Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
сп. Житно зърно бр. 24 / 2011 г.
Спомени с Учителя
Милка Переклиева
Милка Периклиева е родена през 1908 г. във Варна. Още съвсем млада, около 15-годишна, започва да посещава беседите на Учителя и остава верна негова ученичка до края на живота си (1978). Той не е никак лек. Преживяла войни, икономически кризи, мизерия, тя има труден път. Работила е като детска учителка и с ентусиазъм и разбиране е прилагала успешно в професията си знанията, получени от словото на Учителя, както и конкретни негови методи за работа с децата и с музиката. Тя е една от тези, които са записали Паневритмията. В края на живота си споделя: „Като млада колко малко съм разбирала от Учението,... чак сега започвам да усещам какво благословение е да се докоснеш до такъв велик Учител и да надзърнеш в това учение на бъдещето“.
НОВИЯТ ЧОВЕК
По онова време пишех втората част на сборника си „Игри и песни за деца“. Имах желание да включа някои от упражненията или песните на Учителя, но се чувствах задължена за поискам позволението му за това. И така, отидох на Изгрева. Пред приемната му имаше приятели. Дойде и моят ред.
- Учителю, ще разрешите ли да включа някои от упражненията Ви в моя сборник или на някои от песните Ви да сложа движения?
- Кога ще се печати книгата? - беше първият му въпрос.
- По всяка вероятност след един месец.
- Ще ти дам специални упражнения.
След тези думи той затвори очите си за няколко минути. Наблюдавах учудена: какво става? Мислеше ли Учителя или бе задрямал, уморен? Не можех да разбера, стоях, без да мърдам. След малко той ме погледна, стана от стола си и каза:
- Пиши!
И самият той започна да прави ритмични, плавни упражнения, като обясняваше:
- Всяко движение е привличане на сили. Ако движенията се извършват правилно, с необходимия ритъм, те ще развият много добродетели у децата. Това е за щедрост... Движенията ще привлекат известни Същества на светлината, на любовта... , на милосърдието... , на вярата...
По този начин Учителя ми демонстрира девет упражнения и аз ги записах. След това поиска да ги изиграя и едновременно да чета написаното. Благодарих му, казвайки, че те са лесни и приятни.
- А какво име да сложа за техен автор: „Беинса Дуно“ или само „Учителя“?
- Първо ги опитай с децата. Виж дали ще им харесат и как ще ги играят. Въпросът за авторството не е важен. Няма нужда да пишеш автор. Източникът е един. Ако хората достигат винаги този източник, ще пият чиста вода. Движения и ритъм - това е хармония на сили. Ритмични движения при акомпанимент на музика могат да извършат чудеса!
„Когато природата се подновява, птичките пеят.
В началото на всяка Божествена култура човеците пеят.
Когато светът се пресъздава, ангелите пеят.“
Това е от най-старата книга в света.
Всяка добродетел има своя линия на движение. Може да се проведат наблюдения, за да се види влиянието на различните движения за приемане и предаване на известни психически и физически енергии. Всички органи на човешкото тяло са свързани с психически процеси. Някои ключови формули, произнесени правилно и придружени от музика и движения, могат да имат огромно значение. Когато човек съзнателно движи ръцете и краката си, той привежда към дейност съответните мозъчни центрове, които привличат към себе си повече кръв и енергия, а енергията е сила! Но това е теория. Ти започни да правиш с децата тези девет упражнения.
На следната сутрин показах на децата упражненията. Те много ги харесаха и оттогава всяка сутрин започвахме нашите занимания с тези девет упражнения, които наричахме „Ведрина“. Имах две курсистки, и те правеха упражненията заедно с децата. За моя приятна изненада след няколко дни едната ми се похвали, че имала непрекъснати невралгични главоболия, но откакто прави тези упражнения, главата не я боли вече.
За успеха съобщих на Учителя. Той само се усмихна и каза:
- Новият човек ще се развива по пътя на ритъма и музиката. Едно движение може да съгражда или да руши. Нужни са знания и светлина.
След няколко месеца, когато беше публикувана Част втора на „Игри и песни за деца“, имаше един раздел: „Девет ритмични упражнения за най-малките“.
ПОСЛЕДНАТА МИ СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ
Ноември 1944 г. Бяхме се завърнали от евакуация. София бавно се възвръщаше към нормален живот. Нашето семейство не беше пряко засегнато от бомбардировките, но общото нещастие ми действаше потискащо и от работа отивах право у дома. На Изгрева също не ми се отиваше, защото знаех, че Учителя не всякога слиза в салона. Той често даваше беседа да чете брат Симеон.
