Два центъра - Редакционна история

Донка в 19:47, 18 април 2011

2011-04-18T19:47:07Z

Станимир в 21:42, 9 декември 2008

2008-12-09T21:42:21Z

Показване на промените

Станимир в 17:02, 9 декември 2008

2008-12-09T17:02:57Z

Станимир в 10:59, 5 декември 2008

2008-12-05T10:59:59Z

Станимир в 10:56, 5 декември 2008

2008-12-05T10:56:04Z

Показване на промените

Станимир в 10:50, 5 декември 2008

2008-12-05T10:50:19Z

Станимир в 10:50, 5 декември 2008

2008-12-05T10:50:02Z

Ани в 16:02, 4 декември 2008

2008-12-04T16:02:07Z

Ани в 09:57, 27 ноември 2008

2008-11-27T09:57:38Z

Ани в 09:54, 27 ноември 2008

2008-11-27T09:54:55Z

← По-стара версия		Версия от 19:47, 18 април 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Беседи]]
		+
		+	[[Общ Окултен Клас]] - ДЕВЕТА ГОДИНА ([[1929]]-[[1930]])
		+
		+	[[КНИГА: Естествен ред на нещата]]
		+
	== Два центъра ==		== Два центъра ==

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-== Двата центъра ==
+== Два центъра ==
 Чете се резюме на темите: „Качества на милосърдието, качества на вкисването.“
@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 Мнозина разглеждат вкисването като отрицателен и вреден процес в природата. Не, вкисването има и добри страни. Когато става без участието на разумността, вкисването е вредно. Обаче, взима ли разумността участие, вкисването допринася голяма полза в живота. Прясното мляко трябва да се вкисне, за да се превърне в кисело. За да бъде вкусен, хлябът трябва да съдържа мая, квас. Следователно, когато говорите за вкисването, спрете вниманието си върху добрата и върху лошата му страна. Разглеждате ли го само от една страна, вие ще дойдете до криви заключения. От това, че огънят изгаря, можете ли да кажете, че е вреден? За да разберете смисъла и значението на нещата, вие трябва да ги разглеждате от две страни. Всяко нещо в природата е двуцентрово. Човек не може да живее с един център. Той трябва да се стреми към един център, но сам по себе си той е двуцентрово същество. Той има две очи, две уши, две ноздри, два крака, две ръце. Ще кажете, че човек може да гледа и с едно око. Това е дефект. Той може да гледа с едно око само затова, защото е привикнал да гледа с две очи.
 И тъй, когато говорим за човека, ние разбираме същество с два центъра: единият център се е проявил навън, във формата на жена, а другият — във формата на мъж. Когато тия два центъра се стремят един към друг, те образуват права линия.
 [[Картинка:Два центъра - Фиг.1.gif]]
@@ Ред 16: / Ред 16: @@
 Мнозина казват: Човек не трябва да се вкисва. Не, правилното естествено вкисване е неизбежен процес в природата. Такова вкисване става и със светията и с праведния, и с учения, и с философа. Опасно е, когато вкисването се превърне в разлагане. Тогава се явява злото. Доброто е зло за лошия човек, и злото е зло за добрия. Месото е зло за овцата, но и тревата е зло за вълка. Следователно[, ?] зло е всяко нещо, което не отговаря на естеството на човека. Всичко, което човек върши съобразно своето естество, е добро. Всичко което не е съгласно с естеството на човека е зло.
 Правата СД (фиг. 1) показва посоката, по която се движи духовният човек. Правата АВ е посоката, по която се движи физическият човек. В човека-животно гръбначният стълб е успореден на земята. Когато човек се изправил на краката си, гръбначният стълб заел перпендикулярно положение към земята. От този момент лицето на човека започнало да се открива, да се освобождава от косми. В човека-жена лицето е по-открито, по-малко обрасло с косми, което показва по-голяма интелигентност. Лицето на жената показва, че тя е обработила по-голямо поле. Лицето на човека-мъж, което е повече обрасло с косми, показва по-малко обработена площ. Жената има повече ниви, лозя. Тя е заемодавец. Мъжът няма много земя, вследствие на което отива като слуга при жената. Понеже мъжът копае, обработва земята на жената, той си е присвоил правото да бъде господар. Днес мъжът работи отвън и заповядва, а жената работи отвътре. В същност истинска господарка е жената. Тя е господарка не по външно положение, но по принцип.
 Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за нещата, да разбирате вътрешния им смисъл. Човек може да разбере външния живот дотолкова, доколкото разбира вътрешния. Човек може да разбере физическия свят дотолкова, доколкото разбира Божествения. Физическият свят е отражение на Божествения. При това положение само[, ?] човек може да бъде щастлив. При това положение само[, ?] отношенията на хората могат да бъдат правилни. Ако някой мисли, че може да владее едно същество, той е на крив път. Никой никого не може да владее. Преди всичко, невъзможно е в един и същ момент две лица да се намират на едно и също място. Следователно, ако от центъра А опишете една окръжност, съществото В ще се намира на периферията на окръжността. Ако от точка В, като център, опишете окръжност, съществото А ще се намира на периферията. Между съществата А и В[, ?]  в един и същ момент[, ?]  