Божественият филтър - Редакционна история

Донка в 18:17, 13 юни 2011

2011-06-13T18:17:05Z

Ваня Златева: /* БОЖЕСТВЕНИЯТ ФИЛТЪР */

2009-10-11T15:22:21Z

‎БОЖЕСТВЕНИЯТ ФИЛТЪР

Ваня Златева в 12:31, 10 октомври 2009

2009-10-10T12:31:41Z

Ваня Златева: /* БОЖЕСТВЕНИЯТ ФИЛТЪР */

2009-10-10T12:20:14Z

‎БОЖЕСТВЕНИЯТ ФИЛТЪР

Ваня Златева в 12:03, 10 октомври 2009

2009-10-10T12:03:50Z

Ваня Златева в 12:02, 10 октомври 2009

2009-10-10T12:02:16Z

Ваня Златева в 11:59, 10 октомври 2009

2009-10-10T11:59:43Z

Ваня Златева: /* БОЖЕСТВЕНИЯТ ФИЛТЪР */

2009-10-10T11:43:30Z

‎БОЖЕСТВЕНИЯТ ФИЛТЪР

Ваня Златева в 11:23, 10 октомври 2009

2009-10-10T11:23:32Z

Показване на промените

Ваня Златева: /* БОЖЕСТВЕНИЯТ ФИЛТЪР */

2009-10-10T09:45:37Z

‎БОЖЕСТВЕНИЯТ ФИЛТЪР

← По-стара версия		Версия от 18:17, 13 юни 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Общ Окултен Клас]] - ТРИНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1933]]-[[1934]])
		+
		+	[[КНИГА: Най-малкият опит]]
		+
	==БОЖЕСТВЕНИЯТ ФИЛТЪР==		==БОЖЕСТВЕНИЯТ ФИЛТЪР==

@@ Ред 6: / Ред 6: @@
 Размишление.
-Ще прочета II послание към коринтяните, част от втората глава (ст. 5–12).
+Ще прочета II-ро послание към коринтяните, част от втората глава (ст. 5–12).
 Сега всички вие познавате живота на малките деца. Той е красив. Всеки ден майката къпе своето малко дете, люлее го в модерна люлка, кърми го 5–6 пъти на ден, прегръща го, милва го, целува го, повива го, развива го. Някой път то плаче. Майката се чуди как да разбере защо плаче. Всички познавате живота на малкото дете, защото всеки възрастен е минал през тази фаза на живота. Да кажем, че ти се чувстваш много добре като малко дете, в люлката. Майка ти те завива, къпе, облича, храни. Но един ден тя изменя своето поведение спрямо тебе, ти не разбираш защо – объркваш се. Ти мислиш, че майка ти вече не те обича. Досега си мислил, че тя е станала майка единствено само за тебе. Знаеш ли какво трябва да се разбира под думата „майка"? На земята ние считаме майка тази, която ражда, отглежда едно дете. Ако майката ражда и отглежда детето, тогава каква е службата на бащата? Ако майката ражда и отглежда, какво прави бащата? Така, както бащата и майката са разделени, вие не може да имате една правилна идея.
 Какво отношение имат тези две криви линии? На коя ще дадете преимущество? Коя линия в тези е по-важна? Това е само за изяснение. Ето какво трябва да се разбира: аз да държа в ръката си парче хляб. Мога да разгледам от научно гледище съставните му елементи. Може да го изучавам и с ръката си, само да го пипам. Но има и друго едно познаване. Този хляб аз го приемам в себе си. Така ще позная каква е силата му. Ако хлябът не ме подкрепи, казвам, че този хляб не е хубав. Сега да направим един паралел: в какво седи новото учение? Ако това учение може да подкрепи твоя ум, то е добро. Ако не го подкрепи, то не е здравословно. Ако от тези две линии А представлява бащата, В е майката, те макар да са разделени, имат връзка помежду си. Представете си, че имате един извор в точката „а". Водата е слязла по една тръба, тя е невидима. После излиза от другата страна. Отгде е дошла тя, това не виждате, но там, където излиза, вие я виждате. От майката животът се ражда, но не влиза там. Животът е влязъл през бащата и е излязъл през майката. Това същество, от което излиза животът, се нарича Бог, а пък това същество, чрез което животът влиза, се нарича баща. Баща за вас е този, през който сте влезли, и майка за вас е тази, през която сте излезли. Може да си го определите и другояче.

