Преглеждане на кода на 1922 - спомени

[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2]]

[[Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - 2]]- работен вариант

[[1922]]

[http://docs.google.com/viewer?a=v&pid=sites&srcid=ZGVmYXVsdGRvbWFpbnxzbG92b3VjaGl0ZWx5YXxneDo3MTQyMWExMDEzZjQ5ODg4 1922-спомени и писма]


Годината 1922 е кардинална в историята на Бялото Братство. Уч* на 24.02.  отваря  Школата и казва:  „Отварянето  на Школата тук, България, е велик акт, велико събитие на земята. 6 Школата се проявя мощните сили на невидимия свят, на светлите напреднали съще които работят за повдигане на цялото човечество." Тази окултна Учителя нарича Школата на Бялото Братство, която за първи г открива за всички, които желаят да се учат. Нарича я още Божеств Школа, Христова Школа.
До събора през месец август Учителя държи беседи пред Младен и Общия окултен клас в София. На събора той официално обявява,' Школата е открита за учениците от цялата страна и който желае, постъпи в нея. Тази година беседите на събора са изцяло посветени) идеите за Школата: организиране на учебния процес, обособяване! класовете, първите опити в Школата, изисквания към ученика в Шк Девети септември (22.ЕХ - нов стил) е обявен за Празник на труда него ден започват учебните занятия в Школата. Групите от провинци трябва да минат курса,  който е бил вече преподаден на софь* Всеки град си избира свой представител в София, който отговаря! изпращането на нужните бройки от поредната лекция.
През 1922  год.  се поставя  в  молитвената стая  големия Пентаграм на върха с Учителя. Нарисуван е с маслени бои и с де нави символи от славянския художник, ученик на Учителя, Ф. Шг Пентаграмът е изпратен в Търново от чужбина. Имал е голяма сила.
Съборът продължава от 19 до 25 август.
През  1922  г.  проблемът с  църквата достига своята  крити развръзка.   На  7  юли,   преди  още  Учителя  да  е  обявил  офицс откриването на Школата, православната църква го обявява за отлъчил  се.   Започват  да  отлъчват  по  места  неговите  ученици. търновския регион първа е отлъчена студентката Гена Папазова Дебелец   -   от  свещеник  Къньо  Паунски.   След  нея  отлъчват Иларионова, учителка от Търново - от свещеник Йордан Стойков
През  първия -ден  на събора на  публичната  беседа  в  чи „Надежда" присъстват представители на църквата от цяла Бълг които обявяват диспут в 2 часа следобед. Подкупени от свещена лица се опитват да всеят смут в залата, но учениците го предотврат Беседата   е   „Новият  живот".   По  време  на  беседата  владиь
204
 
ини на УГетър %а<пбуров
 
1922 година СЯ
 
 
 
