← По-стара версия

Версия от 09:57, 4 ноември 2010

Ред 1:

−

==ДОБРОТО СЕМЕ==

+

[[Неделни беседи]]

−

Ще прочета 13 глава от Евангелието на Матея от 10-ти стих до края. Ще взема само едно изречение на 24 стих "Пося добро семе на нивата си."

+

[[Неделни беседи - 1932 г.]]

+

[[Живот, светлина и свобода, ХV серия, том ІІІ (1932)]]

+

==7. Доброто семе==

+

''34 неделна беседа, държана от Учителя на 5 юни [[1932]] г. София, Изгрев.''

+

Ще прочета 13 глава от Евангелието на Матея от 10-ти стих до края. Ще взема само едно изречение на 24 стих:„Пося добро семе на нивата си.“

Има една красива страна на човешкия живот. И за в бъдеще тази страна трябва да се разглежда. Това е законът на светлината, то е законът на радостта. Това е бъдещата наука. Тя ще бъде не една наука на чувството, на афекта, понеже науката на чувството е нещо преходно, афектът, това е преходно положение. Казвам: тази бъдеща наука е наука на истината. Това е човешкото в човека. Това е областта на човешкия ум. Истината трябва да се изучава. Казано е: Истината ще освободи човечеството от съвременните несгоди. Цялата борба, която съществува – в науката, в политическия и в обществения живот, в семейството, навсякъде е борба за свобода. Жените се борят за свобода, учителите се борят за свобода, мъжете се борят за свобода, свещениците се борят за свобода, господарите се борят за свобода, слугите се борят за свобода. И кой от кого я търси, не се знае. Слугите считат, че са заробени от господарите; господарите считат, че са заробени от слугите; слушателите считат, че са заробени от своите проповедници; проповедниците считат, че са заробени от своите слушатели, и т.н. Сега не искам да ви описвам положителната страна. Защото вие може да кажете за един човек че е много красив, но това е нещо относително. Какво нещо е красотата? Този човек отвън е красив, но стомахът му е развален, дробовете му са развалени; лицето му е красиво, очите светли, но дробовете не са здрави. Питам: колко струва тази красота? Казваш на някого: "Ти си отличен човек гениален." Гениален, но лекарите констатират, че той е неврастеник или че е малокръвен. Казвате: "Това са малокръвни гениални хора." Това е отрицателната страна на истината. Истината може да се разгледа от две страни: относителната истина, истината, на която сенките са отвън, и истината, на която сенките са отвътре. Когато аз говоря за Истината, разбирам живи разумни същества, които мислят. Истината има отношение към човека. Вън от човека тази Истина не съществува като нещо материално, отделно от него. И човек не може да съществува без Истината. Нито пък истината може да се прояви без човека. Така се полага в бъдещата наука. Онези хора, които не разбират живота, хвърлят сенките отвън. Всички сенки, които съществуват в света, произтичат от същества, които не са разбрали смисъла на живота. Следователно те сгъстяват материята и хвърлят сянка, както Земята хвърля сянка върху Месечината. Тази сянка, която Земята хвърля върху Месечината, произтича от земните същества; ако тези същества престанат да живеят, няма да има никаква сянка. Следователно сянката е израз на онези същества, които живеят тук. Онези пък, които са разбрали живота, те хвърлят сянка отвътре. Някой път вие сте богати, учени, свършили сте няколко факултета, някой съдия сте, председател на Апелативния съд, или на Касационния съд, или министър председател, или председател на Народното събрание, но тъмнина има вътре във вас, недоволен сте, кисел сте. Защо е така, аз няма да обяснявам. Обяснения няма да ви дам, защото се изисква обширна наука за всяка една страна на живота. Вие оставете вашата киселина настрана, оставете вашите недоразумения настрана, скърби и страдания, ревност, маловерие, всичко оставете настрана. Това е дадено от миналото на хората, според сегашната философия на Ремке. Туй е така. Ремке си има една философия, с която иска да обясни цялата философия върху една научна база. Ако сполучи, добре е, опитът