от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Статии, посветени на Учителя и Учението

Статии от списание Житно зърно

- сп. Житно зърно бр.1 1999

СФЕРА НА УРАН

"Мъдрецът живее без закон. Глупецът трябва да живее със закон и под закон. Ако мъдрецът живее със закон, той е нещастен. Ако глупецът живее без закон, и той е нещастен."

Беинса Дуно

"Учителят говори"


Уран е една от планетите, които упражняват силно обаяние върху въображението на хора, запознати поне малко с астрология. Като четат, че Уран поражда у човека склонност към напредничави идеи и стремеж към освобождаване от всякакви предразсъдъци, те считат и себе си за "уранианци". Нерядко те очакват да намерят потвърждение на това свое често пъти суетно желание в своя хороскоп. Разбира се, в повечето случаи остават разочаровани. Оказва се, че Уран не заема силно положение в техния хороскоп, за да играе в душевния живот и съдбата им някаква силна роля. В най-добрия случай той може да има добър аспект към някои от основните астрологични фактори, определящи характера и темперамента, умствения строй и съдбата на човека. От там произтича известно "ураново влияние", което може да се прояви в най-различни посоки. У един индивид със стремеж към напредничави идеи то ще подхрани тъкмо тоя стремеж. Това обаче не означава, че той е "уранианец". Тук му е мястото да кажа, че уранови типове, така завършени и оформени, каквито са сатурновият, юпитеровият, слънчевият или марсовият тип, днес не съществуват на Земята. Има обаче известни умствени, емоционални и волеви прояви, има и известни физически прояви, които се характеризират като "уранови".


Очевидно Уран действа като един свят от сили, които сега се събуждат в човечеството и се стремят да се въплътят в него. Тия сили са по-тънки, по-флуидни, по-неуловими от силите на планетите, включени в орбитата на Сатурн - старият, напълно оформен вече свят на личното, егоцентрично съзнание. Това са сили на един нов, отвъдсатурнов свят, които се стремят да разчупят твърдата сатурнова черупка на затворената в себе си личност и да свържат човека с космичното съзнание. В този смисъл Уран може да се нарече врата на космичното съзнание в човека. За да изразят принадлежността на Уран към един по-висок свят, който астрономически се простира отвъд пръстена на Сатурн, астролозите го наричат октава на Меркурий, имайки предвид неговия подчертан умствен характер.

В това название мнозина подозират скрита помисъл да се спаси класическата седморка от планети, нарушена от откриването на новите, транссатурнови планети. Ние няма да разискваме тук разните спекулации на астролозите по този въпрос. За нас е важно, че в дадено историческо време започват да действат известен род сили, които се проявяват в ред типични явления както в индивидуалния, тъй и в обществения живот на човека - в наука, изкуство и пр., и че този род явления, както показват астрологичните изследвания, могат да се свържат с един физически център на нашата слънчева система - планетата Уран, респективно с нейния астрономически цикъл. Така или иначе, след откриването на Уран от Уйлям Хершел в 1871 год. тази транссатурнова планета, която революционизира класическата астрологическа система с нейните седем планети, вече намери място в астрологичната практика.

Някои може би ще попитат: "Нима Уран не е упражнявал влияние преди датата на неговото откриване? Нали и преди е съществувал като планета от слънчевата система?" - Действително Уран е съществувал и преди да стане знаен за нас. Астрономите са го наблюдавали и по-рано, но са го смятали за звезда. Уран е съществувал, както е съществувало u електричеството в природата, преди да бъде открито и проучено в лабораториите на физиците. Ала електричеството стана онова, което е днес за човечеството - една от най-мощните енергии, които преобразиха външния образ на човешката цивилизация - едва след като беше открито.

