Гласът на душата - Редакционна история

Ани в 14:29, 16 януари 2014

2014-01-16T14:29:23Z

Ssstanchev123: /* Гласът на душата */

2009-06-27T07:59:27Z

‎Гласът на душата

Показване на промените

НадяД в 21:22, 4 март 2009

2009-03-04T21:22:26Z

НадяД в 21:21, 4 март 2009

2009-03-04T21:21:09Z

Показване на промените

НадяД в 21:01, 4 март 2009

2009-03-04T21:01:28Z

НадяД в 08:55, 4 март 2009

2009-03-04T08:55:28Z

Показване на промените

НадяД в 08:38, 4 март 2009

2009-03-04T08:38:50Z

НадяД в 19:27, 3 март 2009

2009-03-03T19:27:32Z

НадяД в 19:17, 3 март 2009

2009-03-03T19:17:07Z

Хирон: Нова страница: ==Гласът на душата== Мнозина се оплакват от неуспъх в живота си. – Защо не успъват? – Защото дв...

2009-02-22T06:26:56Z

Нова страница: ==Гласът на душата== Мнозина се оплакват от неуспъх в живота си. – Защо не успъват? – Защото дв...

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 14:29, 16 януари 2014
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Съборно слово]] - [[1943]] г.
		+
		+	[[КНИГА: Вечното благо]]
		+
	==Гласът на душата==		==Гласът на душата==

@@ Ред 25: / Ред 25: @@
 И тъй, изучавайте живота, но изучавайте и музиката, като спомагателно средство на живота. Първата работа на ученика по музика е да се запознае с петолинието, на което се пишат нотите. Има разлика между нотите, които се пишат на линиите и на междулинията, както и между тези, които се пишат на прибавените ноти под и над петолинието. Основният тон на първата гама е „до", който се пише на първата прибавена линия под петолинието. Този тон е положителен, дава нещо от себе си. Изобщо, всички ноти, които се пишат на линиите, дават нещо от себе си. Тонът „ре" означава движение напред, за да постигнеш нещо. Можеш да постигнеш нещо, ако си поставил основа. Без основа никакво постижение не можеш да имаш. Може ли да се движи локомотивът, ако няма дърва и въглища? Тонът, „ми" подразбира целта, към която се движиш. Значи, при „до" човек се ражда, при „ре" започва да се движи, при „ми" отива на училище. Тонът „фа" е първоначалното училище; тонът „сол" – прогимназията, „ла" – гимназията, а „си" – университетът. Докато изпееш цялата гама, ти си се родил, подвижил напред, влязъл в училище, свършил си курса на науките и влизаш в живота, да приложиш наученото.
-Сега, като изучавате музиката, ще спрете вниманието си върху значението на тоновете, с които си служите. Не е достатъчно само да пееш нотие „до, ре, ми, фа" и т. н., но трябва да знаеш, отде излизаш и накъде отиваш. Ако не излизаш, подтикнат от любовта, ако нямаш потика на мъдростта и не отиваш към потика на истината, не можеш да имаш идеал в живота си. Като се движи, човек трябва да знае, че е здрав, че може да махне противоречията от пътя си и да се освободи от ограниченията. Ще бъдеш здрав, ще вървиш напред и ще изучаваш и прилагаш музиката, която си служи и с диези, и с бемоли. Диезът има отношение към ума, а бемолът – към сърцето. Така е в органическата музика. Всяко страдание е музикална пиеса, която се дава на човека да я изпълни по всички правила на музиката. Страданието трябва да се превърне в радост. Затова е казано в Писанието: „Жена, кога ражда, в скръб е, но като роди дете, забравя страданието си, и скръбта ѝ се превръща в радост". – Докога ще страда човек? – Докато роди нещо, и скръбта му се превърне в радост. С други думи казано: Страданието се превръща в музика и песен. Музикалният човек има красиви, хармонични движения.
+Сега, като изучавате музиката, ще спрете вниманието си върху значението на тоновете, с които си служите. Не е достатъчно само да пееш нотите „до, ре, ми, фа" и т. н., но трябва да знаеш, отде излизаш и накъде отиваш. Ако не излизаш, подтикнат от любовта, ако нямаш подтика на мъдростта и не отиваш към подтика на истината, не можеш да имаш идеал в живота си. Като се движи, човек трябва да знае, че е здрав, че може да махне противоречията от пътя си и да се освободи от ограниченията. Ще бъдеш здрав, ще вървиш напред и ще изучаваш и прилагаш музиката, която си служи и с диези, и с бемоли. Диезът има отношение към ума, а бемолът – към сърцето. Така е в органическата музика. Всяко страдание е музикална пиеса, която се дава на човека да я изпълни по всички правила на музиката. Страданието трябва да се превърне в радост. Затова е казано в Писанието: „Жена, кога ражда, в скръб е, но като роди дете, забравя страданието си, и скръбта ѝ се превръща в радост". – Докога ще страда човек? – Докато роди нещо, и скръбта му се превърне в радост. С други думи казано: Страданието се превръща в музика и песен. Музикалният човек има красиви, хармонични движения.
 Гледате един човек и казвате, че е красив. – Къде се крие красотата му? – В челото, носа и брадата му. Това не е достатъчно. Между челото, носа и брадата на човека трябва да има известно съотношение. Няма ли съотношение между удовете на лицето, човек не е красив и в движенията му няма хармония. Красотата е свързана с хармонията, която изразява вътрешно, душевно спокойствие. Не можеш да бъдеш красив, ако умът, сърцето, душата и духът ти не са будни. Щастие е да срещнеш такъв човек. На него можеш да разчиташ. Казвате: Отзивчив е този човек. – Защо е отзивчив? – Защото душата му е отворена за страданията и радостите на хората. Тъй щото, ако питате, какво нещо е душата, ще знаете, че тя е единствената сила в човека, която никога не се отказва от доброто, никога не греши и не прави престъпления. Душата запазва завинаги своята чистота. Тя не може да се петни, понеже не греши. Грехът и престъпленията са достояние на ума и на сърцето, но никога на душата. Умът е извертлив, хитър, а сърцето – доверчиво и лесно се поддава на съблазни и изкушения. Душата не греши и не познава съблазните.

