от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Статии, посветени на Учителя и Учението

Статии от списание Житно зърно

сп. Житно зърно бр. 21 / 2009 г.

Христос и съвременното човечество

Хари САЛМАН

През 20. век много хора са имали дълбоко духовно преживяване, което са описали като среща с Христос. Често пъти са започвали да споделят за тази среща не веднага, а след по- продължителен период на осъзнаване на преживяното. Но във всички случаи тя е променяла из основи живота им. Тези преживявания са се случвали при много и различни ситуации: например при клинична смърт (преживявания на прага на смъртта), по време на големи страдания, объркване и опасност, или при дълбока медитация. При всички тези случаи хората са получавали усещане за облекчение, утеха и подкрепа, посочван им е бил изхода от трудностите и в някои случаи са виждали образа на истинския си Аз. Тези преживявания са част от процеса на духовно пробуждане, започнал през 20. век и свързан с идването на Христос.

През 1910 г. Учителят Петър Дънов казва, че повторното идване на Христос датира от 1914 г. То ще бъде съпътствано от процес на пречистване на човечеството и Земята, също и в климатично отношение. Той говори за настъпващата през 1914 г. Нова епоха - епохата на Христос. От лекциите на Рудолф Шайнер могат да се приведат някои прозрения, потвърждаващи същото. Те съвършено се допълват с твърдението на Петър Дънов. Щайнер разглежда годината 1899 г. като край на продължилия 5000 години период на духовен мрак, известен в Индия като Кали Юга (епохата на тъмнината). Той ще бъде последван от Сатйя Юга (епохата на светлината), траеща 2500 г. През този период Христос, за чието връщане Щайнер също започва да говори от 1910 г., ще стане видим за човечеството. Това ще стане възможно поради промяна на човешкото съзнание.

Според Щайнер самият Христос променя вътрешната конституция на човека, така че съвременните хора да развият нов тип ясновиждане, даващо им възможност да виждат Христос в етерното пространство. Щайнер говори за малкия Апокалипсис, който ще започне от 1930 г., описан в 23 глава от Евангелието на Марко. В нея Христос говори за войни, земетресения, поява на лъжливи спасители и лъже- пророци, и за космически катаклизми. Това не е големият Апокалипсис, описан от Свети Йоан, който представя края на сегашната Земя.

Сред многото елементи на настоящия духовен живот, които имат връзка с връщането на Христос, два са особено важни. Единият е развиване на специално съзнание за силите, които сме създали в миналите си животи - нашата карма и тъмните същества, които сме привлекли с негативните си мисли, чувства и постъпки. Можем да ги наречем сянката, която е паднала върху нас. Другият елемент е осъзнаването на бъдещия ни потенциал, нашата мисия и добрите ни намерения, и пътя, по който могат да ни поведат Светлите същества. Миналото и бъдещето се срещат в настоящето, където трябва да извършим необходимата духовна работа, за да трансформираме миналото и да работим за бъдещото си развитие. Духовният свят изпраща същества със специалната задача да ни пробудят - будителите, и да ни научат на методите за духовна работа - духовните учители. Задачата на едни от тях е свързана с индивидите, на други - с нациите, на трети - с културите, а над всички тях се намира Христос като най-висшият будител и учител на човечеството. На тези различни нива те ни дават възможност да се вгледаме в миналото си и да погледнем към бъдещето.

Учителят Петър Дънов говори за „страшното огледало", в което можем да видим прекрасните и грозните страни на личността си. Преживяването, което имаме, заставайки пред това огледало преди да прис тъпим в духовния свят, може да бъде сравнено с преживяването, описано от Рудолф Щайнер като заставане пред Малкия пазител на прага на духовния свят, който ни показва светлите и тъмни страни на личността ни. Само след като поемем отговорността да трансформираме тъмните си страни, можем да влезем в духовния свят. Той описва също и Големия пазител, който ни показва истинската ни същност, която ще стане видима в края на нашето човешко развитие. През тази наша сияйна същност се проявява Христос. Позволено ни е да прекрачим тук само ако носим импулса на любовта в живота и подкрепяме другите в тяхното развитие. Това преживяване може да се нарече заставане пред „радостното огледало", в което виждаме своята мисия, задачите си към другите и сияйната си същност. В крайна сметка ние можем да видим Христос чрез това огледало и според мен това е, което става в описаните случаи на срещи с Христос.

Вглеждането в тези две огледала - на миналото и на бъдещето - променя живота на индивида и слага началото на процес на дълбоко духовно осъзнаване. Това може да се случи във всяка група или общност, когато нейните членове осъзнаят сянката на групата и като втора опитност - мисията на групата. Чрез своите отрицателни мисли, чувства и действия групата може да си създаде тъмна сянка, която пада върху нея и често е по-добре видима за околните, отколкото за членовете на групата. Например групата може да не забелязва своя догматичен характер. А може да бъде изпитано и другия вид преживяване - ясно осъзнаване на истинската задача на групата в света. Това би я мотивирало да работи в бъдеще в служба на Христос.