само едното същество има възможност да бъде център. Излезе ли това същество от центъра, другото става център. Като се движи от центъра към периферията и обратно — от периферията към центъра, човек има възможност да работи. Правата АВ определя възможностите на жената. Правата ВА определя възможностите на мъжа. Изобщо[, ?] правата линия показва, че имаме отношение между две същества. Влезе ли трето същество между тях, линията става крива. Колкото повече същества влизат в отношения, толкова повече кривата линия се удължава. При тия отношения съществата трябва да имат общ център, от който разстоянието до всички точки на периферията е еднакво. Отношението на всяка точка от окръжността към центъра на кръга е право. Това отношение наричаме отношение към Бога. Обаче, отношението на всяка точка от окръжността към другите нейни точки подразбира движение по крива линия. Такова е отношението към ближния.
@@ Ред 44: / Ред 44: @@
 Като ученици, вие трябва да дадете път на Божественото в себе си. Дойдете ли до това положение, не трябва да критикувате Божественото, да се произнасяте за неговите [Неговите?] прояви. Реката трябва да следва пътя към морето, да не се отклонява, да не се занимава с други реки. Ако се спира тук-там по пътя си, ще я впрегнат на работа, градини и бостани да полива, воденици да кара. В края на краищата тя ще каже, че е свършила много работа. Свършила е много работа, но не по нейна воля. Други са я заставили да работи. Следователно, като сте дошли на земята да учите, не отвличайте ума си, да мислите, че можете да вървите в пътя на другите хора. Всеки човек има свой определен път. Всеки трябва да изправи отношенията си към Бога — никаква друга философия не му трябва. Ще кажете, че трябва да учите. Всеки човек трябва да учи, но той трябва да намери онзи учител, който е определен специално за него. Намери ли своя учител, работата му тръгва напред. Този учител не взима никакви пари. Той работи за Бога, като изисква от ученика си, каквото спечели, да го внесе в Божествената банка. Истинският учител е онзи, който не работи за пари. Този учител трябва да учи ученика си с любов, да го научи, какво представя ума и сърдцето, да знае, какво нещо е човекът-мъж и човекът-жена, да разбира душата и духа си.
-Ученикът трябва да разбира функциите на тялото си, да знае как да се справя с него. Какъв ученик е този, който не разбира сърдцето си? Какъв ученик е този, който не знае, какво нещо е любов, светлина и свобода? Някой ще каже, че иска да разбере необятната любов. За да разберете нещата от гледището на любовта, вие трябва да я изучавате в най-малките й и [и и ?] слаби прояви. Представете си, че сте вървели дълго време в гората и сте замръзнали от студ. В това време един непознат човек ви среща и ви завежда у дома си да ви стопли и нахрани. След това вие се разширявате и казвате, че любовта ви е посетила. Това е една от малките прояви на любовта. Всяка мисъл, която внася светлина в ума, и всяко чувство, което внася топлина в сърдцето, колкото [и?] малки да са, наричаме Божествени. Ако възприема тия мисли и чувства в себе си, човек постепенно се разширява, докато стане готов да приеме Божественото в по-голям мащаб, да приложи новия живот.
+Ученикът трябва да разбира функциите на тялото си, да знае как да се справя с него. Какъв ученик е този, който не разбира сърдцето си? Какъв ученик е този, който не знае, какво нещо е любов, светлина и свобода? Някой ще каже, че иска да разбере необятната любов. За да разберете нещата от гледището на любовта, вие трябва да я изучавате в най-малките й и слаби прояви. Представете си, че сте вървели дълго време в гората и сте замръзнали от студ. В това време един непознат човек ви среща и ви завежда у дома си да ви стопли и нахрани. След това вие се разширявате и казвате, че любовта ви е посетила. Това е една от малките прояви на любовта. Всяка мисъл, която внася светлина в ума, и всяко чувство, което внася топлина в сърдцето, колкото [и?] малки да са, наричаме Божествени. Ако възприема тия мисли и чувства в себе си, човек постепенно се разширява, докато стане готов да приеме Божественото в по-голям мащаб, да приложи новия живот.
 Съвременните хора страдат от това че отричат Божествения живот в себе си. Мнозина отричат учените, философите, като не признават това, което са писали. Наистина, учените и философите пишат това, което знаят, но и в него има наука, и в него има истина. Математиците решават задачи с неизвестни, от които намират, че Х е равен на 0, на 1, на 2, на 3 и т. н. После изчисляват Y. Когато X = 0, това показва, че учените са намерили семето, което посаждат в нивата Y. След това намират Z, т. е. условията, при които семето може да израсте и да се развие. Това са трите неизвестни в задачата. И при това положение задачата още не е решена. Всички очакват жетвата, да видят какви резултати ще имат. Следователно, разрешението на задачата се заключава в плода, който човек придобива в живота си.

