Добрата земя - Редакционна история

Донка в 20:24, 5 март 2011

2011-03-05T20:24:51Z

НадяД в 07:02, 2 октомври 2009

2009-10-02T07:02:31Z

НадяД в 06:12, 2 октомври 2009

2009-10-02T06:12:05Z

Показване на промените

НадяД в 05:58, 2 октомври 2009

2009-10-02T05:58:29Z

Показване на промените

Хирон в 15:41, 29 септември 2009

2009-09-29T15:41:31Z

НадяД в 16:13, 27 септември 2009

2009-09-27T16:13:32Z

Показване на промените

НадяД в 16:04, 27 септември 2009

2009-09-27T16:04:30Z

НадяД в 15:58, 27 септември 2009

2009-09-27T15:58:52Z

Показване на промените

НадяД в 15:48, 27 септември 2009

2009-09-27T15:48:51Z

Хирон: Нова страница: ==Добрата земя== „А друго падна на добрата земя и, като израсна, стори плод стократен.'*) Средат...

2009-09-14T15:48:05Z

Нова страница: ==Добрата земя== „А друго падна на добрата земя и, като израсна, стори плод стократен.'*) Средат...

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 20:24, 5 март 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Неделни беседи]]
		+
		+	[[1922]]
		+
		+	[[Живият Господ (1922)]]
		+
	==Добрата земя==		==Добрата земя==