@@ Ред 46: / Ред 46: @@
 Вие трябва да се радвате не само на вашите придобивки, но и на придобивките на всички, защото, ако не сега, то в бъдеще ще станат и ваши.
-Доброто, което другите придобиват, ще бъде ваше добро. И доброто, което вие придобивате, ще бъде добро на другите. Затова всички трябва да се обичат. И всички трябва да знаят, да бъдат щедри, да дават. Това, което вие и другите придобивате, един ден ще бъде общо достояние. Това е Божественото благо, което хората ще придобият, когато разберат този закон
+Доброто, което другите придобиват, ще бъде ваше добро. И доброто, което вие придобивате, ще бъде добро на другите. Затова всички трябва да се обичат. И всички трябва да знаят, да бъдат щедри, да дават. Това, което вие и другите придобивате, един ден ще бъде общо достояние. Това е Божественото благо, което хората ще придобият, когато разберат този закон.
 „Отче наш "

@@ Ред 34: / Ред 34: @@
 За нас хората са само проводници, условие. За нас те важат дотолкова, доколкото могат да станат проводници, условия да придобием Божията Любов. Защото хората са нужни. Ние нямаме още пряко общение с Бога по единствената причина, че Бог е толкова възвишен и чист, а нашите мисли и чувства не са така чисти, вследствие на което между Бога и нас трябва да има ред създания, същества: тези същества представляват пластове и нашите мисли и чувства, като минават през тях, се филтрират и пречистени отиват при Бога. Та всеки човек може да е филтър за вас и вие да сте филтър за него по отношение на Бога. Това е закон. По някой път вие се намирате в затруднение – не можете да филтрирате водата. Тогава трябва да извадите филтъра, да го почистите, да го измиете. За да ви обича някой човек, той трябва добре да филтрира вашите мисли, чувства, които възприема и които предава. Да кажем, че имате един филтър, през който прекарвате водата. По някой път водата не се филтрира както трябва. Тогава онези, които се занимават с филтрите, трябва да ги пречистят. Водата не е чиста всякога.
-Понякога вие чувствате, че Любовта на някого към вас не е толкова благородна. Това се дължи на следното: като е минала водата пред филтъра, останала е малко кал, вследствие на което вие чувствате недоволство.
+Понякога вие чувствате, че Любовта на някого към вас не е толкова благородна. Това се дължи на следното: като е минала водата през филтъра, останала е малко кал, вследствие на което вие чувствате недоволство.
 Вие имате едно съвсем първично разбиране за живота. Казваш: „Господ ме е забравил". Какво ще застави Господ да ни забрави? Той може да ме е забравил, както майката забравя децата си. Оставил Бог всичко на мое разположение, дал ми е отлично сърце, ум и воля, заминал по работа и не мисли за мене. Той казва: „Аз имам голяма работа, ще я свърша". Когато аз мисля за Бога и Той мисли за мене. Когато аз не мисля за Бога и Той не мисли за мене. Щом искам Бог да мисли за мене, аз почвам да мисля за Него. Щом мисля за Него и Той мисли за мене. Няма две мнения по това. Ти си скръбен. Защо? Защото Бог не мисли за тебе. Какво трябва да правиш? Помисли си за Бога и веднага скръбта ти ще изчезне. Гладен си, нямаш хляб. Помисли за хляб и той ще дойде. Така е в живия, в реалния свят. Този свят, в който живееш, не е реален. Той е свят на заблуждение, на сенки. В реалния свят, като помислиш за нещо, то е вече при тебе. Ти си гладен. Помислиш за хляба и хлябът е при тебе. Помислиш ли, че дрехите ти са овехтели, хубавите дрехи ще дойдат. Остава само да ги облечеш. Пък и там хората не се събличат. Човекът там мисли, че е облечен в дрехи и наистина е облечен. Той само като си помисли, че е облечен и вече е облечен. Как се е облякъл, и той не знае. Каквото помислиш, става. Там, като помислиш, че си обут, веднага си обут. Как е станало това – не знаеш. Искаш да знаеш какъв е онзи свят, нали? Ето какъв е.

