Божествената справедливост - Редакционна история

Донка в 09:52, 15 юни 2011

2011-06-15T09:52:38Z

Ани в 07:12, 16 март 2009

2009-03-16T07:12:17Z

Ани в 07:07, 16 март 2009

2009-03-16T07:07:52Z

Показване на промените

Ани в 07:04, 16 март 2009

2009-03-16T07:04:46Z

Показване на промените

Хирон в 12:04, 10 март 2009

2009-03-10T12:04:49Z

Хирон в 12:02, 10 март 2009

2009-03-10T12:02:33Z

Хирон: Нова страница: ==БОЖЕСТВЕНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ== „Отче наш" Прочетоха се темите „Положителните черти н...

2009-03-10T05:16:32Z

Нова страница: ==БОЖЕСТВЕНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ== <em>„Отче наш"</em> <em>Прочетоха се темите „Положителните черти н...
Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 09:52, 15 юни 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Общ Окултен Клас]]- ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1934]]–[[1935]])
		+
		+	[[КНИГА: Ако говоря, том І]]
		+
	==БОЖЕСТВЕНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ==		==БОЖЕСТВЕНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ==

@@ Ред 155: / Ред 155: @@
 София - Изгрев
 -------
-<font color="red">Заб. За редакторите – в червено съм поставила две думи, в които съм несигурна</font>
+<font color="red">Заб. за редакторите – в червено съм поставила две думи, в които съм несигурна</font>