@@ Ред 5: / Ред 5: @@
 Средата и условията дават тон и направление на човешката душа. Често се говори за условията на живота, като добри и лоши. Някога се говори и за средата, като добра и лоша. Сегашният век е повече материалистичен, поради което окръжаващите предмети са толкова близо до очите на хората, че привличат всичкото им внимание. Те се залъгват с тях, като деца, и не им остава време да се занимават с други работи. Аз наричам материалистическия век – век на забава, век на детски игри. Следователно, както в децата стават промени, така и във възрастните. Днес възгледите на хората се менят лесно. Сега защищаваш една философска система, утре – друга. Слушаш един младеж да казва: Няма Бог. Утре същият младеж поддържа обратното, че Бог съществува. Един варненски адвокат казваше: Светът да се обърне с главата надолу, аз пак ще си остана материалист. – Слушай, аз ще ти докажа математически, че след четири години, от краен материалист, ще станеш краен идеалист. – Това е невъзможно. – Ще провериш думите ми. След две години адвокатът се оженил. Родило му се детенце. Една вечер жена му носела детето на ръце и една лампа. Случило се, че изпуснала лампата на земята. Тя се счупила; газта се разляла и запалила. В този момент, пламнала полата на жена му, и тя изгоряла. Понеже обичал жена си, адвокатът започнал да мисли за другия свят и станал вярващ. Като видели, че изменя на материализма, изключили го от тяхното общество. Те намирали, че той се объркал малко. Много естествено, пораснал е този човек. И детето, като порасне, напуща детската среда. Кой от вас не е напуснал детското общество? Всички сте били материалисти, т.е. вие сте се занимавали с неща, близко до очите ви.
-Въпросът за смяната на убеждението е вътрешен. Човек има свой вътрешен морал, някога съществен, някога несъществен, т. е. някога се изменя, някога не се изменя. Що е морал? Кои са моралните принципи, които никога не се изменят? Има мисли и чувства, които никога не се менят. Например, каквото е било чувството на човека за глада и жаждата преди 8,000 години, такова е и днес. Тогавашното облекло се крайно различавало от сегашното. Като се говори за облеклото на сегашните хора, обръщам вниманието им на скромността. Скромното облекло е за предпочитане. Ще ми възразите, че има пеперуди и птици, които природата е облякла с такива пъстри и разкошни дрехи, каквито и най-видните дами не носят. Други пък тя е облякла с прости, скромни дрехи. Защо е така, природата, си знае. Тя има някаква цел. Като говоря да се обличате скромно, аз имам пред вид да се пазите от дрехите на неправдата, лъжата, измамата, кражбата. Облечете се с дрехите на добродетелите. Носете пръстени на ръцете си, но със скъпоценни камъни. Всеки камък представя една добродетел. И десет пръстена да имаш, важно е да можеш да ги носиш.
+Въпросът за смяната на убеждението е вътрешен. Човек има свой вътрешен морал, някога съществен, някога несъществен, т.е. някога се изменя, някога не се изменя. Що е морал? Кои са моралните принципи, които никога не се изменят? Има мисли и чувства, които никога не се менят. Например, каквото е било чувството на човека за глада и жаждата преди 8 000 години, такова е и днес. Тогавашното облекло се крайно различавало от сегашното. Като се говори за облеклото на сегашните хора, обръщам вниманието им на скромността. Скромното облекло е за предпочитане. Ще ми възразите, че има пеперуди и птици, които природата е облякла с такива пъстри и разкошни дрехи, каквито и най-видните дами не носят. Други пък тя е облякла с прости, скромни дрехи. Защо е така, природата, си знае. Тя има някаква цел. Като говоря да се обличате скромно, аз имам пред вид да се пазите от дрехите на неправдата, лъжата, измамата, кражбата. Облечете се с дрехите на добродетелите. Носете пръстени на ръцете си, но със скъпоценни камъни. Всеки камък представя една добродетел. И десет пръстена да имаш, важно е да можеш да ги носиш.
 Хората се делят на материалисти и идеалисти. По какво се отличават едните от другите? Едно нещо е нужно на човека – да бъде здрав. И материалистът, и идеалистът трябва да бъдат здрави. Животът изисква здрави хора, безразлично, какви са те – материалисти, или идеалисти. Стомахът, гърдите, мозъкът ти здрави ли са? Под „стомах" разбирам физическия свят, обикновения живот. Под „гърди" т.е. под „дихателна система" разбирам живота на чувствата. Мозъкът има отношение към мисълта. Как мисли човек за окръжаващата среда, за външната природа? Сегашните хора мислят, че са много умни; дават ум на другите, а на себе си не могат да помогнат. Например, един виден лекар дава съвети на болните, как да се лекуват, а щом се разболее жена му, децата му или той сам, тогава вика други лекари. Защо? – Сам не вярва на лекуването си. Той е опитал всичките методи на лекуване и видял техните резултати. Като се разболее детето му, понеже е лично засегнат, казва: Ще извикам някой по-опитен, по-способен лекар, той да го лекува. – Та нали си капацитет в медицината? Това показва, че дълбоко в себе си, той е неуверен. И в свещениците, и в лекарите се крие една неувереност. Без да искат, те лъжат и себе си, и другите. И всички минават за знаещи. Всички говорят за Бога. Да говориш за Бога, това е най-важно за душата. Ще разисквате върху създаването на света ! Светът бил причина в последствието или последствие в някаква причина. – Светът не съществува по някаква причина. Светът е бил, е и ще бъде. Дето има причина, зад нея се крие друга причина. Всяко нещо, което може да се обясни, не е реално; което не може да се обясни, то е реално. Всяко нещо, за което не може да се мисли, е реално. Такава е нашата философия. Това, което не може да сънуваш, и то е реално. – Възможно ли е това? – Питам: Мравката мислила ли е нещо за човека? Въпреки това, човек съществува. Едва ли някога, в мравешкия ум ще мине мисълта, че съществува човек на земята, който разваля техните жилища. Едва ли някога, през ума на мравката, ще мине мисълта за Кант, за Айнщайн, с неговата теория за относителността на нещата. Едва ли мравката ще дойде някога до мисълта, за последните нововъведения в музиката. Мравките не са дошли в мисълта си до степента на висшите животни. Даже и човекът, достигнал до високо развитие, още се занимава с въображаеми неща.

