Донка в 20:12, 4 януари 2013

2013-01-04T20:12:05Z

Донка: Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Книги със спомени за Учителя КНИГА:Учителя във Варна

2013-01-04T19:46:13Z

Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Книги със спомени за Учителя КНИГА:Учителя във Варна

Нова страница

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[КНИГА:Учителя във Варна]]

← По-стара версия		Версия от 20:12, 4 януари 2013
Ред 4:		Ред 4:

	[[КНИГА:Учителя във Варна]]		[[КНИГА:Учителя във Варна]]
		+
		+
		+	== АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) ==
		+
		+
		+	Иконом Ив. К. Радов
		+
		+	Си. „Памятникъ", 1895, 6, 549-560
		+
		+	Атанас Георгиев - Фучиджи-оглу се е родил в село Гулица, Новоселска Околия, Варненски Окръг около 1805 година.
		+
		+	Баща му, Георги, когото гърците наричали Йоргаки, бил един от първите селяни в село Гулица и имал силно желание към учението, обаче нямало в селото им училище, нито пък наблизо някъде, а само в ближнето село Еркеч. Енорийский свещеник, отец Михал, имал няколко селски момчета, които учил в къщата си и при него завел дядо Георги сина си Атанаса да го учи. Отец Михаил бил един добродушен човек и единственият български свещеник в тия балкански села и при всичко, че той имал работа по енорията си, но пак успявал да учи няколкото деца на ден по час-два. Той не учел децата лятно време, а само зимно. Атанас ходил наред две зими да се учи при отца Михаила и се научил да прочита и пише просто, така и да пей някои черковни тропари. Това не задоволило дяда Георгя и пожелал да изучи сина си Атанас и на гръцки, за това и отишъл в г. Месемврия (днес Несебър), та намерил място, гдето да седи син му и да ходи в гръцкото училище да се учи. Тук в разстояние на две години Атанас се научил да чете и пише на гръцки. Не стигало само това, а трябвало и турски да се научи Атанас, за която цел той ходел при един ходжа-ефенди, когото условил баща му и в същото време, когато се учил гръцки, той се научил и турски да прочита.
		+
		+	Настанали размирни години и Атанас трябвало да се прибере в село при родителите си. През 1820-21 година във време на Гръцката завера, по преследването от страна на турското правителство първенците гърци, не са оставили на мира и българските първенци както в градовете, така и в селата, и в тия случаи трябвало да пострадат някои хора от големите български села Еркеч и Гулица. Отец Михаил, заедно с няколко още селски първенци, били вързани и закарани в г. Месемврия при пашата и затворени, а тая същата участ била постигнала и дяда Георги от с. Гулица.
		+
		+	Присъдата била изпълнявана твърде скоро и виновните ги хвърляли в морето или пък избесвали. Докато отиде дядо Георги в затвора, присъдата за отца Михаила и други гръцки свещеници и миряни била решена и те - отец Михаил и дядо Георги - едвам що са се видели, и първият бил откаран и заедно с други хвърлен в морето!
		+
		+	За добра чест дядо Георги се отървал заедно с други и той го отдавал това на Божието провидение: Настанало едно много бурно време, силен дъжд-град с много светкавици и гърмежи уплашили пашата и той казал: Баашладжъм калан християн-ларън джянларън (харизвам на останалите християни душите). И така отпуснали всичките затворени, между които бил и дядо Георги.
		+
		+	След усмиряването на Гръцката завера всеки тръгнал по работата си, обаче не било за дълго време. През 1827-28 г., като се отворила Руско-Турската война и русите преминали Дунава, всичките села се развалили и хората отишли по балканите. Същото направили и селата Гулица и Еркеч и те, макар и да са всред Балкана, пак се развалили и до свършването на войната скитали се по горите. След подписването на Одринския мир всичките хора тръгнали за в селата си, някои се преселили в други села, а някои -даже и в Русия. Дядо Георги не останал в Гулица, а заедно с някои свои съселяни преминали къде Варненско и се заселили в с. Хъдърча (сега Николаевка), гдето имали там свои роднини, преселени от по-преди.
		+
		+
		+	Като си наредил дядо Георги работата, намислил, че е време да ожени сина си Атанаса и това направил.
		+
