Двата метода. Любовта и вярата - Редакционна история

Донка в 14:56, 9 април 2011

2011-04-09T14:56:30Z

Моника13: /* ДВАТА МЕТОДА. ЛЮБОВТА И ВЯРАТА */

2009-05-21T17:38:36Z

‎ДВАТА МЕТОДА. ЛЮБОВТА И ВЯРАТА

Показване на промените

Хирон в 09:55, 17 февруари 2009

2009-02-17T09:55:00Z

Хирон в 09:53, 17 февруари 2009

2009-02-17T09:53:48Z

Ани в 06:17, 17 февруари 2009

2009-02-17T06:17:26Z

Показване на промените

Хирон: Нова страница: ==ДВАТА МЕТОДА. ЛЮБОВТА И ВЯРАТА== VI година (1926-1927) 4'"" лекция на Младежкия окултен клас, държан...

2009-02-15T20:59:13Z

Нова страница: ==ДВАТА МЕТОДА. ЛЮБОВТА И ВЯРАТА== VI година (1926-1927) 4'"" лекция на Младежкия окултен клас, държан...

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 14:56, 9 април 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Младежки окултен клас]] - ШЕСТА ГОДИНА ([[1926]]-[[1927]])
		+
		+	[[КНИГА: Посока и растене - Жануа]]
		+
	==ДВАТА МЕТОДА. ЛЮБОВТА И ВЯРАТА==		==ДВАТА МЕТОДА. ЛЮБОВТА И ВЯРАТА==

