← По-стара версия

Версия от 05:32, 28 март 2011

Ред 1:

+

[[Беседи]]

+

[[Общ Окултен Клас]] - СЕДМА ГОДИНА (1927-1928)

+

[[КНИГА: Великото и красивото]]

+

==ВРЕМЕ И ВЕЧНОСТ==

==ВРЕМЕ И ВЕЧНОСТ==

+

Лекция от Учителя, държана на 14 декември, [[1927]] г. София.

"Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде името Му благословено!"

"Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде името Му благословено!"

Ред 25:

Ред 33:

Много от окултните ученици от най-стари времена досега продължават да се съблазняват. Някои от учениците на Христа не повярваха във възкресението и се усъмниха. Причината за съблазните, за съмненията се крие във вътрешните ограничения на човека. Вътрешните ограничения пък представят предмет на дълбоки изучвания. Човек трябва да дойде до положение да не се прекъсва съзнанието му и да седи над мъчнотиите в живота. Който е постигнал това, той е силен човек. Онзи човек, на когото съзнанието се прекъсва, мяза на малки деца, които искат да прескачат големи трапове. Какво правят те? – Засилят се, дойдат до трапа, уплашат се и се върнат назад. Ако някой рече да им подаде ръка, те не приемат, страхуват се и не вярват на никого. Съвременните хора са толкова наплашени, че са изгубили доверие едни на други. Защо хората са изгубили вяра едни на други? – Защото турят за мостове сламки вместо греди и след това искат да убедят хората, че ако минат по сламките, никаква опасност не ги чака. Всеки, който е повярвал на техните думи, той дълго време е носил последствията на своето лековерие. И днес, когато някой човек не се поддава на философиите на хората, има право. Питат го после:" Ами ти не вярваш ли в Господа?" – " В Господа вярвам, но в твоята философия, подобна на мост от сламки, не вярвам." – "Ами нали Господ е създал сламката, защо не вярваш в нейната здравина?" – По-скоро вярвам, че крила могат да ми израснат, отколкото да вярвам, че мога да мина през мост от сламки. Ако искаше да ме прекара през такъв мост, Бог щеше да ме направи лек като мравка. Щом Бог ме е създал човек, Той е предвидил за мене друг мост, а не от сламки.

Много от окултните ученици от най-стари времена досега продължават да се съблазняват. Някои от учениците на Христа не повярваха във възкресението и се усъмниха. Причината за съблазните, за съмненията се крие във вътрешните ограничения на човека. Вътрешните ограничения пък представят предмет на дълбоки изучвания. Човек трябва да дойде до положение да не се прекъсва съзнанието му и да седи над мъчнотиите в живота. Който е постигнал това, той е силен човек. Онзи човек, на когото съзнанието се прекъсва, мяза на малки деца, които искат да прескачат големи трапове. Какво правят те? – Засилят се, дойдат до трапа, уплашат се и се върнат назад. Ако някой рече да им подаде ръка, те не приемат, страхуват се и не вярват на никого. Съвременните хора са толкова наплашени, че са изгубили доверие едни на други. Защо хората са изгубили вяра едни на други? – Защото турят за мостове сламки вместо греди и след това искат да убедят хората, че ако минат по сламките, никаква опасност не ги чака. Всеки, който е повярвал на техните думи, той дълго време е носил последствията на своето лековерие. И днес, когато някой човек не се поддава на философиите на хората, има право. Питат го после:" Ами ти не вярваш ли в Господа?" – " В Господа вярвам, но в твоята философия, подобна на мост от сламки, не вярвам." – "Ами нали Господ е създал сламката, защо не вярваш в нейната здравина?" – По-скоро вярвам, че крила могат да ми израснат, отколкото да вярвам, че мога да мина през мост от сламки. Ако искаше да ме прекара през такъв мост, Бог щеше да ме направи лек като мравка. Щом Бог ме е създал човек, Той е предвидил за мене друг мост, а не от сламки.

