Преглеждане на кода на Реализиране на желанията*

[[Младежки окултен клас]] - ШЕСТА ГОДИНА ([[1926]]-[[1927]])

[[КНИГА: Светото място]]

[http://uchitelia.com/IB/Parvi_izdania/MO/MOK-06-2_Svetoto_myasto.pdf Светото място - София 1939 г. ]


== Реализиране на желанията ==

— Само свЯтлиятъ пжть на мж- дростьта води къмъ истината.
Размишление.
Чете се темата: „Първиятъ ми учитель, или първата ми учителка и спомени за тЯхъ".
За следния пжть пишете върху темата: „Причини на индивидуалните погрЯшки".
Като пишете темата си, правете разлика между грЯшка и грЯхъ. За да отговорите на въпроса, защо човЯкъ грЯши, вие трЯбва да мислите, да изучавате себе си и своитЯ ближ¬ни. Докато е младъ, човЯкъ най-добре учи. Дойдатъ ли старини, човЯкъ мжчно учи, И въ зрЯла възрасть човЯкъ може да учи, но зато¬ва се иска силна воля и желание за учене. За да не изпадне въ безволие, човЯкъ трЯбва да стимулира всички клетки на своя организъмъ, да имъ даде тласъкъ къмъ деятелность. Даде ли имъ импулсъ, тЯ знаятъ, какво да правятъ. ВсЯка клетка, всЯки органъ въ човЯшкото тЯ- ло има специфична служба. СилнитЯ желания стимулнратъ клеткитЯ и органитЯ на човЯка къмъ известна дейность. ЧовЯкъ трЯбва да има силни желания, но не и многобройни. Ако желанията му сж много, нЯкой отъ
 
  
53
клеткитЯ се уморяватъ и се отказватъ да работятъ. ОстаналитЯ клетки работятъ вмЯ- сто уморенитЯ, съ което се създава дисхар- мония въ организъма. Каже ли човЯкъ, че не е добре разположенъ, че има лошо настрое¬ние, причината за това се крие въ вътреш¬ната дисхармония на организъма му, резул- татъ на чрезмЯрнитЯ желания въ него. Въ човЯшката душа сж вложени много желания, които не могатъ да се реализиратъ въ единъ животъ. За да се реализира едно желание, не¬обходими сж благоприятни условия. Безъ тЯ- зи условия реализирането на това желание е невъзможно. Каквито усилия да прави, човЯкъ не може да постигне никакви резултати. Въ това отношение човЯкъ трЯбва да бжде разуменъ, да знае, кои желания може да реализира въ даденъ моментъ и кои не може. Като знае то¬ва, той не трЯбва напразпо да изразходва свои- тЯ енергии.
При реализиране на желанията сжщест¬вува законъ, споредъ който, искате ли да реа¬лизирате известно желание, турете го въ под¬съзнанието си и не мислете повече за него. Ра¬ботете въ това направление, но не мислете, ко¬га ще го реализирате, какви ще бждатъ резул- татитЯ му и т. н. ЗапримЯръ, ако едно дете иска да порасне, да стане високо, и всЯки день се мЯри, да види, колко е израсло, растенето ще спре. Престане ли да мисли по това желание, престане ли да се мЯри, единъ день то ще оста¬не изненадано, че е израсло съ нЯколко санти¬
 
  
54
метра. Този законъ действува, както въ физи¬ческия, така и въ психическия животъ на чо¬в-Ька. Не се ли ^спазва този законъ, никакво желание не може да се реализира. При това, за реализиране на желанията тр-Ьбва да се спазватъ известни условия. Заприм-Ьръ, може ли малкото кученце да вземе парче месо отъ устата на едно гол-Ьмо, силно куче? Каквото да прави, колкото да е силно желанието му да си хапне отъ това месо, кученцето може да го постигне само при едно условие: ко¬гато гол-Ьмото куче задоволи глада си и оста¬ви парченна отъ месото, които не може ве¬че да яде. Тогава малкото кученце ще се при¬ближи внимателно къмъ тия парченца и ще си хапне, отчасти ще задоволи желанието си.
Като не знаятъ законит-Ь за реализиране на желанията, хората се чудятъ, защо едни отъ желанията имъ не се постигатъ, а други се разрушаватъ. Много естествено. Днесъ на земята има около два милиарда хора. Пред¬ставете си, че всички тия хора въ единъ мо- ментъ иматъ едно и сжщо желание. Значи, на вашето желание се явяватъ още два милиарда конкуренти. Каква е в-Ьроятностьта вие, имен¬но, да постигнете това желание? При това, съ- временнит-Ь хора не сж дошли до еднакъвъ уровенъ на развитие, да знаятъ, въ даденъ моментъ, кой чов-Ькъ има най-гол-Ьма нужда отъ н-Ьщо и да могатъ да отстжпятъ. Хората не сж организирани въ едно общо ц-Ьло. ВсЬки жив-Ье за себе си и се стреми къмъ своит-Ь
 