← По-стара версия		Версия от 15:41, 29 септември 2009
Ред 129:		Ред 129:


−	11. Беседа от Учителя, държана на 17 декември, 1922 г. София.	+	10. Беседа от Учителя, държана на 17 декември, 1922 г. София.

		+	----
	* Лука 8;8,		* Лука 8;8,

@@ Ред 23: / Ред 23: @@
 „А друго падна на тази добра почва." – Коя е добрата почва? – Всички същества, които съзнават нуждите си и очакват своя спасител. Ако във вашето сърце не се зароди горещо желание да бъдете тихи и спокойни и да очаквате новата мисъл, която иде да ви учи, ако не я посрещнете с любов, нейното идване при вас е без полза. Мнозина искат да разберат тайната на живота. А тайната на живота е законът на любовта. Това, което хората разбират под любов, съвсем не е любов, Под любов аз разбирам закон на братство, закон на свобода. Да намериш закона на любовта, това значи, да намериш свободата си, а който намери свободата си, той може да расте и да се развива – може да прави всичко, каквото поиска. Но като казвам така, аз разбирам, че само умният човек може да прави, каквото иска. Това не се отнася до лошия човек, защото злото изменя онези отношения, които сега съществуват, изменя реда им, както са нагласени.
-Първото нещо, вие трябва да имате съзнание да кажете: Няма по-велико, по-благородно същество от Бога. Хората мислят, че Господ е безтелесен, невидим, но аз оспорвам това. Единственото видимо същество в света, това е само Бог. Единственото нещо, което чувстваме, това е Бог. Единственото нещо, което ни причинява най-хубавото разположение на духа; това, което ни дава сила; което ни освежава, повдига, то е Неговото присъствие – присъствието на Бога. Когато прави добро някому, Той се скрива. Вие виждате, че Иван или Стоян ви направи едно добро и, като казвате, че Иван ви направи тази услуга, на Бога става приятно. Така Той се крие зад тези, които е напътил да направят добро. Ще кажете: Защо да не знаем, че Господ го е направил, та да Му благодарим? А сега често питат: Де е Господ? Чакат Го да дойде след 2 000, след 3 000 години. Казват: В бъдеще, когато хората се издигнат в своята еволюция, ще бъдат по-способни да познаят Бога и да разберат истинския живот. Не е вярно това. Онзи, който иска да познае Бога, трябва още днес да Го разбере. А да чакаш след
+Първото нещо, вие трябва да имате съзнание да кажете: Няма по-велико, по-благородно същество от Бога. Хората мислят, че Господ е безтелесен, невидим, но аз оспорвам това. Единственото видимо същество в света, това е само Бог. Единственото нещо, което чувстваме, това е Бог. Единственото нещо, което ни причинява най-хубавото разположение на духа; това, което ни дава сила; което ни освежава, повдига, то е Неговото присъствие – присъствието на Бога. Когато прави добро някому, Той се скрива. Вие виждате, че Иван или Стоян ви направи едно добро и, като казвате, че Иван ви направи тази услуга, на Бога става приятно. Така Той се крие зад тези, които е напътил да направят добро. Ще кажете: Защо да не знаем, че Господ го е направил, та да Му благодарим? А сега често питат: Де е Господ? Чакат Го да дойде след 2 000, след 3 000 години. Казват: В бъдеще, когато хората се издигнат в своята еволюция, ще бъдат по-способни да познаят Бога и да разберат истинския живот. Не е вярно това. Онзи, който иска да познае Бога, трябва още днес да Го разбере. А да чакаш след 8 000 години, след 10 000 години, далечното бъдеще, то е, както в математиката, когато се проектира нещо за бъдеще. То е закон на движение в една посока, в която ще разберем себе си по-добре. Щом разберем себе си, ще можем да използваме по-добре онова, което ни дава природата.
