от ПорталУики
23 октомври 1932
Уикицитат за Разумните Същества:
- "Сега, като ме слушате, вие може да издекламирате нещо и да кажете: Ето, какво каза Учителят. И аз мога да отговоря: Ето какво каза пролетта. Това не ме интересува. За мен е важно, какво аз мога да направя в дадения случай. – Искам да опитам природата, да зная, какво представя тя. – Природата е сбор от най-висшите, най-разумните същества, завършили вече своето развитие. Най-съвършените същества, каквито можете да си представите, те съставят природата. В природата има още безброй същества, на различна степен на развитие, незавършили още своето развитие. Това, не е природа. Под „природа“ разбирам същества, които в продължение на сто милиона години не са направили нито една погрешка. Обикновените същества, обикновеният човек прави хиляди грешки на ден."
- "Помнете: Символи се употребяват, когато искаме да направим отвлечените въпроси лесноразбираеми, т. е. достъпни за човешкия ум. Например, когато едно висше същество иска да стане достъпно за хората, то се въплътява на земята в човешка форма. Иначе, човек никога не би могъл да си представи, що е висше същество, що е божество. – Кое заставя висшите същества да слязат на земята и да се въплътяват в човешка форма? – Любовта им към хората. По този начин, те идат да помагат на хората, макар че последните не разбират, какво представя възвишената, безкористна любов. Вие не разбирате и любовта на Бога, затова, като мислите за Него, някога си Го представяте като цар, недостъпен за човека, а някога като обикновен човек, достъпен за всички живи същества. Който иска да се домогне до истината, трябва да напусне границата на обикновеното разбиране и да влезе в новото, в необикновеното разбиране. Това е възможно само за подготвения, за човека с пробудено съзнание. Остане ли обикновеният човек да минава границата на обикновеното разбиране, той ще изгуби смисъла на своя живот. Знаете ли, какво става с такъв човек? Той изпада в положението на човек с обикновено съзнание, който изведнъж влиза в духовния свят. Той става замислен, сериозен, малко говори. Прилича на влюбена мома, която мисли само за своя възлюбен. По цели часове пише любовни писма, усмихва се, мълчи, на никого не поверява тайната си. Ако не е готов за духовния живот, човек се разочарова. Така се разочарова и младата мома. Като се ожени за своя възлюбен, тя казва: Излъгах се в него. Той не бил такъв, какъвто се представяше."