  
лични интереси. Въ това отношение хората сж подобни на пЯсъчни зрънца, поставени въ едно шише. ТЯ постоянно се блъскатъ, удрятъ се едно въ друго, безъ да постигнатъ това, което желаятъ. Каква хармония може да съществу¬ва между пЯсъчнитЯ зрънца?
Наблюдавали ли сте, какво става съ ваши- тЯ идеи? Дойде ви една идея въ ума и започ¬вате да мислите, какъ да я реализирате. Ми¬слите день — два, месецъ, година върху нея, докато единъ день я захвърлите. Следъ това презъ ума ви минава друга идея, но и нея туряте настрана. Защо? Времето й не е дошло. Дайте си отчетъ, колко отъ вашитЯ идеи сж, реализирани. Защо човЯкъ не може да реали¬зира своитЯ идеали? Защото не е готовъ. За да постигне своя идеалъ, търговецътъ трЯбва да бжде уменъ, да разполага съ знания, да приложи разумно капитала си. За да постигне своя идеалъ, ученикътъ трЯбва да има извест¬ни способности, да приложи своя умъ на ра- бата. За да реализира своитЯ идеи, човЯкъ трЯбва да прави упражнения, да развива своя умъ, своето сърдце и своята воля, да ги впрег¬не на работа.
Като ученици, вие трЯбва съзнателно да работите върху себе си, да развивате посто¬янство и издържливость, еднакво да понасяте и радоститЯ, и скърбитЯ. Считайте ги като юсти, вънъ отъ васъ, които ви посещаватъ. Отнасяйте се къмъ тЯхъ съзнателно и ги при¬емайте съ любовь, а не по закона на необходи-
 
  
56
мостът а. Ако генбралътъ накаже нЯкой отъ подведомствените си офицери и го накара да мине презъ града босъ, съ стомна въ ржка, пълна съ вода, той ще изпълни ли наказанието си? Ще го изпълни, защото законътъ го заставя. Това, което за офицера е законъ, за ученика трЯбва да бжде идеалъ. За своя идеалъ уче- никътъ требва да бжде готовъ на всичко. Идеа- лътъ потиква човека да върви напредъ. Въ стремежа си да постигне своя идеалъ, човекъ познава, какви сили се криятъ въ него. Изобщо, въ стремежа си да реализира своя идеалъ, чо¬векъ се изучава, вижда, докжде е достигналъ въ развитието си.
Като е дошълъ на земята да учи, човекъ се натъква на задачи, които самостоятелно требва да реши. Представете си, че ви даватъ задача, да си пробиете пжть въ обществото. Какъвъ методъ ще приложите за решаване на тази задача? Или, представете си, че ви нака- ратъ да минете презъ една неприятелска ли¬ния, която е образувана отъ множество войни¬ци, добре въоржжени и гжсто наредени единъ до другъ. Вие поглеждате оттукъ-оттамъ и намирате, че е невъзможно да минете линията. Най-после казвате: За да мина презъ тази ли¬ния, требва да се превърна или на птица, да прелетя надъ нея, или на къртица, да мина подъ нея. Птицата и къртицата символизиратъ две състояния, ,съ които човекъ може да мине презъ известни изпитания. Това е сложна задача. Да минешъ презъ една неприятелска
 