@@ Ред 18: / Ред 18: @@
 Правата СД (фиг. 1) показва посоката, по която се движи духовният човек. Правата АВ е посоката, по която се движи физическият човек. В човека-животно гръбначният стълб е успореден на земята. Когато човек се изправил на краката си, гръбначният стълб заел перпендикулярно положение към земята. От този момент лицето на човека започнало да се открива, да се освобождава от косми. В човека-жена лицето е по-открито, по-малко обрасло с косми, което показва по-голяма интелигентност. Лицето на жената показва, че тя е обработила по-голямо поле. Лицето на човека-мъж, което е повече обрасло с косми, показва по-малко обработена площ. Жената има повече ниви, лозя. Тя е заемодавец. Мъжът няма много земя, вследствие на което отива като слуга при жената. Понеже мъжът копае, обработва земята на жената, той си е присвоил правото да бъде господар. Днес мъжът работи отвън и заповядва, а жената работи отвътре. В същност истинска господарка е жената. Тя е господарка не по външно положение, но по принцип.
-Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за нещата, да разбирате вътрешния им смисъл. Човек може да разбере външния живот дотолкова, доколкото разбира вътрешния. Човек може да разбере физическия свят дотолкова, доколкото разбира Божествения. Физическият свят е отражение на Божествения. При това положение само[, ?] човек може да бъде щастлив. При това положение само[, ?] отношенията на хората могат да бъдат правилни. Ако някой мисли, че може да владее едно същество, той е на крив път. Никой никого не може да владее. Преди всичко, невъзможно е в един и същ момент две лица да се намират на едно и също място. Следователно, ако от центъра А опишете една окръжност, съществото В ще се намира на периферията на окръжността. Ако от точка В, като център, опишете окръжност, съществото А ще се намира на периферията. Между съществата А и В в един и същ момент само едното същество има възможност да бъде център. Излезе ли това същество от центъра, другото става център. Като се движи от центъра към периферията и обратно — от периферията към центъра, човек има възможност да работи. Правата АВ определя възможностите на жената. Правата ВА определя възможностите на мъжа. Изобщо[, ?] правата линия показва, че имаме отношение между две същества. Влезе ли трето същество между тях, линията става крива. Колкото повече същества влизат в отношения, толкова повече кривата линия се удължава. При тия отношения съществата трябва да имат общ център, от който разстоянието до всички точки на периферията е еднакво. Отношението на всяка точка от окръжността към центъра на кръга е право. Това отношение наричаме отношение към Бога. Обаче, отношението на всяка точка от окръжността към другите нейни точки подразбира движение по крива линия. Такова е отношението към ближния.
+Като ученици, вие трябва да имате ясна представа за нещата, да разбирате вътрешния им смисъл. Човек може да разбере външния живот дотолкова, доколкото разбира вътрешния. Човек може да разбере физическия свят дотолкова, доколкото разбира Божествения. Физическият свят е отражение на Божествения. При това положение само[, ?] човек може да бъде щастлив. При това положение само[, ?] отношенията на хората могат да бъдат правилни. Ако някой мисли, че може да владее едно същество, той е на крив път. Никой никого не може да владее. Преди всичко, невъзможно е в един и същ момент две лица да се намират на едно и също място. Следователно, ако от центъра А опишете една окръжност, съществото В ще се намира на периферията на окръжността. Ако от точка В, като център, опишете окръжност, съществото А ще се намира на периферията. Между съществата А и В[, ?]  в един и същ момент[, ?]  само едното същество има възможност да бъде център. Излезе ли това същество от центъра, другото става център. Като се движи от центъра към периферията и обратно — от периферията към центъра, човек има възможност да работи. Правата АВ определя възможностите на жената. Правата ВА определя възможностите на мъжа. Изобщо[, ?] правата линия показва, че имаме отношение между две същества. Влезе ли трето същество между тях, линията става крива. Колкото повече същества влизат в отношения, толкова повече кривата линия се удължава. При тия отношения съществата трябва да имат общ център, от който разстоянието до всички точки на периферията е еднакво. Отношението на всяка точка от окръжността към центъра на кръга е право. Това отношение наричаме отношение към Бога. Обаче, отношението на всяка точка от окръжността към другите нейни точки подразбира движение по крива линия. Такова е отношението към ближния.
 Следователно, кажем ли, че между две същества се образува права линия разбираме отношение на тия същества към Божествения принцип, който ги свързва. В този смисъл мъжът и жената представят едно цяло, а не отделни същества. Докато мъжът и жената мислят, че са отделни, самостоятелни единици те се самоизлъгват. Мъжът и жената представят две страни на едно цяло. Нито мъжът може без жената, нито жената без мъжа. Въпреки това те не могат нито да се събират, нито да се делят.
@@ Ред 24: / Ред 24: @@
