Аз Те познах - Редакционна история

Станимир в 10:00, 18 октомври 2010

2010-10-18T10:00:58Z

Станимир в 17:47, 24 март 2009

2009-03-24T17:47:26Z

Показване на промените

Станимир в 14:00, 24 март 2009

2009-03-24T14:00:00Z

Показване на промените

Моника13 в 00:42, 4 февруари 2009

2009-02-04T00:42:03Z

Показване на промените

Моника13: /* ЧЕТВЪРТИ РАЗДЕЛ */

2009-02-04T00:40:27Z

‎ЧЕТВЪРТИ РАЗДЕЛ

Моника13: /* ТРЕТИ РАЗДЕЛ */

2009-02-04T00:08:00Z

‎ТРЕТИ РАЗДЕЛ

Показване на промените

Моника13: /* ВТОРИ РАЗДЕЛ */

2009-02-03T17:43:39Z

‎ВТОРИ РАЗДЕЛ

Показване на промените

Моника13 в 17:23, 3 февруари 2009

2009-02-03T17:23:01Z

Моника13: /* Аз Те познах */

2009-02-03T17:21:11Z

‎Аз Те познах

Моника13 в 17:04, 3 февруари 2009

2009-02-03T17:04:48Z

Показване на промените

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-== Аз Те познах ==
+[[Неделни беседи]]
 „Отче праведни, светът не Те е познал, но аз Те познах; и те познаха, че Ти си ме проводил“. *)
@@ Ред 58: / Ред 66: @@
 „Познах, че Господ ме прати на земята, да изпълня Неговата воля“.
-Беседа, държана от Учителя, на 1 февруари, 1925 г. в гр. София.
+''Беседа, държана от Учителя, на 1 февруари, [[1925]] г. в гр. София.''
 ----
 *) Иоана 17:25.

