Младежки окултен клас - ШЕСТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1936-1937)
СИН И БАЩА
Тази година ще бъде малко по-добра от онази, която замина. Миналата година беше един разточителен син, който направи много дългове. Сега идва баща му да изплати всичките борчове...
Има няколко неща, които определят Живота. Това са денят и нощта, които се образуват от въртенето на Земята около своята ос. Във въртенето на Земята около Слънцето се образуват годините. Понеже Земята има дъщеря – Месечината, от нейното въртене около Земята се образуват месеците и седмиците. Мярката на Живота е денят. Земният живот на човека се определя от Земята, която се върти около своята ос. Стават промени в самия живот, радостни и скръбни състояния идват в човека – някой път човек е разположен, някой път не е. Това е, защото неговата Земя се е завъртяла около своята ос. Завъртването на Земята около Слънцето представлява духовния живот на човека. Седмиците и месеците определят всички възгледи, които хората имат. Двете седмици определят възходящите фази на новолуние и пълнолуние; другите две седмици определят изпразването на Месечината. Следователно годината трябва да съдържа тринадесет новолуния, но онези, които са пресмятали, са турили дванадесет месеца в годината... Да оставим този въпрос.
Та казвам: всяка една година носи нещо в себе си. Годината се образува от въртенето на Земята около Слънцето, от движението на човешката душа около Бога. Човек се движи по същите закони. Той се движи и около себе си – образува ден и нощ, движи се и около Бога – образува година. Но понеже и той си има Месечина, и тя в движението си образува седмиците и месеците. Всеки от вас, в каквато система живее, такова е неговото разбиране.
Сега ще ви дам един анекдот за това как посрещат японците новата година. Преди настъпването на новата година един японец от аристократически произход – самурай отива при друг японец-търговец. Той взел от търговеца доста крупна сума и когато отива при него, казва: „Господине, съжалявам, че няма да мога да изплатя дълга си, който ви дължа. Може идната година да го изплатя, но не зная дали ще мога. Отчаях се, понеже за мен е безчестие, че не мога да си платя дълга. Реших да си направя харакири пред теб“. Това значи да си разпори корема, т. е. не иска да живее. – „Недей, господине, не прави това! Ти си от благородническо произхождение“. – „Не – отговаря първият, – не зная кога ще мога да се изплатя, сега защо да те лъжа. Веднъж те излъгах, втори път не искам да те излъжа. Аз ще се самоубия!“ Онзи взема полицата, скъсва я и му прощава всичко, което му дължи: „Аз ти прощавам всичко, не се убивай, остани да живееш! Нямаш вече какво да ми дължиш, считай се свободен.“ – „Много ти благодаря, господине!“ Търговецът го поканва да пият по един чай, но оня казва: „Бързам, имам друга работа“. – „Че как, един човек, който искаше да се самоубие, каква работа може да има?“ – „Имам още на шест души да давам, че отивам и пред тях да си направя харакири“.
Та казвам: и вие ще бъдете толкова умни, колкото този японец. Както виждате, от разказа се разбира, че японецът посрещнал новата година без дългове – всички скъсали полиците. Да посрещнеш една година с дългове, не си струва.
На вас, на всички ще препоръчам да учите. Вие сте забравили „Пътят на ученика“. Цяла година проучвайте онова, което е писано там. За вас по-добра книга от нея не може да се намери – книга, която да ви покаже как да живеете. Прочетете „Пътят на ученика“ и изпълнете ония принципи и правила, които са вложени там. Тази година и вие като японеца може да имате противоречия, не зная как ще ги разрешавате, но казвам: в „Пътят на ученика“ ще намерите правото разрешение.
Човек е дошъл на Земята и някои питат защо е дошъл. Човек е дошъл да яде, за да работи. Ако питате учения защо човек трябва да яде, ще отговори: „За да се учи“; ако питате религиозния защо е дошъл човек на Земята, ще каже: „За да се моли“. Хубаво трябва да знаете: за да работиш, трябва да ядеш; за да се молиш, пак трябва да ядеш; каквото изкуство и да имате, вие все трябва да ядете. Яденето е потреба. Аз наричам яденето основна религия, която поддържа всички същества – от най-големите, най-великите и до най-малките. И Ангелите поддържат религията на яденето. Ако знаеш как да ядеш, имаш религия; ако не знаеш как да ядеш, нямаш. Яденето е само един символ. То е един от членовете на новата религия.
