Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
сп. Житно зърно година ХХIII бр. 7 / 2001 г.
СПОМЕНИ ЗА БРАТ БОЯН БОЕВ
Влад Пашов
(откъс)
Запознах се с брат Боян Боев след свършването на Първата световна война, когато постъпих в гимназията в Панагюрище, където той беше учител по естествени науки, психология и етика. Той беше толкова общителен, че не оставаше нов ученик, с когото да не се запознае и да не се заинтересува за него, за неговите стремежи, за неговия живот. Всички ученици го обичаха и уважаваха и той се държеше с Всички не като учител, а като приятел. Той беше приятел с всички ученици и с всички хора, с които влизаше в контакт. Като вървеше, той просто тичаше, беше най-напред пред учениците и се надбягваше с най-бързите. Беше весел и закачлив като малко палаво дете. В гимназията организираше реферати, като даваше на учениците различни теми, които те развиваха и изнасяха пред другите. След това се водеха разисквания, където едни ученици защитаваха материалистическите идеи, а други изнасяха духовно - окултната страна на въпроса. Брат Боев там стоеше неутрален. Но със своите сказки върху окултната наука, които изнасяше всеки неделен ден в 10 часа сутринта, беше запознал много ученици с окултните идеи. И бяхме образували ученическо окултно дружество, което - доколкото си спомням - по едно време броеше към стотина души. Разбира се, това дружество беше тайно и се събирахме по къщите, където присъстваше и брат Боев, държаха се реферати с чисто окултно съдържание и се разискваше върху изнесените въпроси. С публичните си сказки той привличаше много граждани, които се заинтересуваха от окултните идеи. Но тази му дейност му създаде врагове в лицето на поповете, те повдигнаха въпроса до Министерството на просветата и той беше уволнен от учителството - мисля, че беше през 1922 г. След това той отиде в Свищов, където пак продължи да работи за окултните идеи, откъдето пак беше уволнен не след дълго време. С това се свърши неговото официално учителство.
Пет-шест месеца след началото на учебната година, когато се запознахме, кракът го силно заболя и той прекара 6-7 месеца в отпуск и се лекува вкъщи. След като пооздравя, започна работа в училището, но вече слабо накуцваше. Но това не му пречеше да бъде пак активен и деятелен, начело на всяка инициатива, която се подемаше в гимназията.
Не е безинтересно как брат Боев е дошъл в контакт с окултните идеи. Като ученик в гимназията той се среща с Учителя, който след 1900 година обикаля страната, държи сказки и измерва главите на българите. Учителят е измерил главата на брат Боев, но аз не съм го питал какво му е казал. По това време той още не е възприел идеите на Учителя.
След това става студент и през 1908 година, поради временното затваряне на Софийския университет, отива в Германия, в Мюнхен, да довърши учението си. По това време Мюнхен е бил център на дейността на Рудолф Щайнер. Брат Боев влиза в контакт с него, който му разкрива по-дълбоката страна на естествените науки в светлината на окултизма и с това събужда у него интерес към окултната наука. И той започва ревностно да изучава окултните идеи, както ги предава Щайнер. В личен разговор Щайнер му казва: „В България ще се развие мощно духовно движение, начело на което ще стои велик посветен. И той в България няма да работи както аз работя тук, а ще работи по друг начин. Аз тук работя сред научно-материалистична среда, имам за задача да осветя от духовно гледище съвременната научна мисъл и да дам духовен импулс на залязващата западноевропейска цивилизация, за да може тя да се възроди и премине към шестата раса. А там в България, вие ще има да работите за полагането на основите на една нова култура, културата на шестата подраса, от която ще се роди шестата раса. Понеже шестата раса ще има за задача да развива човешкото сърце, затова и вие там ще работите върху развитието на човешкото сърце с Евангелие в ръка.“ Такъв е смисълът на разговора на Щайнер с брат Боев. По това време Щайнер беше обявил пред своите ученици, че бъдещето е на славянството и че от него ще се развие шестата културна епоха - шестата подраса. Пак по това време той беше писал статия под заглавие „Християнството и славянството“, в която прокарва идеята, че славянството ще приложи християнството в живота си, от което ще се роди новата култура.