@@ Ред 57: / Ред 57: @@
 == ЧЕТВЪРТИ РАЗДЕЛ ==
-Казва Христос: „Познах Те.“ В какво? – В онази дълбоката, великата Мъдрост, която е скрита вътре в човека. Ами че вижте само, какво нещо е човешкото лице! Вие погледнете на него и казвате: е, лице е това! Я разгледайте човешкото лице от геометрическо гледище и вижте, какви проекции има в него! Разгледайте, кои места от човешкото лице означават точки, кои прави и криви линии, кои поверхнини и т.н. И от всички тия проекции направете изчисления, да видите, колко милиони години се е строило вашето лице. Тия вдлъбнатини, които имате по лицето си, показват през какви положения е минал човекът. Това са все математически положения. За да се образува сегашното лице в човека, това показва, че той не е минал през една епоха на ангелски живот, но е минал през редица животи от борби, от престъпления, каквито той не може да си представи. И, ако вие сравните сегашното лице на човека с неговото бъдеще лице, сегашното ще бъде като един изрод, ще бъде едно страшилище. След като човек се обърне към Бога, той ще се плаши от сегашното си лице. Някой път вие мислите, че сте красиви. Не, външно вие не сте красиви. Красотата е нещо вътрешно. Някоя жена, като срещне някой мъж, сърцето ѝ трепне, уплашва се, от него; някой мъж, срещне някоя жена, сърцето му трепне, уплашва се от нея. Някой срещне мечка, вълк, уплашва се от тех. Защо? – Страшни са тия лица. Значи, туй лице не вдъхва още любов, не вдъхва още в тебе онова доверие, онова спокойствие. Защо? – Защото не познава Любовта, не познава Бога. Когато ме срещне някой и се уплаши от мене, коя е причината? Защото не вижда Любовта в мене. И когато аз срещна некое лице и се уплаша от него, защо става това? Защото не познавам Бога в него, не познавам Любовта. И днес хората казват: човек за човека е вълк. Верно ли е това положение? – Не е верно. При сегашната култура, тъй както хората се насъскват едни срещу други, тъй както се възпитават, това изречение е верно, но то не трябва да бъде така. В основата си, човек за човека е брат. И тъй, Христос казва: „Познах.“ Какво е познал? – Че Ти Си ме проводил. И всички ние трябва да познаем, че Бог ни е проводил в този свет. И когато съзнаем туй учение, трябва да го приложим на опит в най-малките неща. Аз мисля, че спасението на света няма да стане с помагането на бедните. Като наблюдавам хората, аз считам за благороден, за културен човек този, който като види, че някоя мравя се дави, е готов да ѝ тури една сламка и да я извади от водата. Онзи, който може да извади една мравя от водата, той може да се обърне към Бога, той има сърце, благороден човек е. Гледам, някой човек полива цветята. Казвам: онзи, който може да избави една мравя, който може да полива едно цвете, той е благороден човек, той е в правата посока. Следователно, ние трябва да започнем от малките неща в света. Щом един човек е в състояние да извершва малки работи, той ще е в състояние да прави и велики работи. Знанието, което имаме, благородните чувства, който имаме, това са вече богатство, условия, за да работим. Ние седим и казваме: аз не съм богат. Това е вече алчност. В такъв случай, аз бих предложил на който и да е от вас 10 милиона златни лева само за предната част от мозъка ви. Даже аз ви давам много малко. Както виждате, аз искам да спечеля и то много да спечеля. Не, това нещо с пари не се продава. Онзи, който има този мозък, който познава Бога, няма нужда от външно злато. Знаете ли, защо няма нужда от злато? – Целата земя за него е една каса. Щом тръгне из нея, той знае вече къде има пари. Тук, в България, навсекъде има пари. Знаете ли колко заровено злато има в България? В Балканския полуостров има заровено на разни места около 20 милиарда злато. Някой път ме запитват: ама ти как преживеваш? – С тази каса от 20 милиарда злато. Аз зная къде се намира тази каса, разполагам с нея. Някой път, като осиромашея, отида, поизровя си малко от това злато. Други ме питат: ама отгде се храниш? Чудни са хората! Аз имам толкова милиарди злато в България! В Русия – друго злато ме чака. В Германия, в Франция също имам много злато. Като отида в Германия, бръкна в тази каса, взема си колкото ми трябва. Вън от