		+	След 5-6 годишен спокоен живот дядо Георги се поминал и синът му вече останал да гледа и управлява сам домашната си работа. Атанас, като грамотен в селото, скоро добил уважение от своите съселяни българи и турци и захванали вече да го викат за всякаква селска работа и да взимат неговото мнение. Той, с честото си отиване в гр. Варна, се запознал в скоро време с турските и с гръцките първенци и агаларци, и с малкото българи-търговци, които са били в това време там. Селото Хадърча отстои на около четири часа от гр. Варна, а два часа -до селото Везирли Козлуджа - Варненски окръг, което беше в турско време...(Б.А. не се чете)..с мюдюрин; и хадърчани там отивали за разни разправии. И тук с честото си отиване, Атанас се запознал с агаларите, които при всяко отиване, без да му правели никакво препятствие, извършвали скоро работата, за която е отивал, а това обстоятелство повдигало честта на Атанаса, когото в скоро време избрали за селски мухтарин - чорбаджия и гдето да отиде, вдигали го-слагали го „Атанас Чорбаджи Хъдърчелия-та".
		+
		+	Като добил първенство, Атанас вече помислил да отвори училище в селото си и за тая цел той, освен дето говорил тук-там частно на съселяните си, но повикал цяло село на общо събрание и ги уговорвал да си направят едно здание - хем да се черкуват, хем да си учат децата. На селяните се виждало това нещо, като че не ще може да се осъществи и стояли хладнокръвно, обаче Атанас намерил средство да ги убеди. Той захванал да търси даскал за селото и желанието му било изпълнено. Някой си момък Константин А. Дъновский, родом от село Ушюво, Ахъ-Челе-бийско, бил дошъл във Варненско да търси място да стане учител и като се срещнал в гр. Варна с него, Атанас Чорбаджи влязъл в пазарлък и на свой счет условил и завел го в село.
		+
		+	Сега трябваше помещение и на това намерил Атанас Чорбаджи лес-нината: накарал, та разтребили, замазали зимницата (стая или килер, гдето си турят къщни дреболии за ядене) и там младият учител събрал 10-15 деца, та ги учил.
		+
		+	Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как се учат децата да четат и пишат и захванало да им харесва, когато взели децата да сричат и позаписват и още - да пеят църковни песни, тропари. Атанас Чорбаджи вече разбрал, че селяните са готови да го послушат, повикал ги на събрание и едногласно решили да си построят училище и параклис, в който да се черкуват.
		+
		+	Било в 1847 год. като условил Атанас Чорбаджи даскал Констан-тина за 500 гроша и да го храни, а училището захванали да строят на следующата година.
		+
		+	Като се чуло обаче, че се строи в село Хадърча едно здание, което щяло да бъде и църква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите и Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието. Говорело се, че в тая работа имало малко гръцка интрига, но дядо Атанас успял да убеди правителството, да проводи една комисия, която да отиде на мястото да направи оглед на постройката и да се свърши работата. Така и станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстила зданието Папаз еви - попска къща, защото имало един комин. Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало: половината - църква, половината - училище, което здание стои и днес и е цялото църква, а училище имат вече и старо, и ново.
		+
		+	села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в село, защото владиката го повикал във Варна и му дал енория при черквата „Св. Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си и действително успял. Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черку-вали в гръцките църкви; но от друга страна, на гърците не им идело добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник през 1858-59 година.
		+
		+	В тоя случай варненските българи захванали да се групират, съставили си община и намислили да си купят някоя къща да им служи и за училище, и за параклис; и за такава намерили и купили на чуждо име (на някого си Кюркчи Коста), който е йощ жив, една къща на Чингене Махлеси, на която в горния етаж да се учат децата, а в долния да се построи параклис, в който да се черкуват варненските българи.
		+
		+	След като купили тая къща, условили си варненци първи български учител - някого си Константин Арабаджиев, а долният етаж на къщата захванали да преустройват за параклис в името на Св. Архангел Михаил, но гърците силно възпрепятствували на това свято начинание посредством турското правителство.
		+