 Същото отношение виждаме и между Бога и човека. Вън от Бога човек не може да съществува. Бог е цялото, което включва всичко в себе си. Той обединява нещата. Мъчнотиите и страданията на хората се дължат на факта, че те търсят щастието си вън от себе си, вън от своите ближни, вън от Бога. Това е невъзможно. При това положение те се движат в сянката на щастието, но не и в истинското щастие. Разбере ли човек, какви трябва да бъдат отношенията му към себе си, към своя ближен и към Бога, той се развива правилно. Енергиите на неговия организъм текат правилно, както водата на планинския извор. Докато водата тече без да изтича, без да се намалява, изворът е във връзка с източника на живота. Намали ли се водата му, изворът е прекъснал връзката си с източника на живота. Докато живее, силите на човека трябва непрекъснато да извират. Това значи добър човек. Спре ли потока на своите сили, човек се натъква на вътрешно напрежение в себе си, което му причинява ред пакости. Не даде ли възможност на Божественото в себе си да се прояви, човек може да се пръсне като бомба. Не е лошо да се пръсне човече, но само ако е яйце, турено под квачка. Като се пръсне това яйце[, ?] пиле ще излезе от него. Ако яйцето се пръсне вън от квачката[, ?] нищо няма да излезе от него. Да се пръсне човек, това значи да умре. В този случай умирането е на място, защото от човека излиза нещо ново. Не излезе ли нещо ново от него[, ?] умирането е безпредметно.
-Днес от всички хора се иска разумност. Дали ще живее или ще умира, човек трябва да бъде разумен. При това той трябва ла се ползва от външния свят, защото има отношение към него. Запример[, ?] иска ли да придобие сила, човек трябва да изучава живота на млекопитаещите. Иска ли да придобие хладнокръвие[, ?] той трябва да изучава живота на рибите. Ако човек не изучава живата природа и не прилага нейните закони, животът му на земята се обезсмисля. Задачата на съвременната наука и религия се заключава именно в това, да застави човека да изучава природата и да прилага нейните закони. Това са проповядвали и Великите Учители на човечеството, но ония от учениците им, които не са разбрали учението им, са внесли в него известно изопачаване. Ако днес дойде Христос на земята, сам ще се чуди, как са могли хората да изопачат учението Му. Какво верую е онова, което се проповядва външно само? Едно верую или едно учение има смисъл, когато се изнесе вътрешната му страна. Едно учение има смисъл, когато може да се приложи. Спрете ли се само върху външната му страна, това учение не ползва човека. Човекът е ценен не по своята външна красота, но по своит мисли, чувства и постъпки.
+Днес от всички хора се иска разумност. Дали ще живее или ще умира, човек трябва да бъде разумен. При това той трябва ла се ползва от външния свят, защото има отношение към него. Запример[, ?] иска ли да придобие сила, човек трябва да изучава живота на млекопитаещите. Иска ли да придобие хладнокръвие[, ?] той трябва да изучава живота на рибите. Ако човек не изучава живата природа и не прилага нейните закони, животът му на земята се обезсмисля. Задачата на съвременната наука и религия се заключава именно в това, да застави човека да изучава природата и да прилага нейните закони. Това са проповядвали и Великите Учители на човечеството, но ония от учениците им, които не са разбрали учението им, са внесли в него известно изопачаване. Ако днес дойде Христос на земята, сам ще се чуди, как са могли хората да изопачат учението Му. Какво верую е онова, което се проповядва външно само? Едно верую или едно учение има смисъл, когато се изнесе вътрешната му страна. Едно учение има смисъл, когато може да се приложи. Спрете ли се само върху външната му страна, това учение не ползва човека. Човекът е ценен не по своята външна красота, но по своите мисли, чувства и постъпки.
 Следователно, външната страна на живота е дотолкова ценна, доколкото е в съгласие с вътрешната. Ако се възхищавате от това, че някой човек е добър без да искате да вземете нещо от неговата доброта, възхищението ви е на място. Искате ли обаче да вземете нещо от добротата му, вашето възхищение не е на място. Като разглеждате човека, вие трябва да сте убедени в неговата вътрешна доброта. Ако външно само е добър, тази доброта няма да го ползва, но и окръжаващите няма да се ползват от нея. Външните отношения са ценни тогава, когато в тях липсва користолюбието. Освободи ли се от користолюбието си, грешникът може да се учи от светията. Не се ли освободи от користолюбието си, той не може да бъде ученик на светията. Ако грешникът мисли че с усилията, които прави, може да стане като учителя си, той се самоизлъгва. За да следва добре пътя на своя учител, грешникът трябва да е запазил нещо от своята праведност. Който не носи правдата в себе си, той никога не може да бъде праведен. Който не носи условия за гениалност в себе си, той никога не може да стане гений. Талантливият трябва да бъде роден за талантлив. Това не трябва да ви обезсърдчава, но да знаете, че красивите, великите неща не се купуват наготово. Те трябва да се придобият, да се работи за тяхното постижение. Каже ли някой, че иска да бъде свят, добър или щедър, той не е придобил нещо много. Истинската святост, доброта, щедрост са вътрешни качества. Някой носи на гърба си сто килограма товар и пъшка под неговата тежест. По пътя го срещат бедни хора, които искат да им даде нещо. Той се спира, сваля товара от гърба си и започва да раздава на този десет килограма, на онзи десет килограма, докато останат на гърба му само 40 кг. Всички го считат добър, щедър човек, без да се спират върху мотивите, които го заставят да бъде такъв. Той се е натоварил с багаж, който не може да носи. Ако не даде част от него на другите, товарът ще го смачка. Когато се произнасяте за качествата на някой човек, вие трябва да знаете кои са дълбоките мотиви, да се проявява той по един или по друг начин.

