Бъдете като баща си - Редакционна история

Донка в 19:21, 13 юни 2011

2011-06-13T19:21:15Z

Тонина в 11:37, 5 юни 2009

2009-06-05T11:37:45Z

Показване на промените

Тонина в 10:44, 5 юни 2009

2009-06-05T10:44:44Z

Тонина в 09:53, 5 юни 2009

2009-06-05T09:53:48Z

Хирон: Нова страница: ==БЪДЕТЕ КАТО БАЩА СИ!== 15 минути размишление. Нарядът. 15 глава от Евангелието на Лука. Всичко ...

2009-06-04T03:52:54Z

Нова страница: ==БЪДЕТЕ КАТО БАЩА СИ!== 15 минути размишление. Нарядът. 15 глава от Евангелието на Лука. Всичко ...

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 19:21, 13 юни 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Утринни слова]] - Трета година ([[1933]] - [[1934]])
		+
		+	[[Младият, възрастният и старият, том 2]]
		+
	==БЪДЕТЕ КАТО БАЩА СИ!==		==БЪДЕТЕ КАТО БАЩА СИ!==

@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 И в стария син бащата забелязва една <font color="red">погрешка</font>. В младия се крие <font color="red">погрешката</font> на един лек живот, животът на сърцето – да пие и се весели, да се забавлява. А другият син представлява човека на ума – със замисъл да оре земята и да стане господар. Баща му казва: Синко, няма какво да се сърдиш, ти си винаги с мене и всичко мое е твое. То е защото ми служиш добре, дето си живял добре, не че ме обичаш толкова. Твоят брат изяде своето и ти имаш да ядеш своето. И след туй големият син се умири. В държанието на големия син няма никакъв идеал. Сега мнозина идват в пътя, за да се спасят, за бъдеще да влязат в рая да живеят. Хубаво е. Това е старият син, който запазва своето положение. Някои искат да влязат в рая да се повеселят. И като слязат на земята искат да живеят по-добре. Други казват: Не съм видял светъл ден на земята.
-В сегашния живот много пъти ние не изпълняваме Волята Божия от любов. Изпълнението не се състои в това отвън да ми го наложат. Защото ако на мене ми казват отвън как да изпълнявам Волята Божия, това не е никакво изпълнение на Волята Божия. И туй ни най-малко няма да събуди моето съзнание. Ще кажа, че условията са такива. Някой може да каже, че от любов страдам. То е въпрос дали от любов страдам. Човек се радва, докато е богат, докато му плащат, но ако утре фалира, изгуби всичкото си имане, няма и пет пари, слугата ще напусне веднага господаря си. Питам: От любов ли е това слугуване? Отиваш при някой учител, от любов ли отиваш? Не, ти отиваш заради знанието. Утре, като не ти дава знанието, ти напущаш учителя. Туй е едно право положение на хората, но по отношение на Бога въпросът седи малко другояче. Питам: Защо човек на земята, щом му дойде едно страдание, не може да издържи? Докато му върви, всички го благославят и той се весели. Ако е православен, големи свещи пали. Ако е будист, жертвоприношение прави. Щом човек има, праща подаръци тук-там, минава за благодетел, но щом осиромашее вече <font color="red">мяза</font> на някой паун. Паунът щом изгуби задната си опашка, няма го никакъв, крие се и чака да му израснат задните пера. Пък като му израснат, тогава се показва на другите и си показва задницата. Сега думата задница е малко опорочена дума. Ние всякога показваме края на нещата. И какъв може да бъде краят на нещата? Всеки край на земята е свързан с нещо много неприятно. Началото е много добро. Сега това мога да ви го докажа, но не искам да ви го доказвам, защото ако река да го доказвам сега, втори път няма да искате да ви го казвам. Представете си, че един човек се хвърли от едно високо място от сто метра. Хвърли се, падне на камъните и си стро-
+В сегашния живот много пъти ние не изпълняваме Волята Божия от любов. Изпълнението не се състои в това отвън да ми го наложат. Защото ако на мене ми казват отвън как да изпълнявам Волята Божия, това не е никакво изпълнение на Волята Божия. И туй ни най-малко няма да събуди моето съзнание. Ще кажа, че условията са такива. Някой може да каже, че от любов страдам. То е въпрос дали от любов страдам. Човек се радва, докато е богат, докато му плащат, но ако утре фалира, изгуби всичкото си имане, няма и пет пари, слугата ще напусне веднага господаря си. Питам: От любов ли е това слугуване? Отиваш при някой учител, от любов ли отиваш? Не, ти отиваш заради знанието. Утре, като не ти дава знанието, ти напущаш учителя. Туй е едно право положение на хората, но по отношение на Бога въпросът седи малко другояче. Питам: Защо човек на земята, щом му дойде едно страдание, не може да издържи? Докато му върви, всички го благославят и той се весели. Ако е православен, големи свещи пали. Ако е будист, жертвоприношение прави. Щом човек има, праща подаръци тук-там, минава за благодетел, но щом осиромашее вече <font color="red">мяза</font> на някой паун. Паунът щом изгуби задната си опашка, няма го никакъв, крие се и чака да му израснат задните пера. Пък като му израснат, тогава се показва на другите и си показва задницата. Сега думата задница е малко опорочена дума. Ние всякога показваме края на нещата. И какъв може да бъде краят на нещата? Всеки край на земята е свързан с нещо много неприятно. Началото е много добро. Сега това мога да ви го докажа, но не искам да ви го доказвам, защото ако река да го доказвам сега, втори път няма да искате да ви го казвам. Представете си, че един човек се хвърли от едно високо място от сто метра. Хвърли се, падне на камъните и си строши костите. Питам: Втори път той би ли се хвърлил? Не. Той само веднъж ще се хвърли оттам. Но човек, за да се хвърли, трябва да има крилата на птица.