@@ Ред 16: / Ред 16: @@
 Какво трябва да се разбира под думите „отношение към въздуха"? Ако земята не възприема едно зърно, ако не го обгърне като майка, това зърно не може да расте. С въздуха, който в дадения случай влиза в дробовете ви, вие не можете да направите това, което прави земята със зърното. Зърното ще остави нещо на земята и може да вземе нещо от нея. В дадения случай земята е майка, а пък Слънцето отгоре, което грее, за житното зърно е баща. Бащата е Слънцето, а пък долу майка е Земята.
-И за хората е пак същото. Сега, онзи, който разбира философията, той няма да счита земята за мъртва. Тази мъртва земя е дрехата на вашата майка, нейната делнична дреха. Вие сте на нейния гръб и тя ви носи, както майките носят някой път децата си на своя гръб. Вие ходите по Земята и казвате: „Коя е майка ми?" Обикновено посочвате жена като вас и казвате: „Тази е майка ми, тя ме роди". Но утре вашата майка умира, изгубва се и вие не знаете къде е отишла. Вашата майка е влязла във вас. Законът е такъв. Вие, преди да се родите, преди да дойдете на света, бяхте в майка си и за да се родите, излязохте от нея. Сега по същия закон майката, за да се подмлади, влиза във вас. Бащите умират, за да влязат в синовете си. И майките умират, за да влязат в дъщерите си. После майката ще излезе от дъщеря си и ще си каже, че дъщерята е родила едно дете. И така във вас се ражда майка ви. А пък вие кои сте? Това са старите майки и бащи, които са се родили като деца. Кое ви заставя да влизате? Старостта. Тя заставя майката да влезе в дъщеря си. А пък младостта заставя майката да излезе от дъщеря си. Старостта заставя бащата да влезе в сина си, а пък младостта го заставя да излезе от него. Искам да ви обясня един закон: защо човек трябва да влезе в Бога? Защото, след като си отеготен, отиваш при Бога, за да се обновиш. „Отеготяване" аз наричам греховете. Ти си остарял, животът ти се е обезсмислил. Какво трябва да прави такъв човек? Защо хората като остареят, стават религиозни? По много естествен път! Ти трябва да влезеш в Бога. Ти си остарял и няма какво да правиш. Ще влезеш в Бога. Защо? За да се подмладиш, нищо повече. Защото, ако не влезеш в Бога, страданията ти ще останат. Като влезеш в Бога, ти се освобождаваш. До последната митница твоите кредитори ще те преследват. А като влезеш в Бога, никой от тях не отива по-нататък. Това е последната митница и твоите кредитори казват: „Оставете го вече, той отиде на другата граница". Когато ние говорим за Любовта, какво подразбираме? Вие казвате, че обичате някого. В света има любов на сенките. Да любиш една сянка е приятно, но това е една временна реалност. От сенките на любовта произтичат всичките разочарования в света. Сенките са потребни лятно време. В горещо време много е приятно там, отлична е сянката. Но сянката зимно време, при 35 градуса студ, какво ще те ползва? Тогава, освен че не обичаме сенките, но търсим друго нещо.
