от ПорталУики
Направо към: навигация, търсене

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Статии, посветени на Учителя и Учението

Статии от списание Житно зърно

сп. Житно зърно бр. 24 / 2011 г.

„Ел Шаддай“ - Божието Име

Мирослав Бачев

Божиите имена са извор на познание за Бога. Чрез тях ни се разкрива Божията същност и Неговите проявления в битието. В Стария Завет се открояват няколко имена, характеризиращи по различни начини Божието битие, като две от тях особено се открояват: ЯХВЕ (Йехова) и Ел Шаддай.

Общо име на Бога в семитските езици е ЕЛ. Това е обозначение на божество или божества в най-общия смисъл на думата. В Рас Шамра1 ЕЛ е собствено име на бога на ханаанците. В Стария Завет много често то се употребява с определения: „Бог (ЕЛ) ревнив“ (по смисъла на Вт. 5:9), „Бог (ЕЛ) на Ветил“ и др. Честа е и употребата му в множествено число като „Елохим“ (още в първото изречение на Библията - Бит. 1:1 и др.).2 Среща се и като „ЕЛ Елион“ и най-често е превеждано като „всевишен Бог“ - така, както Го почита Мелхиседек, който е описан като Негов свещеник. 3 ЕЛ, Елион първоначално са имена на божества в семитския свят, а след това се превръщат в Стария Завет в имена на единия Бог, разкриващи същността Му.

Името „ЯХВЕ“ (Йехова или Яхве) обикновено се превежда на български като „Господ“ и е смятано от евреите за собственото и върховно име на Бога (виж Изх. 3:15). В тази форма то е възникнало в резултат на вокализирането на еврейския свещен текст. 4

Произношението „ЯХВЕ“ се е получило чрез транслитерацията на името на гръцки в раннохристиянската литература, където се среща като „Яове“ (Климент Александрийски, 2. в.). Тетраграмата ЯХВЕ5 постепенно започва да се смята за прекалено свещена, поради което при четене е заменена с „Адонай“ (от евр. „Господ мой“)6

В откровението пред Мойсей (теофания) при горящата къпина, му се разкрива още един много съществен нюанс на Божието естество: в отговор на въпроса на Мойсей за името Божие, гласът от горящата къпина му казва (съгласно обичайния превод): ,Аз съм Онзи, Който съм“ (Изх. 3:14). На библейски еврейски това звучи: „(Й)ехейех ашер (Й) ехейех“</i>, което, преведено буквално, означава: <i> „Съм, Който Съм“.7 В по-широк смисъл това означава: Аз единствен СЪМ, единствено Аз съществувам, Който съм неизменен винаги.

Името „Ел Шаддай“ се среща в същия пасаж, описващ откровението пред Мойсей при горящата къпина. След като Мойсей се завръща в Египет, Бог му дава напътствия как да постъпи с египетския фараон и израилтяните (евреите): ,Аз се явявах на Авраама, Исаака и Иакова с името „Бог Всемогъщий“ (EL SHADDAY); а с името Си „Господ“ (YHWH) не съм им се открил“ (Изх. 6:3).

„Ел Шаддай“ определено е централното име, с което е известен Бог в епохата на патриарсите, наред с „Ел елион“, „Йеова ире“

(Господ ще промисли)8 и др. То се среща често в старозаветната книга „Йов“ (около 30 пъти), както и в книга „Псалтир“. Значението му обикновено се извежда като глаголен дериват от „shadad“ (shad-dah'-ee, „действам със сила“) със значение „всесилен“, „всемогъщ“. N. Waiker се опитва да изведе „шаддай“ от шумерски със значение на „всезнаещ“. М. Weiper търси връзка с еврейското „shadeh“ (поле, степ) и го превежда като Бог на степта и полята. Особено интересно е становището на W. Albright, който сочи акадското „shadu“ (планина) и превежда: „Ел (Бог) планинарят“ с възможност „Бог на планината“. Той се опира в случая на древносемитското вярване, че домът на боговете се намира в планината на север (Ис. 14:3, Пс. 47:3).9 Навсякъде в библейския превод „Септуагинта“10 „Ел Шаддай“ е предадено с гръцкото „Pantokrator“, което означава „всесилен“.