@@ Ред 21: / Ред 21: @@
 Един добър, разумен човек усетил, че апаш бърка в джоба му. Той не се възмутил, но спокойно му хванал ръката, усмихнал се и казал: Слушай, приятелю, остави аз да бръкна в джоба си; ще ти дам повече, отколкото ти можеш да вземеш с твоята ръка. Не бъркайте в чуждите джобове. Не късайте плодове от чуждите градини. Някои деца късат плодове от дърветата и, като видят, че не са още зрели, хвърлят ги на земята. Други късат зрели плодове, турят ги в джобовете си и отминават спокойно. Те не знаят, че всяка кражба, всяка лъжа носи своите последствия даже в далечното бъдеще. Ще дойде ден, когато нещастията ще се сипят върху тях. Те са резултат на кражби, лъжи и престъпления в далечното минало.
-Следователно, който иска да се освободи от последствията на миналото, трябва да прилага любовта, мъдростта и истината. Каквото правиш, да е проникнато от любовта, мъдростта и истината. Любовта включва живота, мъдростта - знанието, а истината - свободата. Каквото правиш мисли  за любовта, която носи живота; мисли за мъдростта, която носи знанието; мисли за истината, която носи свободата. Някой мисли, че,
+Следователно, който иска да се освободи от последствията на миналото, трябва да прилага любовта, мъдростта и истината. Каквото правиш, да е проникнато от любовта, мъдростта и истината. Любовта включва живота, мъдростта - знанието, а истината - свободата. Каквото правиш мисли  за любовта, която носи живота; мисли за мъдростта, която носи знанието; мисли за истината, която носи свободата. Някой мисли, че, като отиде на онзи свят, ще научи всичко, Той и сега живее в онзи свят, няма защо да отлага нещата. Този и онзи свят са. на едно и също място. Човек изучава земния живот с помощта на пет сетива. С тези сетива той си служи и в музиката. Там те са наречени петолиние. На всяко сетиво отговаря по една линия.
+И тъй, изучавайте живота, но изучавайте и музиката, като спомагателно средство на живота. Първата работа на ученика по музика е да се запознае с петолинието, на което се пишат нотите. Има разлика между нотите, които се пишат на линиите и на междулинията, както и между тези, които се пишат на прибавените ноти под и над петолинието. Основният тон на първата гама е „до", който се пише на първата прибавена линия под петолинието. Този тон е положителен, дава нещо от себе си. Изобщо, всички ноти, които се пишат на линиите, дават нещо от себе си. Тонът „ре" означава движение напред, за да постигнеш нещо. Можеш да постигнеш нещо, ако си поставил основа. Без основа никакво постижение не можеш да имаш. Може ли да се движи локомотивът, ако няма дърва и въглища? Тонът, „ми" подразбира целта, към която се движиш. Значи, при „до" човек се ражда, при „ре" започва да се движи, при „ми" отива на училище. Тонът „фа" е първоначалното училище; тонът „сол" – прогимназията, „ла" – гимназията, а „си" – университетът. Докато изпееш цялата гама, ти си се родил, подвижил напред, влязъл в училище, свършил си курса на науките и влизаш в живота, да приложиш наученото.
-−
-като отиде на онзи свет, ще научи всичко, Той и сега живъе в онзи свет, няма защо да отлага нъщата. Този и онзи свет са. на едно и също място. Човек изучава земния живот с помощта на пет сътива. С тези сетива той си служи и в музиката. Там т са наречени петолиние. На всяко сътиво отговаря по една линия.
+Сега, като изучавате музиката, ще спрете вниманието си върху значението на тоновете, с които си служите. Не е достатъчно само да пееш нотие „до, ре, ми, фа" и т. н., но трябва да знаеш, отде излизаш и накъде отиваш. Ако не излизаш, подтикнат от любовта, ако нямаш потика на мъдростта и не отиваш към потика на истината, не можеш да имаш идеал в живота си. Като се движи, човек трябва да знае, че е здрав, че може да махне противоречията от пътя си и да се освободи от ограниченията. Ще бъдеш здрав, ще вървиш напред и ще изучаваш и прилагаш музиката, която си служи и с диези, и с бемоли. Диезът има отношение към ума, а бемолът – към сърцето. Така е в органическата музика. Всяко страдание е музикална пиеса, която се дава на човека да я изпълни по всички правила на музиката. Страданието трябва да се превърне в радост. Затова е казано в Писанието: „Жена, кога ражда, в скръб е, но като роди дете, забравя страданието си, и скръбта ѝ се превръща в радост". – Докога ще страда човек? – Докато роди нещо, и скръбта му се превърне в радост. С други думи казано: Страданието се превръща в музика и песен. Музикалният човек има красиви, хармонични движения.