това, виждам, где има златни жили в България; виждам, где има скъпоценни камъни. Чудни са хората, като ме питат, от де идват моите средства. Казват: значи ти си един от готованците! Че кой от вас не е готованец? Всички сме готованци, всички живеем даром в света. Туй е Истината! Всички ние живеем даром, от Божието благословение. Хората казват, че се измъчват, за да придобият прехраната си. Не, даром живеем всички по благодат. Казват за некого, че бил богат. По-богат човек тук в България от мене нема. Казват българите: тъй ли, тогава дай да си платим дълговете си! Не, не давам. Още два пъти да ме карате в обществената безопасност – не, немам намерение. Нека си седят парите заровени. Аз не съм за парите. Хубаво си седят те скрити. Ако излезат на яве, ще има много хора избити заради тех. Те си имат своите пазители там. Не, други, още по велики богатства има в света! Няма по-хубаво нещо от това да имаш онзи вътрешен мир, да имаш онова велико течение на Божията Любов, да си мирен и тих, да бъдеш в връзка с всички братя по лицето на земята, да бъдеш в връзка с всички онези, който са били преди тебе и след тебе, да се разговаряш с най-умните хора. А те всички са живи! Няма по-хубаво нещо от това, да живееш в един свет, в който да се разбираш с всички. Некои ще кажат: ще бъде ли то? – Ами то е, съществува това нещо. Чудни сте вие! Некои питат: ами кога ще дойде това време? Казват на мравите: знаете ли, че култура има? Кога ще дойде тази култура при нас? – Никога няма да дойде при вас, вие ще отидете при нея. На вас казват. Знаете ли, че има ангелска култура? Кога ще дойде тази култура при нас? – Няма да чакате тя да дойде, вие ще отидете при нея, вие ще отидете при ангелите. Седим ние, с нашите китари, като мравите, чакаме. Не, мравите трябва да се изменят, трябва да станат хора. И ние, съвременните хора, казваме: кога ще дойде царството Божие за нас? – Никога! Всички ние трябва да се изменим; всички ние трябва да познаем Бога, да познаем че Той ни е проводил. И когато Божията Любов ни измени вътрешно, когато съвершено ни преобрази и превърне от положението на буба в пеперуда, и добием свойството, да не се храним с сдъвкана храна, тогава ще турим едно мерило, един знак в света. А сега питам: как ще се поправи света? – Като се приложи този закон, хората ще видят, как ще се поправи света. Този закон може да се приложи даже още сега в България. Някой апаш откраднал пари. Ако съм съдия, ето как ще го осъдя. В продължение на три месеца ще го заставя да се храни само с топла водица и сухо жито, по 100 грама на ден – никаква друга храна. След три месеца ще го пуснат от затвора, и ще видите тогава, ще краде ли този човек повече. Някой мъж бил жена си, изпъдил я. Няма защо да го съдят. Дайте му да яде сухо жито в продължение на един месец само, и ще го видите, колко мекичък ще стане. Питате: как ще се поправи светът? – Няма защо да се налагат хората с тояги. Дайте им да ядат сухо жито, и ще ги видите, как ще омекнат. Като се храни човек един месец с сухо жито, ще каже: отлично е това жито, придобил една отлична идея, разбрах, как трябва да се живее. Ще се преобрази този човек! Учител си, родител си, имаш едно непослушно дете, остави го да яде една седмица сухо жито! Хубав опит е това. Майка има некое непослушно дете, момче, или момиче, нека го остави една седмица да дъвче житото, и да види, какъв ефект ще произведе. Питат хората: кога ще се поправи светът? Казвам: когато всички хора почнат да ядат сухо жито. След като се поправят, нека почнат да варят житото, а после да го пекат на хлеб. Сега процесите в света са обърнати наопаки. Не трябва да се прекарва житото през воденичния камък и тъй да се смила на брашно, а трябва да се дъвче сурово. Само така то ще предаде своята мощна сила и ще научи хората, какво нещо представлява законът на великото самопожертвуване. Дайте на престъпника да яде от това живо жито – той да дъвче житото, и житото да го дъвче, като влезе в него туй жито, ще го пита: научи ли закона на жертвата? – Научих. Е, сега и двамата ще живеем в мир и съгласие.
