← По-стара версия

Версия от 11:23, 21 декември 2008

Ред 17:

Планинските върхове, които ви обикалят, представляват възможности за проява на Божията Любов. Следователно, само онзи може да говори за обезсърчение, който е обиколил всички планински върхове, всички вериги, всички чукари. Ако ги обиколи и остане нещо от обезсърчението му, той има право да говори за него. Иначе, без да ги е обходил, не му се позволява да казва, че е обезсърчен. Планинските вериги представляват ребуси, задачи за разрешаване. Те са свързани една с друга, ето защо, който се наеме да ги обходи, той трябва да знае, откъде да започне и накъде да върви. Онзи, който е строил планините, той е поставил врати за преминаване от една планина в друга, от един връх на друг. Следователно, човек всякога може да черпи сила, енергия от планината, посредством която да трансформира състоянията си. На планината слънчевата енергия осветява нещата и ги кара да зреят, а в низините тя ги нагрява и изгаря. Който иска мисълта му да се осветява и да зрее, да се качва по планините. Те предразполагат човека към мисъл. Сега, оттук ще изпратим поздрав на всички приятели, които се намират на изток и на запад, на север и на юг. Ще изпратим поздрав на всички братства, които съставят ордена на Великото Бяло Братство. Ще изпратим поздрав на всички пробудени души, които вършат волята Божия.

Планинските върхове, които ви обикалят, представляват възможности за проява на Божията Любов. Следователно, само онзи може да говори за обезсърчение, който е обиколил всички планински върхове, всички вериги, всички чукари. Ако ги обиколи и остане нещо от обезсърчението му, той има право да говори за него. Иначе, без да ги е обходил, не му се позволява да казва, че е обезсърчен. Планинските вериги представляват ребуси, задачи за разрешаване. Те са свързани една с друга, ето защо, който се наеме да ги обходи, той трябва да знае, откъде да започне и накъде да върви. Онзи, който е строил планините, той е поставил врати за преминаване от една планина в друга, от един връх на друг. Следователно, човек всякога може да черпи сила, енергия от планината, посредством която да трансформира състоянията си. На планината слънчевата енергия осветява нещата и ги кара да зреят, а в низините тя ги нагрява и изгаря. Който иска мисълта му да се осветява и да зрее, да се качва по планините. Те предразполагат човека към мисъл. Сега, оттук ще изпратим поздрав на всички приятели, които се намират на изток и на запад, на север и на юг. Ще изпратим поздрав на всички братства, които съставят ордена на Великото Бяло Братство. Ще изпратим поздрав на всички пробудени души, които вършат волята Божия.

−

Казват някои, че за развитието си, човек трябва да се отдели от общото, да живее сам. – Когато расте, човек може да се изолира, но в този процес той има нужда от сокове, от храна. Следователно, докато черпи тия сокове отвън, иска или не, той е длъжен да признае Цялото. За пример, слънцето грее отгоре. По отношение на растителното царство, слънцето е цялото, а растенията, животните и хората представляват души, които черпят от това цяло. Значи, слънцето, като цяло, дава. Растенията, животните и хората са частите, които, от една страна взимат, а от друга – дават.

+

Казват някои, че за развитието си, човек трябва да се отдели от общото, да живее сам. – Когато расте, човек може да се изолира, но в този процес той има нужда от сокове, от храна. Следователно, докато черпи тия сокове отвън, иска или не, той е длъжен да признае Цялото. Например, слънцето грее отгоре. По отношение на растителното царство, слънцето е цялото, а растенията, животните и хората представляват души, които черпят от това цяло. Значи, слънцето, като цяло, дава. Растенията, животните и хората са частите, които, от една страна взимат, а от друга – дават.

Всички, наредени в кръг, хванати за ръцете си така, че дясната ръка с лявата на съседа се издигат нагоре, а лявата ръка с дясната на съседа остават долу на мястото си. При това положение на ръцете се произнасят думите: Уповавай на Господа с всичкото си сърце и с всичкия си ум. Във всичките си пътища познавай само Бога. Той ще оправи стъпките ти. В същото положение се произнасят думите: Ще служа Господу с ума си, със сърцето си и със силата си. Ще ходя в пътя Господен с любовта си, с вярата си, със силата си и ще познавам Господа в живота си с душата си, със сърцето си и с ума си. Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил. Смяна на ръцете: онези, които са долу, се издигат горе; тия пък, които са горе, се свалят долу. При това положение на ръцете се произнасят следните думи: Да се съединят любовта, вярата и надеждата в сърцата ни и да се прослави Господ в душите ни.