+В какво седи разбирането на живота? Как мислите: малкото дете, като глътне първото мляко от майчините гърди, не разбира ли, какво нещо е яденето? Ако то каже: Сега аз не разбирам, какво нещо е яденето, но като стана голям и ям хубаво сготвено ядене, тогава ще го разбера, по-добре, вярно ли е това? Не, още с първата глътка на млякото, детето е разбрало що е яденето. Мислите ли, че, след като сте живели 80 години и сте яли най-добре сготвени яденета, вие сте разбрали повече, какво нещо е яденето. Яденето е закон на любовта. Когато някой ме гощава, аз ще почувствам любовта, която това същество има към мене. Като ям ябълка, аз се спирам и казвам: Колко ме обича тази ябълка! Тя пожертва днес живота си за мене. Аз не съм отговорил на нейната любов. Често ти изяждаш една-две ябълки и после казваш: Колко съм нещастен! Аз ли се намерих в този свят да страдам? – Че какво си видял ти? Изпитал ли си положението на ябълката, да се забият зъбите в тялото ти? А ябълката казва: Колко те обичам! И колкото по-навътре влизат зъбите ти, тя казва: Аз те обичам. Като я изядеш, ти ставаш радостен, обновяваш се. Това се дължи на нейната любов. Стой три дена гладен и след това започни да четеш някоя философска книга, даже моите беседи, и виж, как ще се почувстваш. Казваш: Гладът е страшно нещо! Като се нахраниш, казваш: Има нещо велико в яденето. Любовта в хляба, в ябълката ти говорят: Ние не сме чели още Евангелието, но Онзи, за Когото се говори там, живее в нас, и ние се жертваме за вас – изпълняваме Неговите закони. Той ни повелява да се жертваме за близките си. Такава е жертвата за великия закон на любовта. Ще кажете, че това е аналогия. Не е така. Божественият закон работи във всеки плод. И в кокошката, която колите, работи също този закон. Някога кокошката роптае, кряка и пита: Братко, щом искаш да ме изядеш, ти разбираш ли любовта? Не съжалявам, че ставам жертва. Ако разбираш любовта, ще се радвам; ако не я разбираш, и ти ще страдаш.
-−
-,000 години, след 10,000 години, далечното бъдеще, то е, както в математиката, когато се проектира нещо за бъдеще. То е закон на движение в една посока, в която ще разберем себе си по-добре. Щом разберем себе си, ще можем да използуваме по-добре онова, което ни дава природата.
+Христос казва: „А друго падна на добрата земя." Кое семе падна на добрата земя? – Доброто семе. То е Словото Божие. Син Человечески дойде да донесе Словото Божие. В Стария завет се казва, че глава на Словото Божие е Истината. – Де се ражда Истината?–При Любовта. Който люби, само в неговата душа царува истината. Невъзможно е истината да работи там, дето не е любовта. Истината не е нещо абстрактно; тя се явява във всяка любеща душа. А любовта се явява при самопожертването. За изяснение на мисълта си ще ви предам един окултен разказ. Един окултен ученик бил изпратен при адептите – хора с по-висока култура от човешката. Те живеят в най-хубавата част на земята, специално място, дето кракът на обикновен човек не е стъпвал. Много европейски експедиции се опитвали да проникнат там, но безуспешно. Те са оградени толкова добре, че никой не може да проникне през тази ограда. Жилищата им са построени по нематериален начин. Целият им живот отговаря на тяхната възвишена култура. Те не са духове, но всичко знаят, какво става по земята: във Франция, Англия, Русия, всичко им е известно. Няма събитие, станало на земята, което те да не знаят. Понеже познават добре законите на природата, те направляват човешките мозъци. Изпращат към хората специална енергия, с която изменят мислите на управляващите, на учените. Те им казват: Днес ще разисквате по този и този въпрос. Хората на земята устройват събрания по внушение на тези адепти. Всички хора се движат като параход, по течението на водата. Ако попиташ парахода, как се движи, той ще ти каже: Ти имаш ли витло? Ако ти турят едно отзад, и ти ще се движиш с голяма бързина. Колко обръщения прави витлото в една минута? Щеш не щеш, и ти ще се движиш. Ти казваш: Добър е Господ. Такава е волята на моя капитан. Който движи парахода, разбира движението на витлото.
-−
