Даване – вземане. Скъпоценният камък - Редакционна история

Донка в 07:18, 11 юни 2011

2011-06-11T07:18:23Z

Хирон в 17:12, 1 януари 2010

2010-01-01T17:12:40Z

Хирон в 16:59, 1 януари 2010

2010-01-01T16:59:34Z

Хирон в 12:23, 1 януари 2010

2010-01-01T12:23:52Z

Хирон: Нова страница: ==ДАВАНЕ – ВЗЕМАНЕ. Скъпоценният камък== Сряда, 5.30 часа сутринта (Небето е облачно, вре...

2010-01-01T12:22:54Z

Нова страница: ==ДАВАНЕ – ВЗЕМАНЕ. Скъпоценният камък== <em>Сряда, 5.30 часа сутринта</em> <em>(Небето е облачно, вре...
Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 07:18, 11 юни 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Беседи]]
		+
		+	[[Общ Окултен Клас]] - ТРИНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1933]]-[[1934]])
		+
		+	[[КНИГА: Вечният порядък]]
		+
	==ДАВАНЕ – ВЗЕМАНЕ. Скъпоценният камък==		==ДАВАНЕ – ВЗЕМАНЕ. Скъпоценният камък==

@@ Ред 68: / Ред 68: @@
 <em>Двадесет и четвърта лекция на Общия окултен клас</em>
-<em>7 март 1934г,.</em>
+<em>7 март 1934г,.</em> <em>София, Изгрев</em>
-−
 <em>София, Изгрев</em>