-И тъй, изучавайте живота, но изучавайте и музиката, като спомагателно средство на живота. Първата работа на ученика по музика е да се запознае с петолинието, на което се пишат нотитв. Има разлика между нотит, които се пишат на линиит и на междули-нията, както и между тези, които се пишат на прибавенит ноти под и над петолинието. Основният тон на първата гама е „до", който се пише на първата прибавена линия под петолинието. Този тон е положителен, дава нещо от себе си. Изобщо, всички ноти, които се пишат на линиит, дават нещо от себе си. Тонът „ре" означава движение напред, за да постигнеш нещо. Можеш да постиг-неш нещо, ако си поставил основа. Без основа никакво постижение не можеш да имаш. Може ли да се движи локомотивът, ако няма дърва и вътлища? Тонът,ми" подразбира цельта, към която се движиш. Значи, при „до" човек се ражда, при „ре" започва да се движи, при „ми" отива на училище. Тонът „фа" е първоначалното училище; тонът „солъ" – прогимназията, „ла" – гим-
+Гледате един човек и казвате, че е красив. – Къде се крие красотата му? – В челото, носа и брадата му. Това не е достатъчно. Между челото, носа и брадата на човека трябва да има известно съотношение. Няма ли съотношение между удовете на лицето, човек не е красив и в движенията му няма хармония. Красотата е свързана с хармонията, която изразява вътрешно, душевно спокойствие. Не можеш да бъдеш красив, ако умът, сърцето, душата и духът ти не са будни. Щастие е да срещнеш такъв човек. На него можеш да разчиташ. Казвате: Отзивчив е този човек. – Защо е отзивчив? – Защото душата му е отворена за страданията и радостите на хората. Тъй щото, ако питате, какво нещо е душата, ще знаете, че тя е единствената сила в човека, която никога не се отказва от доброто, никога не греши и не прави престъпления. Душата запазва завинаги своята чистота. Тя не може да се петни, понеже не греши. Грехът и престъпленията са достояние на ума и на сърцето, но никога на душата. Умът е извертлив, хитър, а сърцето – доверчиво и лесно се поддава на съблазни и изкушения. Душата не греши и не познава съблазните.
+Мнозина минават за учени, за философи, но лесно могат да се излъжат. Обаче, има неща в човека, които никога не се лъжат.
-−
-−
-назията, а „си" – университетът. Докато из-пъеш цълата гама, ти си се родил, подви-жил напред, влъзъл в училище, свершил си курса на наукит и влизаш в живота, да приложиш наученото.
-−
-Сега, като изучавате музиката, ще спрете вниманието си върху значението на тоновет, с които си служите. Не е достатъчно само да пъеш нотит „до, ре, ми, фа" и т. н., но трвбва да знаеш, отде излизаш и накж.де отиваш. Ако не излизаш, подтикнат от любовта, ако нямаш потика на мъдростта и не отиваш към потика на истината, не можеш да имаш идеал в живота си. Като се движи, човек трябва да знае, че е здрав, че може да махне противоречията от пж.тя си и да се освободи от ограниченията. Ще бъдеш здрав, ще вервиш напред и ще изучаваш и прилагаш музиката, която си служи и с диези, и с бемоли. Диезът има отношение към ума, а бемолът – към сърцето. Така е в органическата музика. Всяко страдание е музикална пиеса, която се дава на човека да я изпълни по всички правила на музиката. Страданието трябва да се преверне в радост. Затова е казано в Писанието: „Жена, кога ражда, в скръб е, но като роди дете, забравя страданието си, и скръбьта ѝ се превръща в радость". – Докога ще страда човек? – Докато роди нещо, и скръбьта му се преверне в радост. С други думи казано: Страданието се превръща
-−
-−
-−
-−
-в музика и песен. Музикалният човЕк има красиви, хармонични движения.
-−
-Гледате един човек и казвате, че е кра-сив. – Къде се крие красотата му? – В челото, носа и брадата му. Това не е достатъчно. Между челото, носа и брадата на чо-въка трябва да има известно съотношение. Няма ли съотношение между удовет на лицето, човЕк не е красив и в движенията му няма хармония. Красотата е сверзана с хармонията, която изразява вътрешно, душевно спокойствие. Не можеш да бъдеш красив, ако умът, сърцето, душата и духът ти не са будни. Щастие е да срещнеш такъв чо-вЬк. На него можеш да разчиташ. Казвате: Отзивчив е този човек. – Защо е отзивчив? – Защото душата му е отворена за страданията и радостит на хората. Тъй щото, ако питате, какво иъщо е душата, ще знаете, че тя е единствената сила в човека, която никога не се отказва от доброто, никога не гръши и не прави престъпления. Душата запазва завинаги своята чистота. Тя не може да се петни, понеже не гръши. Гръхът и престъпленията са. достояние на ума и на сърцето, но никога на душата. Умът е из-вертлив, хитър, а сърцето – доверчпво и лесно се поддава на съблазни и изкушения. Душага не гръши и не познава съблазнит.
-−
-Мнозина минават за учени, за философи, но лесно могат да се излъжат. Обаче, има нъща в човека, които никога не се лъжат.

