от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

Съборно слово

1926

IV Младежки събор


Същност и задача на новото училище и учител

Ст. Русев


Съвременното училище мисли, че душата на детето е табула раза (бяла книга), на която училището може всичко да пише. Според това то реди своите програми и методи на преподаване и сериозно мисли, че учи и възпитава своите ученици. Но работата не отива гладко, защото нито душата на детето е табула-раза, нито пък всяко знание е за всички деца. И така има много конфликти. Често пъти известен брой ученици от класа или отделението съвършено не се интересуват от преподадения урок (независимо от подлога). А и онези ученици, които уж се интересуват, само паметно заучават уроците – голяма част от преподаденото им остава чуждо. За това то често излетява и става нужда за повторение, повторение и зубрене.

И, понеже съвременното училище учи, не каквото децата интересува, не и онова, за което са готови да възприемат, но онова, което известна програма предписва, аз бих нарекъл това учение, донекъде, насилническо. Децата не обичат съвременното учение. Те с радост започват първо отделение, но бързо се разочароват.

Новото училище трябва да се сложи върху базата, че детето иде на земята като в една специална лаборатория, за да провери знанията, които носи в себе си потенциално. Тогава едно тукашно училище ще бъде като едно справочно бюро, винаги готово с разполагаемите сведения, класифицирани и подредени по възходяща степен на всеки клон от науката. Методите на новото училище, съобразно предназначението на училището, трябва да бъдат обяснителни.

Учениците ще питат за онова, което не знаят, а учителят ще обяснява. Учителят няма да говори предварително лекцията си, нито пък ще има слаби ученици. Всеки ученик ще знае всичко, което го интересува. (Да не се забравя, че аз говоря за едно по-далечно бъдеще.)

Обучението ще става всред природата, а за предмет на урока ще се взима всичко видяно и чуто, всяко събитие, всяко явление, всяка случка, всеки предмет. Учителят на едно отделени, или клас, трябва да има силна връзка с духовния свят, за да може да добива бързо и точно всички сведения по въпросите, които ще обяснява. А директорът на училището непременно трябва да е френолог или ясновидец, за да разпределя децата в паралелки по степента на индивидуалното им развитие.