Същото се отнася и за по-фините сили на Уран от чисто психично естество. Човек трябваше да стане възприемчив за трептенията на тези сили, той трябваше да развие у себе си известни възприемателни психични апарати, за да може да улавя урановите вълни. За да станат известни сили творчески у човека, за да може той да ги прояви в живота, трябва да направи съзнателна връзка с тях. В случая с онези сили, които астрологичната символика обединява под името "Уран", защото ритъмът на техните сложни прояви в земния живот съвпада с цикъла на този далечен член от нашата слънчева система, наистина се потвърждава многократно изтъкваният от астролозите окултен закон - една планета става позната и видима за хората тогава, когато нейните сили започнат да се проявяват активно в техния живот. Явно е следователно, че Уран и преди е действал, но така както електричеството е действало в природата, преди да бъде впрегнато на работа от творческия дух на човека. Уран е произвеждал известни общи процеси, които са стояли вън от обсега на човешкото съзнание.

Характерен е фактът, че както Уран, тъй и Нептун са открити по време, когато у хората се появява един мощен порив към индивидуална и социална свобода, когато у тях се появява стремеж да разрушат всички овехтели обществени, морални и религиозни прегради, всички догми, всички стари вярвания,които са спъвали свободната мисъл и пълната проява на човешката индивидуалност. Политически и социално това се изразява в американската и френската революции, които избухват около времето, когато Уран бива открит.

В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил ярък израз в произведенията на Ибсен. Знайно е, че мирогледът на Ибсен се характеризира обикновено като индивидуалистичен. Това означава, че и в социалните си, и в етическите си възгледи Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсен най-голяма ценност в живота представлява самосъзнателният и цялостен човек, оформената индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество. Той иска пълна свобода за тази съзнателна и отговорна личност, която разбира своето призвание и иска да го следва неотклонно. Очевидно пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на урановия тип, който намира пълно въплъщение в символичния образ на Водолея. Водолей - това е човекът, който след като се е катерил подобно на козата по планинските стръмнини и върхове на Козирога, след като е познал самотата, ограниченията, лишенията, съмненията и борбите на Сатурн и ги е превъзмогнал чрез самоотричането, най-сетне се е добрал до извора на космичния живот, от който налива своята урна, за да излее водите и на изжаднялото човечество. Издигнат над всички условности на временния живот, свободен от всички човешки ограничения, защото ги е превъзмогнал, той представя образа на мъдрец, "който живее без закон". Понеже у него е пробудено космичното съзнание, той всъщност " живее според онзи жив закон, който е написан в душата му" / "Учителят говори" из главата за Мъдростта./

Между този идеален тип на човек - мъдреца - и глупеца, "който трябва да живее със закон и под закон", има грамадна междина и в тази огромна междина, в която се срещат хора от различни степени на съзнание, действа Уран със своите мощни електрически токове. На хора с непробудено съзнание Уран често влияе отрицателно. Оригиналността и гениалният полет на мисълта, които той събужда у напредналия духовно и интелектуално човек, у обикновения човек се израждат в ексцентричност. Свободата на духа, издигането над човешките ограничения и предразсъдъци, които отличават първия, се превръщат у втория в безпринципност и своеволие, той отхвърля безразборно всички обществени и нравствени закони и ако е социално настроен, често се противопоставя с наивни средства на установения ред. От тоя тип са анархистите и терористите, които искат да въдворят безвластието с насилнически средства. Учението за безвластието, разгледано от неговата идейна страна, спада без съмнение към сферата на Уран. То представя един прекрасен пример за това как високите трептения на Уран се пречупват в съзнанието на хората. Без външна власт, без външен закон може да се живее само в света на истината и свободата. И Уран, "будителят", със своите трептения иска да пробуди у човека дълбокия копнеж към този именно свят на истината и свободата, да го подтикне да развие у себе си тия високи качества, чрез които единствено може да стане гражданин на този свят. Уран - индивидуалистът в най-благородния смисъл на думата - подтиква човека да постигне първо индивидуално тази висока степен на развитие, а след това да помага и на другите да я постигнат. Това е мисията на Водолея. У обикновения човек обаче той пробужда само един смътен инстинкт за свобода, който се изразява в бунт срещу всичко, което подтиска и ограничава. Често при лоши аспекти на Уран индивидите от тоя тип са крайно своеволни, ексцентрични, резки в обноски и постъпки. Мислейки се за свободни, те не зачитат нито семейните връзки, нито обществените норми и обичаи, нито нравствения дълг, нито юридическия закон. В своята най-крайна форма тук се проявява така нареченият асоциален тип. И при типа диктатор с неговите изострени лични чувства, с неговото повишено самочувствие на "водач", на "силна личност", чиято воля е закон не само за него,а и за всички, които води и управлява, е доста силно влиянието на Уран. Поне фактите, които ни предлага съвременната политическа действителност, потвърждават това. Но при тях урановото влияние, пречупено през една силно развита лична сфера, се сгъстява и в съчетание с други планетни фактори, дава характерния "диктаторски комплекс".