← По-стара версия		Версия от 10:50, 5 декември 2008
Ред 9:		Ред 9:

	фиг. 1		фиг. 1
		+
	Кривата линия показва възможностит, които се крият в съществата. Единият кръг показва възможностите на човека А, а другият – възможностите на човека В. (фиг. 1). Възможностит на тия двама души се пресичат в точките С и Д. От тия два кръга се образува елипса. Дето има външна, физическа деятелност, там всякога се образува елипса, Колкото по-дълбоко слиза човек в материята, толкова повече елипсата се сплесква. Колкото повече излиза от материята, толкова по-кръгла става елипсата. Този закон се отразява върху лицето на човека. Хора, които са по-активни, които имат по-големи мъчнотии, лицата им са продълговати. Тия, които имат по-малко мъчнотии, които живеят охолно, лицата им са валчести. Когато отношенията между двата центъра се нарушат, т. е. когато отношенията между двама души се развалят, веднага се явява злото. Когато две същества се разбират, между тях се явява доброто. Значи, всяко същество може да стане причина за проява на доброто или на злото.		Кривата линия показва възможностит, които се крият в съществата. Единият кръг показва възможностите на човека А, а другият – възможностите на човека В. (фиг. 1). Възможностит на тия двама души се пресичат в точките С и Д. От тия два кръга се образува елипса. Дето има външна, физическа деятелност, там всякога се образува елипса, Колкото по-дълбоко слиза човек в материята, толкова повече елипсата се сплесква. Колкото повече излиза от материята, толкова по-кръгла става елипсата. Този закон се отразява върху лицето на човека. Хора, които са по-активни, които имат по-големи мъчнотии, лицата им са продълговати. Тия, които имат по-малко мъчнотии, които живеят охолно, лицата им са валчести. Когато отношенията между двата центъра се нарушат, т. е. когато отношенията между двама души се развалят, веднага се явява злото. Когато две същества се разбират, между тях се явява доброто. Значи, всяко същество може да стане причина за проява на доброто или на злото.