@@ Ред 17: / Ред 17: @@
 Някои от вас, които даже имате съвсем посторонни понятия за живота, може да сте прави от ваше гледище. И аз може да съм прав. Но има един живот, който е общ за всичките. Кой е онзи от вас, който, като го бутнат с една игла, ще бъде доволен. Значи, ако ви бутнат с една игла, ви е неприятно. Защо тогаз ще мислите, че ако бутнете вие другиго, ще му бъде приятно. Че езикът не е ли една игла? Най-опасната игла е езикът. Можете да мушнете всякога с него. Нямам нищо против езика. Нека да шие ризи. Нека да плете чорапи, да прави, каквото иска, но да мушка на място, да плете на място. Когато не върши никаква работа, даже и не боде, не е на място. Например, като посрещнете някой гост, да го мушнете с иглата си. Сега мушкането става и с мисъл. Приемате някого, когото не обичате, и се представите любезно. Но все ще направите някаква гримаса: ще си постиснете устата, ще мигнете, ще направите някое движение с ръце и пак ще минете за благороден, за много благочестив човек.
-Сега да пристъпим към едно правило. Аз не искам да ви морализирам, но вие сте в един свят, в който ще си блъскате главите и главите ви ще се охлузят. Един ден ще се охлузят главите ви, няма да бъдат такива, каквито са сега. От тях само кокали ще останат, а мускулите, които са се мърдали, няма да
+[[Картинка:1934-03-07-05_fig1.png|ляво|мини|Фиг. 1]] Сега да пристъпим към едно правило. Аз не искам да ви морализирам, но вие сте в един свят, в който ще си блъскате главите и главите ви ще се охлузят. Един ден ще се охлузят главите ви, няма да бъдат такива, каквито са сега. От тях само кокали ще останат, а мускулите, които са се мърдали, няма да ги има никъде. Това ще ви бъде възнаграждение. Какво означава тази линия <em>(АВ)</em>? Кой е умният? Има едно правило за познаване. Който и да дойде, по тая линия може да ви познае какви сте. По линията ще познаете колко сте напреднали. Може да искате да рисувате лице. В лицето има три допирни точки <em>(а,б,в на линията СD). </em>Челото ще допира до първата точка, до втората точка ще допира носът, а до третата – брадата. Как ще нарисувате челото? Това чело се отклонява от перпендикуляра назад до известна степен <em>(в чертежа АF). </em>Тук ще има едно малко отклонение при основата на носа. А тук, долу, точката <em>б</em> ще има трето отклонение. Изкуството зависи от това, как ще приложите този перпендикуляр <em>АВ</em>. <em>(Учителя показва третия чертеж.) </em>Този човек има обективен ум много развит. Челото е отклонено от перпендикуляра доста. Но изобщо никога челото няма да се слее напълно с перпендикуляра. Това е невъзможно. Тогаз имате едно изправено чело. И този нос не може да се слее напълно с перпендикуляра. Ще имате едно малко пречупване. Това показва пътя, по който може да работите. Трябва да знаете допирните точки с перпендикуляра. Може да има и за устата допирна точка. И една точка на устата може да се допре. Когато горната част на устата е чрезмерно развита, тогаз това показва, че в човешката природа има предавателна сила. Той иска да даде. Хората, у които е развита горната част на устата, са хора активни, и без да искат, предават нещо. А пък един човек, който има долна част по-силно развита, той всякога очаква да му дадеш нещо. А пък онзи, който се самовъзпитава, той трябва да знае своите естествени предразположения и трябва да ги тури в хармония с общия закон на развитието. Защото ако ти не познаваш този перпендикуляр, ти няма да имаш една правилна обхода.
-−
-−
-−
 ги има никъде. Това ще ви бъде възнаграждение. Какво означава тази линия <em>(АВ)</em>? Кой е умният? Има едно правило за познаване. Който и да дойде, по тая линия може да ви познае какви сте. По линията ще познаете колко сте напреднали. Може да искате да рисувате лице. В лицето има три допирни точки <em>(а,б,в на линията СD). </em>Челото ще допира до първата точка, до втората точка ще допира носът, а до третата – брадата. Как ще нарисувате челото? Това чело се отклонява от перпендикуляра назад до известна степен <em>(в чертежа АF). </em>Тук ще има едно малко отклонение при основата на носа. А тук, долу, точката <em>б</em> ще има трето отклонение. Изкуството зависи от това, как ще приложите този перпендикуляр <em>АВ</em>. <em>(Учителя показва третия чертеж.) </em>Този човек има обективен ум много развит. Челото е отклонено от перпендикуляра доста. Но изобщо никога челото няма да се слее напълно с перпендикуляра. Това е невъзможно. Тогаз имате едно изправено чело. И този нос не може да се слее напълно с перпендикуляра. Ще имате едно малко пречупване. Това показва пътя, по който може да работите. Трябва да знаете допирните точки с перпендикуляра. Може да има и за устата допирна точка. И една точка на устата може да се допре. Когато горната част на устата е чрезмерно развита, тогаз това показва, че в човешката природа има предавателна сила. Той иска да даде. Хората, у които е развита горната част на устата, са хора активни, и без да искат, предават нещо. А пък един човек, който има долна част по-силно развита, той всякога очаква да му дадеш нещо. А пък онзи, който се самовъзпитава, той трябва да знае своите естествени предразположения и трябва да ги тури в хармония с общия закон на развитието. Защото ако ти не познаваш този перпендикуляр, ти няма да имаш една правилна обхода.
 Сега вие много пъти казвате: „Трябва да живеем добре!“ Но в какво седи добрият живот. Трябва да има правила. Човек с добрия живот е като артист, който трябва да свири добре на китара, цигулка, пиано. Един артист все си има известни правила. Ако не познавате тези правила, вие не можете да се запознаете с тази наука. Сега всички вие говорите за добрия живот. Това е желателно. Какво подразбираме под добрия живот. Един архитект е добър, когато строи добри къщи, и всички тези хора, на които е построил добре къщите, ще имат добро мнение за него. Значи доброто мнение не е от това, което той е казал за себе си, но от това, което той е направил. Но ако той не е направил добре къщите и много пари са му дали, всеки казва: „Не ми е направил добре къщата!“
@@ Ред 41: / Ред 37: @@
 Сега вие се намирате в такова положение, че като ви говоря, има някои работи, които да не са ви приятни. Има неща, които на хората са неприятни. Представете си един млад момък, млада мома, пълни с живот, искат да се проявят, да се облекат хубаво. Право е това. У човека има едно желание да се облича. Ще дойде някой проповедник и ще каже, че не си струва човек да се облича, че е грешно това, че човек трябва да бъде бос, да угоди на Бога. На двамата млади им е неприятно да слушат тази реч. Защо? Защото е в разрез с тяхното желание. Най-после това, което този проповедник проповядва, право ли е? Този проповедник, като е бил млад, е живял като тях, а пък сега е станал на 50-60 години и е станал морален и казва на младите, че не трябва да правят така. Когато силният се обезсили и почне да проповядва на силните хора да станат слаби, той е на кривата страна. Той не говори истината. И тогаз този проповедник може да каже на младите: "Хубаво да се обличате, още по-хубаво, да им падне на сърцето." Че как да се облечем по най-хубавия начин? Както сега се обличат хората, това не е обличане. Някой път трябва да се спра и върху носията, дрехите. Те нямат линия. Вие имате дрехи, които са много смешни. Както има три точки на лицето, по същия начин има три допирни точки за цялото тяло. Не зная дали времето позволява да говоря повече.
+[[Картинка:1934-03-07-05_fig2.png|ляво|мини|Фиг. 2]]
 При <em>А</em> са рамената. При <em>Б</em> е кръстът, а пък тук долу, при <em>В</em>, са краката. Да кажем, че искате да направите една дреха. Най-първо, една дреха като се прави, трябва да има три допирни точки: да се допира на рамената, при кръста, при бедрата и долу при краката. Като се мърда човекът, дрехата да се допира до краката при третата точка <em>В</em>. А пък сега дрехите ви имат четири, пет, шест допирни точки. И както върви човек, върви си като някоя гемия. Няма никаква линия, никаква талия. Ако скроиш една хубава дреха и има тези допирни точки, тя ще произведе едно настроение, а пък ако няма тези допирни точки, ще произведе съвсем друго настроение. Англичаните имат отгоре широки, а пък долу по-тесни дрехи. А французите имат нагоре по-тесни, надолу по-широки дрехи. А пък българинът е закопчал крачолите си с копчета, а отзад има физхармоника. Хората не знаят. Всичко това е произволно, неподходящо, с несъответстващи качества, едно противоречие. Французите могат да допринесат нещо донякъде на българите, защото българинът трябва да възприеме от французите това – да си отвори крачолите. Но ако ти отвориш долните крачоли повече, то е неестествено, понеже един извор в началото трябва да бъде по-голям, а пък накъдето отива, трябва да бъде по-малък. Там, дето извира, трябва да има сила. Когато една река отначало е тясна и после е по-широка, това показва, че има притоци и затова реката става голяма. Следователно, когато вие ставате една голяма река – краката, и се вливате в морето, това показва, че нямате една основна идея във вашия живот: вий сте взели нещо оттук, нещо оттам и сте станали река. Но тази река няма една основна идея. Има едно противоречие в живота ви. И растенията се намират в едно противоречие със себе си. Те на двата си края имат по-голяма широчина, а пък на кръста, при дънера, са стеснени.