+Казва Христос: „Познах Те.“ В какво? – В онази дълбоката, великата Мъдрост, която е скрита вътре в човека. Ами че вижте само, какво нещо е човешкото лице! Вие погледнете на него и казвате: е, лице е това! Я разгледайте човешкото лице от геометрическо гледище и вижте, какви проекции има в него! Разгледайте, кои места от човешкото лице означават точки, кои прави и криви линии, кои повърхнини и т.н. И от всички тия проекции направете изчисления, да видите, колко милиони години се е строило вашето лице. Тия вдлъбнатини, които имате по лицето си, показват през какви положения е минал човекът. Това са все математически положения. За да се образува сегашното лице в човека, това показва, че той не е минал през една епоха на ангелски живот, но е минал през редица животи от борби, от престъпления, каквито той не може да си представи. И, ако вие сравните сегашното лице на човека с неговото бъдеще лице, сегашното ще бъде като един изрод, ще бъде едно страшилище. След като човек се обърне към Бога, той ще се плаши от сегашното си лице. Някой път вие мислите, че сте красиви. Не, външно вие не сте красиви. Красотата е нещо вътрешно. Някоя жена, като срещне някой мъж, сърцето ѝ трепне, уплашва се, от него; някой мъж, срещне някоя жена, сърцето му трепне, уплашва се от нея. Някой срещне мечка, вълк, уплашва се от тях. Защо? – Страшни са тия лица. Значи, туй лице не вдъхва още любов, не вдъхва още в тебе онова доверие, онова спокойствие. Защо? – Защото не познава Любовта, не познава Бога. Когато ме срещне някой и се уплаши от мене, коя е причината? Защото не вижда Любовта в мене. И когато аз срещна някое лице и се уплаша от него, защо става това? Защото не познавам Бога в него, не познавам Любовта. И днес хората казват: човек за човека е вълк. Вярно ли е това положение? – Не е вярно. При сегашната култура, тъй както хората се насъскват едни срещу други, тъй както се възпитават, това изречение е вярно, но то не трябва да бъде така. В основата си, човек за човека е брат. И тъй, Христос казва: „Познах.“ Какво е познал? – Че Ти Си ме проводил. И всички ние трябва да познаем, че Бог ни е проводил в този свят. И когато съзнаем туй учение, трябва да го приложим на опит в най-малките неща. Аз мисля, че спасението на света няма да стане с помагането на бедните. Като наблюдавам хората, аз считам за благороден, за културен човек този, който като види, че някоя мравя се дави, е готов да ѝ тури една сламка и да я извади от водата. Онзи, който може да извади една мравя от водата, той може да се обърне към Бога, той има сърце, благороден човек е. Гледам, някой човек полива цветята. Казвам: онзи, който може да избави една мравя, който може да полива едно цвете, той е благороден човек, той е в правата посока. Следователно, ние трябва да започнем от малките неща в света. Щом един човек е в състояние да извършва малки работи, той ще е в състояние да прави и велики работи. Знанието, което имаме, благородните чувства, които имаме, това са вече богатство, условия, за да работим. Ние седим и казваме: аз не съм богат. Това е вече алчност. В такъв случай, аз бих предложил на който и да е от вас 10 милиона златни лева само за предната част от мозъка ви. Даже аз ви давам много малко. Както виждате, аз искам да спечеля и то много да спечеля. Не, това нещо с пари не се продава. Онзи, който има този мозък, който познава Бога, няма нужда от външно злато. Знаете ли, защо няма нужда от злато? – Цялата земя за него е една каса. Щом тръгне из нея, той знае вече къде има пари. Тук, в България, навсякъде има пари. Знаете ли колко заровено злато има в България? В Балканския полуостров има заровено на разни места около 20 милиарда злато. Някой път ме запитват: ама ти как преживяваш? – С тази каса от 20 милиарда злато. Аз зная къде се намира тази каса, разполагам с нея. Някой път, като осиромашея, отида, поизровя си малко от това злато. Други ме питат: ама отгде се храниш? Чудни са хората! Аз имам толкова милиарди злато в България! В Русия – друго злато ме чака. В Германия, във Франция също имам много злато. Като отида в Германия, бръкна в тази каса, взема си колкото ми трябва. Вън от това, виждам, где има златни жили в България; виждам, где има скъпоценни камъни. Чудни са хората, като ме питат, от де идват моите средства. Казват: значи ти си един от готованците! Че