Анархизмът и новото учение (М. Константинов) - Редакционна история

Ruana: /* Заглавие на раздел */

2011-02-02T13:04:57Z

‎Заглавие на раздел

Ruana: /* Анархизмътъ и новото учение. */

2011-02-02T12:50:35Z

‎Анархизмътъ и новото учение.

Донка в 14:45, 30 януари 2011

2011-01-30T14:45:59Z

Донка: Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Беседи Книги с беседи СЪБОРНО СЛОВО [[Работна среда на елект…

2011-01-25T20:57:21Z

Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Беседи Книги с беседи СЪБОРНО СЛОВО [[Работна среда на елект…

Нова страница

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Беседи]]

[[Книги с беседи]]

[[СЪБОРНО СЛОВО]]

[[Работна среда на електронния архив]]

[[I Младежки събор]]

@@ Ред 22: / Ред 22: @@
-== Заглавие на раздел ==
+Новото време иска широта, иска свобода. Новото учение иска братство, любов, защото благото на индивида, на цял един народ и на цялото човечество, това е едно и също нещо. Затова, когато говорим за индивида, трябва да разбираме човека, като семка; когато говорим за общество, трябва да разбираме, че тази семка е почнала да расте; когато говорим за един народ, трябва да разбираме, че тази семка е почвала да се разраства, а когато говорим за човечеството в неговата пълнота, трябва да разбираме, че тази семка се е разклонила, разцъфнала, и дала своите плодове.
-Новато врЬме иска широта, иска свобода. Новото учение иска братство, любовь, защото благото на индивида, на цЬль единъ народъ и на цЪлото човечество, това е едно и сжщо нЬщо. Затова, когато говоримъ за индивида, трЬбва да разбираме човЬка, като сЬмка; когато говоримъ за общество, трЬбва да разбираме, че тази сЬмка е почнала да расте; когато говоримъ за единъ народъ, трЬбва да разбираме, че тази сЬмка е почвала да се разраства, а когато говоримъ за човечест¬вото въ неговата пълнота, трЬбва да разбираме, че тази сЬмка се е разклонила, разцъвнала, и дала своитЬ плодове.
+"Четири са – казва Учителят – формите на любовта, през които минава човешката душа в процеса на своята еволюция. Любовта като стремеж, любовта като чувство, любовта като сила и любовта като принцип". Досега човек е живял в любовта като стремеж, за себе си, а сега трябва да се пробуди у него колективното съзнание – любовта като чувство, да живее за брата си, и да е готов да се жертва за него. Да излезе от старата култура на егоизма, на индивидуалната собственост и благо, и да влезе в колективния живот.
-"Четири сж" казва Учительтъ, "формитЬ на любовьта, прЬзъ които минава човЬшката душа въ процеса на своята еволюция. Любовьта като стремежъ, любовьта като чувство, любовьта като сила и любовьта като принципъ". Досега човЬкъ е живЬлъ въ любовьта като стремежъ, за себе си, а сега трЬбва да се пробуди у него колек¬тивното съзнание - любовьта като чувство, да живЬе за брата си, и да е готовъ да се жертвува за него. Да излЬзе отъ старата култура на егоизма, на индивидуалната собственость и благо, и да влЬзе въ колективния животъ.
-Новото учение има нужда отъ младенци, свободни човЬци, съ копнежъ въ душата да бждатъ съработници на Бога въ осжщест- вяване великия Промисълъ на живота. Младенци, съ абсолютна вЬра, вЬрата на дЬтето въ своята майка, вЬра въ разумностьта на природата, младенци, които иматъ любовь къмъ живота.
+Новото учение има нужда от младенци, свободни човеци, с копнеж в душата да бъдат съработници на Бога в осъществяване великия Промисъл на живота. Младенци, с абсолютна вяра, вярата на детето в своята майка, вяра в разумността на природата, младенци, които имат любов към живота.
-Днесъ нЬма човЪкъ, народъ или общество, които да не стра- датъ. Затова нЬкои казватъ: "ТрЬбва да направимъ външна революция - прЪвратъ въ обществения строй". Други казватъ: "вжтрЬшна революция трЬбва, за да се създаде съвършенния човЬкъ - идеалътъ за бждещето общество. А Учительтъ казва: "ПосЬйте едно житно зърно, то ще ви покаже какво трЬбва да правите".
-И ние, като житното зърно, трЬбва да растемъ и да се стре- мимъ къмъ Бога. И ние, като растението ще срЬщнемъ спънки и мжчнотии, докато пробиемъ твърдата земя, и слЬдъ това, като изгрЬе слънцето, което е емблемъ на колективното съзнание, ще дойде процеса на растенето. А когато завържемъ плодъ ще нахранимъ нашитЬ братя. То е добродЬтельта, то е жертвата.
+Днес няма човек, народ или общество, които да не страдат. Затова някои казват: "Трябва да направим външна революция – преврат в обществения строй". Други казват: "вътрешна революция трябва, за да се създаде съвършенния човек – идеалът за бъдещото общество. А Учителят казва: "Посейте едно житно зърно, то ще ви покаже какво трябва да правите".
-Това житно зърно е емблемъ на новия животъ, на учението на Всемирното БЬло Братство, което възвЬстява днесъ нашия Учитель.