Това божествено име се появява и на други три места, освен в книга „Йов“: в Петокнижието (първите пет книги от Библията, носещи еврейското име „Тора“), при пророците Исайя, Йоил и Йезекиил (Ис. 13:6; Йоил 1:15; Йез. 1:24; 10:5), и в Псалмите (67:15 [в евр. Библия 68:15]; 91:1 и Рут 1:20-21). Според В. Кайзер ,,... Всички те заедно отговарят на общия смисъл на името и неговата употреба в Патриархалната епоха; Бог е Всемогъщ и Велик Владетел, Който може и ще действа от името на тези, които обича и които са призовани според Неговите намерения и план.“11

"Бивакът "Ел Шадай", 9 юни, 1932 г.
Когато Учителя е започнал да извежда последователите си на Витоша, в повечето случаи те се спират до изворчето, което е до Белите брези. На това място след време Учителя дава името „Ел Шадай“.12 При един от разговорите той казва: „...Бивакът ще се нарече Ел Шадай, което значи Истинският свидетел13 С оглед на посочените по-горе възможни значения на еврейското „шаддай“, могат да се направят определени изводи за особеното въздействие на мястото и даването точно на това име от Учителя. В случая „Истинският свидетел“ изглежда е езотеричният превод и тълкувание на името „Ел Шаддай“.14Ако приемем и опитът на W. Albright, който извежда значението на „шаддай“ като планина („Бог на планината“), то вероятно неслучайно това име е дадено от Учителя на местност в планината Витоша. А планината като символ на място на Божието откровение и среща с Бога, понякога е и символ на преимуществена позиция, от която се вижда надалеч; навярно в този смисъл е употребата във Втор. 32:49, Мат. 4:8 и Лука 4:5. В препоръчвания от Учителя псалм 91 отново, още в първия стих, е употребено „Ел Шаддай“: „Който живее под покрива на Всевишнаго (EL ELION), ще пребивае под сянката на Всемогъщаго (EL SHADDAY)“ .

„Имената“ на Бога, давани в Стария Завет, всъщност са определени качества на единия Бог или свръхсетивни същества от духовните йерархии. Всички тези имена са свещени формули, които, ако се произнасят с нужното благоговение, могат да въведат окултния ученик в свещено състояние на духа, позволяващо му все повече да навлиза в познанието на тайнствения свят на Божието битие.


1 Древният ханаански град Угарид, където са открити текстове за ханаанските свещени ритуали и божества.

2 Думата „Елохим“ е в мн.ч., среща се още и в ед.ч. като „Елоах“. Относно името „Елохим“ виж повече у Щайнер, Р. Въведение в тайната наука, Ст. З., 1998. Още от същия автор: Тайните на библейското сътворение на света, Евангелието на Матей, От изследването на Акаша (Петото Евангелие) и др.

3 ,,И Мелхиседек, цар салимски, изнесе хляб и вино - той бе свещеник на Бога Всевишни (EL ELION), и благослови го и рече: благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог (EL ELION), Владетеля на небето и земята; благословен да бъде и Бог Всевишни, Който предаде в твоите ръце враговете ти. (Аврам) му даде десетата част от всичко.“ (Бит. 14:18-20). По въпроса за личността на Мелхиседек виж още: Щайнер, Р. Евангелието на Матей, Ст. З., 1996., както и Пашов, В. Историческият път на Бялото Братство през вековете, т. 1.

4 Библейският еврейски език съдържа почти само съглас подразбират. В 10 в. завършва работата по вокализирането на свещения текст (известен е като масоретски текст), като гласните са означени с точкова система.

5 Състои се от четирите еврейски знака: йод, хе, вав, хе. Виж повече: Учителя Петър Дънов, Веригата на Божествената Любов, С., 2007, с. 342 и др.; още у Щайнер, Р. Апокалипсисът на Йоан, Ст. З., 1996, с. 131-152.

6 Съгласно Втората Божия заповед: „Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог“ (Изх. 20:7). Повече за тези имена виж: Учителя Петър Дънов, Веригата на Божествената Любов, с. 15, 342, както и Щайнер, Р. Евангелието на Матей.

7 Това откровение дава повод на представителите на Средновековната схоластика да определят като тезис, че Бог е битието само по себе си, че е пълнотата на битието. Виж повече у Жилсон, Е., Ф. Бьонер, История на християнската философия, Ст. З., 1999, с. 35 и следв.

8 „Предвиждащият Бог“. Свързано е със старозаветния разказ за Авраам, който се готви да принесе сина си Исаак в жертва на Бога. При запитването на Исаак къде е агнето, което ще се принася в жертва, Авраам му отговаря: „Господ ще предвиди „ (Бит. 22:8, 14) Тази формула остава и като символично название на хълма „Мория“. Учителя дава същата формула с едно от възможните звучения (съкратена форма от Йехова) на „Яхве“, а именно: „Йова (Йехова) ире“.

9 Виж повече у Шиваров, Н., Сл. Вълчанов, Вечното в двата библейски завета, Велико Търново, 1993.

10 Гръцкият превод на Библията, известен като „Преводът на 70-те преводачи“.

11 Кайзер В Богословие на Стария Завет, С., 2002, с118 (виж за подробност и с. 117)

12 Беинса Дуно, Разговори на Ел Шадай, С., 2000, с. 5.

13 Пак там, с. 14.

14 Още преди началото на християнската епоха се прокарва идеята за трояк смисъл на библейските стихове: 1. Буквален (исторически), 2. Символичен (нравствен) и 3. Духовен (принципен).