@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 И тъй, докато е млад, човек се интересува от всичко. Щом остарее, интересът му към живота постепенно намалява, докато се ограничи в нещо дребно, малко. За такъв човек казват, че издребнял. Такова е положението и на онези търговци, които постепенно губят. Запример, някой книжар първоначално доставя различни пособия и книги – научни, литературни. Каквато книга потърсят, доставя я. Обаче, работата му постепенно намалява. Дойде някой, иска една книга, няма я; иска втора, трета книга, и нея няма. Най-после, като се изредят всички книги, които по-рано имал, а днес ги няма, питат го: Какво продавате? – Календарчета. И това не е лошо; в календарчето са написани годишните времена, месеците, седмиците, дните присъствените и неприсъствени. Важно е, като продаваш календарчета, да знаеш, какво е предназначението на всеки месец, на всяка седмица и на всеки ден от годината. Не знаеш ли това, ти издребняваш и преждевременно остаряваш. Трябва да знаеш предназначението на всичко, което имаш в себе си и вън от себе си. Казваш, че имаш глава, сърце, но трябва да знаеш тяхното предназначение. – За какво е предназначена главата? – Да мисли. – Сърцето? – Да чувства. – Волята? – Да работи. Ако размесите дейността на различните органи в тялото си, животът ви се свършва. Не може главата да чувства, сърцето да мисли, волята да мисли, или да чувства. Всеки орган, външен или вътрешен, има точно определено предназначение.
+Миналите поколения забъркаха една каша, от която сегашните хора не са доволни. Те изтъкаха такива платове, от които сегашното поколение не е доволно. Ние носим дрехи, изтъкани преди хиляди векове. Днес те не ни харесват, не прилягат на тялото ни, но нямаме още нови, да ги изместим. Миналите поколения развалиха стомаха на съвременния човек. Понеже не е доволен от стомаха си, той го нарича търбух и казва, че в бъдеще търбухът ще се унищожи. Стомах и търбух са две различни състояния, през които човек минава. Стомахът е свързан с естественото желание на човека да яде, да поддържа организма си. Търбухът е свързан с неестественото желание на човека да преяжда, да се удоволства, поради което е разстроил стомаха си. Който ял умерено, светия станал; който преяждал и се удоволствал, станал чревоугодник. И в едното, и в другото състояние се явява нещо ненормално. Като яде малко и лишава стомаха си от необходимата храна, човек печели на негова сметка и го изтощава. Предвидено е, например, сто лева дневно за стомаха. Той му дава 20-30 лв., а останалите спестява. Така изтощава стомаха си. Друг го претоваря; вместо сто лева, определя му 200-300 лв. Това е разточителност. Природата не търпи крайности. Тя не позволява нито много да постиш, нито да преяждаш. Постът се позволява само като почивка, като метод за каляване на волята, а не за въздържане. Който има здрав стомах, е магнетичен, разположен човек. Симпатичната нервна система у него е в хармония с мозъчната система. Човек се храни не само с хляб и вода, но още с въздух и светлина. Ето защо, за да бъде напълно здрав, стомахът, дробовете и нервната му система трябва да бъдат в изправност. Ако една от системите не е в изправност, това се проявява в характера му. Той става недоволен, лесно се сърди. Каквото и да му дават, каквато услуга и да му направят, все е недоволен, все ще намери нещо, за което да се сърди. Такъв човек е подозрителен, във всичко се съмнява. Той се съмнява, че ще го оберат, ще вземат парите му и се безпокои. Има неща, които са свързани с човека, но има неща, които стоят вън от него. Не е позволено да вземеш на човека това, което е свързано с него. Парите не са свързани с човека, те са вън от него. Следователно, не губи присъствие на духа си от това, че някой те обрал. Обаче, не е позволено да отнемеш ума или сърцето на човека. Те са неразривно свързани с него. Не е позволено да отнемеш душата на човека. Всяко нещо, вложено в нея, принадлежи на самия човек. Има цигулари, които, при повреда на цигулката си, припадат и боледуват. Те са вложили нещо от душата си в своята цигулка. Това показва, че душата принадлежи на самия човек, като неин собственикът. Стремете се към хармонични движения на очите, на ръцете, на цялото тяло. Пазете се от дисхармоничните движения, като неестествени, чужди. Пазете се от подражания. Не всяко движение, което прави човек,. е хармонично. Добрите и праведни хора се отличават с правилни движения. Децата, докато са още малки, свободни от чужди влияния, имат хармонични движения. Когато малкото дете гледа, първо то отправя погледа си нагоре, после погледне към човека, който го забавлява. С това то иска да каже: Трябва да се живее така, както Бог изисква, а не както хората