+И за хората е пак същото. Сега, онзи, който разбира философията, той няма да счита земята за мъртва. Тази мъртва земя е дрехата на вашата майка, нейната делнична дреха. Вие сте на нейния гръб и тя ви носи, както майките носят някой път децата си на своя гръб. Вие ходите по Земята и казвате: „Коя е майка ми?" Обикновено посочвате жена като вас и казвате: „Тази е майка ми, тя ме роди". Но утре вашата майка умира, изгубва се и вие не знаете къде е отишла. Вашата майка е влязла във вас. Законът е такъв. Вие, преди да се родите, преди да дойдете на света, бяхте в майка си и за да се родите, излязохте от нея. Сега, по същия закон майката, за да се подмлади, влиза във вас. Бащите умират, за да влязат в синовете си. И майките умират, за да влязат в дъщерите си. После майката ще излезе от дъщеря си и ще си каже, че дъщерята е родила едно дете. И така във вас се ражда майка ви. А пък вие кои сте? Това са старите майки и бащи, които са се родили като деца. Кое ви заставя да влизате? Старостта. Тя заставя майката да влезе в дъщеря си. А пък младостта заставя майката да излезе от дъщеря си. Старостта заставя бащата да влезе в сина си, а пък младостта го заставя да излезе от него. Искам да ви обясня един закон: защо човек трябва да влезе в Бога? Защото, след като си отеготен, отиваш при Бога, за да се обновиш. „Отеготяване" аз наричам греховете. Ти си остарял, животът ти се е обезсмислил. Какво трябва да прави такъв човек? Защо хората като остареят, стават религиозни? По много естествен път! Ти трябва да влезеш в Бога. Ти си остарял и няма какво да правиш. Ще влезеш в Бога. Защо? За да се подмладиш, нищо повече. Защото, ако не влезеш в Бога, страданията ти ще останат. Като влезеш в Бога, ти се освобождаваш. До последната митница твоите кредитори ще те преследват. А като влезеш в Бога, никой от тях не отива по-нататък. Това е последната митница и твоите кредитори казват: „Оставете го вече, той отиде на другата граница". Когато ние говорим за Любовта, какво подразбираме? Вие казвате, че обичате някого. В света има любов на сенките. Да любиш една сянка е приятно, но това е една временна реалност. От сенките на любовта произтичат всичките разочарования в света. Сенките са потребни лятно време. В горещо време много е приятно там, отлична е сянката. Но сянката зимно време, при 35 градуса студ, какво ще те ползва? Тогава, освен че не обичаме сенките, но търсим друго нещо.
 Истинската Любов е път за влизане в Бога и излизане от Него. Под Любов аз всякога разбирам живот. Това е подмладяване или придобиване на онова съзнание, в което човек почва да живее. Няма по-хубаво нещо от това, да съзнаваш, че живееш. Да съзнаваш, че си сиромах, че си невежа, че си учен, че си грешен и пр., това не е живот. Че си учен човек, това е облекло. Че си здрав, това е друго облекло. Че си някой много добър човек – това е трето облекло. Всичките качества, които човек може да има, това са все премени, с които можеш да се облечеш.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ==БОЖЕСТВЕНИЯТ ФИЛТЪР==
-май 1934 г., сряда, 5 ч с. Изгрев – София
+май 1934 г., сряда, 5 ч.с., Изгрев – София
-„Добрата молитва." Размишление.
+„Добрата молитва."
 Ще прочета II послание към коринтяните, част от втората глава (ст. 5–12).