Уран изобщо има два полюса - единият му полюс лежи в областта на космичното съзнание, което носи новото, идейното в света; другият му полюс се намира в колективното подсъзнание, от което под неговото активиращо влияние се появяват на повърхността образи и идеи на минали раси и култури. За погледа на някои астролози диктаторите са само фокуси на една дълга расова наследственост. Те са носители на неосъществените, подтиснати идеи на миналото, които се стремят към осъществяване. В тях е фокусирана енергията на низ от поколения, които трябва по необходимост да дойдат до логичния край на своята съдба. Разбира се, между индивидуалния строеж и съдба на диктатора и тази на расовия колектив има едно съвпадение, което за астрологичната философия е напълно ясно, като се има пред вид законът за съответствията.

Споменатите по-горе два полюса на Уран се изразяват астрономически във възходящия и низходящия възел на неговата орбита. Знайно е, че равнините, в които лежат орбитите на планетите, се пресичат с равнината на еклиптиката, т.е. плоскостта, в която лежи земната орбита, в така наречените възлови линии. Възловата линия на Уран минава през знаците Близнаци и Стрелец. Възходящият му възел е на около 13.40° от Близнаци, а низходящият - на около 13.40° от Стрелец. Възходящият възел представя полюса, през който се вливат известни космични сили и се асимилират, за да се проявят навън. Низходящият възел е полюс на дезасимилацията, където става освобождаване на онова, което подлежи на разпадане. Първият е свързан с "настоящето", вторият с "миналото".

Обстоятелството, че възходящият възел на Уран лежи в Близнаци - знак на конкретния ум, на разните видове интелектуална и физическа обмяна - показва, че обновителните, творчески сили на Уран действат по интелектуален път, чрез конкретния ум.

И наистина, силното развитие на съвременната физика, както експериментална, така и теоретична, електричеството и многобройните изобретения, чрез които тази енергия беше впрегната за задоволяване на практическите нужди на живота, новите съобщителни средства, бързото развитие на въздухоплаването - това е една огромна дейност на човешкия ум, която се разви в сравнително кратко време благодарение на мощния импулс на Уран, под влияние на неговия изобретателен гений. Конкретният резултат от бързото разрастване на новите съобщителни средства беше скъсяването на географските разстояния. Днес няма далечни разстояния - вестта за едно събитие се предава по всички посоки с магична бързина, така че всички хора вземат ако не непосредствено, то поне духовно участие в него. Разстоянията и границите изчезнаха, а това носи Уран - освобождаване от всички изкуствени граници: физически, умствени и морални, които човекът е прокарал. Той издига човека в един свят на свободно движение, което се извършва не по предварително очертани пътища. Той издига човека във въздуха, който символизира умствения свят. Един прекрасен символ на Уран е аеропланът. Както той носи в себе си своите апарати за ориентиране и движение във въздуха, така и свободният ум носи в себе си силите и способностите за своя полет и за своето ориентиране в оная сфера на умствения свят, където няма утъпкани пътища. И както аеропланът лети във въздуха без да оставя видима, "лична" следа, така и свободният ум се движи в умствения свят без да пресича пътищата на другите и без да оставя никаква "лична" диря.