кой от вас не е готованец? Всички сме готованци, всички живеем даром в света. Туй е Истината! Всички ние живеем даром, от Божието благословение. Хората казват, че се измъчват, за да придобият прехраната си. Не, даром живеем всички по благодат. Казват за някого, че бил богат. По-богат човек тук в България от мене няма. Казват българите: тъй ли, тогава дай да си платим дълговете си! Не, не давам. Още два пъти да ме карате в обществената безопасност – не, нямам намерение. Нека си седят парите заровени. Аз не съм за парите. Хубаво си седят те скрити. Ако излязат на яве, ще има много хора избити заради тях. Те си имат своите пазители там. Не, други, още по велики богатства има в света! Няма по-хубаво нещо от това да имаш онзи вътрешен мир, да имаш онова велико течение на Божията Любов, да си мирен и тих, да бъдеш във връзка с всички братя по лицето на земята, да бъдеш във връзка с всички онези, които са били преди тебе и след тебе, да се разговаряш с най-умните хора. А те всички са живи! Няма по-хубаво нещо от това, да живееш в един свят, в който да се разбираш с всички. Някои ще кажат: ще бъде ли то? – Ами то е, съществува това нещо. Чудни сте вие! Някои питат: ами кога ще дойде това време? Казват на мравите: знаете ли, че култура има? Кога ще дойде тази култура при нас? – Никога няма да дойде при вас, вие ще отидете при нея. На вас казват. Знаете ли, че има ангелска култура? Кога ще дойде тази култура при нас? – Няма да чакате тя да дойде, вие ще отидете при нея, вие ще отидете при ангелите. Седим ние, с нашите китари, като мравите, чакаме. Не, мравите трябва да се изменят, трябва да станат хора. И ние, съвременните хора, казваме: кога ще дойде царството Божие за нас? – Никога! Всички ние трябва да се изменим; всички ние трябва да познаем Бога, да познаем че Той ни е проводил. И когато Божията Любов ни измени вътрешно, когато съвършено ни преобрази и превърне от положението на буба в пеперуда, и добием свойството, да не се храним със сдъвкана храна, тогава ще турим едно мерило, един знак в света. А сега питам: как ще се поправи света? – Като се приложи този закон, хората ще видят, как ще се поправи света. Този закон може да се приложи даже още сега в България. Някой апаш откраднал пари. Ако съм съдия, ето как ще го осъдя. В продължение на три месеца ще го заставя да се храни само с топла водица и сухо жито, по 100 грама на ден – никаква друга храна. След три месеца ще го пуснат от затвора, и ще видите тогава, ще краде ли този човек повече. Някой мъж бил жена си, изпъдил я. Няма защо да го съдят. Дайте му да яде сухо жито в продължение на един месец само, и ще го видите, колко мекичък ще стане. Питате: как ще се поправи светът? – Няма защо да се налагат хората с тояги. Дайте им да ядат сухо жито, и ще ги видите, как ще омекнат. Като се храни човек един месец със сухо жито, ще каже: отлично е това жито, придобил една отлична идея, разбрах, как трябва да се живее. Ще се преобрази този човек! Учител си, родител си, имаш едно непослушно дете, остави го да яде една седмица сухо жито! Хубав опит е това. Майка има някое непослушно дете, момче, или момиче, нека го остави една седмица да дъвче житото, и да види, какъв ефект ще произведе. Питат хората: кога ще се поправи светът? Казвам: когато всички хора почнат да ядат сухо жито. След като се поправят, нека почнат да варят житото, а после да го пекат на хляб. Сега процесите в света са обърнати наопаки. Не трябва да се прекарва житото през воденичния камък и тъй да се смила на брашно, а трябва да се дъвче сурово. Само така то ще предаде своята мощна сила и ще научи хората, какво нещо представлява законът на великото самопожертвуване. Дайте на престъпника да яде от това живо жито – той да дъвче житото, и житото да го дъвче, като влезе в него туй жито, ще го пита: научи ли закона на жертвата? – Научих. Е, сега и двамата ще живеем в мир и съгласие.
-Христос казва: „Познах, че Ти си ме проводилъ“.
+Христос казва: „Познах, че Ти си ме проводил“.
 „Познах, че Господ ме прати на земята, да изпълня Неговата воля“.
-Беседа, държана от Учительт, на 1 февруари, 1925 г. в гр. София.
+Беседа, държана от Учителя, на 1 февруари, 1925 г. в гр. София.

