почива на здрава основа. Истинското верую, истинската наука, истинската поезия не е нищо друго, освен учение за Бога.
„Когато беше ти по-млад, сам се опасваше и ходеше, дето щеше". Следователно, който не може сам да се опасва, той е стар човек. Време е вече хората да говорят не с думи, но с дела и с живот. Ако наистина имате пари, трябва ли да убеждавате хората в това? Ще бръкнете в джоба си, ще извадите кесията си и ще им покажете, колко пари имате. Двама американци, единият бил много богат, а другият беден, спорили помежду си, може ли човек да прекара известно време в Лондон, без пет пари в джоба си, но да бъде добре нахранен и облечен. Бедният американец настоявал, че може да направи този опит, но, за целта, му е нужен чек от един милион английски лири, който ще върне след опита. Богатият американец дал на бедния си другар, един чек от един милион английски лири и следял, как ще направи опита. Бедният американец отишъл в една добра гостилница, нахранил се богато и на излизане оттам, дал на един от келнерите чека, да го разменят и да задържат, колкото е нужно за обяда. Келнерът погледнал чека, поклонил се учтиво на американеца и казал: Господине, ще извините, не можем да разменим този чек. – Мога ли, тогава, да платя друг ден обяда си, след като разменя чека? – Да, може, господине. Като излязъл от гостилницата, бедният американец отишъл в една дрехарница, да си купи дрехи. Той си избрал едни от най-хубавите дрехи, облякъл ги, извадил от кесията си чека, подал го в ръцете на търговеца и казал: Заповядайте, задръжте сумата, която ви дължа. – Извинете, господине, нямаме възможност да разменим този чек. Имате ли по-дребни пари? – Нямам. Можете ли, тогава, да ме кредитирате? – Можем, разбира се. Като размените чека, изпратете ни сумата за дрехите. След като направил още няколко опити, бедният американец се върнал при другаря си, като му разправил подробно, как и какво могъл да си достави, без да даде пет пари. Понеже басът бил направен за един милион английски лири, богатият американец оставил чека на своя беден другар, да разполага с него, както намира за добре. Като разменил чека, бедният американец изплатил задълженията си на гостилничаря, на дрехаря, а с останалата голяма сума заживял сносен живот.
Питам: Кой обикновен търговец може да размени чек, от един милион английски лири? Следователно, и вашето верую трябва да бъде равноценно, на чек от един милион английски лири, че където и да отидете с него, никой да не е в сила да го размени. При това, дето и да се явите с това верую, навсякъде ви отварят кредит. Чудни са съвременните хора! Те говорят за Бога, за рая, но нито Бога познават, нито знаят мястото на рая. За обикновения човек, който не работи съзнателно върху себе си, е безразлично, къде е раят, къде е Бог. Обаче, за ученика, за човека, който иска да работи върху себе си, да постигне нещо, това не е безразлично. За него е важно да знае, кой е баща му, коя е майка му. Той трябва да ги познава. Син, който не познава баща си и майка си, минава за незаконороден. Бащата и майката, на този син, са гледали, по някакъв начин, да се освободят от него.
Следователно, всеки син, който не познава Бога като свой баща, минава за незаконороден. Какво трябва да прави този незаконороден син? Той трябва да намери начин, да оформи своето раждане. Когато казват за някой син или за някоя дъщеря, че са незаконородени, аз считам, че те не познават своя баща и своята майка. В такъв случай, грехът не е вън от тях, но вътре в тях. Всички деца, които са заченати в идеалната любов, познават и майка си, и баща си. Те познават Бога като свой Велик Баща. Тези деца са родени по закона на любовта, а не без закон. Бог е на страната на законородените деца, родени от любовта. Дете, което не е родено от любовта, и царски син да е, пак е незаконородено. Тази е идеята, която Христос вложил в стиха: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие". Ако се не родите изново, никаква нова философия, никакво ново учение, никакви нови разбирания няма да придобиете. Родите ли се по новия начин, каквото желаете, можете да постигнете.
