Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
СФЕРА НА ПЛУТОН
Стивън Аройо
из книгата
„Астрология, карма и трансформация"
Повечето астролози са съгласни, че планетата Плутон символизира житейски измерения, които са толкова сложни, и имат толкова дълбоки източници, че значението на тази планета при рождения хороскоп е обвито от тайнствена аура. След нейното откриване бяха направени много опити да се изясни значението и влиянието на Плутон върху „масовата карма" и световните събития, но никъде не съм успял да намеря някакво обяснение за значението на тази планета за индивидуалното човешко същество и нейното психологично действие, което да приема за пълно.
Изглежда, че винаги има нещо скрито около Плутон, нещо неуловимо и трудно за вместване в обикновените логически понятия. Всичко, свързано с Плутон, леко се отклонява от обичайното, малко ексцентрично е, показателно е за космичните мащаби, които стъписват ума. Това е в сила не само за астрологичната функция, но и за фактическото движение на планетата.
Орбитата на Плутон е елипса, както орбитите на останалите планети, но е сравнително много по-еклиптична отколкото която и да е друга от орбитите на големите планети в слънчевата система.
Докато ъгъла, който образуват орбиталните равнини на другите планети с орбиталната равнина на Земята, или плоскостта на еклиптиката, е до 7 градуса, орбитата на Плутон се отклонява до 17 градуса от тази равнина. Най-голямото разстояние на тази планета от Слънцето е 40 астрономични единици, (една „астрономична единица" е най- голямото отклонение на Земята от Слънцето -около 93 милиона мили). Съответно разстояние от 40 „астрономични единици" закръглено е 3 700 000 000 мили. Орбитата на планетата обаче е толкова еклиптична, че разстоянието и до Слънцето варира в рамките на 1 800 000 000 мили - от минималната дистанция, която е 2 800 000 000 и е по-малка от тази на Нептун, до близо 4 600 000 000 мили или 65% по-голяма от тази на Нептун. Както останалите планети, и Плутон обикаля около Слънцето в посока от запад на изток или обратно на часовниковата стрелка. Неговата пълна обиколка около Слънцето се равнява на 250 наши години, тоест една година в този „свят" е равна на две и половина земни столетия.
Интересно обстоятелство е, че ако неговата орбита лежеше в същата равнина като тази на Нептун, Плутон в перихелий би влязъл леко навътре в орбитата на Нептун. Като резултат обаче от силно наклонените взаимно орбити на двете планети, те не се пресичат в нито една точка, въпреки това в своята най-близка до Слънцето позиция Плутон е малко по- близо до него от Нептун. Според Др. Франклин от Хайдн Планетариум в Ню Йорк сити, Плутон ще бъде по-близо до Слънцето от Нептун от декември 1987 и ще остане в това положение до 14 март 1999. Много астролози коментират този период, като го свързват с ключови промени в културалното развитие на света. Специално Дейн Ръдиар подчертава, че това преминаване на Плутон по-близо до Слънцето от Нептун има стимулиращ или „посяващ" ефект на най-дълбоките нива на колективното съзнание. Той пише:
„ Може да се каже, че в известен смисъл Плутон символизира семето, паднало в хумуса, който се състои от разложените и преминали през химическа реакция останки от годишния растителен цикъл / продукт на Нептуновия цикъл на разграждане/. Той може също да се отнесе към христовото „слизане в ада" преди Неговото възкресение. Когато Плутон пресича Нептуновата орбита, можем да кажем, че се проявява като процес на освобождаване от миналото и импрегниране със семена от образи за бъдещето. Впрочем този период на Плутоновото „завръщане,, е, исторически погледнато, необикновено важен, такива периоди често свидетелстват за реполяризация на колективното несъзнателно и на идеалите на човечеството; те по един или друг начин активират фактори, дълбоко вкоренени в човешката природа и общи за големи човешки групи."
Едно от най-забележителните неща за Плутон е, че неговото значение обхваща много противоположности, на които ще се спрем накратко. Дори само изучаването на планетата от астрономична гледна точка ще ни сблъска с измерения, вариращи от най-малкото до необятното. Например Плутон е от почти четиринадесета звездна величина, което означава, че неговата яркост е около една 160 част от яркостта на най-слабата звезда, видима с невъоръжено око в безлунна нощ. Тази минимална яркост обаче, както и със съвсем малките му размери са заблуждаващи що се отнася до силата на Плутон, която далеч надхвърля неговите физични качества. Изглежда, че за нищо, което е свързано с Плутон / или със Скорпион и нещата от осми дом/ не можем да добием точна преценка според неговата външна проява или наблюдавайки външната му характеристика.
Нашата концепция за размерите на планетарната ни система / оттам и за природата на човешкото същество/ се разшири с откриването на Плутон. Астрономите, които дотогава приемаха че нашата слънчева система се простира до 16 астрономични единици, трябваше да приемат, че тя е поне 18 астрономични единици в диаметър, а вероятно и повече, защото е известно, че гравитационните сили на Слънцето се простират отвъд Плутон. Напоследък за все повече астролози е ясно, че потенциалното разширяване на съзнанието, което Плутон символизира в индивидуалния хороскоп, е съвършен паралел на нарасналото осъзнаване за огромните размери на слънчевата система, до което доведе откриването на Плутон.