← По-стара версия		Версия от 17:23, 3 февруари 2009
Ред 64:		Ред 64:

	Беседа, държана от Учительт, на 1 февруари, 1925 г. в гр. София.		Беседа, държана от Учительт, на 1 февруари, 1925 г. в гр. София.
		+
		+
		+	----
		+
		+	Йоана 17:25

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ==Аз Те познах==
-„Отче праведни, светът не Те е познал, но аз Те познах; и те познаха, че ти си ме проводилъ“. (Иоана 17:25)
+„Отче праведни, светът не Те е познал, но аз Те познах; и те познаха, че Ти си ме проводил“.
-−
-Това изговори Исус, и възведе очите си на небето и рече: Отче, дойде часът: прослави Сина си, да те прослави и Син ти; (2) както си му дал власт над всека плът, да даде живот вечен на всички които си му дал. (3) А това е живот вечний, дето да познаят тебе единнаго истиннаго Бога, и Исуса Христа когото си проводил. (4) Аз те прославих на земята: сверших работата която ми даде да верша. (5) И нине прослави ме ти, Отче, у самаго тебе, с славата която имах у тебе преди създание мира. (6) Изявих името ти на тия человеци които ми даде от света. Твои беха, и даде ги на мене, и твоето слово удържаха. (7) Сега познаха че всичко що ми си дал от тебе е: (8) защото словесата които ми даде ти, дадох ги на тех; и те приеха, и познаха наистина че от тебе излезох, и поверваха че ти си ми проводил. (9) Аз за тех се моля: не се моля за света, но за тези които ми даде ти, защото са твои. (10) И всичко мое твое е, и твоето мое, и прославих се в тех. (11) И не съм вече на света, но те са на света, и аз ида при тебе. Отче светий, упази ги в името си тия които ми даде, за да бъдат едно както ние. (12) Когато бех с тех на света аз ги пазех в твоето име: тези които ми даде упазих; и ни един от тех не погина тъкмо син погибелний, за да се изпълни писанието. (13) А сега при тебе ида; и това доде съм на света казвам за да имат моята радост пълна в себе си. (14) Аз им дадох словото твое; и светът ги възненавиде защото не са от света, както аз не съм от света. (15) Не се моля да ги вземеш от света, но да ги упазиш от лукаваго. (16) От света не са както и аз не съм от света. (17) Освети ги чрез твоята истина: твоето слово е истина. (18) Както ти проводи мене на света, и аз проводих тех на света; (19) и за тех аз осветявам себе си, да бъдат и те осветени чрез истината. (20) И не само за тех се моля, но и за онези които чрез техното слово ще поверват в мене, (21) да бъдат всички едно; както ти, Отче, си в мене и аз в тебе, да бъдат и те в нас едно; за да поверва светът че ти си ме проводил. (22) И аз, славата която ми даде, дадох я тем; да бъдат едно както сме ние едно: (23) аз в тех, и ти в мене; да бъдат съвершени в едно, и да разбере светът че ти си ме проводил, и възлюбил си ги както си възлюбил мене. (24) Отче, тези които си ми дал, искам дето съм аз да бъдат и те с мене, за да гледат славата моя която ми си дал; защото си ме възлюбил преди създание мира. (25) Отче праведни, светът не те е познал, но аз те познах; и те познаха че ти си ме проводил. (26) И явих им твоето име, и ще явя, да бъде в тех любовта с която си ме възлюбил, и аз в тех.
 Прочетената глава представлява кратко извлечение от една дълга реч, която Христос държал между своите избрани ученици, които са разбирали вътрешния смисъл на учението.
-„Да Те прослави и син Ти“. „Да Те прослави“ – туй е само външната страна на стиха. Онзи, който не разбира добре нещата, ще разбере само материялната страна. „Синътъ“, това означава вътрешното отношение, което съществува между човешкия и Божествения Дух.
+„Да Те прослави и син Ти“. „Да Те прослави“ – туй е само външната страна на стиха. Онзи, който не разбира добре нещата, ще разбере само материалната страна. „Синът“, това означава вътрешното отношение, което съществува между човешкия и Божествения Дух.
-„Както си Му дал власт над всека плъть“. Думата „плъть“ подразбира нисшето, животинското у човека, или това, което не е организирано. „Власт има“ – то значи: власт има да направи нещо, както и грънчарьт има власт над кальта, да направи нещо от нея.
+„Както си Му дал власт над всяка плът“. Думата „плът“ подразбира нисшето, животинското у човека, или това, което не е организирано. „Власт има“ – то значи: власт има да направи нещо, както и грънчарят има власт над калта, да направи нещо от нея.
