Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)
ХАРМОНИЧНИ ПОЛОЖЕНИЯ
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
Чете се една от темите върху книгата от Библията: „Софония”.
Като четете Библията, трябва да прониквате във вътрешния смисъл, който е вложен в отделните книги. Забележете реда, по който са наредени книгите на Библията. Първата книга е „Битие” – начало на нещата. Втората е „Изход” – излизане. Третата е „Левит” – ръководна книга за онзи, който е излязъл вече и започнал да ходи. Четвъртата книга е „Числа”. Числата подразбират сметка, изчисление за колко време запример човек може да проходи самостоятелно. След „Числа” иде книгата „Второзаконие” – приложение на закона. Има ли закон, нужно е приложение. После иде книгата „Исус Навин”. Исус Навин е един от героите, който се учи при Мойсея. Като дойдете до книгата „Съдии”, помислете защо се е създала епохата на съдиите. Явяването на съдиите почива на нещо дълбоко. След „Съдии” иде книгата „Рут” – влиянието на жената в света. След това вече иде царският период. Еврейският народ, който се счита за избран народ от Бога, възприе едно външно влияние – царизма. Той започна да се управлява от царе, между които особено забележителни са Давид и Соломон. Във времето на Соломона културата стигна до своя разцвет. След него започна упадък на еврейската култура и мъдрост. Пророците носят друга култура на човечеството. Те обръщат вниманието му върху бъдещия живот, като говорят за далечното бъдеще, за новата култура в света.
Като изучавате Библията съзнателно, вие дохождате до заключението, че животът на миналото, описан в тази книга, е живот и на отделния човек. Всеки човек минава през „Битие”, „Изход”, „Левит”, „Числа”, „Второзаконие” и т.н. Като се стреми да се освободи от старото и да придобие нещо ново в себе си, по този начин той се учи.
Как мислите, ако Соломон дойде днес на земята, виден човек ли щеше да бъде? Той щеше да бъде знаменит учен, защото и на времето си се занимаваше с различни науки. Той е свалял огън от небето. В морално отношение обаче той е бил много свободен. Соломон искал да научи какви трябва да бъдат отношенията между мъжа и жената, искал да изучи сърцето на жената. Той се интересувал от жената като проява на пасивния принцип, но тук се е оплел. Колкото мъдър да беше, Соломон се оплете в сърцето на жената, не можа да проникне в него и да го изучи. Тук той не издържа. Не само Соломон, но и по-напреднали от него са се спъвали в този въпрос. Културата на Соломона и до днес още съществува на земята. Въпросът, който е интересувал Соломона, и до днес не е разрешен. Адам, за когото се говори в Битието, създаден по образ и подобие Божие, също не можа да издържи изпита си по този въпрос.
Съвременните духовни и религиозни хора искат да влязат в общение с невидимия свят. Желанието им е добро, но те не са подготвени за този свят, не могат да го разберат. Какво ще разберете запример ако едновременно отворите десетина радиоапарата, едно от тях да възприема това, което става в Англия, друго – в Америка, трето – в Германия, после в Русия, във Финландия, в Япония и т.н.? Вие ще чувате хаос от гласове, музика, песни, но нищо няма да разберете. За да разбере нещо, човек трябва да се е издигнал над преходните неща. Преди да дойде до високата култура на духовния свят, човек ще мине през преходната, низка култура, дето се намират най-големите изпитания и изкушения. За да издържи на това, от човека се изисква твърд характер и устойчив морал. Какво прави детето, когато майка му го оставя само в стая, в която има различни сладкиши и плодове? То може да даде хиляди обеща¬ния на майка си, че няма да взима без позволение, но дете е, все ще се изкуси. Същото може да се каже и за човека: Дете е, все ще се изкуси.
В духовно отношение човек е дете, което, щом се намери пред изкушения, непременно ще сгреши. Свойствено е на човека да греши. Ето защо, като се занимава с окултната наука, човек все ще падне в изкушение и ще сгреши. За да се справи с изкушението, той трябва да има висок морал, да издържа. Характер трябва да има човек, за да издържа на външния и вътрешен напор в себе си.