Истинската религия има четири члена. Да възприемеш Светлината е първият член. Някои казват: „Вярвам в Единнаго Бога“. Хората казват, че вярват в Бога, но дали вярват или не е въпрос. Вторият член на тази религия е да дишаш правилно; ако дишаш правилно, ще мислиш правилно. Третият член на тази религия е да пиеш вода; ти трябва да се справиш с жаждата. И последният член е яденето. Четири члена има в тази религия: който взема ядене, той е пил вода, той е дишал и е възприел Светлината. Следователно, ще ядете – това е истинската религия. В какво вярваш? – Вярвам в хляба. В начало бе Словото. И Христос, когато дойде от Небето, не казва: „Вярвайте в Бога“, а казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от Небето на Земята. И който яде от този хляб, ще има живот.“ Той казва, че хляб има, а не казва: „Вярвайте в Господа“. Христос казва: „Аз съм живият хляб“. Ако вие се храните с живото Слово, което е слязло, само така ще растете. Защото в бъдеще и вие трябва да станете хляб за ядене.
Казвате: „Какво ще бъде началото?“ – Има едно Начало, с което Животът иде. Казвате: „Какъв ще бъде краят на живота?“ – Краят на живота ще бъде такъв, че всичко, каквото имаш, ще ти го вземат. На Земята е тъй: каквото си спечелил, каквото си придобил, в края всичко това ще го вземат. После какво ще има? – Понеже са те обрали, пак ще те пратят на работа, пак ще търгуваш, за да забогатееш и да разбереш Божия закон. В труда, в работата човек мисли. Тогава само човек може да се освободи от всички тия противоречия, които съществуват. Ние търсим спасители вън от себе си, такива спасители няма. Спасението на човека е от неговото разбиране. Ако разбираш важността на Духа, ти можеш да мислиш; ако разбираш важността на Светлината, ти можеш да мислиш; ако разбираш важността на водата, ти може да мислиш; ако разбираш как да ядеш, Животът ще дойде при теб.
Казвам: всички трябва да се занимавате с вашето сърце, всичката спънка на сегашния живот седи в сърцето на човека. По една непредвидена случайност човек е допуснал едно опущение – някой се е наместил в човешкото сърце без позволение на човека. Следователно, всичкото усилие е да се измести отвътре този, който се е наместил. Всичките страдания, всичкото воюване седят в това: онзи, който е влязъл и завладял човешкото сърце отвътре, да се извади и човек да добие своята Свобода. Човек сега не е господар на сърцето, човешкото сърце е заложено. Дотогава, докато не се изкупи сърцето, докато Бог не заживее в него, човек ще се ражда и умира и ще бъде нещастен. Когато изпъдите онзи, който заблуждава човека, който го лъже, вие ще бъдете свободни.
Например вие имате пари, нали така; обира ви някой и вие скърбите, плачете за парите. Хубаво, когато ви оберат, вие плачете, а щом направите една погрешка, не плачете, искате никой да не знае. Ето я погрешката – сега всички хора вървят по два пътя.
Ще ви приведа един анекдот. Ще го приведа на български език, като че е станал в България. Един беден човек, който дошъл на Земята, ходел да работи и не му плащали. Трудил се, работил, но никой не му плащал. Тогава решил да пее. Отива той да пее, но щом изпее някоя песен, казват му: „Да се махаш оттук, крясък не искаме да слушаме!“ Решава да ходи на църква да се моли, но и там не го огряло. Накрая казва: „Тази работа не става нито с работа, нито с пеене, нито с молитва! Дойде ми наум друго нещо – ще купя един револвер“. Купува той револвер и тръгва. Среща един богаташ и го пита: „Какви са твоите убеждения?“ – „Остави се, човек трябва да бъде богат, да му върви работата“. – „Тъй, ами такова нещо като Господ има ли?“ – „Няма никакъв Господ, Господ е нещата за човека – уреди си нещата, за какво ти е Господ“. – „Много добре, ами за работата какво ще кажеш?“ – „Да работят другите, пък богатите не трябва да работят“. – „Ами да пееш струва ли?“ – „И пеенето не струва, да пеят другите“. Тогава бедният изважда револвера и казва: „Сега дай парите! Твоят Господ искам да бъде и мой Господ!“ Оня изважда парите си и казва: „Вземи ги, само не ме убивай!“ Бедният му показва револвера: „В туй вярваш ли?“ – „Вярвам.“
Питам сега кой печели от тия двамата – богатият или сиромахът? Нито единият печели, нито другият. Утре ще се роди друг сиромах като него и той ще му тегли револвера, ще му каже: „Дай парите на мен!“ Така не се разрешава въпросът в света. Според мен, този беден човек е работил без Любов, пял е без Любов, ходил е на църква без Любов, затова работата не вървяла. И богатият, който вървял по пътя, и той имал богатство без Любов. На съвременните хора – и на сиромаси, и на богати – едно липсва. Както казва Христос на онзи богат младеж: „Едно ти не достига – ти нямаш любов, ти не си разрешил въпроса. Иди, раздай всичко и ела подир Мене!“ Не чакай да те оберат разбойниците, за да дадеш. В турско време туряли вериги на врата на богатите, за да дадат парите си. Ще дойде време и няма да остане нито един от вас, на когото тази верига да не мине през врата. Туй, което не вярвате, ще дойде. В последния час ще дойдат разбойници, няма да дойдат Ангели Божии. Ще дойдат разбойници, ще те хванат за гушата, ще ти вземат всичко, а ти ще викаш. Питам: всичкото спечелено къде остана?