@@ Ред 55: / Ред 55: @@
 Тъй ще дойде новият импулс за живот – в тези опити да имате едно правилно разнообразие. Еднообразието донася набиране на тези положителни енергии и животът става неинтересен. В разнообразието седи красотата, а в принципа на единството, в стремежа към Бога седи силата. Човек трябва да има един център. Когато се стремим, имаме този стремеж, във всичко виждаме смисъл, ще станем красиви. Схващате ли, че всичко се стреми към една посока, към един център, ще добиете сила. Щом вярвате, че във всичко, което виждате, действува един принцип, красота е то. Вярвате ли, че всички неща, които виждате, се стремят към една посока, ще добиете сила. И тъй като вярвате, ще дойдат обезсърчения, съмнения, страсти, ще ги опитате, но ще се ползвате от техните сили. Една страст, трябва да се ползвате от силата й. Всяка опитност, добра или лоша, в най-лошата смисъл, най-лошото, което може да ви сполети, има един прекрасен урок, които може да послужи за ваше повдигане. Тъй седи фактът.
-Коя е основната мисъл сега? (- Методът на Вярата и методът на Любовта.) Любовта все с малките, тя все заглажда, ще те вземе от пътя тъй, за ухото, но пак ще позаглади работата, ще се извини, тя не може да направи пакост, но ще ви постисне малко. Мислите ли, че онзи, който ви обича, не ще ви разтърси малко? Онзи, който ви обича, минава малко замислен, не ви забележи – у вас цяло събитие, ще кажете: «Не ми обръща внимание.» Той, като се видите, ще се извини: «Бях много замислен, майка ми болна, нищо не виждах.» Та, когато обичаш някого, ти ще имаш толкова наранявания, че главата ти ще побелее. В Любовта има друга една опасност: че малките неща много пъти се увеличават – едно нищо нещо, направиш го цял един подвиг. И после, като обърнеш другата страна на тръбата, ще го видиш прекалено малко. В Любовта има преувеличение. Казва: «Хей, той е ангел, Серафим, той е човек даровит, аз като него не съм виждал, то е талант!» Но утре, щом не говори Любовта, знаеш ли какво има? Щом казва: «Талант!», радваш се, но като дойде Вярата, да те разтърси... Туй е самият живот, не са лоши неща. Животът при сегашните условия така се развива. Като се върнеш вечер, ще кажеш на себе си тъй: «Прекалих го малко, той не е толкова голям талант.» Пък някой път има и друго нещо: казваш тъй, да се радва. Не, не, човек трябва да бъде искрен. Аз, като слушам един талантлив човек, след като ми свири, пита ме: «Как намираш?» – «Сега едно парче си изсвирил, не може да се произнеса.» Аз ще постъпя педагогически. Вземе, напише една черта, казвам му: «Какво мислиш?» –  «Какво ще мисля, то е само една линия.» Казвам: Какво ще мисля, един ъгъл е то. «Е, казвам, още не мисля нищо.» Той трябва да нарисува цялата картина, че да видя (фиг. 4.2). Свири ми едно парче, казва: «Талант!» Е, чакай де, той трябва да свири. У всички ни има, даже и когато човек се самоунижава, той се унижава пред другите, за да кажат: «Не е толкова без талант, де.» То са психологически моменти. А пък правото е, като свиря аз «Цвете красно», да го харесам най-първо аз. Всеки ще обича туй, което човек сам обича. Аз го харесвам – и другите хора ще го харесат. Божественото у тебе говори ли, казва ли, че е хубаво, всички хора ще кажат, че е хубаво. Но търсиш ли други да ти кажат, че е хубаво, има едно противоречие. А в туй противоречие има нещо хубаво, изглаждане е то. Художникът какво прави, когато рисува – смекчава. Ще дойда аз, ще ви бутна оттук, оттам, ще смекча работите. Значи, мъчнотиите, туй бутане – това са страданията; и после, сенки са вътре в живота. Та, вас ви нарисуват две линии, дойде някой художник, затрие линиите, та слее всичко. Линиите, това са граници. Турците казват: «Циганинът обича резките линии.» Казват, децата обичат резките краски. Някои хора, на които съзнанието не е развито, обичат резките бои -идат големите страдания; а онези, напредналите души, у тях идат деликатните тонове. Тогава – два метода. Вярата, която започва с великото, Любовта, която започва с малкото.
+Коя е основната мисъл сега? (- Методът на Вярата и методът на Любовта.) Любовта все с малките, тя все заглажда, ще те вземе от пътя тъй, за ухото, но пак ще позаглади работата, ще се извини, тя не може да направи пакост, но ще ви постисне малко. Мислите ли, че онзи, който ви обича, не ще ви разтърси малко? Онзи, който ви обича, минава малко замислен, не ви забележи – у вас цяло събитие, ще кажете: «Не ми обръща внимание.» Той, като се видите, ще се извини: «Бях много замислен, майка ми болна, нищо не виждах.» Та, когато обичаш някого, ти ще имаш толкова наранявания, че главата ти ще побелее. В Любовта има друга една опасност: че малките неща много пъти се увеличават – едно нищо нещо, направиш го цял един подвиг. И после, като обърнеш другата страна на тръбата, ще го видиш прекалено малко. В Любовта има преувеличение. Казва: «Хей, той е ангел, Серафим, той е човек даровит, аз като него не съм виждал, то е талант!» Но утре, щом не говори Любовта, знаеш ли какво има? Щом казва: «Талант!», радваш се, но като дойде Вярата, да те разтърси... Туй е самият живот, не са лоши неща. Животът при сегашните условия така се развива. Като се върнеш вечер, ще кажеш на себе си тъй: «Прекалих го малко, той не е толкова голям талант.» Пък някой път има и друго нещо: казваш тъй, да се радва. Не, не, човек трябва да бъде искрен. Аз, като слушам един талантлив човек, след като ми свири, пита ме: «Как намираш?» – «Сега едно парче си изсвирил, не може да се произнеса.» Аз ще постъпя педагогически. Вземе, напише една черта, казвам му: «Какво мислиш?» –  «Какво ще мисля, то е само една линия.» Казвам: Какво ще мисля, един ъгъл е то. «Е, казвам, още не мисля нищо.» Той трябва да нарисува цялата картина, че да видя (фиг. 4.2).
 (...) и въображението в живота, да се пазите, да видите къде действува волята. Аз ви привеждам опит. Един мой приятел, окултист, много знае, смел човек. Веднъж го заведох на варненския вълнолом, като го качих на стената, почна да пъпли. «Не мога, казва, страх ме е; по-нататък не може, ще ми стане нещо.» Широк е вълноломът, може да има повече от 8 метра ширина, няма опасност. Ето въображението. Трябва воля. Ще си наложиш воля. Тук има една лекарка – да не мислите, че тези неща, които ви привеждам, са хиперболи, да ви докажа, че нещата са вероятни, – тя е една видна лекарка, позната, но страда от едно въображение: някой път й дойде състоянието, уплаши се, че ще падне – ще легне на пътя, ще лежи, ще лежи, лази и после ще стане, ще тръгне. Страх я, че ще падне. Един път излиза из къщи, на едно място ляга, на друго отива до една аптека. Докато се увери, че няма да падне. И сега не ляга вече на пътя. Болезнено въображение.