учат. Дисхармоничните движения разстройват организма, както лошата и развалена храна. Наблюдавайте движенията си, както и тези на своите близки, за да се предпазвате от неправилните и неестествени. Казвате за някого, че е ангел. Защо го наричате така? Защото всичко в него е красиво и хармонично: думите, движенията, постъпките му. Как трябва да посрещнеш човека? – Както посрещаш слънцето. – Как трябва да гледаш човека? – Както гледаш изгряващото слънце. Излез рано сутрин преди изгрев на слънцето, и почакай да видиш първите лъчи. Погледай най-много десет секунди и се прибери в стаята си. Ако останеш още една-две минути, ще изгубиш хубавото, което си придобил. Видиш ли нещо красиво, хвърли бързо поглед към
-−
-−
-Миналите поколвния забъркаха една каша, от която сегашнит хора не са доволни. Тт» изтъкаха такива платовз, от които сегашното поколтшие не е доволно. Ние носим дрехи, изтькани преди хиляди векове. Днес т не ни харесват, не прилЯгат на тълото ни, но нямаме още нови, да ги измъстим. Миналите поколъния развалиха стомаха на съвременния човек. Понеже не е доволен от стомаха си, той го нарича търбух и казва, че в бъдеще търбухът ще се унищожи. Стомах и търбух са. две различни състояния, през които човек минава. Стомахът е сверзан с естественото желание на чо-въка да яде, да подържа организма си. Търбухът е сверзан с неестественото желание на човека да преяжда, да се удоволствува, поради което е разстроил стомаха си. Който ял умЬрено, светия станал; който преяж-дал и се удоволствувал, станал червоугод-ник. И в едното, и в другото състояние се явява нещо ненормално. Като яде малко и лишава стомаха си от необходимата храна, човек печели на негова смътка и го изтощава. Предвидено е, например, сто лева дневно за стомаха. Той му дава 20-30 лв., а останалит спестява. Така изтощава стомаха си. Друг го претоваря; вмъсто сто лева, опредъля му 200-300 лв. Това е разточителност. Природата не търпи крайности. Тя не позволява нито много да постиш, нито да преяждаш. По-стът се позволява само като почивка, като
-−
-−
-−
-−
-метод/ за каляваие на волята, а не за въздържане. Който има здрав стомах, е магне-тичен, разположен/ чов^к. Симпатичната нервна система у него е в хармония с мозъчната система. Човек се храни не само с хлъб и вода, но още с вьздух и светлина. Ето защо, за да бъде напълно здрав, стомахът, дробовете и нервната му система трябва да бъдат в изправност. Ако една от системит не е в изправност, това се проявява в характера му. Той става ледоволен, лесно се сърди. Каквото и да му дават, каквато услуга и да му направят, все е недоволен, все ще намЬри нЬщо, за което да се сърди. Такъв човек е подозрителен, в всичко се съмнява. Той се съмнява, че ще го оберат, ще вземат парит" му и се безпокои. Има нтзща, които са сверзани с чо-вЬка, но има н4>ща, които стоят вън от него. Не е позволено да вземеш на човека това, което е сверзано с него. Парит не са сверзани с човека, г са вън от него. Следователно, не губи приежтетвие на духа си от това, че някой те обрал. Обаче, не е позволено да отнемеш ума или сърцето на човека. Т са неразривно сверзани с него. Не е позволено да отнемеш душата на човЕка. Всв-ко н-вщо, вложено в нея, принадлежи на самия човек. Има цигулари, които, при повреда на цигулката си, припадат и боледуват. Тт» са вложили нещо от душата си в своята дигулка. Това показва, че душата принадлежи
-−
-−
-−
-−
-на самия човек,, като нейн собственикът Стремете се към хармонични движения на очит, на ръцет, на цялото тъло. Пазете се от диехармоничнит движения, като неестествени, чужди. Пазете се от подражания. Не всяко движение, което прави човек,. е хармонично. Добрит и праведни хора се отличават с правилни движения. Децата, докато са. още малки, свободни от чужди влияния, имат хармонични движения. Когато-малкото дете гледа, първо то отправя погледа си нагоре, после погледне към човека, който го забавлява. С това то иска да каже: Тръб-ва да се живъе така, както Бог изисква, а не както хората учат. Диехармоничнит движения разстроиват организма, както лошата' и развалена храна. Наблюдавайте движенията си, както и тези на своитв близки, за да се предпазвате от неправилнит и неестествени. Казвате за нъкого, че е ангел. Защо го наричате така? Защото всичко в него е красиво и хармонично: думит, движенията, по-стъпкит му. Как трябва да посрещнеш човека? – Както посрвщаш слънцето.–Как трябва да гледаш човека? – Както гледаш изгръващото слънце. Излъз рано сутрин преди изгръв на слънцето,, и почакай да ви-диш първит лж.чи. Погледай най-много десет секунди и се прибери в стаята си. Ако останеш още една-две минути, ще изгу-биш хубавото, което си придобил. Видиш ли нещо красиво, хверли бързо поглед къмъ-