Сега, другата лъжа. Казвате: „Да оставим на децата си да прогресират“. И вашите деца ще оберат.
Вие вървите по крив път. Човек трябва да работи и да работи с Любов, човек трябва да пее и да пее с Любов. Човек трябва да е сиромах с Любов и да е богат с Любов. Богатият с Любов е човек и сиромахът с Любов е човек. Сиромахът без Любов не е човек и богатият без Любов не е човек. Следователно, туй, което на всинца ви липсва, е Любовта. Затова ще се раждате и ще умирате, и ще бъдете недоволни от Живота. Ако искате да бъдете доволни, внесете Любовта. Живейте, както вие разбирате, не както аз разбирам. Всеки от вас да опита Любовта, както той разбира. Казвате: „Аз разбирам“. Вие разбирате по чужд начин, вас са ви тълкували Любовта. Ако тази Любов, за която аз ви говоря, дойде във вас, вие няма да умирате, вие ще възкръснете. Ако оживеете, Любовта е дошла; ако възкръснете, Любовта е дошла. Щом не си готов да се жертваш, Любовта не е дошла и последствието, разочарованието ще дойде в живота. Питам кое е онова, което ви е събрало тук, и кое е онова, което събира всички хора в света? То е Любовта. Не само тук се събират хората на събрание, но и в оня свят се събират. Да не говорим за оня свят, но има събрания на по-велики Същества от хората във Франция, в Англия. По-напреднали са ония хора, в които Любовта царува. Следователно, те се събират, те се разбират.
Онова, което вие търсите, е да идете в Небето, да търсите Христа и да бъдете щастливи. Вие на Земята не можете да бъдете щастливи. Ако дойде Любовта, ще дойде и Христос. Христос живее в Любовта. Вие никога не можете да идете при Христа, ако нямате Любов. Всеки, който би ви казал, че можете да идете в Небето, той ви лъже. Любовта е врата на Небесното царство. И който мине през тази врата, той ще влезе в Небето. Значи Любовта е вратата. Следователно, ако нямате Любов, във вас всичките условия на Живота са затворени и вие ще имате това, което животните преживяват, което рибите преживяват. Съвременните хора туй имат. Вие не може да имате живота на Небето. Вие казвате: „Като умрем, ще идем на Небето“. Има едно умиране, през което човек трябва да мине: човек трябва да умре на Земята и като умре, да възкръсне. Ако човек, когато го посеят в Земята, не може да изникне, то е изгубена работа.
Желая на всинца ви през тази година да имате Любов като врата, през която да влезете в Новия живот. Вие сте много добри хора, но Любов нямате. Няма кой да ви пази и ще ви оберат.
Та казвам сега: не се спирайте върху греха. Грехът в човека зависи от посторонни работи. Любовта не се занимава с греха на хората, Любовта се занимава да освободи човека от смъртта. Щом освободи човека от смъртта, той ще бъде с Любовта и тя ще го научи как трябва да живее. Тогава се явява едно противоречие, което се ражда във вас и което аз ще обясня с този пример и с него ще свърша. Ограниченията в Живота раждат всички престъпления, недоумения, нещастия. И във физическо и в духовно отношение този принцип е верен. Представете си, че двама души вървят по пътя. Единият носи затворено шише с вода под мишницата, а другият има жажда, иска да пие от водата, но онзи не му дава. Казва: „Не мога да ти дам от тази вода“. Жадният мисли по кой начин да се домогне до шишето с водата, прави си сметка. Онзи, понеже е умен човек, казва: „Почакай да извървим още половин-един километър, аз ще отворя моето шише тогава, ще ти дам вода“. На края на този километър те пристигат до един отличен извор. Пита го: „Искаш ли да ти дам от водата в шишето?“ Казва: „Не се нуждая от твоето шише вече“.