-В какво седи разбирането на живота? Как мислите: малкото дете, като глътне първото мляко от майчините гърди, не разбира ли, какво нещо е яденето? Ако то каже: Сега аз не разбирам, какво нещо е яденето, но като стана голям и ям хубаво сготвено ядене, тогава ще го разбера, по-добре, верно ли е това? Не, още с първата глътка на млякото, детето е разбрало що е яденето. Мислите ли, че, след като сте живели 80 години и сте яли най-добре сготвени яденета, вие сте разбрали повече, какво нещо е яденето. Яденето е закон на любовта. Когато някой ме го-щава, аз ще почувствувам любовта, която това същество има към мене. Като ям ябълка, аз се спирам и казвам: Колко ме обича тази ябълка I Тя пожертвува днес живота си за мене. Аз не съм отговорил на нейната любов. Често ти изяждаш една - две ябълки и после казваш: Колко съм нещастен! Аз ли се намерих в този свят да страдам? – Че какво си видял ти? Изпитал ли си положението на ябълката, да се забият зъбите в телото ти? А ябълката казва: Колко те обичам! И колко/го по-навътре влизат зъбите ти, тя казва: Аз те обичам. Като я изядеш, ти ставаш радостен, обновяваш се. Това се дължи на нейната любов. Стой три деня гладен и след това започни да четеш некоя философска книга, даже моите беседи, и виж, как ще се почувствуваш. Казваш: Гладът е страшно нещо! Като се нахраниш, казваш: Има нещо велико в яденето. Любовта в хляба, в ябълката ти говорят: Ние не сме чели още Евангелието,' но Онзи, за Когото се говори там, живее в нас, и ние се жертвуваме за вас – изпълняваме Неговите закони. Той ни повелява да се жертвуваме за близките си. Такава е жертвата за великия закон на любовта. Ще кажете, че това е аналогия. Не е така. Божественият закон работи във всеки плод. И в кокошката, която колите, работи също този закон. Някога кокошката роптае, кряка и пита: Братко, щом искаш да ме изядеш, ти разбираш ли любовта? Не съжаля-
-−
-−
-−
-−
-вам, че ставам жертва. Ако разбираш любовта, ще се радвам; ако не я разбираш, и ти ще страдаш.
-−
-Христос казва: А друго падна на добрата земя." Кое семе падна на добрата земя? – Доброто семе. То е Словото Божие. Син Человечески дойде да донесе Словото Божие. В Стария завет се казва, че глава на Словото Божие е Истината. – Де се ражда Истината?–При Любовта. Който лю^и, само в неговата душа царува истината. Невъзможно е истината да работи там, дето не е любовта. Истината не е нещо абстрактно; тя се явява във всяка любеща душа. А любовта се явява при само-пожертвуването. За изяснение на мисълта си ще ви предам един окултен разказ. Един окултен ученик бил изпратен при адептите – хора с по-висока култура от човешката. Те живеят в най-хубавата част на земята, специално място, дето кракът на обикновен човек не е стъпвал. Много европейски експедиции се опитвали да проникнат там, но безуспешно. Те са оградени толкова добре, че никой не може да проникне през тази ограда. Жилищата им са построени по нематериален начин. Целият им живот отговаря на тяхната възвишена култура. Те не са духове, но всичко знаят, какво става по земята: във Франция, Англия, Русия, всичко им е известно. Няма събитие, станало на земята, което те да не знаят. Понеже познават добре законите на природата, те направляват човешките мозъци. Изпращат към хората специална енергия, с която изменят мислите на управляващите, на учените. Те им казват: Днес ще разисквате по този и този въпрос. Хората на земята устройват събрания по внушение на тези адепти. Всички хора се движат като параход, по течението на водата. Ако попиташ парахода, как се движи, той ще ти каже: Ти имаш ли витло? Ако ти турят едно отзад, и ти ще се движиш с голяма бързина. Колко обръщения прави витлото в една минута? Щеш-не щеш, и ти ще се движиш. Ти казваш: Добър е Господ. Такава е волята на моя капитан. Който движи парахода, разбира движението на витлото.
 Сега ще се върнем пак при адептите. Ученикът, който отивал при адептите, им носел писма от своя Учител. Какъв е този Учител и отде е, не е важно. Учителите, както и всички учени и философи, са ключове за