@@ Ред 13: / Ред 13: @@
 .30 ч. сл. об.
-== Анархизмътъ и новото учение. ==
+== Анархизмът и новото учение. ==
 Новато врЬме иска широта, иска свобода. Новото учение иска братство, любовь, защото благото на индивида, на цЬль единъ народъ и на цЪлото човечество, това е едно и сжщо нЬщо. Затова, когато говоримъ за индивида, трЬбва да разбираме човЬка, като сЬмка; когато говоримъ за общество, трЬбва да разбираме, че тази сЬмка е почнала да расте; когато говоримъ за единъ народъ, трЬбва да разбираме, че тази сЬмка е почвала да се разраства, а когато говоримъ за човечест¬вото въ неговата пълнота, трЬбва да разбираме, че тази сЬмка се е разклонила, разцъвнала, и дала своитЬ плодове.
 "Четири сж" казва Учительтъ, "формитЬ на любовьта, прЬзъ които минава човЬшката душа въ процеса на своята еволюция. Любовьта като стремежъ, любовьта като чувство, любовьта като сила и любовьта като принципъ". Досега човЬкъ е живЬлъ въ любовьта като стремежъ, за себе си, а сега трЬбва да се пробуди у него колек¬тивното съзнание - любовьта като чувство, да живЬе за брата си, и да е готовъ да се жертвува за него. Да излЬзе отъ старата култура на егоизма, на индивидуалната собственость и благо, и да влЬзе въ колективния животъ.

← По-стара версия		Версия от 14:45, 30 януари 2011
Ред 10:		Ред 10:

	[[I Младежки събор]]		[[I Младежки събор]]
		+
		+	3.30 ч. сл. об.
		+
		+	== Анархизмътъ и новото учение. ==
		+
		+	(М. Константиновъ). Анархизмътъ е едно учение, което носи въ себе си много пламъкъ и свЬтлина. То е викъ на протестъ срЬщу всичко старо и
		+	гнило Въ съвременния общесшвенъ строй, срЬщу всичко, което спъва благородния поривъ на човЪшкия духъ въ неговитЪ стремежи къмъ свобода, творчество и идеализъмъ. И това, което го издига надъ другитЬ социални учения е, че то поставя за основенъ факторъ на еволюцията не "взаимната борба", а "взаимопомощъта". ТЪхенъ гла- венъ идеологъ е Петъръ Кропоткинъ.
		+	Анархизмътъ смЬта за най-идеална форма на общежитието - комуната, но, за да се реализира тя, нужно е да се прЪмахнатъ всички спъващи я условия: държава, църква, наученъ авторитетъ. А това може да се извърши по пжтя на революцията. Кропоткинъ казва: "Ние апелираме къмъ инициативата на всЬкиго. Безъ да чакаме унищоже-нието на днешното робство, ние отъ сега питаме всЬкиго, дали иска да работи съ насъ, да дЪйствува споредъ собственото си разбиране. Не се мислимъ всезнающи, и не искаме да направляваме никого. Придо-бийте инициатива! Навикнете да дЬйствувате сами.
		+	Новато врЬме иска широта, иска свобода. Новото учение иска братство, любовь, защото благото на индивида, на цЬль единъ народъ и на цЪлото човечество, това е едно и сжщо нЬщо. Затова, когато говоримъ за индивида, трЬбва да разбираме човЬка, като сЬмка; когато говоримъ за общество, трЬбва да разбираме, че тази сЬмка е почнала да расте; когато говоримъ за единъ народъ, трЬбва да разбираме, че тази сЬмка е почвала да се разраства, а когато говоримъ за човечест¬вото въ неговата пълнота, трЬбва да разбираме, че тази сЬмка се е разклонила, разцъвнала, и дала своитЬ плодове.
		+	"Четири сж" казва Учительтъ, "формитЬ на любовьта, прЬзъ които минава човЬшката душа въ процеса на своята еволюция. Любовьта като стремежъ, любовьта като чувство, любовьта като сила и любовьта като принципъ". Досега човЬкъ е живЬлъ въ любовьта като стремежъ, за себе си, а сега трЬбва да се пробуди у него колек¬тивното съзнание - любовьта като чувство, да живЬе за брата си, и да е готовъ да се жертвува за него. Да излЬзе отъ старата култура на егоизма, на индивидуалната собственость и благо, и да влЬзе въ колективния животъ.
		+	Новото учение има нужда отъ младенци, свободни човЬци, съ копнежъ въ душата да бждатъ съработници на Бога въ осжщест- вяване великия Промисълъ на живота. Младенци, съ абсолютна вЬра, вЬрата на дЬтето въ своята майка, вЬра въ разумностьта на природата, младенци, които иматъ любовь къмъ живота.
		+	Днесъ нЬма човЪкъ, народъ или общество, които да не стра- датъ. Затова нЬкои казватъ: "ТрЬбва да направимъ външна революция - прЪвратъ въ обществения строй". Други казватъ: "вжтрЬшна революция трЬбва, за да се създаде съвършенния човЬкъ - идеалътъ за бждещето общество. А Учительтъ казва: "ПосЬйте едно житно зърно, то ще ви покаже какво трЬбва да правите".
		+	И ние, като житното зърно, трЬбва да растемъ и да се стре- мимъ къмъ Бога. И ние, като растението ще срЬщнемъ спънки и мжчнотии, докато пробиемъ твърдата земя, и слЬдъ това, като изгрЬе слънцето, което е емблемъ на колективното съзнание, ще дойде процеса на растенето. А когато завържемъ плодъ ще нахранимъ нашитЬ братя. То е добродЬтельта, то е жертвата.
		+	Това житно зърно е емблемъ на новия животъ, на учението на Всемирното БЬло Братство, което възвЬстява днесъ нашия Учитель.