Сега, каквото и да се говори на хората, те навсякъде виждат кривото в живота. В живота има нещо изкривено, обаче, то се дължи на самите хора. Сам по себе си, животът е хармоничен. Същото нещо може да се каже и за човека. По първично естество, по произход, човек е хармонично създаден, но благодарение на отклоняванията в неговия дълъг живот, той е изкривил нещо в себе си. И сега, за да се изправи, човек трябва, съзнателно, да работи върху себе си, да се превъзпита. Не е лесно да се възпита една душа. Не е лесно да накарате човека да вярва в Бога. Много методи има днес, които могат да помогнат на човека да се самовъзпита, да познае Бога и да намери истината. Това са музиката, религията, науката, поезията, философията и т.н. Не намери ли истината, човек ще се качва и ще слиза, ще го въздигат до небеса и ще го свалят до земята и, в края на краищата, ще види, че нищо не е постигнал. Който се е домогнал до истината, той е жив и на този, и на онзи свят. Той не се нуждае от паметник, защото сам е паметник на своето име. И като замине за онзи свят, той пак се движи между хората, между своите познати, но инкогнито, преоблечен, дегизиран, никой да не го познае. – Възможно ли е това? – Не само, че е възможно, но това е факт. Светлината, в която живея, включва това нещо. Не е важно да доказвам това; за мене е важно да изявя доброто в живота, да видят хората, че доброто съществува в света. Който се оплаква, че е сиромах, че няма добри хора, които могат да му помагат, нека продаде сиромашията си на мене. Аз съм готов да я купя. – Как ще я продам? Тя не се хваща. – Щом не се хваща, щом не е реална, как можеш да се оплакваш от нея? Друг се оплаква от болестта си. – Продай ми твоята болест. Аз съм готов да я купя. Щом се оплаквате от сиромашия, от болести, направете опит – да ги хванете и да ги продадете. Ето и Христос – ходеше рамо до рамо със сиромашията, но Той не се оплакваше от нея. За да насърчи хората, геройски да носят сиромашията, Той казваше: „Син человечески няма къде глава да подслони". Христос беше силен човек, твърдо понасяше изпитанията и страданията.
Какво правят съвременните религиозни и духовни хора? Като дойдат до един кръстопът в живота си, те казват: Толкова години вече, как служим на Бога и нищо не сме постигнали. – Че сте служили на Бога, това е ваш плюс. Че нищо не сте постигнали, това е във ваш ущърб. Днес четете Божествената книга, отваряте страница след страница, но нищо не разбирате. Ще дойде ден, когато, при първото отваряне на книгата, вие ще разберете това, което вчера не сте разбрали. – Кога ще дойде този ден? – Когато Христос похлопа на вашия ум и на вашето сърце. Тогава умът ви ще просветне, вие ще придобиете светлината на новия живот и ще почнете да разбирате. При това положение, само вие ще разберете връзката, която съществува между любовта и живота, между мъдростта и светлината, между истината и свободата. Като дойде до това разбиране, човек ще работи малко, но много работа ще свършва. Сега става точно обратно: човек работи много, а малко работа свършва. След като работи по цели дни, човек не може да напише едно любовно писмо до Господа. Пише, преписва, къса, отново започва и като не може да го напише, както трябва, той взима един писмовник и оттам преписва едно писмо. Като го изпрати, започва да се съмнява, ще го приеме ли Бог, или ще го тури настрана. Какъв е резултатът на такова писмо? Това писмо се изгубва някъде по пощата, понеже, адресът не е точен. Ако адресите на писмата ви не са точни, никакъв отговор не очаквайте. Ако разправяте за своите любовни писма, преди да сте ги написали, никакъв отговор не очаквайте.
Много от погрешките на съвременните хора се дължат на факта, че те говорят за неща, които още не са написали. Запали свещта и остави я, сама да говори за себе си. Запали огъня и остави го, сам да говори за себе си. Пий вода и остави я, сама да говори за себе си. Прояви любовта и остави я, сама да говори за себе си. Всички говорят за любовта, без да знаят, какво тя представя. Младият ще каже, че познава любовта, понеже сърцето му гори, запален е от всички страни. – Да гори сърцето на човека, това не е любов. Хората още не са дошли до положение, да разбират, какво нещо е любовта. Христос казва: „Много неща още има да ви кажа, но не сте готови да ги разберете". Любовта към Бога носи в себе си тайните на живота. Когато Божията Любов ви посети, тя ще донесе своите благословения.
Един млад, но беден човек, решил да се ожени, че каквото и да става. Това било след освобождаването на България. По цели дни работил тук-там, но едва изкарвал прехраната си. По едно време му се родило детенце. С раждането на детенцето му, той бил назначен на служба. Един ден, като отивал на работа, той намерил на пътя една банкнота от сто лева. Взел банкнотата от земята и с тия пари кръстил детето си. Детето расло, станало шестгодишно. През това време, работите на бащата се нареждали добре, провървяло му. Той разбрал, че благословението върху дома му дошло заедно с раждането на детето. Значи, детето донесло тия благословения. Случило се, обаче, че бащата сгрешил нещо, вследствие на което детето заболяло и умряло. Със смъртта на детето и благословението от дома се дигнало. От този ден, бащата бил уволнен от служба и работите му тръгнали назад, докато се видял в същото положение, в което бил, преди раждането на детето.