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ==Добрата земя==
-„А друго падна на добрата земя и, като израсна, стори плод стократен.'*)
+„А друго падна на добрата земя и, като израсна, стори плод стократен."*
-Средата и условията дават тон и направление на човешката душа. Често се говори за условията на живота, като добри и лоши. Някога се говори и за средата, като добра и лоша. Сегашният век е повече материалистичен, поради което окръжаващите предмети са толкова близо до очите на хората, че привличат всичкото им внимание. Те се залъгват с тях, като деца, и не им остава време да се занимават с други работи. Аз наричам материалистическия век – век на забава, век на детски игри. Следователно, както в децата стават промени, така и във възрастните. Днес възгледите на хората се менят лесно. Сега защищаваш една философска система, утре – друга. Слушаш един младеж да казва: Няма Бог. Утре същият младеж подържа обратното, че Бог съществува. Един варненски адвокат казваше: Светът да се обърне с главата надолу, аз пак ще си остана материалист. – Слушай, аз ще ти докажа математически, че след четири години, от краен материалист, ще станеш краен идеалист. – Това е невъзможно. – Ще провериш думите ми. След две години адвокатът се оженил. Родило му се детенце. Една вечер жена му носела детето на ръце и една лампа. Случило се, че изпуснала лампата на земята. Тя се счупила; газта се разляла и запалила. В този момент, пламнала полата на жена му, и тя изгоряла. Понеже обичал жена си, адвокатът започнал да мисли за другия свят и станал вярващ. Като видели, че изменя на материализма, изключили го от тяхното общество. Те намирали,
+Средата и условията дават тон и направление на човешката душа. Често се говори за условията на живота, като добри и лоши. Някога се говори и за средата, като добра и лоша. Сегашният век е повече материалистичен, поради което окръжаващите предмети са толкова близо до очите на хората, че привличат всичкото им внимание. Те се залъгват с тях, като деца, и не им остава време да се занимават с други работи. Аз наричам материалистическия век – век на забава, век на детски игри. Следователно, както в децата стават промени, така и във възрастните. Днес възгледите на хората се менят лесно. Сега защищаваш една философска система, утре – друга. Слушаш един младеж да казва: Няма Бог. Утре същият младеж поддържа обратното, че Бог съществува. Един варненски адвокат казваше: Светът да се обърне с главата надолу, аз пак ще си остана материалист. – Слушай, аз ще ти докажа математически, че след четири години, от краен материалист, ще станеш краен идеалист. – Това е невъзможно. – Ще провериш думите ми. След две години адвокатът се оженил. Родило му се детенце. Една вечер жена му носела детето на ръце и една лампа. Случило се, че изпуснала лампата на земята. Тя се счупила; газта се разляла и запалила. В този момент, пламнала полата на жена му, и тя изгоряла. Понеже обичал жена си, адвокатът започнал да мисли за другия свят и станал вярващ. Като видели, че изменя на материализма, изключили го от тяхното общество. Те намирали, че той се объркал малко. Много естествено, пораснал е този човек. И детето, като порасне, напуща детската среда. Кой от вас не е напуснал детското общество? Всички сте били материалисти, т.е. вие сте се занимавали с неща, близко до очите ви.
-−
-) Лука 8;8,
-−
-−
-−
-−
 че той се объркал малко. Много естествено, пораснал е този човек. И детето, като порасне, напуща детската среда. Кой от вас не е напуснал детското общество? Всички сте били материалисти, т. е. вие сте се занимавали с неща, близко до очите ви.