Интересните теории на съвременната теоретична физика, на геометрията на многоизмерното пространство, както и на други клонове от модерната математика, които създават едно ново чувство за пространството и числата, едно ново виждане на света, се дължат във висока степен на урановия импулс. Няма да се спирам на известни прояви в изкуството - поезия, музика, живопис, които носят явните белези на Урановото влияние, не толкова положително може би, колкото отрицателно. В изкуството често се проявява особено ярко ексцентричността, която тази планета поражда у някои натури, неспособни да възприемат нормално нейните високи трептения.

За да резюмирам влиянието на Уран върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действа различно - според степента на съзнанието и душевния им строеж. Колкото един човек е пo-издигнат умствено и морално, колкото по-широко и универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действа у него тази планета на вдъхновението, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта. У хора, в които висшето съзнание не е пробудено, които никога не са имали проблясъка на космичното, тя или остава в латентно състояние, или събужда експлозивните и разрушителни сили, събарящи всичко старо и назадничаво.

По времето, когато се разнесе в света "урановата вълна", констатираме възраждане на окултизма с всичките му течения и школи, които са съществували в миналото. В известен смисъл на думата западноевропейският окултизъм е един вид археология - той изрови много съкровища на древната мъдрост, изтъкна непреходността на известни принципи, които лежат в основата на религиозния опит през всички времена, показа широтата и синтетичната мощ на възгледите за Бога, човека и вселената, които са имали древните мъдреци и посветени, разбули отчасти тайните на античните мистерии, възбуди много въпроси около видимото и невидимото естество на човека и света, постави в нова светлина проблемите за душата, за безсмъртието, за развитието на човека, в когото дремят още много скрити сили. Покрай ценните познания, обаче, които имат действителна стойност и могат да послужат като капитал за нов духовен подем, той изрови и много отживелици, мумифицирани заблуди и суеверия на миналото. Цялата негова археологическа работа се извършва под знака на низходящия възел на Уран, който се намира в Стрелеца - знак на отвлечената философска мисълта религията и етиката. В низходящия възел на Уран, където се чува "последната дума" на едно минало, Уран действа пасивно. Затова в окултизма, както и в археологията и сравнителното изучаване на религиите и митологиите, които получиха особен разцвет по същото време, когато се разпространи и окултизмът, имаме едно възсъздаване на миналото, синтез на ония религиозни, философски и научни ценности, които то създаде. Макар окултизмът да упражни мощно влияние върху съвременната мисъл, макар да допринесе твърде много за превъзмогване на материалистичния мироглед, макар да раздвижи материалистичната научна мисъл, макар да измени мисленето на много учени и да навлезе в официалната наука, той все пак не може да се нарече носител на новото в света.

Новото иде от другаде. То изхожда като мощна вълна от космичния център на живота. То е така мощно, че прониква цялото естество на човека, прониква цялата Земя и всичко, което живее на нея. То разтърсва всичко издъно - народи, общества с техните религии, морал, семейни отношения, социални и политически схващания. То изважда на показ всичко дълбоко потаено от миналото - и добро, и зло. Оттам тоя копнеж у човечеството, оттам тия стълкновения и борби, в които старото в света се мъчи със сетни сили да се закрепи в живота. Това е безспорно една грандиозна драма, която се разиграва на великата сцена на живота.

На нас, които имаме високата привилегия да присъстваме на тази драма, може да се пожелае само, едно да имаме поне окото на Уран, което зад видимите символи на събитията,които се разиграват на сцената на живота, вижда скритите разумни сили, които ги направляват. Да имаме неговото прозрение, което долавя зад мрака на нощта, която си отива и в която човечеството все още блуждае, зазоряването на космичното съзнание, на което той е предвестник.