+Вие търсите основата. В основата се крият два живота. Под мантията на Божията Любов ние сме скрили човешката любов; под мантията на Божията доброта ние сме скрили човешката доброта; под мантията на Божествената правда ние сме скрили човешката правда. И под всички добродетели ние винаги крием по нещо наше си. Има и нещо у нас, което крием и някой път и на себе си не го казваме. Допуснете сега, че подир мене върви един апаш. Питам: Защо върви той? Обикнал ме човекът. Вижда красив съм и доста съм снажен, златен пръстен имам на ръцете си, обущата ми лачени, имам хубави дрехи, цилиндър, и върви подир мене като адютант. Питам: Защо върви подире ми? Да допуснем, той иска да вземе нещо от мене. И след като вземе туй, което е замислил да вземе, какво ще придобие? Но някой път известни постъпки донасят известно добро. Има постъпки, които донасят големи добрини. Но те са от много редките. В сегашната история има само едно добро. То е <font color="red">следующето</font>: Когато евангелското дружество напечата първите библии на турски език и ги пратиха в Цариград за разпродаване, турските служещи като ги видели, изпограбили ги, че колкото библии имало, нито една не оставили. Всичкото изпокрадено. И дружеството, като едно благодетелно дружество, пило една студена вода за библиите. Англичаните, които са много практични, тръгнали да държат лекции да събират пак пари. Напечатали второ издание на Библията, но единствените турци, които се обърнали, станали християни – това са тези, които са чели крадените библии. От там насетне мисионери ходеха и не можеха да обърнат нито един турчин, но от тия крадени библии, всички станаха християни. Питам тогава, не си ли струва да се крадат библии? И аз съм съгласен на едно библейско дружество да му се изпокрадат библиите, защото те са напечатани и хората даром са дали парите на туй дружество, те не са се мъчили за парите, за да се напечатат библиите. Вземат ги турците и се обръщат. Какво зло има, че изпокрали 2000 библии? Тук не виждам никакво престъпление. И за наказание на престъплението те станаха християни. Туй беше наказанието, че им се наложи християнството. Ако ще крадете библиите, за да станете християни, в този случай това не е кражба. Това е един подарък. Библейското дружество трябвало да пише тъй: Понеже за пръв път се печатат на турски библиите, ние изпращаме всички тия сандъци подарък и да се раздадат на желаещите. Но те <font color="red">погрешка</font> са направили, не им е дошло на ума да ги дадат подарък. Имали са съображение да се продадат, и то много евтино. Само заради подвързията, понеже били с кожена подвързия, само за подвързията взели малко пари, а за печатането нищо не са взели.
+Сега, връзката, която трябва да се направи с прочетения стих. Този, младият син бърка в ковчега на баща си и задига Библията. Младият син, който открадна Библията на баща си и отиде в странство да яде и да пие, като прочете Библията видя, че всичко каквото е писано в свещената книга е вярно, и си каза: Ще ида при баща си и ще му кажа, че много хубаво е писано всичко в книгата. И каквото е писано в Библията е вярно. И ще му кажа още: Досега аз не съм живял съобразно с Библията, но отсега нататък ще живея съобразно книгата. И ще ти бъда слуга! Кое е по-хубаво? Кое е за предпочитане? Да имаш един син, който яде и пие, а ти да плащаш, той да минава само като етикет и никак да не те препоръчва? Или един син, който да ти работи? Кое е по-хубаво? - Да работи! Или не е било време, когато Бог да не е работил! Остава въпросът за нас, ние да работим. Ние не сме работили както трябва. Въпросът е за нас. Ние още не сме живели както трябва. И този живот е за нас. Казва някой: Дотегна ми. Дотегна ви да пасете свинете - ваш избор е това. Никой не ви е пратил да ги пасете. Вие откраднахте Библията и отидохте там, и изядохте имота си, и работихте на един друг господар, служихте нему. Баща ви не ви е пратил. За сегашните страдания
-ши костите. Питам: Втори път той би ли се хвърлил? Не. Той само веднъж ще се хвърли оттам. Но човек, за да се хвърли, трябва да има крилата на птица.