@@ Ред 49: / Ред 49: @@
 шега. Но питам, ако на този паток два пъти му направят такъв опит, той може да поумнее. Аз съм правил опит с патките. Казват, че патките не били умни. Давам на патката кафе или боб. Тя го оставя. Давам й едно житно зърно или царевично зърно -тя го глътне. По какво патката познава, че това кафе или този боб не е за ядене? Значи не е толкова глупава.
-Патката лесно се справя с мъчнотиите, но ние ни най-малко не се справяме лесно. Ако човек падне в един кладенец и иска да излезе, лесно не се справя с тази мъчнотия. Човек не се справя лесно със своите мъчнотии. Казват: „Човек лесно се справя." Така се казва, но само за насърчение. Някой казва: „Човек лесно се поправя." Не, лесно не се поправя. Мъчно се поправя. <em>(Учителят чете из една тема:) </em>„Той лесно се поправя с благоприятните условия." Човек ли се е поставил в живота, или животът е поставил човека?
+Патката лесно се справя с мъчнотиите, но ние ни най-малко не се справяме лесно. Ако човек падне в един кладенец и иска да излезе, лесно не се справя с тази мъчнотия. Човек не се справя лесно със своите мъчнотии. Казват: „Човек лесно се справя." Така се казва, но само за насърчение. Някой казва: „Човек лесно се поправя." Не, лесно не се поправя. Мъчно се поправя. <em>(Учителят чете из една тема: ) </em>„Той лесно се поправя с благоприятните условия." Човек ли се е поставил в живота, или животът е поставил човека?
 Питам, ако ти влезеш в една вода, и водата те понесе, водата ли те постави в това положение, или ти се постави сам във водата? От този пример можем да извадим криво заключение. Може да се каже така: Онзи, Който е създал човека, Онзи, Който го е пратил, Първата причина, Тя е поставила човека в живота. <em>(Учителят чете из една тема-) </em>„Умният човек е всякога добър, защищава другите и мисли за другите." Когато вие искате да направите добро, вие постоянно мислите за себе си. Някой път казвате: „Аз искам да направя едно добро, за да привлека вниманието на другите." Някой път казвате: „Искам да покажа, че съм умен, за да видя какво ще кажат другите, тогава ще си дам ухото." Хова са стимули. Ако няма този вътрешен стимул, човек може нищо да не каже, да си мълчи, но тогава пак има стимул. Мълчаливият
@@ Ред 56: / Ред 56: @@
-понякога минава за мъдрец. Някой пита: „Ти какво мнение ще дадеш по това?" Ще кажа: „Този въпрос не го разбирам." А той, като те погледне, ще каже: „Ти разбираш, но не искаш да дадеш мнение." <em>(Учителят чете в една тема:) </em>„Той е изразител на Божия Дух." То е въпрос, дали той е изразител. <em>(Учителят чете в една тема:) </em>„Той върши това, което е научил от Бога." Ако е много страдал - да, но ако никак не е страдал? <em>(Учителят продължава да чете в темата:) </em>„Умният човек мисли добре, храни се добре и постъпва добре." Доброто иде след храната. След като си се наял, доброто ще дойде. Преди да си се наял, доброто не може да дойде. Доброто не може да предшества яденето. Ако ти туриш доброто, ти си вече на физическото поле. Щом кажеш „добро", ти си в един свят, гдето се занимаваш с резултатите на нещата. Щом си на физическото поле, правиш опити.
+понякога минава за мъдрец. Някой пита: „Ти какво мнение ще дадеш по това?" Ще кажа: „Този въпрос не го разбирам." А той, като те погледне, ще каже: „Ти разбираш, но не искаш да дадеш мнение." <em>(Учителят чете в една тема: ) </em>„Той е изразител на Божия Дух." То е въпрос, дали той е изразител. <em>(Учителят чете в една тема: ) </em>„Той върши това, което е научил от Бога." Ако е много страдал - да, но ако никак не е страдал? <em>(Учителят продължава да чете в темата: ) </em>„Умният човек мисли добре, храни се добре и постъпва добре." Доброто иде след храната. След като си се наял, доброто ще дойде. Преди да си се наял, доброто не може да дойде. Доброто не може да предшества яденето. Ако ти туриш доброто, ти си вече на физическото поле. Щом кажеш „добро", ти си в един свят, гдето се занимаваш с резултатите на нещата. Щом си на физическото поле, правиш опити.
 Вие казвате: „Добре се храня", а някой път казвате: „Храня се добре." Или вие казвате: „Добре мисля", а казвате и така: „Мисля добре."
@@ Ред 212: / Ред 212: @@
 При какви условия можеш да бъдеш отхвърлен? Щом не работиш по пътя, по който те е призовал, ти сам ще си развалиш пътя. Отвори си очите, и ще възприемеш светлината. После пак примижи, после пак отвори очите си и приеми светлината и тъй нататък. Светлината е храна в дадения случай за човешкия ум, и при всяко примигване обедът е свършен. При отварянето на окото последното е на обед. Постоянно става това. Светлината, която трябва да възприемеш в мозъка си, трябва да я разработиш. Някой път на някои хора очите се движат много бързо. И с бързи движения не става. Очите не трябва да се движат много бър-ю. Те трябва да са устойчиви и примигването трябва да става бавно, плавно.
-Някой път аз ще направя опит върху най-хуба-ното мигане. Ще извадим един стар брат, един на средна възраст и един млад брат да помигат малко.
+Някой път аз ще направя опит върху най-хубавото мигане. Ще извадим един стар брат, един на средна възраст и един млад брат да помигат малко.
@@ Ред 221: / Ред 221: @@
 Да ви кажа каква е мисълта ми, другояче да я кажа. Влюбеният човек е човек, който е запалил своята свещ, и светлината, която идва, го радва, и от онзи, който минава, се интересува. Неговата свещ свети навсякъде, тя ползва всичките. Аз бих желал всички хора в света да са влюбени. Старите ще бъдат осветлени, ще се радват всички. Вие се радвайте да има влюбени хора в света, но да няма кадежи. <em>(Учителят отвори цигулката си и я нагласи.)</em>
-Сега ще ви изпея една дума. „От старо време знайно", по колко начина могат да се изпеят тези думи? Могат да се изпеят по един старобългарски класически начин, а могат да се изпеят и игриво, а могат да се изпеят и според западната музика - по закона на хармонията. <em>(Учителят изпя по старобългарски класически начин тези думи:)</em>
+Сега ще ви изпея една дума. „От старо време знайно", по колко начина могат да се изпеят тези думи? Могат да се изпеят по един старобългарски класически начин, а могат да се изпеят и игриво, а могат да се изпеят и според западната музика - по закона на хармонията. <em>(Учителят изпя по старобългарски класически начин тези думи: )</em>
 От старо време, синко, е знайно, хубава мома на светъл ден се познава, кога слънце на изток изгрява и цялата земя огрява.

@@ Ред 131: / Ред 131: @@
+[[Картинка:OOK-14-1-16-1.gif]]
-−
 Каква е разликата между минералите и растенията? Разликата е в пътя. Кристалите се образуват по пътя, законите на инволюци-ята, от голямото към малкото. Те слизат. А пък растенията започват вече обратния процес, от маякото към „голямото. Когато вие вървите по пътя на кристалите, вие слизате към материалния свят, а пък щом влезете в органическия свят, вие вече отивате по обратния път нагоре, по еволюционния път. Мнозина имате пентаграма от толкова години, но нито един не е обърнал внимание. Там има цяла система да се самовъзпитават?. Никой не си е задал въпроса, да изучите пентаграма и никога не употребявате пентаграма. <em>(Учителят показва пентаграма.) </em>Тази линия каква е? А тая? Вчера един от учениците е обърнал внимание върху пентаграма. Той е единственият от учениците, който е обърнал внимание върху пентаграма. Пентаграмът горе представлява умствения свят, а пък долу е физическият свят. Причинният свят е вътре. Значи тук са представени умственият, астралният и физическият свят. Важно е как се пресичат линии.