ениците заспиват, а следобед се разразява голяма буря с пороен която възпрепятства провеждането на диспута. Учителя не е аел да влиза в безплодни спорове. Тази  година   Петко   Епитропов,   ръководител  на   Пловдивското
ство, приема касата на Бялото братство от Константин Иларионов. Съборът се закрива официално на 25 август. Учителя остава в още известно време и продължава да държи беседи. На 26 ВТ, в 11.30 часа - „Новият и старият живот". Същия ден следобед вля държи и втора беседа - „Изтълкувай ни тази притча", като 1я дава песента „В зарите на живота".
СПОМЕНИ НА ПЕТЪР КАМБУРОВ
През пролетта на 1922 г., като видях колко каруци с дини се доставиха и консумира-
I миналогодишния събор, реших да посея и произведа дини за нуждите на събора. Да ва нужда да се купуват от пазара. За целта наех една нива от три декара в съсед-нашето Дойново лозе. Наех орач да я изоре дълбоко, а по-нататъшната работа пих сам. С ръчна количка извозих необходимото количество прегорял овчи тор от лизко намираща се кошара. Направих лехите и едновременно с насаждането на ата на определена дистанция слагах по няколко шепи тор. Изобщо, положих макси-тарание при обработването и посаждането на дините. В резултат те буйно поникна-
! докато съседните бостани бяха едва кръстосали, моите имаха вече половин метър асли. Общо казано, можеше да се очаква богата реколта. И тъй като работата стана , наемах работнички от село Беляковец за прекопаване на лозята, бостана, също
1иза посяване на един декар царевица.
Чо един горещ юнски ден, към 20 юни, един черен градоносен облак реши съдбата чки посеви. Напълно унищожени бяха и лозята, и бостана, и царевицата. Жалко за ! Взех една ножица и изрязах всички смачкани леторасли на бостана до самите н, като се надявах, че все пак отново ще изкарат и ще се подновят. И наистина
раха, но в резултат се получиха съвсем малко количество дини и при това сравнител-бни и криви. Само на онова място, дето бях започнал да обръщам с бел* за посаж-
! на нови лози, се бяха запазили около 15-20 броя по-едри дини.
Б началото на август, както всяка година, пристигна Учителя с група млади братя и [ за подготовка на предстоящия събор. Още с пристигането на колибата Учителя се към мене и ме попита: „Е, Петре, как са дините?" Учителя знаеше за дините по иен път, защото аз на никого не бях казал, че сея дини. Исках да изненадам събора, орих му, че всичко се развиваше много добре, но падна силна градушка и унищожи
ана и лозята. Учителя си остави пардесюто и бастуна и ми предложи да отидем да I поражението на дините. Отидохме, Обходихме целия бостан. Учителя най-внимател-(разгледа всичко, после се спряхме при мястото, дето, както казах по-горе, се бяха запа-
: 15-20 броя по-едри дини. Учителя опита с чукане няколко дини и сам откъсна четири
ри парчета. Той взе две, аз взех две и тръгнахме към колибата. Вървим и мълчим. По
> време Учителя рече: „Петре, Петре, измамили са те духовете!" Тези думи ми подейства-
ато врял душ и реших в себе си в бъдеще да не допусна повече духовете да ме мамят.
И тази година, както и миналата, се извършиха всички подготвителни работи навре-, Пристигнаха братята и сестрите съборяни и на 19 август 1922 г. стана официално ване на събора в читалище „Надежда", дето Учителя изнесе пред търновското граж-во и Братството беседата „Новият живот'.
I (диал.) - права лопата, лизгар (бел,ред.)
205
 
9О Всемировият Учител Беинса Дуно и ВелиЬо Търново
АРБАНАШКАТА КОМУНА
През зимата на 1922 г. падна дебел сняг и аз трябваше да прекарам времето си ( в стаята. Единствената мисъл, която доминираше над всички мои мисли, беше идея предстоящото образуване на братска комуна през есента на 1923 г. Мислих, кроих I планове и дойдох до заключението, че ще ни са нужни пари, при това - повече Откъде можехме да вземем тия пари? На първо време можехме да закупим ниви, ] инвентар (плугове, семена, храна), после ще трябва да обзаведем жилище — бра къща от две стаи и кухня. А приятелите, които щяха да участват в комуната, бя един лев. Всички щяха да участват само с двете сиръце — да работят. Но докато се ^ до работата, трябваха много други подготвителни неща. За да работиш, да ореш: трябва да имаш нива? Моята мисъл ме отведе в Стара Загора. Единственият начин,' който можехме да се снабдим с пари, беше да продадем имота в Стара Загора -лозе от два декара и една нива с черешови дървета. Учителя обаче казал на баща ми] брат Христо Христов: „Имота в Стара Загора няма да продавате! В Арбанаси ще се ] ви само един опит н ако излезе сполучлив, пари ще се намерят." Но въпреки това реших да пиша на тате да продаде всичко и с получените пари да пристигне цяло семейство (тате, мама, братята ми Марин и Костадин и сестра ми Таня) в Арбанаси, положим основите на бленуваната братска комуна - мястото, където ще може, приложи учението на Учителя на дело.
Седнах да пиша на тате. Натопих перото в мастилницата и посегнах да листа, но перото се изкопчи от пръстите ми, като че ли някой го грабна и със сила го з в масата. Аз взех перото и посегнах повторно да пиша. Повтори се отново същото:: като живо се изплъзна от пръстите ми н се търкули на масата. И трети път се същото. На четвъртия път аз стиснах перото с яд и този път ми се удаде - наи „фаталното" писмо. Аз, „окултният ученик", не можах да разбера, че с отскачане перото Небето иска да ми напомни думите на Учителя: „Не пиши това писмо! Имо Стара Загора да не се продава!" Но аз не разбрах. Мисълта за предстоящата ко толкова силно се беше впила в ума ми, че аз за нищо друго не мислех. Представ колективния братски труд, общите молитви, общото хранене, песните, пълната хармо Но не излезе така, както си представях...
Баща ми имаше пълно доверие в мене. Обичаше ме както и останалите си де когато получил писмото, решил да осъществи моето предложение. Обявил имота за 1 дан и в скоро време го ликвидирал. Аз лично отидох в Стара Загора през пролетта на: г. н получих парите — 114 000 лева. След това цялото ни семейство напусна Си Загора и се засели в Арбанаси, дето щеше да се реализира бленуваната братска колг/ Имахме си собствен кон и каруца, но откупихме и катъра на брат Димитър Марков и I приспособихме каруцата за чифт, брат ми Марин потегли от Габрово през Балкана I два дни пристигна в Търново,
СПОМЕНИ НА ХРИСТИНА АЛЕКСАНДРОВА ОТ ТЪРНОВО
Варосвах малката къщичка, която използвахме за склад, а сестрите Иларнонова,] нова, Дивитакова, 3. Петкова и Дойнова подреждаха горницата на вилата. Бяхме до килими, пътеки. В предния южен салон се провеждаха събранията, а северният! Светая Светих. Там се молехме. Аз полюбопитствах да видя какво са направили се а те вкупом викнаха: „Вън, вън, ще изцапаш!" Аз се умъчних; зер, те бяха всн образовани и богаташки, а аз — сиромашка жена. Отидох и си продължих работата.
На обяд Учителя пратил брат Дивитаков да ме повика за храна. „Вие яжте, аз да< довърша работата, че тогава ще ям" — отвърнах му аз. Но след малко братът се върни ми каза: „Учителя не желае да почне без тебе." Аз се измих и тръгнах. Учителя ми ( запазил място до себе си на дългата маса. Той не беше разрешил обедът да започне)
206
 