Усвоил тези идеи за мисията на славянството, разбрал какво поле за работа има в България, и разбрал, че Учителят е в Българя, брат Боев се връща от Германия с голям ентусиазъм да работи за Божието дело. Още със завръщането си в България, той се среща с Учителя, за когото е предупреден от Щайнер, и става негов ученик.
Един път той попитал Учителя дали се познава с Щайнер, срещал ли се е с него. Учителят му отговорил, че се познават и че са се срещали. Брат Боев с още по-голям интерес попитал: „Къде сте се срещали и кога?“ Учителят му отговорил: „Срещали сме се в духовния свят и оттам се познаваме“ и прибавил: „Щайнер е един добър работник на Божията нива. Той е много активен и деятелен. От Бялото братство му е възложена задача да даде духовен импулс на западноевропейската култура, за да я спаси от окончателно рухване, за да може да се възроди и влезе в новата култура.“
Боян Боев живееше не за себе си, а за да служи на хората в името на Бога, затова помагаше навсякъде с каквото можеше - със съвети, с раздаване на книги, с предаване на уроци, с даване на част от заплатата си на бедни ученици. Зная следния случай: Имаше един беден момък без родители, който беше материалист по убеждение и брат Боев си даваше почти половината заплата на него, за да го поддържа, защото мисля, че беше студент. С този млад човек той водеше публични диспути, като онзи защитаваше материализма, а брат Боев - окултните науки - значи помагаше и на идейните си противници. Той се жертваше за благото и доброто на другите и такъв остана през целия си живот. Той нямаше личен живот. Неговият живот беше изцяло посветен на идеите на Братството. За тази цел той често правеше обиколки из България, където устройваше сказки по села и градове и запознаваше приятелите с новите идеи на окултните науки, с идеите на Учителя. И затова всички го познаваха и всички го обичаха и чакаха с нетърпение кога пак ще ги посети.Той беше любимец на всички братя и сестри в цялата страна.
След като го уволниха от учителството, брат Боев се пресели в София, на Изгрева и предаваше частни уроци, като беше в непрекъснат контакт с Учителя. Той записваше Всяка негова дума и всеки разговор, който Впоследствие дешифрираше и печаташе като разговори с Учителя.
Той беше главният сътрудник на братското списание „Житно зърно“ , където печаташе разговори с Учителя, спомени от братския живот; също така В много статии, печатани в „Житно зърно“, той изнасяше принципите на окултната биология и като събра по възможност всички факти от биологията, които потвърждават окултните идеи, синтезира ги и стана ясно, че те по неоспорим начин опровергават материализма. Също така той изнесе в „Житно зърно“ и „Всемирна летопис“ принципите на окултната педагогика, както я беше научил от Учителя, и след това издаде книгите: „Учителят за образованието“, където обобщи всичко, което беше писал дотогава по този въпрос, „Учителят за дишането“, в която изнесе разбирането на Учителя за науката за дишането. Все по това време написа една малка книжка за богомилите. Многостранна беше дейността на брат Боев в полето на научната работа за популяризиране на окултните идеи.
След заминаването на Учителя той стана център на братския живот, какъвто остана до заминаването си. Братя и сестри от цялата страна се отнасяха към него било за съвет, било за каквото и да е друго нещо. Той поддържаше непрекъснато кореспонденция с всички братства, като им пращаше нарядите и писма. Той изработваше годишните наряди на Братството, които разпращаше по цялата страна. Освен това пращаше резюмета на неиздадени беседи, сказки и др. Заедно с други братя и сестри той взе участие в издаването на книгите „Учителят“ и „Разговорите при седемте рилски езера.“ Така той беше стълб и опора на братския живот в течение на близо 20 години. Когато си замина, всички почувствахме - макар за момент - че втори път оставаме сираци, без опора във външния свят.
И сега, когато си спомняме за брат Боев, нека неговият път на живот ни бъде пример, да вървим и ние с такова голямо усърдие и любов в този път и да служим на Великото дело, за което сме призвани - разпространението на идеите на Братството сред българския народ и човечеството.
Пожелавам Учителят, брат Боев и всички заминали братя и сестри от небесната школа да ни помагат да вървим успешно В Пътя и да изпълним Волята Божия.