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 Като се говори за хармония в движенията, имаме пред вид хармония в мислите, чувствата и постъпките. Похвалиш някого и мислиш, че си постъпил право. Правата постъпка се определя от последствията си. Ако човекът, когото похвалиш, е доволен, думите ти са хармонични. Ако не е доволен, думите ти са нехармонични. Като погалиш котката си, и тя може да бъде доволна, или недоволна от тебе. Можеш да я погладиш така, че да ѝ стане приятно; можеш и да прекалиш в милването си. Тогава тя започва да се дразни и може да те одращи. Ти си произвел в нея повече електричество, отколкото трябва. Някой ви погледне красиво, каже ви няколко сладки думи, но вие не сте доволни от него. – Защо? – Думите и погледът му са външно красиви, но са лишени от съдържание – движенията им не са хармонични. Значи, и думите имат движения. Казваш на някого: Аз те обичам. С какво движение ще изразиш любовта си? – Аз съм готов да се пожертвам за тебе. – С какво движение ще изразиш самопожертването си? Следователно, думите имат съдържание, смисъл и сила, когато отговарят на движенията, които ги придружават. Ако няма хармония между думите и движенията на човека, казваме, че той не говори истината. Как ще проявиш любовта и обичта си към някого, ако движенията, които правиш, не отговарят на думите и чувствата ти? Казваш, че обичаш, а сърцето ти се свива. Каква любов е тази, която свива човешкото сърце? Говорят за любов, а се страхуват от нея. Това е неразбиране на любовта. Говорят за любов, без да я изучават във всичките ѝ прояви, от нисшите до висшите. Поглеждате към два гълъба, които си гукат, но не обръщате внимание на тяхната любов. Казвате: Птича любов е това! Не заслужава да ѝ се обръща внимание. В същност, и в тяхната любов има нещо ценно. Наблюдавайте само да видите, какви красиви движения правят те, когато изразяват любовта си. Няма по-велико нещо от движението. Голяма красота се крие в движенията! Има велики цигулари, които движат ръката и пръстите си с голяма красота. При това, не всеки пръст може да взима четвърт тон. Това се поддава само на безименния пръст. Този тон дава насока на песента или на музиката. Дето участвува четвърт тон, там всички работи стават добре. Дето отсъства любовта, там всичко е лишено от съдържание и красота. Като свири четвъртини тонове, музикантът прави едва уловими движения, пълни с хармония и ритъм. Каквито са движенията на четвъртината тон, такива са движенията и на двата пръста, палецът и показалецът, допрени един до друг. Един е резултатът, когато се наведеш да вдигнеш нещо от земята с палеца и показалеца; съвсем друг е резултатът, когато вдигнеш нещо от земята с трите, четирите или петте си пръста. Чрез палеца и показалеца се излива благородството и Божественото естество на човека. Чрез петте пръста се излива човешкото и животинското му естество. Ето защо, за предпочитане е да хващаш само с двата си пръста, отколкото с всичките пръсти, или с цялата ръка.
-Хората обичат да се морализират, да проповядват едни на други, да се възпитават. Не е лошо това, но, преди да морализираш другите, виж, доколко ти си изправил живота си. Ще проповядваш на хората да бъдат спокойни, да имат самообладание, а ти
+Хората обичат да се морализират, да проповядват едни на други, да се възпитават. Не е лошо това, но, преди да морализираш другите, виж, доколко ти си изправил живота си. Ще проповядваш на хората да бъдат спокойни, да имат самообладание, а ти сам не владееш удовете си. Говориш, а мигаш с очите си, или очите ти се движат нервно, неспокойно. Ако ти сам не обърнеш внимание на очите си, тази нервност ще причини разтройство на целия организъм: ще те заболи глава, гърди, стомах и др. Понякога нервността на човека се изразява в характера му. Той става сприхав, сърди се лесно, готов е да удари всекиго, който се изпречи на пътя му. Ако е волева натура, ще се въздържи. Не е въпрос във въздържането, но човек трябва да измени движенията си, да ги направи хармонични. Ако движението на ръката ти е насочено навън, измени посоката му, отправи го навътре, към себе си. Така може сам да си въздействаш. Ако плуваш в морето, естествено е да правиш движения навън, за да се движиш лесно. Понякога ще правиш движения и навътре, а някога ще плуваш на гръб. Така ще познаеш, доколко можеш да пазиш равновесие. Ще дишаш дълбоко, ще поемаш въздух и леко ще се носиш по вълните. Светът е море. Който влиза в него, трябва да знае да плува, да пази равновесие и да не се смущава. Какъв смисъл има да казваш, че Бог е всемъдър, всеблаг и вселюбящ, а да си в постоянен страх и безпокойство? Това значи отсъствие на единство и хармония между думите ти и живота ти. Казваш, че Бог е навсякъде, а сам не вярваш на думите си. Говориш с някого и си недоволен от него, че не се отнесъл с тебе, както трябва, и го критикуваш. Божият глас отвътре ти казва: Не си прав, не мислиш добре. Ти чуваш гласа на Бога, но продължаваш да критикуваш ближния си. Защо не се вслушваш в думите на Онзи, Когото наричаш свой Баща и Учител? Това е неразбиране на живота, на словото, което ти се проповядва. След всичко това очакваш да отидеш на онзи свят, да те приемат с музика и песни, като герой от фронта. Други се питат, какво ще правят, като отидат на онзи свят. Наистина, не е лесно да отговорите на този въпрос. Това е все едно, гъсеницата да пита, какво ще прави, като се превърне на пеперуда. Тя знае един път на живота: да пълзи и да яде листата на дърветата. Как ще живее като пеперудата, не може да си представи. И човекът, който е живял само за земята, не може да си представи, какъв е небесният живот. Той пита: Има ли ядене и пиене на небето? Има ли разходки, обличане на нови дрехи, игри и забави? Има ли музика и песни, както на земята? Каквото и да му говорите, той не може да има ясна представа за небето. Като не може да разбере небесния живот, най-после човек казва: Нищо не ме интересува вече! Така казва и старият човек.