За да придобие едно велико благо, човек трябва да е работил върху себе си,' да се е приготвил за това благо. Не е ли готов за известно благо, човек не може правилно да го използва, поради което пада. Адам запример преждевременно искаше да има другарка. Той не беше готов още за нея, но прибърза, поради което Ева се роди на седмия месец, а не на деветия. Непослушанието на първите човеци стана причина за грехопадението. Привързаха първите човеци, привързаха и евреите. В лицето на Мойсея евреите направиха същата погрешка. Мойсей имаше знания, но прибърза да ги приложи, да освободи евреите от робство. Той се опита по един неправилен начин да ги освободи, но не можа. След като уби един египтянин, той се уплаши, избяга в пустинята и се отказа от плана си. Той прекара в пустинята цели 40 години, но когато дойде времето да реализира своя план, отказа се, под предлог, че не бил красноречив. Кога изгуби Мойсей красноречието си и стана гъгнив? Откак уби египтянина. Мойсей беше адепт, член на Бялото Братство, и не му беше позволено да върши убийства. За да изпълни мисията си, Бог изпрати с него брата му Арона да му помага. Мойсей освободи евреите, но сам той не можа да влезе в Ханаанската земя.
И съвременните хора вървят по пътя на Мойсея – всички бързат. Едно трябва да знае човек: всяка идея, колкото велика или малка и да е, има определено време за своето реализиране. За да се реализира една идея, трябва да има готови хора да я приложат. Искате ли да приложите известна теория, да я изнесете пред света, не бързайте, чакайте времето й. Няма кой да ви слуша и разбира. Хората са още деца и не разбират. Почакайте да пораснат, да станат възрастни, тогава да им говорите. – Ама теорията ми е готова. – Нека чака. Ще кажете, че някой човек е на 40 години. На години е голям, но по ум е дете. Не бързайте да изнасяте идеите си пред хора, които не разбират.
На какво се дължи бързането? Човек бърза, когато има много желания, които иска да изрази навън. Който има много и същевременно силни желания, той скоро остарява. Умът му отслабва и той престава да мисли. Щом престава да мисли, човек започва да остарява. Той мисли само за старостта си. Дето ходи, все едно говори: краката ми отслабнаха, не държат; стомахът ми отслабна, не работи вече. Това са атавистически мисли, на които
човек се натъква и преждевременно остарява. За да не се поддава на такива мисли, той трябва на младини още да придобие навик да мисли правилно, да се съсредоточава при четене, да отделя същественото от несъщественото, без да се отегчава. Ето, запример, вие четете Библията и дохождате до някои книги или глави от нея, които ви отегчават. В някои глави се изреждат само имена, родове, числа, които нямат смисъл за вас. Който разбира кабалата, не се отегчава; който не разбира, той се намира пред една статистика, която не го ползва. Такава книга е и „Тайната доктрина”. Много хора са започвали да я четат, но не са могли да я завършат – нямат търпение. Добре е човек да се заеме с четене на „Тайната доктрина", на Библията като метод за придобиване на търпение. Те представляват разхвърлян материал, който търпеливият може да събере на едно място и да образува от него нещо цяло. Като четат живота на Соломона, мнозина се чудят какъв смисъл има да знаят хората колко жени и колко наложници имал Соломон. Едно трябва да знаете: по отношение на идейния си живот всеки човек има идеи в себе си, едни от които са наложници, а другите – законни жени. Той трябва да знае как да се отнася с тях, да не го спъват. Други идеи са от характера на фараоновата жена, която искаше да отклони Йосифа от правия път. Пазете се от идеи, които отклоняват човека от неговия идеал. След грехопадението се яви многоженството.
Помнете следното: Една жена, т.е. една идея трябва да има човек. Всички останали идеи се въртят около основната. Едно слънце има в слънчевата система, а всички останали са планети които се въртят около него. Следователно, за да не се има на външно и вътрешно падане, човек трябва да има само една свещена идея, на която да служи. И за тази идея той трябва да бъде готов на всички жертви. През каквито изпитания и гонения да минава, той трябва да издържа. Като четете живота на пророците, виждате, че те са били свързани с невидимия свят. Аз наричам невидимия свят реален свят. Значи, пророците са били посещавани от братя на реалния свят и са се разговаряли с тях. Как бихте посрещнали един такъв брат и какво бихте говорили с него? Ако отидете в Англия и нямате преводчик, вие трябва да знаете английски език. С това вие ще окажете почитанието си към англичанина. Ако отидете в невидимия свят, между възвишените същества, вие трябва да знаете техния език. С това ще окажете почитанието си към тях. Ако някое от тия същества дойде при вас, трябва да знае български език. Възвишените същества знаят всички езици. Те ще ви говорят на първичен български език, който е запазил първоначалната си чистота.