Всички, наредени в кръг, хванати за ръцете си така, че дясната ръка с лявата на съседа се издигат нагоре, а лявата ръка с дясната на съседа остават долу на мястото си. При това положение на ръцете се произнасят думите: Уповавай на Господа с всичкото си сърце и с всичкия си ум. Във всичките си пътища познавай само Бога. Той ще оправи стъпките ти. В същото положение се произнасят думите: Ще служа Господу с ума си, със сърцето си и със силата си. Ще ходя в пътя Господен с любовта си, с вярата си, със силата си и ще познавам Господа в живота си с душата си, със сърцето си и с ума си. Това е живот вечен да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, Когото си изпратил. Смяна на ръцете: онези, които са долу, се издигат горе; тия пък, които са горе, се свалят долу. При това положение на ръцете се произнасят следните думи: Да се съединят любовта, вярата и надеждата в сърцата ни и да се прослави Господ в душите ни.

Ред 31:

Сега, всяка сутрин Господ ви събужда, слага торбичка с книги през рамото ви и казва: Хайде на училище! Като се върнете от училището, ще разправяте на майка си, какъв урок ви е преподаден. Ако направите някаква грешка, учителят ще ви хване за ухото, да не правите същата грешка втори път. Изправите ли грешката си, учителят ще ви похвали. Какво представлява молитвата? – Молитвата е разговор на ученика с Бога, на Когото ученикът разправя, какво е учил, къде е сгрешил, как е поправил грешката си и т.н. Бог ще го слуша и ще му помага.

Сега, всяка сутрин Господ ви събужда, слага торбичка с книги през рамото ви и казва: Хайде на училище! Като се върнете от училището, ще разправяте на майка си, какъв урок ви е преподаден. Ако направите някаква грешка, учителят ще ви хване за ухото, да не правите същата грешка втори път. Изправите ли грешката си, учителят ще ви похвали. Какво представлява молитвата? – Молитвата е разговор на ученика с Бога, на Когото ученикът разправя, какво е учил, къде е сгрешил, как е поправил грешката си и т.н. Бог ще го слуша и ще му помага.

−

Върне ли се от училище, без да разкаже на Бога, какво е правил в училището, целият ден е изгубен. Следователно, върнеш ли се от работа, или от училище уедини се в себе си и се извини пред приятелите си, че имаш работа – да се измиеш да се преоблечеш и да се поразговориш с Бога. С измиването, преобличането и разговора си с Бога, с баща си и майка си, ти ще получиш наставления за утрешния ден. При всяко отиване и връщане от работа, човек трябва да се моли, да държи връзка с любовта. Това са прости правила, които трябва да изпълнявате, за да се избавите от злото, което ви дебне. Всеки иска да бъде обичан, а не знае, че това е най-лесната работа. – Защо? – Защото човек е книга, върху която Бог е писал в миналото, пише в настоящето, ще пише и в бъдеще. Да се смущава човек, дали ще го обичат, или не, това значи да се смущава, дали ще дойде някой да чете книгата му. Докато има хора с будно съзнание, все ще се намери някой да чете твоята книга. Той ще дойде при тебе, ще отвори една страница, ще я прочете и ще я пази като светиня. На другия ден пак ще дойде, ще отвори втора страница. Като дойде до книгата, той иска да прочете нещо за Господа. Търси тук, търси там, не може да намери. Ти му посочваш страницата и той започва да чете. Чете, но нищо не разбира. Ти започваш да му проповядваш. Посочваш му още една страница от книгата си. Така той чете, интересува се от твоята книга. Като прочете цялата книга, той започва да разбира вече нещата вътрешно. Като четете книгата си едни на други, по този начин вие влизате в общение помежду си и създавате взаимните отношения на взимане и даване. Някой ви дава хубав скъпоценен камък. В замяна на това вие му давате жито, царевица или друго нещо, което той може разумно да използва. Чрез даване и взимане човек може да влезе във връзка с всички души, не само видими, но и невидими, безплътни. Какво представляват тия същества? Физически те са невидими, но вие можете да влезете с тях в духовна връзка.