+И тъй, докато е млад, човек се интересува от всичко. Щом остарее, интересът му към живота постепенно намалява, докато се ограничи в нещо дребно, малко. За такъв човек казват, че издребнял. Такова е положението и на онези търговци, които постепенно губят. Запример, някой книжар първоначално доставя различни пособия и книги – научни, литературни. Каквато книга потърсят, доставя я. Обаче, работата му постепенно намалява. Дойде някой, иска една книга, няма я; иска втора, трета книга, и нея няма. Най-после, като се изредят всички книги, които по-рано имал, а днес ги няма, питат го: Какво продавате? – Календарчета. И това не е лошо; в календарчето са написани годишните времена, месеците, седмиците, дните присъствените и неприсъствени. Важно е, като продаваш календарчета, да знаеш, какво е предназначението на всеки месец, на всяка седмица и на всеки ден от годината. Не знаеш ли това, ти издребняваш и преждевременно остаряваш. Трябва да знаеш предназначението на всичко, което имаш в себе си и вън от себе си. Казваш, че имаш глава, сърце, но трябва да знаеш тяхното предназначение. – За какво е предназначена главата? – Да мисли. – Сърцето? – Да чувства. – Волята? – Да работи. Ако размесите дейността на различните органи в тялото си, животът ви се свършва. Не може главата да чувства, сърцето да мисли, волята да мисли, или да чувства. Всеки орган, външен или вътрешен, има точно определено предназначение.
-−
-−
-сам не владъеш удовет си. Говориш, ами-гаш с очит си, или очит ти се движат нервно, неспокойно. Ако ти сам не обърнеш шшминие на очит си, този нервност ще причини разтройство на цълия организъм: щете заболи глава, гърди, сюмах и др. Понъкога нервността на човека се изразява в характера му. Той става сприхав, сърди се лесно, готов е да удари всъкиго, който се изпръчи на пътя му. Ако е волева натура, ще се въздържи. Не е въпрос в въздържането, но човек трЬбва да измъни движенията си, да ги направи хармонични. Ако движениею на ръката ти е насочено навън, измвни посоката му, отправи го навътре, към себе си. Така може сам да си възденствуваш. Ако плу-ваш в морето, естествено е да правиш движения навън, за да се движиш лесно. Понъкога ще правиш движения и навътре, а някога ще плуваш на гръб. Така ще по-знаеш, доколко можеш да пазиш равновесие. Ще дишаш дълбоко, ще поемаш въздух и леко ще се носиш по вълнит. Светът е море. Който влиза в него, трябва да знае да плува, да пази равновесие и да не се смущава. Какъв смисъл има да казваш, че Бог е всемъдър, всеблаг и вселюбещ, а да си в постоянен страх и безпокойство? Това значи отсжлхтвие на единство и хармония между думит ти и живота ти. Казваш, чз Бог е навсъкъде, а сам не верваш на думите си. Говориш с нъкого
-−
-−
-иб
-−
-и си недоволен от него, че не се отнесъл с тебе, както трябва, и го критикуваш. Бо-жият глас отвж.тре ти казва: Не си прав, не мислиш добре. Ти чуваш гласа на Бога, но продължаваш да критикуваш ближния си. Защо не се вслушваш в думитв на Онзи, Когото наричащ свой Баща и Учител? Това е неразбиране на живота, на словото, което ти се проповядва. След всичко това очакваш да отидеш на онзи свет, да те приемат с музика и песни, като герой от фронта. Други се питат, какво ще правят, като отидат на онзи свет. Наистина, не е лесно да отговорите на този въпрос. Това е все едно, гъсеницата да пита, какво ще прави, като се преверне на пеперуда. Тя знае един път на живота: да пълзи и да яде листата на дърветата. Как ще живъе като пеперудата, не може да си представи. И човекът, който е живъл само за земята, не може да си представи, какъв е небесният живот. Той пита: Има ли ядене и пиене на небето? Има ли разходки, обличане на нови дрехи, игри и забави? Има ли музика и пъсни, както на земята? Каквото и да му говорите, той не може да има ясна представа за небето. Като не може да разбере небесния живот, най-после човек казва: Нищо не ме интересува вече! Така казва и старият човек.
-−
-И тъй, докато е млад, човек се интересува от всичко. Щом остаръе, интересът му към живота постепенно намалява, докато
-−
-−
-−
-−
-се ограничи в нещо дребно, малко. За такъв човек казват, че издребнъл. Такова е положението и на он/Ьзи търговци, които постепенно губят. Запримър, някой книжар първоначално доставя различни пособия и книги – научни, литературни. Каквато книга потърсят, доставя я. Обаче, работата му постепенно намалява. Дойде някой, иска една книга, няма я; иска втора, трета книга, и нея няма. Най-после, като се изредят всички книги, които по-рано имал, а днес ги няма, питат го: Какво продавате? – Календарчета. И това не е лошо; в календарчето са написани годиш-нит времена, месецит, седмицит, днит приежтетвенит и неприежтетвени. Важно е, като продаваш календарчета, да знаеш, какво е предназначението на всеки месец, на всъка седмица и на всеки ден от годината. Не знаеш ли това, ти издребняваш и преждевременно остаряваш. Трябва да знаеш предназначението на всичко, което имаш в себе си и вън от себе си. Казваш, че имаш глава, сърце, но трябва да знаеш тяхното предназначение. – За какво е предназначена главата? – Да мисли. – Сърцето? – Да чувствува. – Волята? – Да работи. Ако размвсите дейността на различнит органи в тълото си, животът ви се свершва. Не може гдавата да чувствува, сърцето да мисли, волята да мисли, или да чувствува. Всеки орган, външен или вътрешен, има точно определено предназначение.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ==Гласът на душата==
-Мнозина се оплакват от неуспъх в живота си. – Защо не успъват? – Защото движенията им не са. ритмични. Т са. лишени от музикалност и хармония. Природата не търпи никаква диехармония в царството си. Вън от нейното царство, вън от органическия свет може да съществува диехармония, но в самата природа диехармония-та е изключена. Който няма хармонични движения, носи лошит последствия на диехар-монията в себе си.
+Мнозина се оплакват от неуспех в живота си. – Защо не успяват? – Защото движенията им не са ритмични. Те са лишени от музикалност и хармония. Природата не търпи никаква дисхармония в царството си. Вън от нейното царство, вън от органическия свят може да съществува дисхармония, но в самата природа дисхармонията е изключена. Който няма хармонични движения, носи лошите последствия на дисхармонията в себе си.