@@ Ред 11: / Ред 11: @@
 Ще ви прочета 23-та глава от Притчи. Тая глава се отнася до всинца ви, а не само до някои. Това са известни правила, които трябва да спазвате, понеже живеете на Земята, не живеете на Небето. На Земята живеете. Това са притчи за земния живот. А пък за Небесния живот ще бъдат други притчи.
-<em>(При стихове 13-и и 14-и Учителя казва:) </em>В сегашния културен свят има много бой. Повече от това да се бият хората, отколкото сега, не е имало. Бият се по всичките правила. Не само се бият, но и се убиват. В тая, последната война,*[*Войната от 1914-1918 год. – става въпрос за Първата световна война.] 1914-1918 година, имаше 6 милиона убити. В никоя война 6 милиона не са били убити. Това е култура. А пък в бъдещата война, която ще дойде, може да има и 14-20 милиона убити. Който разглежда нещата буквално, той нищо няма да научи. То не е до буквата. Гледам: някои вървят по духовния път и имат детински, много изопачени понятия. Представете си, че вие ще влезете в един съвършен свят, дето хората знаят как да се обхождат. Тук например първо няма обхода. Навсякъде няма обхода. В който и дом да влезете, ни най-малко няма да намерите обхода. И във всички училища е така. И във всяко религиозно общество е така. На мнозина от вас не ви е приятно да направите нещо. Някой път правите нещо от немай къде. Па и за това, което правите, очаквате нещо от окръжаващите, но не ви се дава. Все ще искате да ви посрещнат и пр., но това го няма. Кой ще ви го даде?
+<em>(При стихове 13-и и 14-и Учителя казва: ) </em>В сегашния културен свят има много бой. Повече от това да се бият хората, отколкото сега, не е имало. Бият се по всичките правила. Не само се бият, но и се убиват. В тая, последната война,*[*Войната от 1914-1918 год. – става въпрос за Първата световна война.] 1914-1918 година, имаше 6 милиона убити. В никоя война 6 милиона не са били убити. Това е култура. А пък в бъдещата война, която ще дойде, може да има и 14-20 милиона убити. Който разглежда нещата буквално, той нищо няма да научи. То не е до буквата. Гледам: някои вървят по духовния път и имат детински, много изопачени понятия. Представете си, че вие ще влезете в един съвършен свят, дето хората знаят как да се обхождат. Тук например първо няма обхода. Навсякъде няма обхода. В който и дом да влезете, ни най-малко няма да намерите обхода. И във всички училища е така. И във всяко религиозно общество е така. На мнозина от вас не ви е приятно да направите нещо. Някой път правите нещо от немай къде. Па и за това, което правите, очаквате нещо от окръжаващите, но не ви се дава. Все ще искате да ви посрещнат и пр., но това го няма. Кой ще ви го даде?
 Някой иска да го обичат. В обичта има две неща: можеш да обичаш някой човек, когато дава и когато даваш. Две неща има в обичта. Някой идва и ти казва: „Не ме ли обичаш?“ Ако е гладен, ще трябва да му дадеш хляб. Ако е жаден, ще трябва да му дадеш вода. Ако е бос, ще му дадеш обуща. Ако е гологлав, ще му дадеш шапка. Ако дрехите му са окъсани, ще му дадеш дрехи. Ако е някой пътник и казва: „Не ме ли обичаш?“, ще му дадеш подслон. А пък щом той каже: „Аз ви обичам“, той трябва да даде нещо. Обичта, Любовта трябва да се изрази в нещо съществено. Има и друга любов. Не само в материални работи, но в каквото и да е отношение законът е същият. Че каква обич може да имате към някой човек, когато нищо не давате: всякога вземате и нищо не давате. Такава любов е любов на бълхите и въшките. После, Любовта се познава по това, че на някой човек му давам и той трябва да е доволен от това, което му давам. Мога да му дам едни обуща, от които да се наранят краката му. Мога да дам хляб, който да му развали стомаха. Мога да му дам шапка, която не му става.