Български народни песни и „Слънчеви лъчи” - Редакционна история

Донка: /* БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ И „СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ“ */

2012-09-22T17:21:28Z

‎БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ И „СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ“

Донка в 17:20, 22 септември 2012

2012-09-22T17:20:34Z

Донка: Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Книги със спомени за Учителя Акордиране на човешката душа - том 2

2012-09-21T19:07:39Z

Нова страница: ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА Книги със спомени за Учителя Акордиране на човешката душа - том 2

Нова страница

[[ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА]]

[[Книги със спомени за Учителя]]

[[Акордиране на човешката душа - том 2]]

@@ Ред 8: / Ред 8: @@
-След лекцията и гимнастическите упражнения се върнахме в салона. Стана въпрос за българската народна музика. Учителя помоли една сестра да му донесе цигулката и изсвири няколко песни с български народен мотив. Първо изсвири няколко протяжни песни и след това – няколко игриви, хороводни. Всички бяха импровизирани в момента. След това каза:
+''След лекцията и гимнастическите упражнения се върнахме в салона. Стана въпрос за българската народна музика. Учителя помоли една сестра да му донесе цигулката и изсвири няколко песни с български народен мотив. Първо изсвири няколко протяжни песни и след това – няколко игриви, хороводни. Всички бяха импровизирани в момента. След това каза:''
 Българската музика се намира още в началния стадий на своето развитие. За да стане по-съвършена, трябва да добие хармоничен елемент. Живите български песни са взаимствани. Този ритъм не е излязъл от българския народ. Българите са забравили тази музика, която им е била дадена първоначално, и след това почнали да я възстановяват, колкото са могли да си спомнят. Така се е появила българската музика. Основните български народни песни са излезли от светилището. Там, където се хващат на хоро в кръг и пеят, това са били първоначално религиозни песни и след това са ги превърнали в други.
-Учителя изпя следната песен:
+''Учителя изпя следната песен:''
 Нали думах, мила мамо,

← По-стара версия		Версия от 17:20, 22 септември 2012
Ред 4:		Ред 4:

	[[Акордиране на човешката душа - том 2]]		[[Акордиране на човешката душа - том 2]]
		+
		+	== БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ И „СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ“ ==
		+
		+
		+	След лекцията и гимнастическите упражнения се върнахме в салона. Стана въпрос за българската народна музика. Учителя помоли една сестра да му донесе цигулката и изсвири няколко песни с български народен мотив. Първо изсвири няколко протяжни песни и след това – няколко игриви, хороводни. Всички бяха импровизирани в момента. След това каза:
		+
		+	Българската музика се намира още в началния стадий на своето развитие. За да стане по-съвършена, трябва да добие хармоничен елемент. Живите български песни са взаимствани. Този ритъм не е излязъл от българския народ. Българите са забравили тази музика, която им е била дадена първоначално, и след това почнали да я възстановяват, колкото са могли да си спомнят. Така се е появила българската музика. Основните български народни песни са излезли от светилището. Там, където се хващат на хоро в кръг и пеят, това са били първоначално религиозни песни и след това са ги превърнали в други.
		+
		+	Учителя изпя следната песен:
		+
		+	Нали думах, мила мамо,
		+
		+	да не ходя, мила мамо,
		+
		+	на чешмата.
		+
		+	След това Той продължи:
		+
		+	Тактът на българите е 7/16. Това е Сатурнов такт. Тактът 7/16 в българската музика показва безкористие, желание да се служи на всички.
		+
		+	Защо българските песни са по-тъжни? Тъжният колорит в тях отпосле е турен, отначало не е бил такъв. Тези, които живеят на полето, пеят повече протяжно, а игривата песен е родена в планината. Българинът е бил доста музикален, но го е сполетяла една еволюционна криза. Оттам насетне се е разочаровал и си е казал: „Не си струва много да се пее“. Българите са изгубили от музикалността си, понеже са се вглъбили в материалния живот и едва сега започват да пеят отново. Българинът е повече замислен – мисли нещо и когато го накараш да пее, казва: „Какво ще пея?! Мен яйце ми се пече на главата, че ще пея!”
		+
		+	Днес хората не разбират какво нещо е българската музика. Знаете ли колко време се изисква, за да се изчисти тя? Така да се изчисти, че да остане истинската българска музика, в която е изразено как българинът е търсил своето разрешение в Живота. Той е минал през две фази: дълго е търсил – това е протяжната музика на българина, а после той е поискал да играе – това е игривата музика на българина, докато каже пак: „Не трябва така, пак трябва да се търси“, и подхваща отново протяжната музика. Та между тези две положения стои българинът, затворен е и няма изход. И сега в българската музика трябва да дойде третото положение – разрешението на Живота. Българската народна музика още не е разрешила въпросите на Живота. Тя има два мотива, но българите трябва да имат и третия мотив или третата музика, която носи разрешение на въпросите на Живота. След четиридесет години работа в това направление дадох едно разрешение с упражнението „Слънчеви лъчи“. Чрез движенията, музиката и текста на упражнението посочих един образец за разрешение, за излизане от затворения кръг.
		+
		+	При една българска песен можеш да се въодушевиш, но няма да се вдъхновиш. Има голяма разлика между въодушевление и вдъхновение. Въодушевлението е една подготовка, но не и вдъхновение. Когато пея някои български народни песни, трябва ми известно време да отстраня някои нечисти мотиви. Напоследък се забелязва подем в българския музикален живот. Българите вече минават за музиканти. България е благословена страна, понеже има много музиканти. Чрез музиката България подобрява положението си.