И тъй, когато любовта дойде в света, тя ще донесе всички свои благословения. Тогава слънцето ще грее другояче и вие ще чувствате връзката си с Бога. Тогава ангелите, светиите и добрите хора ще посещават домовете ви, ще се разговарят с вас и ще ви поучават. Тогава хората, от целия свят, ще ви посещават, за да видят любовта. Велико нещо е любовта! Тя прави човека богат, учен, силен и свободен. Когато бедният се оплаква от своята сиромашия, кажете му: Дай достъп на любовта в дома си и сиромашията ще те напусне. – Болен съм. – Дай достъп на любовта в душата си и болестта ще те напусне. Любовта урежда обърканите работи на хората. Това, което любовта може да направи за един час, без любовта, човек ще го свърши за цял живот. С любов всички работи се нареждат моментално; без любов се изискват години, за да се свърши една работа. Много философии, много научни книги, много поезии, много музикални произведения са писани без любов, но от тях нищо не е останало. Истински гениални, безсмъртни произведения са ония, които са писани с любов. Талантливостта, гениалността, силата, здравето на човека се дължат на мощта на любовта, която посещава човека. Влезе ли любовта в човека, с нея заедно, иде всичко велико и красиво.
Любовта носи със себе си и възкресението. – Кога ще дойде тя? – Още днес може да дойде. От вас зависи. Бъдете будни, да не изпуснете момента, когато любовта пристига. Дойде ли любовта в дома ви, прекъснете всички работи, създайте си празнично настроение. През този ден, не мислете за нищо друго, освен за любовта. Къщата ви трябва да бъде изчистена, измита, със светли прозорци. Вие трябва да бъдете облечени в най-хубавите си, празнични дрехи и да отидете далеч някъде, да я посрещнете. Приближаването на любовта ще се ознаменува с отваряне на небето: ангели, херувими и серафими ще слизат и ще възлизат, ще хвалят Господа. С тях заедно, ще дойдат и вашите приятели и роднини, от онзи свят. Всички заедно ще ядете и ще пиете, ще славословите Бога, защото любовта е дошла в света.
Сега, като говоря за идването на любовта, вие можете да вярвате, а можете и да не вярвате – това е ваша работа. Моя работа е да ви кажа, какво е писано в свещената книга на живота. Това е въпрос на вяра, на опит и на вътрешно разбиране. Любов към Бога и любов към ближния, това са двата велики закона, които имат отношение към човешкия живот. Животът на хората се осмисля, именно, с любовта. Отсъства ли любовта от живота, с нея заедно се губи и смисълът му. Дето любовта отсъства, там присъства съмнение, подозрение, обезсмисляне и т.н. Такова е положението на уволнения чиновник, останал без пенсия, без приятели, без никаква помощ и съдействие. Няма по-велика служба за човека от тази, да служи на любовта. Да служиш на любовта, на Бога, това значи, да бъдеш свободен, да се радваш на всичко в света.
„Докато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, дето щеше". Желая ви, сами да се опасвате. От това, което ви говорих, можете всичко да забравите, но едно само помнете: Бъдете мъжествени и сами се опасвайте. Пригответе си един хубав пояс, изтъкан от най-хубавата материя и като станете сутрин, веднага се опашете. И мъже, и жени, и деца – всички сами трябва да се опасват. Млади и стари, пригответе си по един пояс, който да увиете три пъти около кръста си и да благодарите, че сами можете да се опасвате. Като го свалите, закачете го на един гвоздей, да бъде готов, за следната сутрин. Свещен е поясът, с който човек сам се опасва! Когато приемете една Божествена мисъл, или едно Божествено чувство, веднага трябва да се опашете. След това свалете пояса и си починете. Като излезете вън, на работа, пак се опашете. Свършите ли работата си, свалете пояса.
Който е опасан, той е млад. Който не е опасан, той е стар.
„Когато беше млад, ти сам се опасваше и ходеше, дето щеше".
Сега и на вас пожелавам, сами да се опасвате.
12. Беседа от Учителя, държана на 17 ноември, 1929 г. София – Изгрев.
- Йоан 21:18