на Ъорис Ми
 
1922 година
 
 
 
[юе Това силно ме притесни, но и много ме зарадва, защото почувствах, че Учителя ме : - мене, бедната, неука жена.
СПОМЕНИ НА БОРИС НИКОЛОВ
.Изгревът"  на Бялото Братство". т.Ш,  1995, София, стр.26-27)
Съборите в Търново ставаха в едно лозе, в което беше построена вила. В нея имаше на
[ етаж една стаичка, наречена Горница. Учителя бе обзавел тази стаичка като олтар, нрам. Той слагаше там някои картини, предмети, бяха сложени широки ленти с цветове-I дъгата. Отпред имаше един светилник с кандила, които излъчваха особена светлина. Аз I влизал в тази стаичка. Светлините на тези кандила бяха живи. Аз никога и никъде
1 светлини не съм виждал. Това беше жив огън, който гореше и излизаше от кандилата. I не бяха обикновени светлини, имаше нещо живо в тези светлини, в трепкането им, като
ви същества присъстваха в пламъка. Когато Учителя нареди обстановката и всичко бе I и по своите места, тогава нареждаше на братята и сестрите, които присъстваха на . а, да влизат по 10 човека и да правят там молитви. Не влизахме в тази стая. А заставах-|съседната стая пред вратата и гледахме оттам в стаята, без да влизаме вътре. И тогава се : молитвата. От съседната стая през вратата всеки поглеждаше вътре как е наредено. 110 човека правят обща молитва. И всеки сам си каже своето желание през годината -) иска да постигне, към какво се стреми и какво обича. Всеки един така в себе си, открие ита ек като мълчалива изповед пред Бога. И така слизат групите от,по 10 човека на двора, нова се качва друга група от 10 човека. А онези, които са слезнали, се нареждат пред [ фотограф, който ги заснема. Има към 20 такива запазени фотографски снимки. По I начин имаме запазени ликовете на братята н сестрите, посетили първите събори в
во. Много от тези лица са познати, а на други сме забравили имената. Жалко, че тогава
не се сети да напише имената върху картичките. Но все пак това е материал за
ователите...
Действително в тази Горница имаше такова силно присъствие на Божествения Дух и I бавата Божия, че не всеки можеше да издържи на това присъствие. Това беше ита скиния на Бялото Братство. На една от стените бе сложена цветна Пентаграма, а 1рха й вместо образа на Христа художникът бе нарисувал образа на Учителя. В тая I имаше чертежи, които Учителя бе направил с цветни мастила, с цветни тушове. Тези
ки се пазеха досега в едни големи продълговати цилиндри, както са запазени и те образи на групите от по 10 човека, пребивавали на обща молитва в Горницата
ора в Търново.
СПОМЕНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ ОТ ВАРНА
тените на заседателната зала бяха покрити с копринени платове с цветовете на ьра, върху тях - табла и картини с различни геометрични фигури, оцветени пас-о. В съседната, много по-малка по размери, стая бяха изложени различни символич-чети. Поканените в тая стая трябваше да медитират по няколко минути. Атмосфе-1 там беше изключително мистична. Съзерцавайки тези предмети и картини, се чувс-иш пренесен в света на неописуема красота и се къпеш в чистотата, създадена от |йигеля. С пристъпването на прага на стаята светлината заговаряше и създаваше ослепи-ин ефект.
СПОМЕНИ НА ГЕНА ПАПАЗОВА
ОТ С. ДЕБЕЛЕЦ, ТЪРНОВСКО
Бях студентка, когато поп Къню Паунски ме отлъчи от църквата. Първо мен отлъчи-ляните ме гледаха с любопитство. Хем ме харесваха, хем ми се чудеха на ума. I ни като еретици.
207
 
