Донка в 09:00, 12 април 2011

2011-04-12T09:00:15Z

Solico: /* Братя в единомислие */

2009-01-14T13:04:15Z

‎Братя в единомислие

Хирон: Нова страница: ==Братя в единомислие== Ето, колко е добро и колко е угодно да живеят братя в единомислие! (Псал...

2009-01-05T21:52:11Z

Нова страница: ==Братя в единомислие== Ето, колко е добро и колко е угодно да живеят братя в единомислие! (Псал...

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 09:00, 12 април 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Съборно слово]]
		+
		+	[[Пътят на ученика - съборно слово 1927-1930 г.]]
		+
		+	[[1927]]
		+
	==Братя в единомислие==		==Братя в единомислие==
		+
		+	20 август 1927 г.

	Ето, колко е добро и колко е угодно да живеят братя в единомислие! (Псалом 133:1)		Ето, колко е добро и колко е угодно да живеят братя в единомислие! (Псалом 133:1)

@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 Ще взема 133 Псалом. Всеки, който прочете този Псалом и го вземе в неговия буквален смисъл, ще попадне в една погрешка и ще си създаде ред неприятности в живота. Например, във 2 стих на този Псалом се казва: „Като многоценното онова миро на главата, което слизаше на брадата Ааронова“. Всеки от вас има брада, но под „брада“ не се разбират само космите, както някои мислят. На брадата, наистина, растат косми, но космите не съставляват брадата, те са само нейно проявление. Долната челюст, която е лост на човешката воля, всъщност тя съставлява брадата. Значи лостът, чрез който човешката воля си служи, това е брадата. И тогава вие ще разбирате, че се говори за миро, което слиза именно върху този лост на човешката воля. Ако вие разбирате, че мирото слиза по космите на човешката брада, знайте, че с това нещо човек не може да се благослови.
-„Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие!“ Пред кого е угодно да живеят братя в единомислие, пред нас, или пред Бога? – Пред Бога, разбира се. Колко е угодно да живеят хората в единомислие пред лицето на Бога! Казвате: „Ние живеем в единомислие“. Не, днес не може още да се живее в единомислие, нито пък живеят хората в единомислие. Защо? По простата причина, че всички хора имат различни интереси. Следователно вие никога и по никой начин не можете да примирите интересите на хората. От хиляди години те се силят да примирят интересите си, но това се е указало невъзможно. Такъв закон не съществува. Защо? – Интересите на частите не могат да се примирят едни с други. Те могат да се примирят само в цялото. Само цялото представлява велик закон за примирение интересите на частите. Следователно всеки човек, който се занимава с частите, преди всичко трябва да разбира закона на цялото, понеже всяка част има определено място в цялото; и тя е част дотогава, докато запазва своето място. Изгуби ли това място, тя вече не е никаква част. И в живота забелязваме същото нещо.
+„Ето, колко е добро и колко угодно да живеят братя в единомислие!“ Пред кого е угодно да живеят братя в единомислие, пред нас, или пред Бога? – Пред Бога, разбира се. Колко е угодно да живеят хората в единомислие пред лицето на Бога! Казвате: „Ние живеем в единомислие“. Не, днес не може още да се живее в единомислие, нито пък живеят хората в единомислие. Защо? По простата причина, че всички хора имат различни интереси. Следователно вие никога и по никой начин не можете да примирите интересите на хората. От хиляди години те се силят да примирят интересите си, но това се е оказало невъзможно. Такъв закон не съществува. Защо? – Интересите на частите не могат да се примирят едни с други. Те могат да се примирят само в цялото. Само цялото представлява велик закон за примирение интересите на частите. Следователно всеки човек, който се занимава с частите, преди всичко трябва да разбира закона на цялото, понеже всяка част има определено място в цялото; и тя е част дотогава, докато запазва своето място. Изгуби ли това място, тя вече не е никаква част. И в живота забелязваме същото нещо.
 И тъй, докато човек има свое определено място в цялото, т.е. в Бога, той живее. Щом изгуби това място, той умира. Значи, в това отношение, смъртта не е нищо друго, освен това, че частта е изгубила своето място в цялото. Аз не взимам думата „смърт“ в смисъл умиране на тялото, но я разглеждам като състояние, при което умът на човека се изопачава, и той престава да мисли; сърцето му се изопачава, и той престава да чувства; смисълът на живота се изгубва, и всичко пред човека започва да бледнее. Да изгубиш смисъла на живота, това е най-ужасната смърт!

Братя в единомислие - Редакционна история

Донка в 09:00, 12 април 2011

Solico: /* Братя в единомислие */

Хирон: Нова страница: ==Братя в единомислие== Ето, колко е добро и колко е угодно да живеят братя в единомислие! (Псал...