Всички вие страдате, понеже едни имате шишета, а други нямате. Аз ви казвам: елате при извора. Когато дойдете при извора, при изобилието, там всичките мъчнотии ще се разрешат. Там е изобилието. Като дойдете до тази вода, ще кажете: „Аз се радвам на тази вода!“ Когато всички хора дойдат до Разумния живот, това е разрешението на тази велика задача. Това не се постига изведнъж, но човек трябва да започне да мисли и да вярва.
Сега, някой ще дойде и ще каже: „Да си съберем парите на едно място“. И да ги съберем, няма да можем да ги съберем на едно място. Ако се съберем в името на Любовта, която ни свързва, Животът е разрешен. Ако се съберем без Любов, Животът е неразбран. За всички удове в тялото въпросът дали ще живеят или не стои, ако Животът функционира в тялото. Но ако Животът не функционира в тялото, въпросът с всички удове е вече разрешен. Та и писанието казва: „Бог е Любов“. Тази Любов носи Живот, в нея няма смърт. Тази Любов носи Светлина, внася Знание, внася Красота. Всичко носи Любовта. Тогава ще престанете да се заблуждавате. Вие сега седите и казвате, че някой не живее добре. Аз виждам: всички хора нямат еднакво разбиране. Когато видя една погрешка в някой човек, казвам: „Тази погрешка аз не трябва да я правя!“ Например, как мога да разреша аз един въпрос? Един човек отива и иска от един хлебар хляб. – „Пари имаш ли?“ – „Нямам“. – „Без пари хляб не давам“. Аз казвам на този човек: „Ти си сгрешил, аз съм хлебар, ти на криво място си отишъл“. Завеждам го на моята фурна и му давам хляб. Когото намеря, казвам: „Ела при мен и утре“. Това е разрешението на въпроса.
Всички бъдете носители на Божията Любов. Всеки от вас трябва да разреши по едно противоречие на ден, в седмицата трябва да разреши второ противоречие, в месеца – три и в годината – четири противоречия. За сто години колко противоречия ще разрешите? Четиристотин. Четиристотин противоречия, това е голямо богатство. А сега идва една мъчнотия и вие не я разрешавате както трябва...
Слабостта на мъжа къде е? Външно мъжете са много груби. Понеже мъжът живее в обективния ум, затова е груб. В мъжа дяволът е отвън. Мъжът в края казва: „Аз това не трябва да го правя!“ и тогава става мек. Това, че става мек, е Господ. Жената, понеже носи дявола в сърцето, най-първо е мазна. Докато се ожени, в началото тя казва: „Това ще мислиш за мен, онова ще мислиш“. Щом като се оженят, туря юлара на мъжа и казва: „Ти ще храниш тия деца!“ Понеже дяволът у жената е вътре, а у мъжа е отвън, Господ ги оженва, така че Господ, който е вътре в мъжа, да се хване с Господ, който е вън в жената, и да изпъдят дявола отвътре. Това е дълбокият смисъл на женитбата. Защо се жени човек? Да изпъди дявола, който е вътре. И това е истинското женене. И дяволът, на когото не уйдисва това, разединява жената и мъжа, за да не го изпъдят. Политикан е той, казва: „Разделете се, вие не трябва да живеете заедно“. Или това може да се представи по следния начин: човек трябва да съедини силата на своя ум – Бог, който живее в ума на човека – със силата на Бога, който живее в сърцето на човека. Бог още не живее в сърцето, затова Писанието казва: „Сине мой, дай Ми сърцето!“ Не казва: „Дай си ума!“ Понеже Той е вътре в ума, казва: „Дай Ми сърцето си!“
Искам всички вие да служите на Бога с Любов тази година и по този начин да съедините вашия ум с вашето сърце и да изпъдите този неканен гост, който е дошъл! Да станете господари на вашето сърце – това ви пожелавам тази година!
Добрата молитва
5-та лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас 1 януари 1937 г., петък, 0-1 ч. с., София, Изгрев