@@ Ред 13: / Ред 13: @@
 В прочетената глава има два възгледа, които Христос представя в тази притча. Двамата синове представят двата възгледа. От един баща са раждани те. В единия, по-младия син, се заражда един възглед да бъде свободен, да постъпи тъй, както намира за добре, както той разбира. Младият иска да бъде свободен. Младите въобще искат да се възстановят техните възгледи. Те обичат свободата, но в притчата ние виждаме, че най-малко младият може да извоюва свободата си, която търси, понеже почива на една чисто материална основа. Той каза на баща си: Дай ми моето, което ми се пада. Защо не каза на баща си: Позволи ми да си ида, аз не искам никакъв дял? Защо не каза: Аз не искам нищо от тебе, ще ида сам да опитам щастието си? Защо не се зароди този възглед в душата на този, младия?
-Вие може да отнесете и към себе си тази притча. И сега тя постоянно се преповтаря. Когато човек греши, не е ли в положението на младия? Всяка направена малка
+Вие може да отнесете и към себе си тази притча. И сега тя постоянно се преповтаря. Когато човек греши, не е ли в положението на младия? Всяка направена малка <font color="red">погрешка</font> е все по пътя на младия. Ние казваме, че не е въпрос за малка и голяма <font color="red">погрешка</font>. То са последствията, които излизат от <font color="red">погрешките</font>. Малки <font color="red">погрешки</font> носят големи последствия. Винаги в природата <font color="red">погрешките</font> се мерят с последствията. Първата дъщеря на Бога, която изяде една малка ябълка, още не може да се освободи от последствията на това. Един плод изяла първата дъщеря на Бога, а след това такива големи последствия! Ева яла един плод и съгрешила – това е обяснение за деца. Но в съгрешаването последствията са, които следва да се понесат от известни постъпки.
-−
-−
-−
-−
 погрешка е все по пътя на младия. Ние казваме, че не е въпрос за малка и голяма погрешка. То са последствията, които излизат от погрешките. Малки погрешки носят големи последствия. Винаги в природата погрешките се мерят с последствията. Първата дъщеря на Бога, която изяде една малка ябълка, още не може да се освободи от последствията на това. Един плод изяла първата дъщеря на Бога, а след това такива големи последствия! Ева яла един плод и съгрешила – това е обяснение за деца. Но в съгрешаването последствията са, които следва да се понесат от известни постъпки.
 Какво е било поведението на този млад син? Младият син взема парите и отива там, където не трябва, започва да яде, да пие, да разпилява имането си и след това влиза в положението на най-низшия живот. И сега често казват за някой човек, че е заприличал на животно, на животно се е превърнал. Питам: Кой е изходният път на животното? Де е спасението на животното? Изходният път, по който животното може да се спаси и избави от всичкото нещастие, то е пътят на човека. Сега казват: Човек е той. А кой е изходният път на човека? Изходният път на човека, това са ангелите. По този път човек трябва да върви в чистия живот! И двамата синове бяха родени от един баща. Но единият от тях остана при баща си, а другият замина. И се показа, че в родното място има любов. Христос разкрива не само характера на по-младия син, но разкрива характера и на по-стария син.
-И в стария син бащата забелязва една погрешка. В младия се крие погрешката на един лек живот, животът на сърцето – да пие и се весели, да се забавлява. А другият син представлява човека на ума – със замисъл да оре земята и да стане господар. Баща му казва: Синко, няма какво да се сърдиш, ти си винаги с мене и всичко мое е твое. То е защото ми служиш добре, дето си живял добре, не че ме обичаш толкова. Твоят брат изяде своето и ти имаш да ядеш своето. И след туй големият син се умири. В държанието на големия син няма никакъв идеал. Сега мнозина идват в пътя, за да се спасят,