−

Следователно, когато разисквате, когато философствате, внимавайте в изводите си. Казвате:" За Бога всичко е възможно." – Вярно, за Бога всичко е възможно, но какво трябва да се разбира под думата "всичко"? За Бога е възможно всичко разумно, но не и неразумното. Бог никога няма да застави човека да мине през мост от сламки. Бог никога няма да застави човека да краде, за да свърши училище. Кражбата не влиза в методите на правия път. Да краде човек, това значи да взема от благата, предвидени за друг някого. Крадецът нарушава установения ред на нещата. Той не дочаква времето, за да получи благата, които са определени за него, но прибързва да ги получи. В това прибързване той ги взема от другиго, не чака да ги получи по естествен път. Когато разбере това, човек никога не си служи с кражба. За да дойде до това разбиране, съзнанието му трябва да се пробуди. Много окултисти и теософи са писали за кражбата, но те имат различни разбирания по този въпрос. Те не са разглеждали само въпроса за кражбата, но и много други въпроси, пред които трябва съзнателно да се пристъпва. Защо? – Защото, както са разгледани, те не представят обикновена захар за ядене и за приправки, но захарин, който трябва внимателно да се употребява. Захаринът е 500 пъти по-сладък от обикновената захар, вследствие на което е необходимо да се разтвори в много вода, за да се използва. По същия начин, когато някой от тия окултисти говори за вечността, за да не се уплашите, вие трябва да разредите във вода неговата философия. Един виден астроном пожелал да проникне за момент само във вечността, да види какво нещо е вечност. Той дълго време се молил на Бога да му се даде тази възможност, докато най-после молитвата му била приета. Господ казал на един ангел да извади от тялото на астронома човешкото съзнание и човешкото сърце, да остави тялото му на земята и като дух да го разведе из вселената. Като разбрал, че молитвата му била приета, астрономът се зарадвал и благодарил на Бога. Ангелът го взел и понесъл из пространството. Така пътували от една система на друга, от един свят на друг, от едно слънце на друго и т. н. Най-после астрономът запитал ангела:" Няма ли край това нещо?"– "Няма край. Ние едва сме започнали пътуването си." – Я тогава ме върни на земята, не мога вече да издържам. Това не е за мене. Не ме интересува вече въпросът за вечността." Казвам: това, което не е интересно за нас, не значи, че не е интересно за други същества. Има същества, високо напреднали, които биха използвали тази разходка разумно. За да дойдат всички хора до високо съзнание, невидимият свят работи усилено върху тях, приготовлява ги. Едно се изисква от човека – да има любов към Бога. При това положение, дето застане, човек всякога ще има близки, които ще го обичат. Няма по-страшно нещо в све-та от самотията. Представете си, че както сте сега неприготвени, някой ангел ви понесе и остави между земята и слънцето. Какво ще правите там? Какво ще бъде положението ви? Вие мислите, че ще паднете. Няма да паднете, но ще останете в пространството. Благодарете, че сте дошли на земята, че живеете всички заедно, като пчели в кошерите си. Когато кошерът се развали, пчелите се разпръсват. Когато царицата на кошера умре, останалите пчели постепенно уми-рат. Хората живеят в кошери като пчели, но за да се развиват правилно, те трябва да спазват законите на своите кошери. Една основна, свещена идея поддържа живота на кошерите, в които хората живеят. Щом тази идея изчезне, с нея заедно и кошерът се разнебитва. Щом кошерът се разнебити, други пчели дохождат отвън и разграбват меда. Едни от пчелите умират, други се разпръсват и отиват в чужди кошери, а трети се роят.

+

Следователно, когато разисквате, когато философствате, внимавайте в изводите си. Казвате:" За Бога всичко е възможно." – Вярно, за Бога всичко е възможно, но какво трябва да се разбира под думата "всичко"? За Бога е възможно всичко разумно, но не и неразумното. Бог никога няма да застави човека да мине през мост от сламки. Бог никога няма да застави човека да краде, за да свърши училище. Кражбата не влиза в методите на правия път. Да краде човек, това значи да взема от благата, предвидени за друг някого. Крадецът нарушава установения ред на нещата. Той не дочаква времето, за да получи благата, които са определени за него, но прибързва да ги получи. В това прибързване той ги взема от другиго, не чака да ги получи по естествен път. Когато разбере това, човек никога не си служи с кражба. За да дойде до това разбиране, съзнанието му трябва да се пробуди. Много окултисти и теософи са писали за кражбата, но те имат различни разбирания по този въпрос. Те не са разглеждали само въпроса за кражбата, но и много други въпроси, пред които трябва съзнателно да се пристъпва. Защо? – Защото, както са разгледани, те не представят обикновена захар за ядене и за приправки, но захарин, който трябва внимателно да се употребява. Захаринът е 500 пъти по-сладък от обикновената захар, вследствие на което е необходимо да се разтвори в много вода, за да се използва. По същия начин, когато някой от тия окултисти говори за вечността, за да не се уплашите, вие трябва да разредите във вода неговата философия. Един виден астроном пожелал да проникне за момент само във вечността, да види какво нещо е вечност. Той дълго време се молил на Бога да му се даде тази възможност, докато най-после молитвата му била приета. Господ казал на един ангел да извади от тялото на астронома човешкото съзнание и човешкото сърце, да остави тялото му на земята и като дух да го разведе из вселената. Като разбрал, че молитвата му била приета, астрономът се зарадвал и благодарил на Бога. Ангелът го взел и понесъл из пространството. Така пътували от една система на друга, от един свят на друг, от едно слънце на друго и т. н. Най-после астрономът запитал ангела:" Няма ли край това нещо?"– "Няма край. Ние едва сме започнали пътуването си." – Я тогава ме върни на земята, не мога вече да издържам. Това не е за мене. Не ме интересува вече въпросът за вечността." Казвам: това, което не е интересно за нас, не значи, че не е интересно за други същества. Има същества, високо напреднали, които биха използвали тази разходка разумно. За да дойдат всички хора до високо съзнание, невидимият свят работи усилено върху тях, приготовлява ги. Едно се изисква от човека – да има любов към Бога. При това положение, дето застане, човек всякога ще има близки, които ще го обичат. Няма по-страшно нещо в света от самотията. Представете си, че както сте сега неприготвени, някой ангел ви понесе и остави между земята и слънцето. Какво ще правите там? Какво ще бъде положението ви? Вие мислите, че ще паднете. Няма да паднете, но ще останете в пространството. Благодарете, че сте дошли на земята, че живеете всички заедно, като пчели в кошерите си. Когато кошерът се развали, пчелите се разпръсват. Когато царицата на кошера умре, останалите пчели постепенно уми-рат. Хората живеят в кошери като пчели, но за да се развиват правилно, те трябва да спазват законите на своите кошери. Една основна, свещена идея поддържа живота на кошерите, в които хората живеят. Щом тази идея изчезне, с нея заедно и кошерът се разнебитва. Щом кошерът се разнебити, други пчели дохождат отвън и разграбват меда. Едни от пчелите умират, други се разпръсват и отиват в чужди кошери, а трети се роят.

