Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
Сила и живот
Борис Николов
Днес вече се говори за „Космична Разумност". Ние казваме „Космичен живот". Те са неразделни. Няма място в Космоса, където Животът да не присъства. В нашия свят Космичният живот е проектиран в органичните форми. Учените днес не могат да обяснят произхода на органичните форми. Дарвиновата теория разглежда условията като фактор и това е неоспоримо, но условията не обясняват произхода на самите форми. Едно плодно дръвче, една тревичка, едно цвете, една птичка, един човек – откъде се ръководят тези форми и защо се явяват в този вид? Ние казваме: всяка форма на Земята представя проекция на живота на един далечен свят във Всемира. Естествено е, че там може да има човечество, подобно на нашето, че и самият живот там не ще бъде много различен от нашия. Животът прониква Всемира.
Ние познаваме светлината като връзка между световете и следователно между човечествата. Всъщност какво е виждането на една звезда? Тя е слънце, подобно на нашето. Какво представлява тази вълна, която нашето око долавя като лъч? Всъщност това е сфера, или сферична вълна, която се разгъва в пространството със скорост 300 000 километра в секунда. Каква ще бъде тази сфера, след като светлината се е движила хиляди години? Какво разширение на енергията ще стане? Ние не можем да имаме представа за това. При такова разреждане физическата енергия преминава в психическа – разкрива се нейната по-дълбока вътрешна същина. Следователно мислите, които приемаме, се подхранват от Космичният живот. Но разреждането продължава и то отива до безкрайност, и превръщанията на енергията се извършват – силата се превръща в мисъл, в чувство, в добро, разкрива се нейната все по-дълбока същина. Това не е еднопосочно движение, каквото познаваме в триизмерния свят, а сложно многоизмерно движение. Може би само нашето въображение може да ни даде представа за него. Такова сложно явление е „виждането".
И така, ние принадлежим на ЕДИННИЯ ЖИВОТ, ние сме част от него и едно с него. Сега вече другояче познаваме Космичния живот и други отношения имаме към него.
При една вдълбочена вътрешна работа Всемирът ни се разкрива в необозримото свое разнообразие и красота. Така ние намираме и себе си. Всъщност, това „себе" отпада при разширение на съзнанието. Това означава, че трябва да работим, за да бъдем едно с Големия всемирен живот. Тогава може да се каже, че сме жители на Всемира и можем да посетим далечните светове в Космоса, и да общуваме с човечествата там.
Това е смисълът и значението на вътрешната работа на ученика, това е задачата на ШКОЛАТА. Учителят Петър Дънов даде голямо знание и методи за работа, и какъв език намери Той, прост и ясен, за да го предаде. Слово, музика, поезия, движение, упражнения – цялата природа включи в това СЛОВО.
Това знание е предадено в беседите, лекциите, разговорите, песните и молитвите. Това знание е богатство за бъдещото човечество и то един ден ще го подири.
София, 12 юли 1978 г.