е хубав, но всички учени хора, които работят, ние ги разглеждаме от научната страна така: учени хора и глашатаи на учените. Има учени хора, които работят, и неучени банкери, които вземат наготово трудовете на някой учен човек, на друг учен човек и стават учени хора. Аз ги наричам банкери, както един банкер на жито, събира житото на хиляди земеделци и става богаташ. Ако го питаш, той даже една бразда не е изорал, но е богат търговец, благодарение на труда на земеделеца. Аз оставям въпроса защо един е земеделец, друг търговец настрана. Не че е лошо да бъдеш търговец. Земеделецът е един светия, търговецът е друг светия, може да ги турите в църквата Това не е подигравка, но и търговеца Бог го е направил, и земеделеца Бог го е направил, само че трябва да турите на земеделеца една светийска дреха, и на търговеца трябва да турите една светийска дреха. Под думата "дреха" разбирам, че научно трябва да се определи светията какво е. Аз под думата "светия" разбирам човек, който разбира основните закони на живата Природа, който разбира човешката душа, разбира и човешкия дух. Той не задава въпроса дали съществува душата или не, това е въпрос за обикновените хора, а за гениалните това не представя никакъв предмет за разсъждения. Хората може да вярват, да създават друго верую, то е друг въпрос. Но казвам, светии са ония хора, които разбират основно този велик закон, защото под думата Бог всички тези учени хора разбират туй, от което те са излезли, туй без което те не могат. Това, в което човек живее, без което не може да живее, и това в което Бог живее и без което не може да живее, то е реалност. Туй, в което човек живее и туй, в което Бог живее, туй аз наричам реалност. Ако не можете да разберете, вие ще запитате: какво е туй, в което аз живея? Така пита обикновеният човек. Така не се пита. Туй, в което аз живея, аз го зная. Туй, което в мен живее и аз живея в него, аз го зная, и няма защо да питам. Единственото нещо, което аз зная, е това, което в мен живее и в което аз живея. То е неизменяемо. Следователно, това не изучавам. Туй, което се променя, можете да изучавате. Един предмет, който се изменя, може да изучавате. Едно дете, как расте, как се увеличава всяка година – това е интересно за изучаване. Палеца му, веждите му, колко са дебели, или носа му или устата му, може да четете космите му какви са, черни или руси, дебели или тънки. Туй представя предмет за изучаване. Не мислете, че човешките косми не са важни. Ако вие знаехте на всичките ваши роднини колко косми е имал всеки един от тях на главата си, ако знаехте какъв е цветът на техните косми, ако знаехте какви са математическите отношения на космите, вие щяхте да бъдете един гениален човек. Защото в реалната природа няма нищо произволно. Първоначално, когато човек е създаден, неговата уста е била съвършена, но в сегашната уста на хората има нещо, което се е изопачило. Сегашната уста, сегашните очи, сегашният нос на човека, изобщо сегашният човек е деформиран. Следователно може да се изучава това от чисто патологично гледище. Но това не е наука. Патологията не е наука. То е едно вметнато състояние вътре, не е здравословно състояние. Най-първо трябва да намерим в какво седи здравословното състояние на човека. Здравият човек е онзи у когото има отношение между неговият дух, неговата душа, неговото сърце и неговият ум. Тия четири положения няма какво да ги оспорва човек, той трябва да ги разбира. Дух, душа, ум и сърце – той трябва да разбира тези отношения. Вие може да напишете върху тях научни трактати, аз няма какво да ги оспорвам. Според мене туй, което аз зная, няма какво да го обяснявам. Или казано в научна форма: не знаете, кое ще ви обясня. Защото ще кажете: как той ще говори на нас за туй, което той не знае, пък иска нас да осветли. Аз, запример, искам да ви убедя в някои неща, научно говоря, защото може да кажа: туй, което не знаете, него ще обясня. Пък аз казвам: туй, което аз зная, него ще обясня. Каква разлика има тогава?

