Видението - за корекция - Редакционна история

AL414: /* ВИДЕНИЕТО */

2010-06-20T08:31:16Z

‎ВИДЕНИЕТО

AL414 в 14:44, 4 юни 2010

2010-06-04T14:44:32Z

AL414 в 10:13, 3 юни 2010

2010-06-03T10:13:13Z

AL414 в 07:59, 2 юни 2010

2010-06-02T07:59:19Z

Devashaktika в 12:28, 1 юни 2010

2010-06-01T12:28:39Z

Показване на промените

AL414 в 07:06, 29 май 2010

2010-05-29T07:06:39Z

AL414 в 04:31, 29 май 2010

2010-05-29T04:31:09Z

AL414: Нова страница: ВИДЕНИЕТО 19.10.1941 година — Изгрева — София. Днес времето е ветровито. Студено е, Вихрушка от п…

2010-05-29T04:23:46Z

Нова страница: ВИДЕНИЕТО 19.10.1941 година — Изгрева — София. Днес времето е ветровито. Студено е, Вихрушка от п…

Нова страница

ВИДЕНИЕТО

19.10.1941 година — Изгрева — София.

Днес времето е ветровито. Студено е, Вихрушка от по-жълтели листа се носи по горските пътеки. С брат Христо се за-пътихме при Учителя. Той веднага ни прие. Най-напред му раз-правих неприятностите, конто неотклонно следват моя път в операта. Той ме слушаше внимателно. За диригента А. Н. каза:
— Ние ще го насолим!
Аз не отдадох голямо внимание на тези думи, но брат Христо слушаше видимо развълнуван. Не мина и седмица, за-ведоха съдебен процес срещу диригента. Съда гледаше делото, публично вестниците писаха, но всичко се потуши.
Учителят заговори за животните:
— Предните крака на животните са станали наши ръце.
Животните се движат успоредно със земята. Растенията и хора-
та са перпендикулярни на земята, но с тази разлика, че главата
на растенията е заровена в земята. Зъбите на животните са на
ръба на носа у човека. Вместо да хапе, той да мисли. Рогата на
животните са в ноздрите, в носа на човека, където са и чувсч ва¬
та му.
— Учителю, някои сестри от Изгрева, говорят за свои
видения. Вие какво ще кажете за тия видения?
— Тези образи, конто те наричат видения, са сенки.
— Ти — рекох, във всичко, което виждаш имаш виде¬
ния, защото виждаш истинската същност на нещата. Ти виждаш
живата същност на природата.
— Ето, аз ще ти дам сега едно видение! — той си затво¬
ри очите. Стаята в която бяхме, се освети на линии. Тези линии
бяха всичките Цветове на дъгата. Те започнаха постепенно да се
въртят около себе си, преплетени с ослепителна светлина. Об-
разува се едно въртящо се кълбо, от което се отвори нещо като
вратичка и за миг се показа лицето на най-краеивия ангел.

44

— Учителю... — прошепнах аз и видението изчезна.
По-късно, когато излязохме от стаята, попитах брат
Христо какво е видял? Той ми каза, че е видял същото видение.
Попитах: .
— Защо не изпитвам страх към вас, Учителю? Аз Ви чув¬
ствам като близък, роден, Божествен баща.
Той се усмихна:
— Ти не се страхуваш от мен, само нечистия се страху-
ва. В астралния свят, нещата само се виждат, там няма говоре-
не и поучение.
-— Учителю, когато бях на 13 години, се разболях от скарлатина. Цели 12 дена съм била излъчена. Все бълнувах: ко¬гато Слънцето се скриеше и настъпваше нощта, аз ставах русал¬ка, със рибена опашка, влизах в хладните води на едно езеро в местността „Сините камъни" в Сливенския балкан. Сутрин, щом се покажете първият лъч на Слънцето, аз ставах едно чудно бя-ло цветенце и израствах там край стръмните пътеки. Пътници-те, конто минаваха край мен, не ме забелязваха. По едно време видях сестра ми и брат ми, и майка ми и баща ми, да минават покрай мен. Аз ги виждам, а те не ме виждат. Като залезете Слънцето и настъпи нощта, аз пак ставах русалка.
Учителят ми каза:
— Ти си минала едно посвещение. Цветето е най-духов-
ното превръщане. Рибената опашка е в гъстата материя. Горна-
та част е духовна. Когато Християните бяха гонени, те се крие-
ха в подземия, наречени катакомби. Техният знак е бил две риби,
една срещу друга. Този знак е означавал чистота и мълчание.
На старогръцки думата риба се чете: „Христос победи!"
— Учителю — казах аз, — някои на Изгрева ме крити-
куват. Казват не на мен, а на Брат Христо, че не разбирали мо-
ето колоратурно пеене. Преди няколко дена ме срещна на Изг¬
рева, брат Лулчев и ми каза, че не разбира колоратурното пеене
и че този вид глас не бил пригоден за братските песни.
— Ти ще му кажеш: „Аз слизам от Горе. Оттам съм за-
почнала и постепенно слизам надолу". Който дойде при теб и
започне да те критикува, ти ще го накараш да ти изпее нещо.
Като каже, че не може да пее, ти ще му кажеш: „И аз не мога
да те слушам!" Златната монета няма нужда да се доказва, че е
златна. Тя сама за себе си говори!...
Когато носит вълнени, копринени, ленени или памучни дрехи, свързвай се с тях! Свързвай се с растението на памука, на лена, с овцете, с бубите, за да им помагаш и те да ти помагат...