+

Върне ли се от училище, без да разкаже на Бога, какво е правил в училището, целият ден е изгубен. Следователно, върнеш ли се от работа, или от училище уедини се в себе си и се извини пред приятелите си, че имаш работа – да се измиеш да се преоблечеш и да се поразговориш с Бога. С измиването, преобличането и разговора си с Бога, с баща си и майка си, ти ще получиш наставления за утрешния ден. При всяко отиване и връщане от работа, човек трябва да се моли, да държи връзка с любовта. Това са прости правила, които трябва да изпълнявате, за да се избавите от злото, което ви дебне. Всеки иска да бъде обичан, а не знае, че това е най-лесната работа. – Защо? – Защото човек е книга, върху която Бог е писал в миналото, пише в настоящето, ще пише и в бъдеще. Да се смущава човек, дали ще го обичат, или не, това значи да се смущава, дали ще дойде някой да чете книгата му. Докато има хора с будно съзнание, все ще се намери някой да чете твоята книга. Той ще дойде при тебе, ще отвори една страница, ще я прочете и ще я пази като светиня. На другия ден пак ще дойде, ще отвори втора страница. Като дойде до книгата, той иска да прочете нещо за Господа. Търси тук, търси там, не може да намери. Ти му посочваш страницата и той започва да чете. Чете, но нищо не разбира. Ти започваш да му проповядваш. Посочваш му още една страница от книгата си. Така той чете, интересува се от твоята книга. Като прочете цялата книга, той започва да разбира вече нещата вътрешно. Като четете книгата си едни на други, по този начин вие влизате в общение помежду си и създавате взаимни отношения на взимане и даване. Някой ви дава хубав скъпоценен камък. В замяна на това вие му давате жито, царевица или друго нещо, което той може разумно да използва. Чрез даване и взимане човек може да влезе във връзка с всички души, не само видими, но и невидими, безплътни. Какво представляват тия същества? Физически те са невидими, но вие можете да влезете с тях в духовна връзка.

Представете си, че виждате човек, който носи в ръката си чанта, пълна с четки и бои. Той ходи натук-натам, търси нещо. Какъв е този човек, какво иска, какво търси, нищо не знаете. Вие го виждате физически само и знаете, че търси нещо, движи се. Обаче, този човек има и друга страна – духовна. Той се спира на едно място всред природата, изважда четки и бои и започва да рисува нещо върху платно. За вас вече не е важен човекът, но това, което той работи. Вие не виждате движенията му, но работата му ви интересува. Вие отваряте неговата книга и четете по нея. Ако почнете да се разговаряте с него, той ще мълчи. – Защо? – Платното е важно за него. Отвреме навреме той спира работата си и гледа, какво трябва да нарисува. Тогава може да ви каже няколко думи и пак продължава работата си. Ако го безпокоите, други ще се справят с вас. Ще се яви вятър, който ще ви изпъди. Щом сте попаднали при художника, вие трябва да наблюдавате, как рисува и да се учите от него. Привилегия е за човека, да се намери пред един художник и да гледа, как рисува. Каквото и колкото разберете от неговата работа, това е достатъчно за вас.

Представете си, че виждате човек, който носи в ръката си чанта, пълна с четки и бои. Той ходи натук-натам, търси нещо. Какъв е този човек, какво иска, какво търси, нищо не знаете. Вие го виждате физически само и знаете, че търси нещо, движи се. Обаче, този човек има и друга страна – духовна. Той се спира на едно място всред природата, изважда четки и бои и започва да рисува нещо върху платно. За вас вече не е важен човекът, но това, което той работи. Вие не виждате движенията му, но работата му ви интересува. Вие отваряте неговата книга и четете по нея. Ако почнете да се разговаряте с него, той ще мълчи. – Защо? – Платното е важно за него. Отвреме навреме той спира работата си и гледа, какво трябва да нарисува. Тогава може да ви каже няколко думи и пак продължава работата си. Ако го безпокоите, други ще се справят с вас. Ще се яви вятър, който ще ви изпъди. Щом сте попаднали при художника, вие трябва да наблюдавате, как рисува и да се учите от него. Привилегия е за човека, да се намери пред един художник и да гледа, как рисува. Каквото и колкото разберете от неговата работа, това е достатъчно за вас.

← По-стара версия		Версия от 19:24, 13 април 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Общ Окултен Клас]] - СЕДМА ГОДИНА ([[1927]]-[[1928]])
		+
		+	[[КНИГА: Добри и лоши условия]]
		+
	==Единство и общност==		==Единство и общност==

Единство и общност - Редакционна история

Донка в 19:24, 13 април 2011

Ани в 11:23, 21 декември 2008

Хирон: Нова страница: ==Единство и общност== Упражнение на връх Мусала. Всички прави, наредени шахматно и обърнати с ...