  
57
линия, това значи, да реализирашъ известно желание. ЧовЯкъ може всЯки день да реали¬зира по едно свое желание, но въпрЯки това не успЯва. Защо? Условията за реализиране на това желание не сж. при него, тЯ се нами- ратъ далечъ нЯкжде, вследствие на което же¬ланието остава нереализирано. Единъ день, ко¬гато всички хора се организиратъ, когато за- живЯятъ братски помежду си, нЯма да има непостигнато желание. Чрезъ мисъльта си хо¬рата взаимно ще си помагатъ. При това поло¬жение, ако условията за реализиране на едно ваше желание сж въ Америка, или въ Англия, обърнете се къмъ своето вжтрешно радио, веднага да ви отворятъ пжть. Днесъ за реа¬лизирането на едно желание минаватъ десет¬ки години, а тогава, при едно бързо съобщение между хората, желанието ще се реализира веднага.
Реализиране на желанията на човЯка на¬ричаме придобиване на щастието. Обаче, ща¬стието на даденъ човЯкъ не се намира непре¬менно въ народа, въ който живЯе. Щастието на българина не е само въ България, щастието на германеца не е само въ Германия, на англича¬нина не е само въ Англия Ние виждаме българи, пръснати изъ цЯлия свЯтъ — търсятъ щастие¬то си. Ние виждаме американци въ Германия, англичани въ Индия — всички търсятъ своето щастие Щастието на човЯка не е само въ почвата, която обработва. Часть отъ условия¬та му се намиратъ въ почвата, въ въздуха, въ
 
  
58
водата, въ храната, но часть отъ условията му се намиратъ на Слънцето, на Венера, на Юпитеръ, както и на всички останали звезди и планети. Ако знае законитЯ да се съобщава съ тия планети, човЯкъ би намЯрилъ своитЯ условия въ тЯхъ и би ги използувалъ разум¬но. Ако е дошълъ до високо съзнание, чо¬вЯкъ ще телеграфира на приятелитЯ си, кои¬то живЯятъ на слънцето, да му изпратятъ условията, които се намиратъ тамъ. Щомъ по- лучатъ телеграмата, тЯ ведна1а ще му изпра¬тятъ ония елементи, които му сж необходими.
СъвременнитЯ хора не сж дошли още до това развитие, направо да се съобщаватъ съ сжществата на другитЯ свЯтове и да получа- ватъ отъ тЯхъ необходимитЯ елементи за жи¬вота си. Какво правятъ тогава? ТЯ се обръ- щатъ къмъ религията, по вжтрешенъ пжть да се свържатъ съ Бога, т. е. съ възможноститЯ на Живия Козмосъ. Да се обърне човЯкъ къмъ Бога. това значи, да придобие онази свЯтлина, чрезъ която да изучава условията за развитието на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля. Само по този начинъ той мо¬же да съгради своя животъ, да организира силитЯ въ себе си, да даде пжть на Боже¬ственото, на висшето „Азъ".
Упражнение. Съ лЯвата ржка прави¬те паси върху дЯсната—отъ рамото до лакета, при което взимате тона §1 (долно 51, подъ пе- толинието) съ звука „у". Продължавате па- ситЯ отъ лакета до китката и пЯете тона пц
 
  
59
(на първата линия) съ звука „а". И най-по¬сле продължавате паситЯ по китката, като пЯете тона 51 (на третата линия) съ звука „и". Горната часть на ржката, отъ рамото до кит¬ката, представя физическия свЯтъ. Чрезъ дви¬жение на лЯвата ржка по горната часть на дЯсната, вие усилвате волята си. Разстоя¬нието на ржката отъ лакета до китката пред¬ставя духовния свЯтъ, т. е. чувствата въ чо¬вЯка. Китката представя ума, т. е. Божест¬вения свЯтъ.
Това упражнение ще трае седмица. Ще го правите по два пжти на день: сутринь де- сеть пжти и вечерь десеть пжти. Като правите упражнението, ще наблюдавате, какви резул¬тати произвежда върху ржката, или върху цЯлия ви организъмъ.
Само свЯтлиятъ пжть на мж- дростьта води къмъ истината.
ч-
24. Лекция отъ Учителя, държана на 13 мартъ, 1927 г. София.