@@ Ред 7: / Ред 7: @@
 Ще прочета II послание към коринтяните, част от втората глава (ст. 5 – 12).
-Сега всички вие познавате живота на малките деца. Той е красив. Всеки ден майката къпе своето малко дете, люлее го в модерна люлка, кърми го 5 – 6 пъти на ден, прегръща го, милва го, целува го, повива го, развива го. Някой път то плаче. Майката се чуди как да разбере защо плаче. Всички познавате живота на малкото дете, защото всеки възрастен е минал през тази фаза на живота. Да кажем, че ти се чувствуваш много добре като малко дете, в люлката. Майка ти те завива, къпе, облича, храни. Но един ден тя изменя своето поведение спрямо тебе, ти не разбираш защо – объркваш се. Ти мислиш, че майка ти вече не те обича. Досега си мислил, че тя е станала майка единствено само за тебе. Знаеш ли какво трябва да се разбира под думата „майка"? На земята ние считаме майка тази, която ражда, отглежда едно дете. Ако майката ражда и отглежда детето, тогава каква е службата на бащата? Ако майката ражда и отглежда, какво прави бащата? Така, както бащата и майката са разделени, вие не може да имате една правилна идея.
+Сега всички вие познавате живота на малките деца. Той е красив. Всеки ден майката къпе своето малко дете, люлее го в модерна люлка, кърми го 5–6 пъти на ден, прегръща го, милва го, целува го, повива го, развива го. Някой път то плаче. Майката се чуди как да разбере защо плаче. Всички познавате живота на малкото дете, защото всеки възрастен е минал през тази фаза на живота. Да кажем, че ти се чувстваш много добре като малко дете, в люлката. Майка ти те завива, къпе, облича, храни. Но един ден тя изменя своето поведение спрямо тебе, ти не разбираш защо – объркваш се. Ти мислиш, че майка ти вече не те обича. Досега си мислил, че тя е станала майка единствено само за тебе. Знаеш ли какво трябва да се разбира под думата „майка"? На земята ние считаме майка тази, която ражда, отглежда едно дете. Ако майката ражда и отглежда детето, тогава каква е службата на бащата? Ако майката ражда и отглежда, какво прави бащата? Така, както бащата и майката са разделени, вие не може да имате една правилна идея.
-Какво отношение имат тези две криви линии? На коя ще дадете преимущество? Коя линия в тези е по-важна? Това е само за изяснение. Ето какво трябва да се разбира: аз да държа в ръката си парче хляб. Мога да разгледам от научно гледище съставните му елементи. Може да го изучавам и с ръката си, само да го пипам. Но има и друго едно познаване. Този хляб аз го приемам в себе си. Така ще позная каква е силата му. Ако хлябът не ме подкрепи,
+Какво отношение имат тези две криви линии? На коя ще дадете преимущество? Коя линия в тези е по-важна? Това е само за изяснение. Ето какво трябва да се разбира: аз да държа в ръката си парче хляб. Мога да разгледам от научно гледище съставните му елементи. Може да го изучавам и с ръката си, само да го пипам. Но има и друго едно познаване. Този хляб аз го приемам в себе си. Така ще позная каква е силата му. Ако хлябът не ме подкрепи, казвам, че този хляб не е хубав. Сега да направим един паралел: в какво седи новото учение? Ако това учение може да подкрепи твоя ум, то е добро. Ако не го подкрепи, то не е здравословно. Ако от тези две линии А представлява бащата, В е майката, те макар да са разделени, имат връзка помежду си. Представете си, че имате един извор в точката „а". Водата е слязла по една тръба, тя е невидима. После излиза от другата страна. Отгде е дошла тя, това не виждате, но там, където излиза, вие я виждате. От майката животът се ражда, но не влиза там. Животът е влязъл през бащата и е излязъл през майката. Това същество, от което излиза животът, се нарича Бог, а пък това същество, чрез което животът влиза, се нарича баща. Баща за вас е този, през който сте влезли, и майка за вас е тази, през която сте излезли. Може да си го определите и другояче.