-Като се говори за хармония в движенията, имаме пред вид хармония в мисли-тв, чувствата и постъпкит. Похвалиш нъ-кого и мислиш, че си постъпил право. Правата постъпка се опредъля от последствията си. Ако човекът, когото похвалиш, е дово-лен, думит ти са хармонични. Ако не е доволен, думит ти са нехармонични. Като погалиш котката си, и тя може да бж-де доволна, или недоволна от тебе. Мо-жеш да я погладиш така, че да ѝ стане приятно; можеш и да прекалиш в милването си. Тогава тя започва да се дразни и може да те одраще. Ти си произвел в нея повече електричество, отколкото трябва. Нъ-
+Като се говори за хармония в движенията, имаме пред вид хармония в мислите, чувствата и постъпките. Похвалиш някого и мислиш, че си постъпил право. Правата постъпка се определя от последствията си. Ако човекът, когото похвалиш, е доволен, думите ти са хармонични. Ако не е доволен, думите ти са нехармонични. Като погалиш котката си, и тя може да бъде доволна, или недоволна от тебе. Можеш да я погладиш така, че да ѝ стане приятно; можеш и да прекалиш в милването си. Тогава тя започва да се дразни и може да те одращи. Ти си произвел в нея повече електричество, отколкото трябва. Някой ви погледне красиво, каже ви няколко сладки думи, но вие не сте доволни от него. – Защо? – Думите и погледът му са външно красиви, но са лишени от съдържание – движенията им не са хармонични. Значи, и думите имат движения. Казваш на някого: Аз те обичам. С какво движение ще изразиш любовта си? – Аз съм готов да се пожертвам за тебе. – С какво движение ще изразиш самопожертването си? Следователно, думите имат съдържание, смисъл и сила, когато отговарят на движенията, които ги придружават. Ако няма хармония между думите и движенията на човека, казваме, че той не говори истината. Как ще проявиш любовта и обичта си към някого, ако движенията, които правиш, не отговарят на думите и чувствата ти? Казваш, че обичаш, а сърцето ти се свива. Каква любов е тази, която свива човешкото сърце? Говорят за любов, а се страхуват от нея. Това е неразбиране на любовта. Говорят за любов, без да я изучават във всичките ѝ прояви, от нисшите до висшите. Поглеждате към два гълъба, които си гукат, но не обръщате внимание на тяхната любов. Казвате: Птича любов е това! Не заслужава да ѝ се обръща внимание. В същност, и в тяхната любов има нещо ценно. Наблюдавайте само да видите, какви красиви движения правят те, когато изразяват любовта си. Няма по-велико нещо от движението. Голяма красота се крие в движенията! Има велики цигулари, които движат ръката и пръстите си с голяма красота. При това, не всеки пръст може да взима четвърт тон. Това се поддава само на безименния пръст. Този тон дава насока на песента или на музиката. Дето участвува четвърт тон, там всички работи стават добре. Дето отсъства любовта, там всичко е лишено от съдържание и красота. Като свири четвъртини тонове, музикантът прави едва уловими движения, пълни с хармония и ритъм. Каквито са движенията на четвъртината тон, такива са движенията и на двата пръста, палецът и показалецът, допрени един до друг. Един е резултатът, когато се наведеш да вдигнеш нещо от земята с палеца и показалеца; съвсем друг е резултатът, когато вдигнеш нещо от земята с трите, четирите или петте си пръста. Чрез палеца и показалеца се излива благородството и Божественото естество на човека. Чрез петте пръста се излива човешкото и животинското му естество. Ето защо, за предпочитане е да хващаш само с двата си пръста, отколкото с всичките пръсти, или с цялата ръка.
+Хората обичат да се морализират, да проповядват едни на други, да се възпитават. Не е лошо това, но, преди да морализираш другите, виж, доколко ти си изправил живота си. Ще проповядваш на хората да бъдат спокойни, да имат самообладание, а ти
-−
-−
-к<оп пи погледне красиво, каже ви няколко сладки думи, но вие не сте доволни от него. – Злцо? – Думит и погледът му са външно красиви, но са. лишени от съдържание – движенията им не са хармонични. Значи, и думит имат движения. Казваш на нъкого: Аз те обичам. С какво движение ще из-разиш любовта си? – Аз съм готов да се пожертвувам за тебе. – С какво движение ще изразиш самопожертвуването си? Следователно, думитв имат съдържание, сми-съл и сила, когато отговарят на движенията, които ги придружават. Ако няма хармония между думит и движенията на човека, казваме, че той не говори истината. Как ще проявиш любовта и обичьта си към нв-кого, ако движенията, които правиш, не отговарят на думит и чувствата ти? Казваш, че обичаш, а сърцето ти се свива. Каква любов е тази, която свива човешкото сърд-це? Говорят за любов, а се страхуват от нея. Това е неразбиране на любовта. Говорят за любов, без да я изучават в всичките ѝ прояви, от нисшит до висшит. Поглеждате към два гължба, които си гукат, но не обръщате внимание на техната любов. Казвате: Птича любов е това! Не заслужава да ѝ се обръща внимание. В същност, и в твхната любов има нещо ценно. Наблюдавайте само да видите, какви красиви движения правят т, когато изразяват любовта си. Няма по-велико нещо от движението. Голяма
-−
-−
-−
-−
-−
-−
-красота се крие в движенията! Има велики цигулари, които движат ръката и пръстит си с голвма красота. При това, не всЬки пръст може да взима четверт тон. Това се поддава само на безименния пръст. Този тон дава насока на пЪсеньта или на музиката. Дето участвува четверт тон, там всички работи стават добре. Дето отсжтству-ва любовта, там всичко е лишено от съдържание и красота. Като свири четвертини тонове, музикантът прави едва уловими движения, пьлни с хармония и ритъм. Каквито са. движенията на четвертината тон, такива са. движенията и на двата пръста, палецът н показалецът, допръни един до друг. Един е резултатът, когато се наведеш да вдиг-неш нещо от земята с палеца и показалеца; съвсем друг е резултатът, когато вдигнеш нещо от земята с трит, чети-рит или петт си пръста. Чрез палеца и показалеца се излива благородството и Божественото естество на човека. Чрез петт пръста се излива човешкото и животинското му естество. Ето защо, за предпочитане е да хва-щаш само с двата си пръста, отколкото с всичкит пръсти, или с цълата ръка.
-−
-Хората обичат да се морализират, да проповъдват едни на други, да се възпита-ват. Не е лошо това, но, преди да морализи-раш другит, виж, доколко ти си изправил живота си. Ще проповъдваш на хората да бж-дат спокойни, да имаг самообладание, а ти