ВсемироВилт Учител Беинса Дуно и Велико Търново
 
 
 

 
СПОМЕНИ НА ГЕОРГИ ПОПОВ
ОТ С. ГОРНА ПОЛЯНА, ЕЛХОВСКО
Тогава шосета и превозни средства нямаше, затова трябваше да пропътувам I пеша до най-близката железопътна гара — в град Ямбол. Качих се на влака, който 1 от София. Какви бяха първите ми впечатления? Всички пътници бяха облечени с { дрехи, в хор пееха „Братство, единство" н пр. Като че ли влакът принадлежеше са тия хора, които говореха на един език, пееха едни песни, с отношения братски и сее ски. Всички бяха свои. Като малка капчица се влях и аз, облечен в бял костюм. На 1 гара и спирка прииждаха все нови и нови хора, братя и сестри, облечени в бяло, Пъг нето беше чудесно. Влакът даде знак за навлизане в тунел. Една сестра ме помоли || дам сакото си да го запази от пушека на влака: „Аз ще го завия в тази покривка.'
На гара Търново аз си взех куфара и прибрах палтото от сестрата. Облякох I тръгнах за града. След като бях изминал известно разстояние, спрях се и почнах\ проверявам багажа. За моя голяма изненада и уплаха констатирах, че портфейлът! парите липсва от джоба на сакото. Сърцето ми затуга силно. Претърсих няколко: обаче — все същият резултат. В главата ми нахлуваха най-различни предположени^ нека не крия, че мисълта ми се спираше главно на сестрата—доброжелателка, да не( да го е прибрала. Най-трудно беше да я попитам. Не можеше съвестта ми да допуснел тя би могла да бъде способна на това унизително деяние. Къде тогава е смисъто( нейното посещение на това свещено място — събора — и нейният висок идеал, за: говореше през цялото пътуване?
Един стар, белокос брат сигурно забеляза моето смущение и тихичко ме заг
—	Братко, какво има, загубил ли си нещо?
—	Изгубих си портмонето с гарите и какво ще правя, не зная.
И докато се колебаех дали да споделя съмнението си спрямо сестрата, той с: глас извика:
—	Братя, има изгубено портмоне с гари на един брат, потърсете го!
А народ, навалица, навалица... Не се минаха обаче н пет минути — чу се нал мъжки глас:
—	Намери се!
Този глас продължаваше да се повтаря и приближаваше към нас, докато се ср ме к ми го предаде. Като ми го подаваше, каза:
—	Брат, колко пари има вътре не зная, но колкото н да са, виждате ли този нар
това са все наши хора, които служат на Бога, на високия идеал. В никой случая ня
да останете без средства. Само да се бяхте обадили и кесията ви сигурно щеше
окаже малка да събере това, което щеше да ви се даде.
 