+Ще пренесете сега вашия баща и вашата майка по-дълбоко в себе си: кое е онова, което може да ви даде разположение? Например, вие сега мислите за Бога и казвате: „Какво нещо е Господ?" Това, което ви дава живот, е Бог. От Него иде животът. Ние всички сме обградени с въздух. Но ако нямаме известно отношение към този въздух, ще можем ли да се ползваме? Този въздух трябва да влезе в нашите дробове. И след като влезе, трябва да можете да се ползвате от него.
-−
-казвам, че този хляб не е хубав. Сега да направим един паралел: в какво седи новото учение? Ако това учение може да подкрепи твоя ум, то е добро. Ако не го подкрепи, то не е здравословно. Ако от тези две линии А представлява бащата, В е майката, те макар да са разделени, имат връзка помежду си. Представете си, че имате един извор в точката „а". Водата е слязла по една тръба, тя е невидима. После излиза от другата страна. От где е дошла тя, това не виждате, но там, където излиза, вие я виждате. От майката животът се ражда, но не влиза там. Животът е влязъл през бащата и е излязъл през майката. Това същество, от което излиза животът се нарича Бог, а пък това същество, чрез което животът влиза, се нарича баща. Баща за вас е този, през който сте влезли, и майка за вас е тази, през която сте излезли. Може да си го определите и другояче.
-−
-Ще пренесете сега вашият баща и вашата майка по-дълбоко в себе си: кое е онова, което може да ви даде разположение? Например вие сега мислите за Бога и казвате: „Какво нещо е Господ?" Това, което ви дава живот, е Бог. От Него иде животът. Ние всички сме обградени с въздух. Но ако нямаме известно отношение към този въздух, ще можем ли да се ползваме? Този въздух трябва-да влезе в нашите дробове. И след като влезе, трябва да можете да се ползувате от него.
 Какво трябва да се разбира под думите „отношение към въздуха"? Ако земята не възприема едно зърно, ако не го обгърне като майка, това зърно не може да расте. С въздуха, който в дадения случай влиза в дробовете ви, вие не можете да направите това, което прави земята със зърното. Зърното ще остави нещо на земята и може да вземе нещо от нея. В дадения случай земята е майка, а пък Слънцето отгоре, което грее, за житното зърно е баща. Бащата е Слънцето, а пък долу майка е Земята.
-И за хората е пак същото. Сега онзи, който разбира
+И за хората е пак същото. Сега онзи, който разбира философията, той няма да счита земята за мъртва. Тази мъртва земя е дрехата на вашата майка, нейната делнична дреха. Вие сте на нейния гръб и тя ви носи, както майките носят някой път децата си на своя гръб. Вие ходите по Земята и казвате: „Коя е майка ми?" Обикновено посочвате жена като вас и казвате: „Тази е майка ми, тя ме роди". Но утре вашата майка умира, изгубва се и вие не знаете къде е отишла. Вашата майка е влязла във вас. Законът е такъв. Вие, преди да се родите, преди да дойдете на света, бяхте в майка си и за да се родите, излязохте от нея. Сега по същия закон майката, за да се подмлади, влиза във вас. Бащите умират, за да влязат в синовете си. И майките умират, за да влязат в дъщерите си. После майката ще излезе от дъщеря си и ще си каже, че дъщерята е родила едно дете. И така във вас се ражда майка ви. А пък вие кои сте? Това са старите майки и бащи, които са се родили като деца. Кое ви заставя да влизате? Старостта. Тя заставя майката да влезе в дъщеря си. А пък младостта заставя майката да излезе от дъщеря си. Старостта заставя бащата да влезе в сина си, а пък младостта го заставя да излезе от него. Искам да ви обясня един закон: защо човек трябва да влезе в Бога? Защото, след като си отеготен, отиваш при Бога, за да се обновиш. „Отеготяване" аз наричам греховете. Ти си остарял, животът ти се е обезсмислил. Какво трябва да прави такъв човек? Защо хората като остареят, стават религиозни? По много