 Въпросът за смяната на убеждението е вътрешен. Човек има свой вътрешен морал, някога съществен, някога несъществен, т. е. някога се изменя, някога не се изменя. Що е морал? Кои са моралните принципи, които никога не се изменят? Има мисли и чувства, които никога не се менят. Например, каквото е било чувството на човека за глада и жаждата преди 8,000 години, такова е и днес. Тогавашното облекло се крайно различавало от сегашното. Като се говори за облеклото на сегашните хора, обръщам вниманието им на скромността. Скромното облекло е за предпочитане. Ще ми възразите, че има пеперуди и птици, които природата е облякла с такива пъстри и разкошни дрехи, каквито и най-видните дами не носят. Други пък тя е облякла с прости, скромни дрехи. Защо е така, природата, си знае. Тя има някаква цел. Като говоря да се обличате скромно, аз имам пред вид да се пазите от дрехите на неправдата, лъжата, измамата, кражбата. Облечете се с дрехите на добродетелите. Носете пръстени на ръцете си, но със скъпоценни камъни. Всеки камък представя една добродетел. И десет пръстена да имаш, важно е да можеш да ги носиш.
-Хората се делят на материалисти и идеалисти. По какво се отличават едните от другите? Едно нещо е нужно на човека – да бъде здрав. И материалистът, и идеалистът трябва да бъдат здрави. Животът изисква здрави хора, безразлично, какви са те – материалисти, или идеалисти. Стомахът, гърдите, мозъкът ти здрави ли са? Под „стомах" разбирам физическия свят, обикновения живот. Под „гърди" т. е. под „дихателна система" разбирам живота на чувствата. Мозъкът има отношение към мисълта. Как мисли човек за окръжаващата среда, за външната природа? Сегашните хора мислят, че са много умни; дават ум на другите, а на себе си не могат да помогнат. Например, един виден лекар дава съвети на болните, как да се лекуват, а щом се разболее жена му, децата му или той сам, тогава вика други лекари. Защо? – Сам не вя-
+Хората се делят на материалисти и идеалисти. По какво се отличават едните от другите? Едно нещо е нужно на човека – да бъде здрав. И материалистът, и идеалистът трябва да бъдат здрави. Животът изисква здрави хора, безразлично, какви са те – материалисти, или идеалисти. Стомахът, гърдите, мозъкът ти здрави ли са? Под „стомах" разбирам физическия свят, обикновения живот. Под „гърди" т.е. под „дихателна система" разбирам живота на чувствата. Мозъкът има отношение към мисълта. Как мисли човек за окръжаващата среда, за външната природа? Сегашните хора мислят, че са много умни; дават ум на другите, а на себе си не могат да помогнат. Например, един виден лекар дава съвети на болните, как да се лекуват, а щом се разболее жена му, децата му или той сам, тогава вика други лекари. Защо? – Сам не вярва на лекуването си. Той е опитал всичките методи на лекуване и видял техните резултати. Като се разболее детето му, понеже е лично засегнат, казва: Ще извикам някой по-опитен, по-способен лекар, той да го лекува. – Та нали си капацитет в медицината? Това показва, че дълбоко в себе си, той е неуверен. И в свещениците, и в лекарите се крие една неувереност. Без да искат, те лъжат и себе си, и другите. И всички минават за знаещи. Всички говорят за Бога. Да говориш за Бога, това е най-важно за душата. Ще разисквате върху създаването на света ! Светът бил причина в последствието или последствие в някаква причина. – Светът не съществува по някаква причина. Светът е бил, е и ще бъде. Дето има причина, зад нея се крие друга причина. Всяко нещо, което може да се обясни, не е реално; което не може да се обясни, то е реално. Всяко нещо, за което не