от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Статии, посветени на Учителя и Учението

Статии от списание Житно зърно

сп. Житно зърно бр. 21 / 2009 г.

Тракийско скално светилище „Зайчи връх" край Ямбол - древна слънчева обсерватория

Юлия ВЪРБАНОВА

Директор Народна астрономическа обсерватория и планетариум, Ямбол

Още в най-древните паметници на материалната и духовна човешка култура се намират астрономически мотиви - наскални изображения на съзвездия, древни календари, огромни каменни съоръжения от края на каменния и началото на бронзовия век.

Предполагаме, че в древността хората са имали два мотива да извършват астрономически наблюдения: от една страна, обожествяването на небесните тела, а от друга - връзката между сезонната цикличност на тяхното движение и развитието на земеделието и скотовъдството.

Археоастрономията е клон на науката, в който се изучават астрономическите познания на древността. Тя включва историко-астрономически изследвания на най-древните паметници. Тази комплексна научна дисциплина е свързана освен с астрономията и археологията още с историята, етнографията, изкуствознанието и др. Хората от онези далечни епохи са обожествявали природните стихии, обожествявали са космическите обекти и преди всичко Слънцето, особено когато са осъзнавали не само значението на неговата топлина и светлина.

Археологическите проучвания на акропола на античния град Кабиле, разположен на източната, скалиста част на Зайчи връх, разкриха разположението на основните му съоръжения. Според проф. В. Велков „на първо място това е най-древното светилище - скала с релефно изображение на великата Майка на боговете Кибела (по-късно почитана като Артемида) и на лъв. Откри се и друго изображение, високо 0,40м, на Артемида форосос от тип, известен от монети на Кабиле. В скалата са изсечени улеи и ниши, вероятно свързани с религиозния ритуал."

Trakijsko 1.PNG
Полуизтритото изображение на богинята Кибела и лъва се различава трудно върху скалата.

През 1986г. Д. Съселов публикува своя хипотеза за възможното астрономическо използване на връхната част на светилището „Зайчи връх". Във връзка с нея от 1988 г. в продължение на пет години се провеждат системни астрономически проучвания и наблюдения от специалисти на Ямболската астрономическа обсерватория и планетариум.

Верни на своя светоглед, траките са използвали естествено възвишение, единствено в района. С помощта на специално обработени камъни скалният масив е придобил необходимата форма. Дори и естествено като начална пукнатинна мрежа, без съмнение светилището е доработвано и оширявано, като специализирано наблюдателно съоръжение.

Точното съвпадение с географските посоки север- юг, изток-запад изключва неговото случайно възникване като природен феномен. Направената фотопанорама показва един изключително изчистен от възвишения местен хоризонт и липсата на характерни релефни белези върху него. (схема 1) Можем да свържем с мислена линия точка от хоризонта и изображението върху югозападната скала с изсечения образ на богинята Кибела.

Trakijsko 2.PNG

Изгревът на Слънцето на 22 юни се наблюдава над североизточната скала. На нея има изкуствено направена заравненост с дължина 1,20 м, което позволява точното определяне на мислената права, свързваща точката на лятното слънцестояние с лика на Кибела. (схема 2)

Източната траншея свързана с оста изток-запад, е трасирана така, че да бъде използвана за наблюдение на изгрева на Слънцето в дните на пролетното и есенното равноденствие. Североизточната и югоизточната скала образуват своеобразна мушка, през която се вижда изгряващото слънце в дните на равноденствията. Нещо повече: древният наблюдател навярно е търсил улеснение за тази цел. В траншеята има изкуствено поставен камък с форма на пресечена пирамида. Може би лицето, извършващо наблюдението на слънчевия изгрев в деня на равноденствието, е използвало този камък. Той не се вписва в общия план на скалния масив и това ни дава основание да предположим, че е пренесен и оформен така, че да изпълнява определена функция. В по-късно време, вероятно с цел улесняване и облекчаване през зимата, за извършване на по-горните наблюдения е използвана каменна сграда, разположена в западната част на светилището.

Trakijsko 3.PNG

По археологическа датировка бяха определени хронологични граници на съществуване на светилището с начало границата между II и I хилядолетие пр.н.е. Използвайки тези данни, е пресметнато отместването на изгревите на Слънцето поради прецесионни причини - то представлява 26' от точното положение на изгрев в настоящата епоха. Можем да предположим нещо повече, че моментите на равноденствие са били определяни с точност ± един ден, имайки предвид геометричните размери на траншеята и нейното отстояние от местния хоризонт.

Изследване на южното направление показва, че астрономически интересна е южната част на пространствения кръст. Неговата дълбочина и дължина позволяват да се фиксира главния меридиан. Практически това дава възможност да се наблюдават кулминациите на някои ярки светила. (схема 3) Наличието на двете могили в равнината по линията на проекцията на главния меридиан показва, че те имат отношение към наблюдателните процедури, извършвани от светилището. Вероятно те са улеснявали позиционирането на наблюдателя. През нощта вероятно се е налагало паленето на огън с цел лесното им фиксиране. Пресмятанията, основани на моментите на кулминация на Слънцето, и геометрията на южната траншея показват, че определянето на горната кулминация на ярките светила вероятно е ставало с точност ±15 дъгови минути.

Trakijsko 4.PNG

С помощта на квантов магнитометър ЕПРАН - 1203 се направиха едромащабна и дребномащабна снимки на светилището и южната траншия. При светилището „Зайчи връх" съвпадат високите градиенти на геомагнитното поле в зоната на биолокационните аномалии - южната траншея. Останалите елементи на светилището - жертвеници за божество, каменни изпъкналости, водни източници - не притежават изразени магнитни и биолокационни аномалии.

Обобщавайки, можем да направим следните интересни изводи:

1. Тракийското светилище при Зайчи връх е посветено на култа към Слънцето и представлява своеобразна слънчева обсерватория. Тук се съчетават двата култа - към великата Майка-богиня Кибела и към Слънцето.

2. Трасирани са следните астрономически обособени посоки:

- ИЗТОК-ЗАПАД - през своеобразната мушка се вижда изгряващото Слънце в дните на равноденствията; О СЕВЕРОИЗТОК - в деня на лятното слънцестоене Слънцето при изгрев огрява образа на Кибела. Траките не само са спазвали култа към Слънцето, но и внимателно са наблюдавали неговото движение;

- ЮЖНА ТРАНШЕЯ - преминаването на ярките светила през главния меридиан в мястото на наблюдението.

Направените астрономически изследвания дават допълнителна яснота за местоположението и използването на тракийските скални светилища. Нещо повече: редовните археологически разкопки и астрономическите изследвания позволяват светилището при Зайчи връх да се разглежда като еталонно.

Системата от геомагнитни аномалии е била вплитана в култовите и религиозни церемонии. Вероятно тези точки са използвани за привеждане на участниците в тях в необходимото психофизиологично състояние на транс.

Направените археоас - трономически изследвания допълват и потвърждават схващанията за високото ниво на култура на древните траки.

Практическите и емоционални нужди на далечните ни прадеди са ги карали да наблюдават Слънцето, Луната и звездите, а ние, съвременните хора ще продължаваме да разкриваме различни аспекти на вечния стремеж на човека към безкрая.

Използваните схеми са на Алексей Стоев