@@ Ред 6: / Ред 6: @@
 И тъй, когато говорим за човека, ние разбираме същество с два центъра: единият център се е проявил навън, във формата на жена, а другият - във формата на мъж. Когато тия два центъра се стремят един към друг, те образуват права линиялиния. Всяко друго отношение образува крива линия. Обаче, кривата линия не представя злото в света.
 [[Картинка:Два центъра - Фиг.1.gif]]
 фиг. 1
-−
 Кривата линия показва възможностит, които се крият в съществата. Единият кръг показва възможностите на човека А, а другият – възможностите на човека В. (фиг. 1). Възможностит на тия двама души се пресичат в точките С и Д. От тия два кръга се образува елипса. Дето има външна, физическа деятелност, там всякога се образува елипса, Колкото по-дълбоко слиза човек в материята, толкова повече елипсата се сплесква. Колкото повече излиза от материята, толкова по-кръгла става елипсата. Този закон се отразява върху лицето на човека. Хора, които са по-активни, които имат по-големи мъчнотии, лицата им са продълговати. Тия, които имат по-малко мъчнотии, които живеят охолно, лицата им са валчести. Когато отношенията между двата центъра се нарушат, т. е. когато отношенията между двама души се развалят, веднага се явява злото. Когато две същества се разбират, между тях се явява доброто. Значи, всяко същество може да стане причина за проява на доброто или на злото.

@@ Ред 53: / Ред 53: @@
 Дръжте в ума си мисълта, че човек е двуцентрово същество. Като се движите от единия до другия център, вие ще разрешавате задачит си правилно и ще вървите напред. Ами Бог къде е? Това не е важно. За човека е важно да се движи в светлината и топлината на Бога, да чувствува подтика, който иде от Него, и да върви напред. Като се свърже с Първата Причина, той е готов да възприема благото на живота от всеки човек. Дойде ли някой да почука на вратата ви, да носи Божественото благо, станете веднага на крак и му отворете. Дали сте болен или здрав, не се колебайте. И на смъртно легло да сте, станете и отворете на Божия пратеник. Посрещнете посланика от Божествения свят и тогава умирайте, ако сте дошли вече до този час. Кажете на смъртта да ви почака малко. Пред Божественото и смъртта отстъпва. Като чуе гласа Му, тя веднага си заминава.
-'''Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина пребъдват с нас.'''
+Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина пребъдват с нас.
--та Лекция от Учителя, държана на 13 ноември, 1929 г. София, Изгрев.
+. Лекция от Учителя, държана на 13 ноември, 1929 г. София, Изгрев.
-−
-----
-''Разпознаване, груба корекция и първа редакция - Анета Савова, 26.11.08''

@@ Ред 7: / Ред 7: @@
 И тъй, когато говорим за човека, ние разбираме същество с два центъра: единият център се е проявил навън, във формата на жена, а другият - във формата на мъж. Когато тия два центъра се стремят един към друг, те образуват права линиялиния. Всяко друго отношение образува крива линия. Обаче, кривата линия не представя злото в света.
-[[Картинка:Фигура1.jpg]]
+[[Картинка:Два центъра - Фиг.1.jpg]]
 фиг. 1