На по-високо ниво и всяка нация създава своята сянка, от която трябва да се освободи, за да работи за бъдещето. Учителят Петър Дънов е бил роден сред българския народ и му е припомнил какво означава да бъдеш българин в духовния смисъл на думата. Това значи да намериш своя учител и да работиш в духовен план. Той говори за трите съставни части на българската национална душа - траките, българите и славяните, внасящи в нея своите добри качества. Тези три качества според неговото определение са мистичното чувство и духовността на траките, смелостта на българите и духът на саможертва и отдаденост на славяните. Върху тези качества в течение на вековете са паднали тъмни сенки, които разбира се не присъстват в душата на всеки индивид. Учението на Бялото братство може да изцели националната душа, като я подготви да изпълни истинската си мисия: да инициира в Източна Европа идването на новата култура на братството и любовта.

В исторически и духовен план влиянието на гръцката ортодоксална църква е нанесло вреда на тракийското естествено религиозно чувство. Тя е довела и до преследване и унищожаване на богомилското движение, което е съчетавало в себе си трите гореизброени позитивни качества през Средните векове. Отоманското иго, което според Петър Дънов е дошло като кармичен резултат от това преследване, е хвърлило втората сянка върху българската душа. То е извратило българската смелост и българите са започнали да се държат като роби, да дават подкупи на отоманските чиновници и управляващи, когато са искали да им свършат някоя работа. Всички форми на корупция в съвременните Балкански страни са резултат от отоманското присъствие. Вместо да бъдат смели хора, знаещи правата си, много хора на Балканите продължават да бъдат раболепни роби, опитващи се да си купят услуги и добрини. И най-после славянският дух на братство е бил жестоко накърнен от болшевизма. Той се е възцарил в славянския свят посредством мобилизиране на силите на омразата в душата и чрез унищожаване на онези социални класи, за които не е имало място в новото общество. Цялата частна собственост е била конфискувана от държавата и когато социализмът се разпадна през 1989-1990 г., започна нов процес на конфискация, наречен приватизация. Той вече е описан като „най-големия грабеж в човешката история". Духът на преследване на личния интерес се разпространи в Източна Европа заедно с победата на неолиберализама и пазарната икономика, които доведоха до нещо, съвсем противоположно на културата на братство.

На глобално ниво, цялото човечество си е създало своята тъмна сянка. Тя се вижда в медиите и е създала лоша карма за бъдещето. Тук Апокалипсисът, свързан с връщането на Христос ( разкриването на тъмните и свет ли страни в душите на индивидите, групите, народите и човечеството) е най-добре видим. Дори природата изглежда по-чувствителна, отколкото в миналото, към злото и разрухата, които й причиняват хората. Чрез природни катаклизми Майката Земя ще се пречисти от последствията на човешката активност и ще постигне нов баланс.

Много духовни групи гледат със страх към 21. 12. 2012 г. Тогава е предполагаемият завършек на един дълъг цикъл, наречен в културата на маите бактун, състоящ се от 144 000 дни, и започнал 3114 г. пр. Хр. Самият календар на маите не казва нищо за катастрофи, съпътстващи края на този цикъл, но много предсказатели, често въз основа на психеделични видения, предвещават края на нашата цивилизация през 2012 г. Според научните изследвания обаче краят на настоящия бактун и началото на новия би могло да бъде и след 208 г., т.е. през 2220 г.

Нещо, което липсва във всички дискусии за 2012 г., е присъствието на Христос в целия процес на настоящия Апокалипсис. Той се е задействал при Неговото повторно идване в началото на 20. век. Положителното качество на маянския календар е съзнанието, че има времеви цикли със специфични качества. Завършекът на маянския бактун от 5126 г. кореспондира добре с тази Юга, състояща се от 5000 години, която според Щайнер е свършила през 1899 г.

Вместо да се фокусираме върху 2012 г., по-добре е да се върнем към 1899 г. , когато е започнала Новата епоха на завърналия се Христос, и тогава ще разберем по-добре Неговата роля в съвременния свят. Учителите Петър Дънов и Рудолф Щайнер дават ключовете към това разбиране. Христос ни предлага съвсем нови възможности да се вгледаме в двете огледала. Той ни призовава да се вгледаме в миналото си, което можем да трансформираме чрез вътрешна работа, да се вгледаме в бъдещето си, в което ще служим на другите и ще живеем отново във връзка с природата. По този начин ще добием едно апокалиптично съзнание за присъствието на Христос в съвременния свят.

Статията представлява резюме от две лекции, изнесени в Казанлък на 31.10.2009 и Велико Търново на 1.11. 2009 г