естествен път! Ти трябва да влезеш в Бога. Ти си остарял и няма какво да правиш. Ще влезеш в Бога. Защо? За да се подмладиш, нищо повече. Защото, ако не влезеш в Бога, страданията ти ще останат. Като влезеш в Бога, ти се освобождаваш. До последната митница твоите кредитори ще те преследват. А като влезеш в Бога, никой от тях не отива по-нататък. Това е последната митница и твоите кредитори казват: „Оставете го вече, той отиде на другата граница". Когато ние говорим за Любовта, какво подразбираме? Вие казвате, че обичате някого. В света има любов на сенките. Да любиш една сянка е приятно, но това е една временна реалност. От сенките на любовта произтичат всичките разочарования в света. Сенките са потребни лятно време. В горещо време много е приятно там, отлична е сянката. Но сянката зимно време, при 35 градуса студ, какво ще те ползва? Тогава, освен че не обичаме сенките, но търсим друго нещо.
-−
-−
-−
-философията, той няма да счита земята за мъртва. Тази мъртва земя е дрехата на вашата майка, нейната делнична дреха. Вие сте на нейния гръб и тя ви носи, както майките носят някой път децата си на своя гръб. Вие ходите по Земята и казвате: „Коя е майка ми?" Обикновено посочвате жена като вас и казвате: „Тази е майка ми, тя ме роди". Но утре вашата майка умира, изгубва се и вие не знаете къде е отишла. Вашата майка е влезла във вас. Законът е такъв. Вие преди да се родите, преди да дойдете на света, бяхте в майка си и за да се родите, излязохте от нея. Сега по същия закон майката, за да се подмлади, влиза във вас. Бащите умират, за да влязат в синовете си. И майките умират, за да влязат в дъщерите си. После майката ще излезе от дъщеря си и ще си каже, че дъщерята е родила едно дете. И така във вас се ражда майка ви. А пък вие кои сте? Това са старите майки и бащи, които са се родили като деца. Кое ви заставя да влизате? Старостта. Тя заставя майката да влезе в дъщеря си. А пък младостта заставя майката да излезе от дъщеря си. Старостта заставя бащата да влезе в сина си, а пък младостта го заставя да излезе от него. Искам да ви обясня един закон: защо човек трябва да влезе в Бога? Защото, след като си отеготен, отиваш при Бога, за да се обновиш. „Отеготяване" аз наричам греховете. Ти си остарял, животът ти се е обезсмислил. Какво трябва да прави такъв човек. Защо хората като остареят, стават религиозни? По много естествен път! Ти трябва да влезеш в Бога. Ти си остарял и няма какво да правиш. Ще влезеш в Бога. Защо? За да се подмладиш, нищо повече. Защото, ако не влезеш в Бога, страданията ти ще останат. Като влезеш в Бога, ти се освобождаваш. До последната митница твоите кредитори ще те преследват. А като влезеш в Бога, никой от тях не отива по-нататък. Това е последната митница и.твоите кредитори казват: „Оставете го вече, той отиде на другата граница". Когато ние говорим за Любовта, какво подразбираме?
-−
-−
-−
-Вие казвате, че обичате някого. В света има любов на сенките. Да любиш една .сянка е приятно, но това е една временна реалност. От сенките на любовта произтичат всичките разочарования в света. Сенките са потребни лятно време. В горещо време много е приятно там, отлична е сянката. Но сянката зимно време, при 35 градуса студ, какво ще те ползува? Тогава, освен че не обичаме сенките, но търсим друго нещо.
 Истинската Любов е път за влизане в Бога и излизане от Него. Под Любов аз всякога разбирам живот. Това е подмладяване или придобиване на онова съзнание, в което човек почва да живее. Няма по-хубаво нещо от това, да съзнаваш, че живееш. Да съзнаваш, че си сиромах, че си невежа, че си учен, че си грешен и пр., това не е живот. Че си учен човек, това е облекло. Че си здрав, това е друго облекло. Че си някой много добър човек – това е трето облекло. Всичките качества, които човек може да има, това са все премени, с които можеш да се облечеш.