СПОМЕНИ НА ГЕОРГИ РАДЕВ ОВЧАРОВ,
АДВОКАТ ОТ ЯМБОЛ
Група младежи бяхме събрани на едно място и разисквахме различни въпр идеите на Братството. Учителя беше на повече от 100-200 метра от нас и разговаря няколко възрастни братя. Забелязах, че Той напусна групата изведнъж и се упъти ] нас. Щом пристигна, без да е чул разговора ни, Той започна да говори по темата, 1 обсъждахме:
— Аз мога да лекувам всички болести и мъртви мога да възкресявам, но това ш правя, защото няма никаква полза. Представете си, че застана сред София и започнц лекувам всички болни. Тогаз името ми ще се разчуе по целия свят и ще почнат да : болни отвсякъде. Тогава няма да мога да си гледам работата, И ако излекувам вс
208
 
Яи.С(па до семейство 11<1арионови
 
1922 година
 
 
 
Лиши хора, какво съм направил? Представете си, че взема едно прасенце, измия го, дапя го и го пусна. Какво ще направи то? Ще отиде пак, ще се потопи в гьола и пак ще «нзкаля. Така е с всички хора, които страдат от различни болести. Болестите са резултат й техните грехове и престъпления в миналото и ако аз ги излекувам, без в тях да се е Пробудил стремеж към духовен живот, те ще продължават да си живеят в своите грехове юце по-лоши болести ще ги сполетят. Има ли тогава смисъл да лекувам такива хора? За
•	се лекуват хората, преди всичко трябва да стане пробуждане на тяхното съзнание и да
вменят начина си на живот. Значи, в умовете на хората трябва да се внесат нови идеи, които
р преобразят техния живот. Вие знаете какво беше казал Архимед на времето си: „Дайте ми
«орна точка и с лост ще изместя земята от нейната орбита." Аз ви казвам: моето Учеше е
вай лост и ако ми дадете опорна точка, аз ще изместя орбитата на живота и ще го въведа в
Луг път. Тази опорна точка сте вие — учениците, А моят лост — това е моето Учение. Ако
иам ученици, аз ще подпра моя лост и ще изместя орбитата на живота, като дам нова насока
•	човека и на човечеството.
ПИСМА ДО СЕМЕЙСТВО ИЛАРИОНОВИ
\&фих, 16.01.1922 г.
ЛЬбезни Костадине,
Идете при брат ТончеВ, Вземете сумата и през линията Ст. Загора | донесете я туК 6 София. Когато дойдете, ще поговорим Върху някои от I спешните работи, които имат да станат.
На КалпаЬчиев КнЖи, той може да се задоми.
Моят поздрав на ЕленКа и на всички други приятели.
Само Божията Л1обоВ.
Подпис
*	* *
ия, 10.02.1922 г.
ЛЪбезни Костадине,
Нивата в Арбанаси не!са я засее Марин Камбуров с Картофи, царевица др. Дайте пътни на Кол1о КаишеВ 300 лВ. З.Б. За другото после ще се ;ди.
Мъчно се просвещават умовете на хората и трудно се обновяват сърцата. В основата човек трудно се разделя със своите стари навици. Само Божията Л1обов.
Подпис
*	* *
София, 17.02.1922 г.
Л1обезни Костадине,
Решено е отгоре Н. Каишев да досвърши започнатата работа на ко-либата. Изпратените тухли ще послужат за тая цел. Бъдете, прочее, готови за пролетта. Само Божията Л1обов.
Подпис
* * *
 
М, Всемировият учител...
 