Има една красива страна на човешкия живот. И за в бъдеще тази страна трябва да се разглежда. Това е законът на светлината, то е законът на радостта. Това е бъдещата наука. Тя ще бъде не една наука на чувството, на афекта, понеже науката на чувството е нещо преходно, афектът, това е преходно положение. Казвам: тази бъдеща наука е наука на истината. Това е човешкото в човека. Това е областта на човешкия ум. Истината трябва да се изучава. Казано е: Истината ще освободи човечеството от съвременните несгоди. Цялата борба, която съществува – в науката, в политическия и в обществения живот, в семейството, навсякъде е борба за свобода. Жените се борят за свобода, учителите се борят за свобода, мъжете се борят за свобода, свещениците се борят за свобода, господарите се борят за свобода, слугите се борят за свобода. И кой от кого я търси, не се знае. Слугите считат, че са заробени от господарите; господарите считат, че са заробени от слугите; слушателите считат, че са заробени от своите проповедници; проповедниците считат, че са заробени от своите слушатели, и т.н. Сега не искам да ви описвам положителната страна. Защото вие може да кажете за един човек че е много красив, но това е нещо относително. Какво нещо е красотата? Този човек отвън е красив, но стомахът му е развален, дробовете му са развалени; лицето му е красиво, очите светли, но дробовете не са здрави. Питам: колко струва тази красота? Казваш на някого: "Ти си отличен човек гениален." Гениален, но лекарите констатират, че той е неврастеник или че е малокръвен. Казвате: "Това са малокръвни гениални хора." Това е отрицателната страна на истината. Истината може да се разгледа от две страни: относителната истина, истината, на която сенките са отвън, и истината, на която сенките са отвътре. Когато аз говоря за Истината, разбирам живи разумни същества, които мислят. Истината има отношение към човека. Вън от човека тази Истина не съществува като нещо материално, отделно от него. И човек не може да съществува без Истината. Нито пък истината може да се прояви без човека. Така се полага в бъдещата наука. Онези хора, които не разбират живота, хвърлят сенките отвън. Всички сенки, които съществуват в света, произтичат от същества, които не са разбрали смисъла на живота. Следователно те сгъстяват материята и хвърлят сянка, както Земята хвърля сянка върху Месечината. Тази сянка, която Земята хвърля върху Месечината, произтича от земните същества; ако тези същества престанат да живеят, няма да има никаква сянка. Следователно сянката е израз на онези същества, които живеят тук. Онези пък, които са разбрали живота, те хвърлят сянка отвътре. Някой път вие сте богати, учени, свършили сте няколко факултета, някой съдия сте, председател на Апелативния съд, или на Касационния съд, или министър председател, или председател на Народното събрание, но тъмнина има вътре във вас, недоволен сте, кисел сте. Защо е така, аз няма да обяснявам. Обяснения няма да ви дам, защото се изисква обширна наука за всяка една страна на живота. Вие оставете вашата киселина настрана, оставете вашите недоразумения настрана, скърби и страдания, ревност, маловерие, всичко оставете настрана. Това е дадено от миналото на хората, според сегашната философия на Ремке. Туй е така. Ремке си има една философия, с която иска да обясни цялата философия върху една научна база. Ако сполучи, добре е, опитът е хубав, но всички учени хора, които работят, ние ги разглеждаме от научната страна така: учени хора и глашатаи на учените. Има учени хора, които работят, и неучени банкери, които вземат наготово трудовете на някой учен човек, на друг учен човек и стават учени хора. Аз ги наричам банкери, както един банкер на жито, събира житото на хиляди земеделци и става богаташ. Ако го питаш, той даже една бразда не е изорал, но е богат търговец, благодарение на труда на земеделеца. Аз оставям въпроса защо един е земеделец, друг търговец настрана. Не че е лошо да бъдеш търговец. Земеделецът е един светия, търговецът е друг светия, може да ги турите в църквата Това не е подигравка, но и търговеца Бог го е направил, и земеделеца Бог го е направил, само че трябва да турите на земеделеца една светийска дреха, и на търговеца трябва да турите една светийска дреха. Под думата "дреха" разбирам, че научно трябва да се определи светията какво е. Аз под думата "светия" разбирам човек, който разбира основните закони на живата Природа, който разбира човешката душа, разбира и човешкия дух. Той не задава въпроса дали съществува душата или не, това е въпрос за обикновените хора, а за гениалните това не представя никакъв предмет за разсъждения. Хората може да вярват, да създават друго верую, то е друг въпрос. Но казвам, светии са ония хора, които разбират основно този велик закон, защото под думата Бог всички тези учени хора разбират туй, от което те са излезли, туй без което те не могат. Това, в което човек живее, без което не може да живее, и това в което Бог живее и без което не може да живее, то е реалност. Туй, в което човек живее и туй, в което Бог живее, туй аз наричам реалност. Ако не можете да разберете, вие ще запитате: какво е туй, в което аз живея? Така пита обикновеният човек. Така не се пита. Туй, в което аз живея, аз го зная. Туй, което в мен живее и аз живея в него, аз го зная, и няма защо да питам. Единственото нещо, което аз зная, е това, което в мен живее и в което аз живея. То е неизменяемо. Следователно, това не изучавам. Туй, което се променя, можете да изучавате. Един предмет, който се изменя, може да изучавате. Едно дете, как расте, как се увеличава всяка година – това е интересно за изучаване. Палеца му, веждите му, колко са дебели, или носа му или устата му, може да четете космите му какви са, черни или руси, дебели или тънки. Туй представя предмет за изучаване. Не мислете, че човешките косми не са важни. Ако вие знаехте на всичките ваши роднини колко косми е имал всеки един от тях на главата си, ако знаехте какъв е цветът на техните косми, ако знаехте какви са математическите отношения на космите, вие щяхте да бъдете един гениален човек. Защото в реалната природа няма нищо произволно. Първоначално, когато човек е създаден, неговата уста е била съвършена, но в сегашната уста на хората има нещо, което се е изопачило. Сегашната уста, сегашните очи, сегашният нос на човека, изобщо сегашният човек е деформиран. Следователно може да се изучава това от чисто патологично гледище. Но това не е наука. Патологията не е наука. То е едно вметнато състояние вътре, не е здравословно състояние. Най-първо трябва да намерим в какво седи здравословното състояние на човека. Здравият човек е онзи у когото има отношение между неговият дух, неговата душа, неговото сърце и неговият ум. Тия четири положения няма какво да ги оспорва човек, той трябва да ги разбира. Дух, душа, ум и сърце – той трябва да разбира тези отношения. Вие може да напишете върху тях научни трактати, аз няма какво да ги оспорвам. Според мене туй, което аз зная, няма какво да го обяснявам. Или казано в научна форма: не знаете, кое ще ви обясня. Защото ще кажете: как той ще говори на нас за туй, което той не знае, пък иска нас да осветли. Аз, запример, искам да ви убедя в някои неща, научно говоря, защото може да кажа: туй, което не знаете, него ще обясня. Пък аз казвам: туй, което аз зная, него ще обясня. Каква разлика има тогава?