@@ Ред 39: / Ред 39: @@
 Сега, една вечер, не тази вечер, ще искам да разгневим двама от вас, ще накарам да ги разгневите и ще направим един опит веднага туй разгневяване да изчезне, в 5-10 минути да мине във весело разположение и да видите смените на енергиите. Смяна на енергиите. Сега, някой казва, не иска да се влияе. Как? Ще се влияеш, и оттатък ще минеш. Най-смешното нещо – чел някой някоя книга и казва: «Имам известни теории.» «Ама, казва, аз съм учен човек.» Какъв учен човек, то те е страх – вечерно време като ходи, на четири му са очите от страх. «Но аз обичам да ходя благородно, обичам да се обличам добре.» Аз зная, хората ти влияят, то не е едно твое подбуждане, теб те е страх от хората. Намерете една ваша мисъл, оригинална, аз не казвам сега да се съблечете голи. Не да намериш чуждото, то е един чужд капитал, то е хубаво, ние сме се ползвали, но да намерим припечеленото, нашето, собственото, което да го обработим. Имаме наследствени черти, индивидуалност. Правите нещо – тя е наследствена черта. Аз виждам онова куче, то е вирнало опашката си, казва: «Аз нищо не давам.» Щом се уплаши, казва тъй – (повлича я). Ние се намираме в едно комично положение. Ако тебе най-малките неща те стряскат, каква разлика има между едно четириного и един човек? Като срещна едно куче, ще кажа: «Вдигни си опашката!» Туй куче хубаво разрешава въпроса. Нагоре е опашката; и защо си завива опашката? Когато вземете нещо, нали тъй си подвивате ръката? Туй куче с опашката казва: «Не знаеш ли, че аз на целия свят заповядвам?», но щом се уплашиш, пущаш.
-(фиг. 4.1) Човек, като се ражда, е едно куче с опашка завита; като умира, пуща опашката. Роденият човек е живото куче, умрелият човек е страхливото куче. Роденият човек е живото куче, което казва: «Трябва да знаеш, аз много неща разбирам», а умрелият човек, това е страхливото куче. Опашката му е завита надолу. Чисти му са ръцете, няма за какво да се държи. Психологически този факт е верен. Най-после казвате: «Нищо не ме интересува.» Значи вий сте един мъртъв човек, нямате вече желания. Е, за какво трябва да се държите? Не, не, разрешението на въпроса не е да убиете (всяко желание). И ако теософите бяха онези – онзи, който е писал, не е казал: «не убий», то е един крив превод. Остави всяко желание на себе си и се занимавай само с едно в даден случай. Защото желанието да бъдеш съвършен е първото желание. Не е ли желание, мисъл ли е то? В мисълта само ще имаш подтик да се повдигнеш. Казват – чиста мисъл. Казвам – чисто желание. Чистото желание е толкова силно, колкото и чистата мисъл. Но желанието и мисълта вървят в две противоположни посоки. Нечистата мисъл е толкова силна, колкото нечистото желание. Те са полюси. Казвам: в дадения случай – с едно желание.
+[[Картинка:MOK-06J-04-1.gif|ляво|мини]](фиг. 4.1) Човек, като се ражда, е едно куче с опашка завита; като умира, пуща опашката. Роденият човек е живото куче, умрелият човек е страхливото куче. Роденият човек е живото куче, което казва: «Трябва да знаеш, аз много неща разбирам», а умрелият човек, това е страхливото куче. Опашката му е завита надолу. Чисти му са ръцете, няма за какво да се държи. Психологически този факт е верен. Най-после казвате: «Нищо не ме интересува.» Значи вий сте един мъртъв човек, нямате вече желания. Е, за какво трябва да се държите? Не, не, разрешението на въпроса не е да убиете (всяко желание). И ако теософите бяха онези – онзи, който е писал, не е казал: «не убий», то е един крив превод. Остави всяко желание на себе си и се занимавай само с едно в даден случай. Защото желанието да бъдеш съвършен е първото желание. Не е ли желание, мисъл ли е то? В мисълта само ще имаш подтик да се повдигнеш. Казват – чиста мисъл. Казвам – чисто желание. Чистото желание е толкова силно, колкото и чистата мисъл. Но желанието и мисълта вървят в две противоположни посоки. Нечистата мисъл е толкова силна, колкото нечистото желание. Те са полюси. Казвам: в дадения случай – с едно желание.
 Искаш да бъдеш съвършен. Защо? Защото в този стремеж към съвършенство всички желания може да се хармонизират. Законът на съвършенството има условия, начини, методи да хармонизира всички противоречиви желания в света. Висшите същества над нас – разбирам висшите същества, които обгръщат нашето съзнание, проникват, в тяхното съзнание живеем тъй, както в светлината, – каквото и да направим на Земята, каквото и противоречиво действие да направим, силата, която излиза от това желание, те използуват Нашите мисли и нашите желания са като малки извори, които те използуват, както ние – дърветата и изворите. Енергиите, които излизат от нашите мисли и желания, те ги използуват. Дали ти ще се гневиш, или ще мислиш добро или зло, той мисли най-първо – енергията, която ще излезе из твоята мисъл, електричеството, той използува тази енергия за себе си.