-„И Исуса Христа, когото Си проводилъ“. Некои разбират външната страна на въпроса. Кое е хубавото в слънцето: неговите прями лъчи, или когато то дава своя образ в реките? – Разбира се, че неговите лъчи, а не образът му, който се отразява в водата. Топлината и светлината на слънцето, като влизат в нашето тело, дават своята благодат, а образите, които идват отвън, спират тази работа.
+„И Исуса Христа, когото Си проводил“. Някои разбират външната страна на въпроса. Кое е хубавото в слънцето: неговите прями лъчи, или когато то дава своя образ в реките? – Разбира се, че неговите лъчи, а не образът му, който се отразява във водата. Топлината и светлината на слънцето, като влизат в нашето тяло, дават своята благодат, а образите, които идват отвън, спират тази работа.
-„И Твоето Слово удържаха.“ Тук Христос изявява нещата в Божествения свет. Той подразбира всички хора, в всички епохи на миналото, на настоящето и на бъдещето, които се съединяват в едно.
+„И Твоето Слово удържаха.“ Тук Христос изявява нещата в Божествения свят. Той подразбира всички хора, във всички епохи на миналото, на настоящето и на бъдещето, които се съединяват в едно.
 „И всичко мое Твое е, и Твоето мое“.
-Некои се спират върху думите „мое и твое“. Питам: кой създаде местоименията аз, ти и той? Човешкият дух ги създаде. Като се каже „аз, ти, той“, какво се разбира? – Един човек създаден в три лица, т.е. по три начина. „Азъ“ – човекът, който мисли; „ти“ – човекът, който чувствува; „той“ – човекът, който работи. Следователно, трите лица са съединени в едно. „Азъ“ – главата; „ти“ – гърдите; „той“ – краката. Кой си ти? – Аз, който мисля; ти, който чувствуваш; той, който диша. Той, третият е, който отива на нивата да работи, който свершва работата. Тук е всичката философия.
+Някои се спират върху думите „мое и твое“. Питам: кой създаде местоименията аз, ти и той? Човешкият дух ги създаде. Като се каже „аз, ти, той“, какво се разбира? – Един човек създаден в три лица, т.е. по три начина. „Аз“ – човекът, който мисли; „ти“ – човекът, който чувствува; „той“ – човекът, който работи. Следователно, трите лица са съединени в едно. „Аз“ – главата; „ти“ – гърдите; „той“ – краката. Кой си ти? – Аз, който мисля; ти, който чувствуваш; той, който диша. Той, третият е, който отива на нивата да работи, който свършва работата. Тук е всичката философия.
-„Отче, праведний, светът не Те е познал, но аз Те познах, и те познаха, че Ти си ме проводилъ“.
+„Отче, праведний, светът не Те е познал, но аз Те познах, и те познаха, че Ти си ме проводил“.
 В свещената книга има изречения, върху които може да се говори много. В свещената книга има и такива изречения, върху които пък може да се говори малко. Върху този последен стих може да се говори малко. Защо? Защото е един от съдържателните стихове и изисква повече време. Ако вие изисквате от някой художник да изрисува една планина, като „Хималаите“, той ще се намери в трудно положение. Най-първо трябва да определи своите важни точки, защото мащабът ѝ е голям. За малките работи всеки може да говори, то е лесна работа. Ако е да се нарисува една гарга, и малките деца могат да я нарисуват. Но я ги накарайте да нарисуват една голяма планина, няма да знаят, как и отгде да започнат. Колкото се отнася до гаргата, веднага ще я нарисуват.
-„Светът не Те е позналъ“. Аз се спирам върху една от познатите точки. „Под познаване“ – аз разбирам проекцията. Некои питат: в какво седи познаването? – Само висшето, благородното, разумното в света може да се познава. Онези неща, които имат образ и подобие, са разумни. Нещата, телата или вещите, в които функционира живота, могат да се познаят. Те имат свои характерни качества.
+„Светът не Те е познал“. Аз се спирам върху една от познатите точки. „Под познаване“ – аз разбирам проекцията. Някои питат: в какво седи познаването? – Само висшето, благородното, разумното в света може да се познава. Онези неща, които имат образ и подобие, са разумни. Нещата, телата или вещите, в които функционира живота, могат да се познаят. Те имат свои характерни качества.
-−
 == ВТОРИ РАЗДЕЛ ==