209
 
ВР ВсемироВият Учител Беинса Дуно и ВелиКо Търново
София, 30.03.1922 г.
Л1обезни Костадине,
Получих Вашите писма. Върху няЬои Въпреки Драган лично ще Ви I Ветли.
За „Сингер" моЖе.
На НиКола КаишеВ писах. Когато му е удобно, да дойде и започне,] свърши работата.
Изпращам Ви една беседа. Поздрав на Всички.
Само Бо&ията ЛЬбоВ.
* * * София, 07.10.1922 г.
ЛЬбезни Костадине,
Изпратете сумата 130 хил.л8. по брат Петко ЕпитропоВ, Ьойто | 6а 6 Търнобо специално по тая работа, а брат Младен ПопоВ да Вз Картоните, Които са на масата. Изпратете ми с него дългото чер тън!со палто.
Моят поздраб Вам и на Еленка. Ще съобщите на ПетЬа, че сумав мен ще я предаде.
ИМАЛО ЛИ Е ДИСПУТ В ЧИТАЛИЩЕ „НАДЕЖДА"?
СПОМЕНИ НА ГЕОРГИ ПОПОВ
ОТ С. ГОРНА ПОЛЯНА, ЕЛХОВСКО
На другия ден — 18 август сутринта, с група братя и сестри слязох в града. Пър нещо, което спря вниманието ни, бяха разлепените афиши със следното съдърд „Утре, 19 август, Архимандрит Евтимий кани господин Петър Дънов на диспут и т.1 салона на читалище „Надежда", Това ни разтревожи, върнахме се в лагера и съоби горното на Учителя. Аз не чух какво е казал, обаче не забелязах никакво смущен лицата на по-възрастните братя. След вечеря Учителя се обърна към всички ни и зап „Преди или след закуска желаете да отидем в салона?"-Отговорихме, че желаем да 1 нем по-рано, без закуска.
СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
В читалището се бяха събрали владици и свещеници от няколко места на Б! да оспорват учението на Учителя. Всички братя и сестри пристигнахме организирай колибата. Сестрите бяха облечени с бели рокли и имаха бели копринени кърпи на ш си, братята от града бяха с бели якн и връзки, а от селата — с бели ризи. Събра разните краища на България, ние бяхме към хиляда души.
Когато Учителя почна да говори, събраните свещеници започнаха да вдигат 1 шум. Той тихо и спокойно ги замоли да имат търпение да го изслушат. Това повече I раздразни и те се проявиха не като представители на църквата, но като обикновени лр хора. Братята и сестрите, за да заглушат виковете на поповете, почнаха да пеят „Брат единство". Всичко затихна. Учителя завърши беседата и всички слушатели доволни се ] тидоха. 210
 
	|0|Яй00 ни е диспут В гитапище ,9{аде%да*?    1922 година
СПОМЕНИ НА ГЕОРГИ ОВЧАРОВ
На 19август 1922 г., наредени според указанията на Учителя, потеглихме към чнта-
„Надежда", където Той щеше да свещенодейства този ден — Преображение Господ-Братът, ръководител на Търновското братство, отвори салона и ние влязохме. Зачаках-пристигането на Учителя и започнахме да пеем.
Точно в 10 часа започна беседата. Учителя зае мястото си, след което ни погледна и покани да отстъпим местата си на гостите — свещеници, владици н много граждани,
бяха дошли. Ние веднага сторихме това и се качихме на балкона, или застанахме :щи, кой където намери място. Салонът беше препълнен. Владиците заемаха места. Имаше и официални лица. Всички извадиха бележници. Личеше, че всич-I? в този салон с намерение да проведат битка, диспут, да нанесат унищожителен
на Учителя, Той погледна часовника си, зае присъщата си красива стойка и заговори:
важното в този свят е животът. Моето учение не е теория. То е основано на строг
:н опит."
През време на беседата на всички направи впечатление, че владиците заспаха. Дори !де смях един, който стоеше срещу Учителя на първия ред: както държеше молива изтърва го н вместо да го потърси и вземе, той клюмна глава на чина и не се вдигна края на беседата. Направиха ми силно впечатление думите на Учителя към владиците,
•о Той приключи беседата си: „Ами ако аз съм една нишка, която носи туй Божес-!но учение, ако вие скъсате тая нишка, какво ще спечелите?"
Учителя завърши беседата си и като че ли зачака нападение. За наша изненада ;иците и свещениците си поразтърсиха омърлушените лица и никой нищо не каза по
:ение на беседата. Само един от владиците се изправи и каза на публиката:
-	Господа, моля следобед в 2 ч. всички да заповядат в този салон, да чуят словото на
шандрит Евтимия, което ще бъде критика и отговор на г-н Дънов.
На този апел Учителя отговори:
-	Не, това не може да стане. В 2 ч. никой не ще може да дойде тука, нито, който
*гук, ще може да излезе. Който иска в това време да бъде тук, нека да не си отива, а
$ изчака.
Като каза тези думи, Учителя постави малкото си бележниче във вътрешния джоб и сакото си и с бърза походка напусна салона. Един от владиците се провикна подиг¬равателно:
-	Я-а-а! Чувате ли?! Значи се заканва!
И пак повтори апела си, като избърбори още много нелепости по адрес на Учителя. Ецин от нашите братя, който стоеше до мене, ми прошепна:
-	Да останем тук, да видим какво ще стане.
Аз му отговорих, че щом Учителя напуска салона, нямам работа тук, и веднага си ;язох.
Вън пред читалището имаше толкова много народ, че човек не можеше да си пробие ?ьт да излезе. Небето беше ясно и синьо. Народът не напускаше двора на читалището, а 1рздължаваше да коментира думите на Учителя. Едни предричаха земетресение, други - градушка, трети — буря, а нашите братя само мълчаха и се чудеха какво ще стане, владиците и официалните лица напуснаха читалището, масата се раздвижи в разни и и само за пет минути салонът се опразни. Аз се прибрах на лозето в 12 ч. Следобед, към 1 ч., брат Петко Епитропов мина по палатките и каза на всички братя направят улеи около тях. Това съобщение постави всички ни в недоумение, защото по не личеше, че ще вали дъжд. Небето беше съвършено ясно. Но всички се хванахме 10-15 минути си окопахме палатките.
Настъпи вълшебен тайнствен час. От всички страни на небесния свод се явиха Йлаци-великани, които бързо се струпаха над града. Вятърът започна отначало да подух -леко, докато се разрази в страшна буря — прах, пясък и листа от земята се размесиха
211
 