Като ученици спазвайте закона на равномерното движение, без никакво бързане и пресилване. Ако бърза, човек изразходва енергията си, която мъчно може да набави. Човек е пътник в живота. Като пътник, даден му е известен план, който трябва да реализира в определено време. Той трябва да бъде буден, да не разпилява времето си, но и да не бърза повече, отколкото трябва. Природата не позволява безразборно изразходване на енергиите. Кога бърза човек? Когато закъснее. Когато е закъснял със записването си в училище, ученикът бърза, иска да достигне съучениците си, да набави загубения материал. Защо закъснява човек? Защото бърза. Като бърза много, човек се уморява. Щом се умори, той се успива и закъснява. Колкото да бърза, каквито усилия и да прави, човек не може да постигне повече от това, което е предвидено за него. Дълъг е пътят на човека, за да постигне известно развитие, но той не трябва да се отчайва. Работа се иска от него Апостол Павел казва: „Ние, живите, няма да изпреварим умрелите”.
За да се развива правилно, човек трябва да се пази от три неща: от атавистически мисли на своето минало, от атавистически мисли на своя народ и от атавистически мисли на човечеството. Попадне ли в едно от тия течения, човек се спъва и пада. Като знаете това, бъдете будни към чуждите влияния и не ги допущайте в себе си. Докато сте бедни и слаби, занимавайте се със своите мисли и чувства. Много от обезсърченията на човека са чужди. Запример някой е беден, няма пари и се обезсърчава. Той се плаши от живота, не знае как ще го прекара. Това е чужда мисъл, която е съществувала от памтивека в умовете на хората. Пазете се от тази мисъл. Какво страшно има в сиромашията? – Ще умра гладен. – Че и богатият умира. Сиромахът умира гладен, богатият умира сит. Обаче и двамата умират. Друг някой умира от преяждане. Едно трябва да знаете: който живее правилно, той никога не умира гладен. Това е невъзможно. Тъй щото, за човека е важно да знае защо и за кого яде: за себе си или за хората. Някой се е нахранил добре, доволен е от яденето, но в това време му донасят някакво ядене. За да не откаже, той се пресилва и яде от всичко, което му донасят. После стомахът му се разстройва и той страда. Човек трябва да яде умерено и навреме: нито да гладува, нито да преяжда. При това той не трябва да смесва храните.
Един православен свещеник разправя една своя опитност за силата на външното влияние. Един негов приятел му изпратил подарък една кошница грозде, която съдържала 12 килограма. Той изял два-три грозда и легнал да спи. Натук се обърне, натам се обърне, не може да заспи – кошницата с гроздето стои пред очите му и го изкушава. Стане, изяде още един-два грозда, пак легне да спи. Кошницата из¬пъква отново пред очите му. Той пак стане, хапне още един-два грозда. Яде и се упреква, че не е време за ядене, че е полунощ вече, но никакви разсъждения не помагат. Гроздето в кошницата го изкушава. Той ставал, лягал, докато изял всичкото грозде. Щом го изял, успокоил се, легнал и спал до сутринта. Той разправя тази опитност и се чуди на силата, която имат чуждите мисли върху човека. Колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова повече може да издържа на чужди влияния. Като издържа, човек се калява и придобива по-голяма самоувереност.
Като четете книгата на пророците, виждате, че те са смели и решителни. Изобщо, еврейските пророци са войнствени, безстрашни. Те изнасят Словото Божие с достойнство и казват: „Така говори Бог...” При големите страдания някои от пророците са се разколебавали, но временно. Запример пророк Иеремия казва: „Господи, откак започнах да Ти служа, главата ми побеля”. След това той се разкайва и плаче. Ако един пророк плаче, какво остава за обикновените хора. Когато Бог изпрати пророк Иона в Ниневия да проповядва, той започна да се разговаря с Господа в себе си. Той казваше: „Зная, Господи, че си милостив и благоутробен. Ти ме изпращаш да проповядвам на тия хора, но като се обърнат към Тебе с молба да ги простиш, ще ги помилваш. Тогава аз ще изляза лъжлив пророк.” След този разговор пророкът взе торбата си и тръгна за Испания, избяга от лицето на Бога. Но след като китът го погълна, той лежа три дни в утробата му. Ион се моли усърдно на Господа да го избави от това нещастие. Той казваше: „Господи, извади ме от утробата на кита. Ще отида в Ниневия да проповядвам Словото Ти.” После, когато тиквата, която пазеше сянка на Йона, изсъхна, той пак се обърна към Бога с думите: „Господи, не стигаше ли, че ми отне пророчеството, но трябваше и тиквата да ми вземеш?” С този пример Бог показа на Йона, че любовта му е малка още. Бог му каза: „Ти жалиш за една тиква, която израсна в една нощ. Не трябва ли аз да пожаля тия хора, които се разкайват? Между тях има деца, които не различават дясната си ръка от лявата. Не трябва ли да ги пожаля?” По характер Ион е чистосърдечен, искрен.
— Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
34. лекция от Учителя,
държана на 29 май 1927 г., София