+И в стария син бащата забелязва една <font color="red">погрешка</font>. В младия се крие <font color="red">погрешката</font> на един лек живот, животът на сърцето – да пие и се весели, да се забавлява. А другият син представлява човека на ума – със замисъл да оре земята и да стане господар. Баща му казва: Синко, няма какво да се сърдиш, ти си винаги с мене и всичко мое е твое. То е защото ми служиш добре, дето си живял добре, не че ме обичаш толкова. Твоят брат изяде своето и ти имаш да ядеш своето. И след туй големият син се умири. В държанието на големия син няма никакъв идеал. Сега мнозина идват в пътя, за да се спасят, за бъдеще да влязат в рая да живеят. Хубаво е. Това е старият син, който запазва своето положение. Някои искат да влязат в рая да се повеселят. И като слязат на земята искат да живеят по-добре. Други казват: Не съм видял светъл ден на земята.
-−
-−
-−
-−
 за бъдеще да влязат в рая да живеят. Хубаво е. Това е старият син, който запазва своето положение. Някои искат да влязат в рая да се повеселят. И като слязат на земята искат да живеят по-добре. Други казват: Не съм видял светъл ден на земята.
-В сегашния живот много пъти ние не изпълняваме Волята Божия от любов. Изпълнението не се състои в това отвън да ми го наложат. Защото ако на мене ми казват отвън как да изпълнявам Волята Божия, това не е никакво изпълнение на Волята Божия. И туй ни най-малко няма да събуди моето съзнание. Ще кажа, че условията са такива. Някой може да каже, че от любов страдам. То е въпрос дали от любов страдам. Човек се радва, докато е богат, докато му плащат, но ако утре фалира, изгуби всичкото си имане, няма и пет пари, слугата ще напусне веднага господаря си. Питам: От любов ли е това слугуване? Отиваш при някой учител, от любов ли отиваш? Не, ти отиваш заради знанието. Утре, като не ти дава знанието, ти напущаш учителя. Туй е едно право положение на хората, но по^отношение на Бога въпросът седи малко другояче. Питаме Защо човек на земята, щом му дойде едно страдание, не може да издържи? Докато му върви, всички го благохлавят и той се весели. Ако е православен, големи свещи пали. Ако е будист,жертвоп-риношение прави. Щом човек има, праща подаръци тук-там, минава за благодетел, но щом осиромашее вече мяза на някой паун. Паунът щом изгуби задната си опашка, няма го никакъв, крие се и чака да му израснат задните пера. Пък като му израснат, тогава се показва на другите и си показва задницата. Сега думата задница е малко опорочена дума. Ние всякога показваме края на нещата. И какъв може да бъде краят на нещата? Всеки край на земята е свързан с нещо много неприятно. Началото е много добро. Сега това мога да ви го докажа, но не искам да ви го доказвам, защото ако река да го доказвам сега, втори път няма да искате да ви го казвам. Представете си, че един човек се хвърли от едно високо място от сто метра. Хвърли се, падне на камъните и си стро-
+В сегашния живот много пъти ние не изпълняваме Волята Божия от любов. Изпълнението не се състои в това отвън да ми го наложат. Защото ако на мене ми казват отвън как да изпълнявам Волята Божия, това не е никакво изпълнение на Волята Божия. И туй ни най-малко няма да събуди моето съзнание. Ще кажа, че условията са такива. Някой може да каже, че от любов страдам. То е въпрос дали от любов страдам. Човек се радва, докато е богат, докато му плащат, но ако утре фалира, изгуби всичкото си имане, няма и пет пари, слугата ще напусне веднага господаря си. Питам: От любов ли е това слугуване? Отиваш при някой учител, от любов ли отиваш? Не, ти отиваш заради знанието. Утре, като не ти дава знанието, ти напущаш учителя. Туй е едно право положение на хората, но по отношение на Бога въпросът седи малко другояче. Питам: Защо човек на земята, щом му дойде едно страдание, не може да издържи? Докато му върви, всички го благославят и той се весели. Ако е православен, големи свещи пали. Ако е будист, жертвоприношение прави. Щом човек има, праща подаръци тук-там, минава за благодетел, но щом осиромашее вече <font color="red">мяза</font> на някой паун. Паунът щом изгуби задната си опашка, няма го никакъв, крие се и чака да му израснат задните пера. Пък като му израснат, тогава се показва на другите и си показва задницата. Сега думата задница е малко опорочена дума. Ние всякога показваме края на нещата. И какъв може да бъде краят на нещата? Всеки край на земята е свързан с нещо много неприятно. Началото е много добро. Сега това мога да ви го докажа, но не искам да ви го доказвам, защото ако река да го доказвам сега, втори път няма да искате да ви го казвам. Представете си, че един човек се хвърли от едно високо място от сто метра. Хвърли се, падне на камъните и си стро-