ВсемироВият Учител Беинса Дуно и ВелиКо Търново
във въздуха. Дърветата превиваха върховете си до земята. Започна да вали едър Д1 примесен с градушка, която престана, но дъждът се изливаше като из ведро върху зе* Облаците притъмняха и забулиха града. Това беше точно в два без петнадесет ми През това време и дума не можеше да става за някакво придвижване. Всички се умълчали, като че ли се извършваше някакво свещенодействие в природата. Така • в палатките като арестувани до 4 ч. следобед.
След като силният дъжд престана, от града дойдоха братя, които бяха остана салона след беседата да чакат, та разказаха впечатленията си от тези, които преди' канонада говорели глупхти, а след това как онемели и как гузно избягали от читалн
След като всичко стихна и дъждът спря, Учителя слезе от вилата и каза много 1 думи за това събитие, от което се разбираше, че никой не е в състояние да развали 1 хоето Бог желае да направи.


== Заглавие на раздел ==

ИЗ „ОТВОРЕНО ПИСМО ДО АРХИМАНДРИТ ЕВТИМИЙ,
РЕКТОР НА ПЛОВДИВСКАТА СЕМИНАРИЯ, ОТ КАЗЪНЛЪШКАТА ГРУПА НА БЯЛОТО БРАТСТВО"
На 17 август т.г. заедно със Синодалния проповедник Калиев вие дойдохте в Т во, непредизвикани от никого, да говорите против учениците на Бялото Братство, ко: бяха стекли от всички краища на България на Събор. Вие искахте чрез властта от Дънов диспут, който ви бе отказан. Вие не успяхте да осуетите публичната беседа, г-н Дънов държа в читалищния салон. Вие не можахте да попречите и на Събора, връщане от Търново се отбихте в Казанлък, за да протръбите и тука голямата опас която застрашава църквата и обществото. Вие повторихте вашите хули...
Времето на диспути и схоластично богословие отдавна е минало. Сега прика: нямат стойност, а делата. Г-н Дънов ви каза, че неговото учение не е учение на дис1 а на опита. Той ви попита: „Защо 2000 години досега това учение не е приложено?" А отговорихте на 27 т.м., че не можело изведнъж, а постепенно.
Търновският владика Йосиф, възползвай от положението си на началник на то духовенство при Главната квартира през Първата световна война, успя да изде полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство. Но не се мина много време и владика, проповедник на „евнгелската любов", с чаша шампанско вино в ръка си зад; за другия свят. Неотдавна той беше последван и от един друг гонител — синод, чиновник Ласков, който тоже се беше запретнал със синодалните фондове да рита сра ръжена, като скиташе из Търново, съгледствуваше около Събора на Бялото Братстй ковеше лъжливи и клеветнически дописки и брошури, пълни с лъжи и тенденвдоз^ извъртания.