Ред 71:

Ред 80:

"Доброто семе." Казва Христос: Онзи, който е посял доброто семе, то е Божественото, то е същественото у човека. Туй добро семе да расте. Някой път може да се посеят плевели. Те са лошите условия, които са посели лоша мисъл, лошо чувство. Това са посторонни работи. Онова, същественото у вас е доброто семе. Та и тази мисъл, в това чувство, в тази интуиция, която във всеки човек я има, ще сполучите да съградите вашия бъдещ живот. Туй нека бъде вашата вяра!

"Доброто семе." Казва Христос: Онзи, който е посял доброто семе, то е Божественото, то е същественото у човека. Туй добро семе да расте. Някой път може да се посеят плевели. Те са лошите условия, които са посели лоша мисъл, лошо чувство. Това са посторонни работи. Онова, същественото у вас е доброто семе. Та и тази мисъл, в това чувство, в тази интуиция, която във всеки човек я има, ще сполучите да съградите вашия бъдещ живот. Туй нека бъде вашата вяра!

−

34 неделна беседа, държана от Учителя на 5 юни 1932 г. София, Изгрев.

+

''34 неделна беседа, държана от Учителя на 5 юни [[1932]] г. София, Изгрев.''

Доброто семе, 5 юни 1932 г. - Редакционна история

Станимир в 09:57, 4 ноември 2010

Anotherseeker в 10:29, 21 декември 2009

Хирон: Нова страница: ==ДОБРОТО СЕМЕ== Ще прочета 13 глава от Евангелието на Матея от 10-ти стих до края. Ще взема само е...