Когато ми домиляваше да го видя (който е бил при Учителя, познава жаждата за ефирния полъх на ведрина, който се излъчваше от него), взимах плик с плодове и отивах на Изгрева. Изкачвах се по стълбите, почуквах тихо на вратата. Той отваряше и аз щастлива казвах:
- Учителю, Слънцето Ви изпраща своята усмивка - и подавах плика с плодовете.
- Ти, Милке, знаеш ли да палиш огън? - ме запита дружелюбно, като продължаваше да подрежда дръвцата.
- Не, Учителю, не умея да паля огън.
- Сега гледай, а друг път ти ще я палиш. Научи се да палиш огън - той свети и грее - каза Учителя и драсна кибритената клечка.
Той седна на стола си до масата, а аз на стол до прозореца.
Учител и ученик... Учителя ме гледаше, виждаше и знаеше значението на тази среща, а аз гледах, не виждах и не знаех...
- Ти идваш ли на беседи? - поде разговора той.
Исках да намеря някакво извинение и почнах с това, че нямам настроение, чувствам се потисната от бомбардировките и не ми се ходи никъде. Всъщност причината бе, че Учителя по-рядко слизаше в салона.
- Бъди свободна, щом не ти се идва, не идвай. Но знай, че имаш един Изгрев. Изгревът да ти бъде като оазис за почивка. Когато се умориш в града, идвай на Изгрева. А помни, че на беседите присъстват светли Същества, от които можеш да имаш само полза - каза ми той бащински и продължи с чуден израз, който не бих могла да опиша с думи:
- Слушай да ти кажа. Като ученичка, постави си за мярка в живота най-високия идеал, но когато получаваш материални блага, мери с друга мярка. Ако искаш да бъдеш щастлива на Земята, всякога се стреми към най-малкото, бъди доволна от най-малкото и задържай за себе си най-малкото. Аз бях най-щастливия човек на Земята, защото в материалния свят всякога бях доволен от най-малкото, стремях се към най-малкото и задържах за себе си най-малкото. Какво ли не мина през ръцете ми - и пари, и злато, и земя, но аз всякога задържах за себе си най-малкото.
В стаята беше тихо и тайнствено, като през вечността. Огънят гореше и разпалените съчки топлеха стаята. Въздухът беше наситен с Неговото Слово. Чувствах се потопена в Божествени излъчващи се струи, които действаха като балсам на душата. Нямам думи да изразя мекотата и виделината на тази атмосфера - неговата аура.
Времето отрони няколко минути в мълчание. Чувствах, че нещо ставаше... без думи... без сълзи... на Земята се разделяха Учител и ученик. Той гледаше, виждаше и знаеше! Аз гледах... не виждах... и не знаех...
Учителя погледна часовника си. Станах да си вървя.
В последната минута, прави пред вратата, Учителя ме поглади по косите и прошепна:
- Ако искаш да бъдеш щастлива на Земята, винаги се стреми към най-малкото, задържай най-малкото за себе си и бъди доволна от най-малкото.
Целунах му ръката, но този път, без да знам защо, задържах ръката му с двете си ръце и я целунах три пъти. След това вратата на приемната се отвори и излязохме навън. Денят беше студен, мрачен, тъжен. Един само светъл лъч огряваше планинските върхове и свързваше земята с небето.
Учителя се изкачи по стълбата нагоре, а аз тръгнах към града надолу.
Милка Периклиева е известна на онези, които изучават паневритмията като автор на първото цялостно ръководство. В последните години съставената от нея и издадена през 1938 г. Паневритмия беше обект на оживени дискусии - от абсолютно и безусловно приемане до критична оценка на несъвършенствата, неизбежни за едно първо помагало. Педагозите знаят за нейните разработки по отношение на методиката на преподаване, но се знае малко за живия човек, за ученичката на Школата, която искаме да ви представим чрез нейните спомени с Учителя. Последните ще бъдат отпечатани като притурка към списанието. От спомените й знаем думите на Учителя, когато съставеният от нея учебник по паневритмия излиза: „Така се работи за Бога“. „Така“ - в смисъл на отдаденост и безкористна работа. Най-голямата похвала, която ученикът може да получи от своя учител. Тази отдаденост, възторг, ентусиазъм, характеризиращи атмосферата около Учителя, лъхат от всеки неин спомен. Вдишвали са ги в Школата на Изгрева онези, чиито стъпки се стараем да следваме. Ж.З.