И тъй, кошерът трябва да се размножава, трябва да се рои. В Божествения свят кошерът не се разделя при рояването, но става все по-голям. Тази е една от задачите, която съвременните хора, пък и вие като ученици, трябва да разрешите. Когато се отглеждат и възпитават деца, между майката и децата трябва да съществува хармония. Иначе при първа възможност в кошера на семействата ще става рояване, което ще се разреши с раздяла на децата от майката. Ако в семействата съществува хармония, майката ще влиза във връзка с разумни същества от висока йерархия, които ще й по-магат при възпитанието на децата. Няма ли хармония в семействата, майката ще влиза във връзка със същества от низка йерархия, които ще я спъват при възпитанието на децата. Същият закон се забелязва и при избиране на приятели. Ако за приятел изберете човек, с когото се схождате по ум и сърце, вие ще влезете във връзка с разумни същества от висока йерархия. Ако приятелят ви е със сърце и ум от низък уровен, вие ще се свържете със същества от низка йерархия. Като знаете този закон, ще бъдете внимателни, защото от връзките, които правите на физическия свят, вие или ще се понижите или ще се повдигнете. Затова и в Писанието е казано: "Лошите общества развалят добрите нрави." Общението с лоши хора разваля доброто в човека. Ето защо учениците на окултните школи от древни времена досега, са употребявали от половин до един час време за размишление, за медитиране, за да се свържат с разумни същества от невидимия свят.

И тъй, кошерът трябва да се размножава, трябва да се рои. В Божествения свят кошерът не се разделя при рояването, но става все по-голям. Тази е една от задачите, която съвременните хора, пък и вие като ученици, трябва да разрешите. Когато се отглеждат и възпитават деца, между майката и децата трябва да съществува хармония. Иначе при първа възможност в кошера на семействата ще става рояване, което ще се разреши с раздяла на децата от майката. Ако в семействата съществува хармония, майката ще влиза във връзка с разумни същества от висока йерархия, които ще й по-магат при възпитанието на децата. Няма ли хармония в семействата, майката ще влиза във връзка със същества от низка йерархия, които ще я спъват при възпитанието на децата. Същият закон се забелязва и при избиране на приятели. Ако за приятел изберете човек, с когото се схождате по ум и сърце, вие ще влезете във връзка с разумни същества от висока йерархия. Ако приятелят ви е със сърце и ум от низък уровен, вие ще се свържете със същества от низка йерархия. Като знаете този закон, ще бъдете внимателни, защото от връзките, които правите на физическия свят, вие или ще се понижите или ще се повдигнете. Затова и в Писанието е казано: "Лошите общества развалят добрите нрави." Общението с лоши хора разваля доброто в човека. Ето защо учениците на окултните школи от древни времена досега, са употребявали от половин до един час време за размишление, за медитиране, за да се свържат с разумни същества от невидимия свят.

Време и вечност - Редакционна история

Донка в 05:32, 28 март 2011

Хирон: Нова страница: ==ВРЕМЕ И ВЕЧНОСТ== "Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде името Му благословено!" Р...