45

— Учителю — казах
аз. — Мойте птиченца* ме
гледат с по едно око, защото
очите им са отстрани на гла-
вата им.
Учителят се разсмя с пълен глас и каза:
— Те с едното си око
те виждат момиче, а с друго-
то око те виждат момче...
И аз започнах да се смея. .Същото правеше и брат Христо...

@@ Ред 23: / Ред 23: @@
 — Ето, аз ще ти дам сега едно видение! — той си затвори очите. Стаята в която бяхме, се освети на линии. Тези линии бяха всичките Цветове на дъгата. Те започнаха постепенно да се въртят около себе си, преплетени с ослепителна светлина. Образува се едно въртящо се кълбо, от което се отвори нещо като вратичка и за миг се показа лицето на най-красивия ангел.
-— Учителю... — прошепнах аз и видението изчезна.ю
+— Учителю... — прошепнах аз и видението изчезна.
 По-късно, когато излязохме от стаята, попитах брат Христо какво е видял? Той ми каза, че е видял същото видение.

← По-стара версия		Версия от 14:44, 4 юни 2010
Ред 1:		Ред 1:
		+	''Цветана - Лиляна Табакова, [["Съзвучия от бъдещето"]], СД Алфиола, 1992''
	== ВИДЕНИЕТО ==		== ВИДЕНИЕТО ==

← По-стара версия		Версия от 10:13, 3 юни 2010
Ред 1:		Ред 1:
−	ВИДЕНИЕТО	+	== ВИДЕНИЕТО ==
		+

	19.10.1941 година — Изгрева — София.		19.10.1941 година — Изгрева — София.

@@ Ред 45: / Ред 45: @@
 Когато носиш вълнени, копринени, ленени или памучни дрехи, свързвай се с тях! Свързвай се с растението на памука, на лена, с овцете, с бубите, за да им помагаш и те да ти помагат...
-[[Файл:Цветана - Видението.png]]
+[[Файл:Рисунка 15.png]]
 — Учителю — казах аз.   —   Мойте птиченца* ме гледат с по едно око, защото очите им са отстрани на главата им.

← По-стара версия		Версия от 04:31, 29 май 2010
Ред 73:		Ред 73:
	то око те виждат момче...		то око те виждат момче...
	И аз започнах да се смея. .Същото правеше и брат Христо...		И аз започнах да се смея. .Същото правеше и брат Христо...
		+
		+
		+	* Веднъж с брат Христо срещнахме деца, конто бяха уловили едно малко птичен-це-канарче. Аз им го заплатих и го прибрах в стаята си. Попитах Учителя какво да го правя и той ми каза да го поставя в къщичка с отворена вратичка, да следя пеенето му и да го записвам. Канарчето беше женско. Веднъж като беше кацнало на мрежата на прозореца ми, отвън кацна друго птиченце-червеношийка. Двете започнаха да се „раз-говарят". Отворих прозореца и червеношийката влезе в стаята. От този лен те се спри-ятелиха и имаха малки птиченца. Учителят нонякога ме питаше за тях. Когато канар-чето мътеше яйцата си, нееше тихичко-„нод сурдинка", много хубави вариации. Аз ги записах и ги нях в операта. (Бел. авт.)