може да се мисли, е реално. Такава е нашата философия. Това, което не може да сънуваш, и то е реално. – Възможно ли е това? – Питам: Мравката мислила ли е нещо за човека? Въпреки това, човек съществува. Едва ли някога, в мравешкия ум ще мине мисълта, че съществува човек на земята, който разваля техните жилища. Едва ли някога, през ума на мравката, ще мине мисълта за Кант, за Айнщайн, с неговата теория за относителността на нещата. Едва ли мравката ще дойде някога до мисълта, за последните нововъведения в музиката. Мравките не са дошли в мисълта си до степента на висшите животни. Даже и човекът, достигнал до високо развитие, още се занимава с въображаеми неща.
-−
-−
-−
-−
-рва на лекуването си. Той е опитал всичките методи на лекуване и видял техните резултати. Като се разболее детето му, понеже е лично засегнат, казва: Ще извикам някой по-опитен, по-способен лекар, той да го лекува. – Та нали си капацитет в медицината? Това показва, че дълбоко в себе си, той е неуверен. И в свещениците, и в лекарите се крие една неувереност. Без да искат, те лъжат и себе си, и другите. И всички минават за знаещи. Всички говорят за Бога. Да говориш за Бога, това е най-важно за душата. Ще разисквате върху създаването на света ! Светът бил причина в последствието или последствие в някаква причина. – Светът не съществува по някаква при^ чина. Светът е бил, е и ще бъде. Дето има причина, зад нея се крие друга причина. Всяко нещо, което може да се обясни, не е реално; което не може да се обясни, то е реално. Всяко нещо, за което не може да се мисли, е реално. Такава е нашата философия. Това, което не може да сънуваш, и то е реално. – Възможно ли е това? – Питам: Мравката мислила ли е нещо за човека? Въпреки това, човек съществува. Едва ли някога, в мравешкия ум ще мине мисълта, че съществува човек на земята, който разваля техните жилища. Едва ли някога, през ума на мравката, ще мине мисълта за Кант, за Айнщайн, с неговата теория за относителността на нещата. Едва ли мравката ще дойде някога до мисълта, за последните нововъведения в музиката. Мравките не са дошли в мисълта си до степента на висшите животни. Даже и човекът, достигнал до високо развитие, още се занимава с въображаеми неща.
-Питам: Коя е мярката за определяне на реални и нереални, на относителни и на абсолютни неща? Реално е това, което всеки момент настоява с една и съща сила. Ние чувствуваме тази сила в съзнанието си и извън съзнанието и я познаваме по нейната настойчивост. Казваш: Намислил съм да открадна нещо. Обаче, нещо вътре в тебе казва: Не кради! Оскърбиш някого, обидиш го, а отвън се показваш тих и спокоен, като че нищо не си направил. Но вътрешно ти се безпокоиш и нещо ти нашепва: Не направи добре. Казват за тебе, че макар да си обидил някого, пак си спокоен. Проникнахте ли в сърцето му, да знаете, колко е спокоен? И съвременните учени често си
+Питам: Коя е мярката за определяне на реални и нереални, на относителни и на абсолютни неща? Реално е това, което всеки момент настоява с една и съща сила. Ние чувстваме тази сила в съзнанието си и извън съзнанието и я познаваме по нейната настойчивост. Казваш: Намислил съм да открадна нещо. Обаче, нещо вътре в тебе казва: Не кради! Оскърбиш някого, обидиш го, а отвън се показваш тих и спокоен, като че нищо не си направил. Но вътрешно ти се безпокоиш и нещо ти нашепва: Не направи добре. Казват за тебе, че макар да си обидил някого, пак си спокоен. Проникнахте ли в сърцето му, да знаете, колко е спокоен? И съвременните учени често си
@@ Ред 185: / Ред 173: @@
 . Беседа от Учителя, държана на 17 декември, 1922 г. София.