		+	В тоя случай вече се захванала открита борба между българи и гърци в гр. Варна и дядо Атанас вече се готвел да замине на свое иждивение за в Цариград по църковния въпрос, който е бил в това време в своя разгар. Преди да замине обаче дядо Атанас решил със споразумение с варненските първенци-българи Хаджи Рали, Сава Георгиевич, В. Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов, Тюлев, Андон Недялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и др. да направи едно събрание в с. Хадърча от първенците на околните села, в което да им съобщи за църковния въпрос, че е вече в своето крепко начало и че всички села трябва да се откажат от гръцкия владика и патриаршията, па така да замине.
		+
		+
		+	Това събрание станало на 21-й март 1860 година, на което присъствали пратеници от първенците из следующите села: Девня, В. Козлудже, Хасърджик, Караач, Юшенли (Боте-во), Кумлуджа (Крумово), Суджескюй, Гевреклер, Гюндоуду, Чътмита и Куюджук, в което събрание председателствал дяда Атанас Георгиев и писар им бил Поп Константин, гдето се държал приблизително следующият протокол:
		+
		+	„Днес, на двадесет и първий май хилядо осемстотин и шестдесета година ний, отдолуподписаните първенци и старейшини от селата..., събрани да размислим по църковния въпрос и по примера на нашите цариградски българи от днес нататък ний се отказваме от гръцката Патриаршия и нейните непроводени владици и занапред нашите свещеници да споменуват в Божествената служба името на Българския Сеещеноначалник Макариополскаго Г-на Илариона в Цариград и всичките черковни работи, като за венчаване, вула и др., в негово име да се издават. За всичко гореказано се подчиняваме.
		+
		+	Село Хадърча, 21 май 1860 год. Следват подписите: Председател: Атанас Георгиев Секретар: свещен.
		+
		+	Кон. А. Дъ-новски
		+	Дядо Лука от с. Девня Коси и Ефендито Стоян... В. Козлудже
		+	Сярю и дядо Димитър... Караач
		+	Баику... Хасърджик
		+	Атанас и Кел Михал... Юшенлий
		+	Демир... Кумлудже
		+	Бою... Суджескюй
		+	Злати... Гевреклер
		+	Хаджи Дойчу... Гюндойду Бою... Чятмата Димитър... Куюджук.
		+
		+
		+	Дядо Атанас съобщил това решение и на 24 юлий същата година имало друго събрание, в което при-състствали първенци и от околните градове: Провадия, Добрич и Балчик, които единогласно приели държания в село Хадърча протокол и упълномощили дяда Атанаса да отиде в Цариград, което той решил и да говори от името на всичките българи на Варненския санджак.
		+
		+	В това събрание се решило и йоще да моли правителството, за да позволи във Варна да се отвори българско училище и българска църква, на които и ферманите да се издадат. Дядо Атанас Чорбаджи подир всичко това заминал в Цариград и по неговото настояване и със съдействието на варненския мутеса-рифин Ашир-Бей и мюфтията Къ-лъчлълъ-Мемиш Ефенди наскоро били получили ферманите за училището и църквата.
		+
		+	На другата година от заминаването на Ат. Чорбаджи варненските общинари проводили в Цариград Чорбаджи Койва зет Димитър от гр. Балчик, да го ръкоположи Негово Високо Преосвещенство Макарио-полский Иларион за свещеник, защото тогава щели да повярват хората, че имаме Български Владика, който ръкополага свещеници. И така речений Димитър отишъл и се върнал свещеник, който варненский гръцки владика наклеветил пред Правителството по внушението на Цариградския патриарх и решило се да се проводи поп Димитър под стража в Цариград, но той при заминаването си за Цариград телеграфирал на С. Бенедето, че се присъединява към Българската Униатска църква и така, като пристигнал в Цариград, посрещнали го двама гавази на скелета и го отвели направо в Българската Униатска община, дето останал свещеник до следующата година. Поп Димитър се върнал във Варна, отишъл при гръцкия владика, искал прошка и бил опростен и проводен в Балчик като енорийски свещеник под ведомството на Гръцката патриаршия, по което се и поминал.
		+
		+	Дядо Атанас Чорбаджи след толкова трудове за Българската църковна независимост оставил своите кости в Цариград в гробищата на Елри Каау, като предал Богу дух на юлий 20-й 1865 година.
		+	Вечная му Памят!
		+
		+	г. Варна, 18 март 1896 год.

Атанас Чорбаджи (Хъдържалията) - Редакционна история

Донка в 20:12, 4 януари 2013

Донка: Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Книги със спомени за Учителя КНИГА:Учителя във Варна