Независимо дали е разглеждан във връзка с индивидуалната опитност или с колективните феномени, Плутон винаги символизира пределно концентрирана мощ. Тази мощ е толкова интензивно концентрирана, че физическият образ или размер на плутоновите феномени / както е и със самата планета/ е неадекватен. Да вземем за пример атомната бомба, която обикновено се разглежда като плу-тонов източник на сила. Енергията, освободена от една такава бомба, е смайваща, като се имат пред вид физическите й размери. Самата планета проявява същата характеристика, защото, въпреки че е с размери, по-малки от тези на Земята, нейното влияние върху живота на Земята е в далеч по-големи пропорции отколкото предполага размера й. Защото плутоновата сила произтича от източник е извън или зад физическата форма, през която тази сила се излъчва. Огромната енергия на Плутон идва от източник, който изобщо не е видим и който можем да наречем трансцедентален. Това е причина плутоновата енергия да се проявява винаги в противоположностите: светлината и мракът, радостта и скръбта, бляскаво шоу, след което неминуемо следва „черна дупка" - защото това, което е наистина трансцедентално, може да бъде разбрано от обикновеното съзнание само чрез противоположностите. Например ядрената енергия и широкият спектър на използваните пестициди се разглеждат като Плу-тонови явления. И двете имат голяма сила и резултатите, които предизвикват, са очевидни за всички. Но и двете са били използвани по такъв начин, че да проявят негативните, разрушителни аспекти на тази сила: радиационно замърсяване и генетични увреждания на почвата, храната и водата. Така че Плутон символизира сила, която може да бъде използвана конструктивно само когато ползващият тази сила е духовно ориентиран, защото духовната еволюция и лечението в дълбочина са единствените области, където Плутоновите сили могат да бъдат използвани без негативни последствия.
Транзитите на Плутон обикновено са свързани със смърт и разрушаване на старото, разрушение, което е необходимо, за да се отвори място за новото. Ч.Е.О. Картър пише, че всички процеси на елиминация са плу-тонови, включително тези, които се препоръчват от така нареченото природно лечение. Препоръчващите този природен метод за лечение вярват, че трябва да бъдат отстранени всички отрови, токсини, пречки за протичането на жизнената енергия, като по този начин се позволи на естествените лечебни сили да възстановят или възобновят тялото. Картър казва, че кипенето е добър пример за Плутоновата енергия в малък мащаб, защото то изнася на повърхността това, което трябва да се очисти.
Плутоновата сила се активизира по времето, когато Плутон беше открит, което виждаме в психологията на Фройд, в нацизма/ извадил на повърхността неочаквани демони, спотаени зад благополучната фасада на „цивилизацията"/. Транзитите на Плутон имат подобно влияние, като изваждат на повърхността онова, което е готово да бъде разрушено u изчистено.
В митологията Плутон е бил винаги свързван с „подземния свят". И както бог Плутон е държал Персефона в подземното царство, така и Плутоновите сили в индивидуалния хороскоп символизират стари модели и психични отпадъци, които ни влекат надолу и трябва да бъдат изчистени. В гръцката митология Плутон е бил идентифициран с Хадес и Дионисий. За гърците Плутон е бил антитеза на слънчевия бог Аполон и оттук враг на всичко ново, идващо в живота. Тази интерпретация съответства на астрологичните фактори, защото Слънцето в индивидуалния хороскоп показва какво сме усвоили и в коя област от живота се изявява нашето Себе, докато Плутон показва кои аспекти от личността трябва да бъдат елиминирани, за да се развива нашето A3 и в кои области от живота ние изразяваме старите и принудителни модели на поведение.
Затова можем да кажем, че позицията на Плутон в индивидуалния рожден хороскоп разкрива старото его или старата обвивка на личността, която е все още активна и която все още въплъщава значителна концентрирана психична енергия. Докато тази енергия остава неосъзната и неразривно свързана със старите модели на живота, тя се проявява като психологичен комплекс, който произвежда натрапливи и обсебващи модели в мисленето и поведението ни. И само след като тази енергия бъде освободена от затвора на старата черупка - черупката, която вече сме на-драснали - тя може съзнателно да бъде използвана, помагайки ни да проявим същността на слънчевата си индивидуалност, нашият нов начин да бъдем, който е необходим за развитието ни. Така Плутон символизира в рождената карта / според дома, в който е поставен/ дълбоки психични отпечатъци - резултат от стари желания и действия, които по един неуловим начин се проявяват сега като обсебвания и натрапчивости, за които няма разумно обяснение. С други думи, за нас вече не е ясна истинската природа на първоначалното желание, но все още сме в плен на тази наклонност, и тя често ни прави нещастни. Затова положението на Плутон в домовете показва къде човек изживява старите си желания и поведенчески модели, и къде резултатите от тези обсебващи стремежи ни носят болка и страдание.
Ако се изразим по друг начин, ние се срещаме най- интензивно със своята карма в тази житейска област, която е символизирана от дома, в който се намира Плутон в рождения хороскоп. Въпреки, че Сатурн често е наричан „планетата на кармата", това е свръхопростяване. Сатурн разкрива специфични кармични тестове и необходимост от самодисциплина. Но същността на закона за карма е, както казва ясновидецът Едгар Кейси, „срещата със себе си". И домът, в който Плутон се намира, показва областта, в която ние срещаме своето старо себе и своите желания от миналото. И страданията, които произтичат при конфронтацията със старото себе, са ясен пример за това, колко е трудно да изживееш известната от миналото аксиома „Познай себе си".
Превод : д-р Светла Балтова