Единство на съзнанието - Редакционна история

Донка в 19:24, 13 април 2011

2011-04-13T19:24:12Z

Solico: /* Единство на съзнанието */

2008-12-21T12:31:20Z

‎Единство на съзнанието

Solico: /* Единство на съзнанието */

2008-12-21T10:04:44Z

‎Единство на съзнанието

Хирон: Нова страница: ==Единство на съзнанието== „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълн...

2008-12-19T17:34:45Z

Нова страница: ==Единство на съзнанието== „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълн...

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 19:24, 13 април 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Общ Окултен Клас]] - СЕДМА ГОДИНА ([[1927]]-[[1928]])
		+
		+	[[КНИГА: Добри и лоши условия]]
		+
	==Единство на съзнанието==		==Единство на съзнанието==

@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 Апостол Павел е казал, че естественият, т.е. физическият човек не може да разбира духовните работи. – Защо? – Духовните работи се разбират по вътрешен път, по пътя на духовното у човека. За да разбере нещата, човек трябва да ги подлага на вътрешен анализ. Каква е разликата между физическия, т.е. плътския и духовния човек? Кое отвлича ума на ученика от знанието? – Играчките, забавите. Когато майката иска да отвлече вниманието на детето си от нещо, което не трябва да му се даде, тя слага пред него различни играчки и излиза навън. Щом види играчките, детето веднага престава да плаче и започва да играе с тях. Такива играчки, такива забави се изпречват на пътя на ученика, които го отвличат от науката. Докато е на земята, човек се грижи за тялото си, да го облече и нахрани, да му даде условия да си почине и т.н. Наред с това той има желания да учи, да се развива, да постигне нещо. Обаче, ако даде място повече на нуждите на тялото си и го задоволи, той се намира в положението на дете, което се занимава със своите играчки. Той не забелязва, как годините минават една след друга, докато един ден се намери пред смъртта и започне да съжалява, че не е задоволил копнежите на душата си.
-Днес всички хора говорят за физически, за духовен живот, но какво представлява всеки от тях отделно, не знаят. Някои считат физическия живот за реален, а духовният – за нереален. В какво се състои реалността на физическия живот? Някой сънува, че го гонят, затварят го, бият го и той бяга, мъчи се, тревожи се, но като се събуди, разбира, че е сънувал. Докато се пробуди и разбере, че сънува, той прекарва големи мъчнотии и терзания. Има ли някаква реалност в сънищата? Какво остава от този сън? – Тревогите. – Защо се е тревожил този човек? – За нищо. Тревогите му са били съвсем напразно. Следователно, каквото представляват сънищата за будния живот, такова нещо представлява физическият живот на човека по отношение на духовния. Някой се тревожи, безпокои, че има големи дългове. Щом изплати дълговете си, всичко забравя. Това не е ли сън? През деня се безпокои за това – за онова, но щом заспи, всичко забравя. Това не е ли сън?
+Днес всички хора говорят за физически, за духовен живот, но какво представлява всеки от тях отделно, не знаят. Някои считат физическия живот за реален, а духовния – за нереален. В какво се състои реалността на физическия живот? Някой сънува, че го гонят, затварят го, бият го и той бяга, мъчи се, тревожи се, но като се събуди, разбира, че е сънувал. Докато се пробуди и разбере, че сънува, той прекарва големи мъчнотии и терзания. Има ли някаква реалност в сънищата? Какво остава от този сън? – Тревогите. – Защо се е тревожил този човек? – За нищо. Тревогите му са били съвсем напразно. Следователно, каквото представляват сънищата за будния живот, такова нещо представлява физическият живот на човека по отношение на духовния. Някой се тревожи, безпокои, че има големи дългове. Щом изплати дълговете си, всичко забравя. Това не е ли сън? През деня се безпокои за това – за онова, но щом заспи, всичко забравя. Това не е ли сън?
 Това се отнася до здравия човек, а не до болния. Болният и в будно, и в сънно състояние не забравя теглото си. Окултният ученик трябва да работи върху себе си, да стане господар на ония мисли и желания, които са в негова вреда. Той трябва да знае, как да се справя с тях. Ученикът трябва да разбира физическия живот, за да може разумно да се справя с борбата, която изпъква между физическия и духовния живот, т.е. между плътта и духа. Плътският живот разрушава красивото, което човек е съградил в себе си. Той представлява червейчета, които влизат в корените на дървото и прегризват малките коренчета, докато един ден цялото дърво изсъхне. Дървото умира, а червейчетата продължават да живеят. Те са големи индивидуалисти. Те не признават идеята за общност, за братство. Ако хората живеят като червеите, всеки за себе си, къде е красотата на живота? Освен тези червеи могат да дойдат още по-големи, изцяло да нападнат дървото и съвсем да го унищожат.
@@ Ред 17: / Ред 17: @@
 Ето защо, каже ли някой, че се спъва, това показва, че той няма светлина. Неговото зрение не е добре развито, вследствие на което той не вижда, къде ходи и се спъва. – Ама едно време аз живях добре. – Да, тогава ти се движеше върху гладка повърхност, без никакви препятствия. Сега, обаче, пътят ти не е равен и трябва да съзнаеш, че не виждаш, че зрението ти е отслабнало вече. Когато човек се спъва и пада, това показва, че той не вижда препятствията, които невидимият свят е поставил на пътя му. За да не се спъва, човек се нуждае от зрение, от вътрешна светлина на съзнанието. Който се спъва и пада, той ходи със затворени очи. Какво трябва да прави човекът, за да прогледне? Той трябва да следва Христос и като Вартимей, да казва: „Милост, о Давидов Сине. Ти помилвал си мнозина, Господи, помилвай и мен“. Тази слепота не е била само физическа, но и духовна. Следователно, при всички случаи на живота си, човек трябва да се моли, да се отворят очите му, да прогледне вътрешно. За тази цел съзнанието на човека трябва да бъде будно. Не е ли будно, разумните същества ще поставят на пътя му ред спънки и препятствия, които ще го заставят да мисли, да работи, да учи. Само така той ще разбере, какво му липсва и как може да придобие духовна светлина.
-Как се постига духовното, кога ще го постигнете, това са задачи, върху които трябва да се работи, а не да се разисква. Да разисквате върху тях, това значи да се обезсърчите. Човек не е готов още да знае, какво го очаква. Той няма нужната вяра. – Кой човек е вярващ? – Вярващ човек е онзи, който при най-големи противоречия в живота си не се разколебава, не се подава на никакви съмнения. Ако се спъне в нещо и падне, той признава в себе си, че зрението му е слабо, или че не разбира живота и се примирява с положението си. Той се ползва от опитността, която е придобил и се стреми в други случаи да бъде по-внимателен. Малцина разбират живота, както трябва. Ще кажете, че сте християни, че вярвате в Бога, че се молите.
+Как се постига духовното, кога ще го постигнете, това са задачи, върху които трябва да се работи, а не да се разисква. Да разисквате върху тях, това значи да се обезсърчите. Човек не е готов още да знае, какво го очаква. Той няма нужната вяра. – Кой човек е вярващ? – Вярващ човек е онзи, който при най-големи противоречия в живота си не се разколебава, не се поддава на никакви съмнения. Ако се спъне в нещо и падне, той признава в себе си, че зрението му е слабо, или че не разбира живота и се примирява с положението си. Той се ползва от опитността, която е придобил и се стреми в други случаи да бъде по-внимателен. Малцина разбират живота, както трябва. Ще кажете, че сте християни, че вярвате в Бога, че се молите.
 Християни сте, вярващи сте, молите се на Бога, но дойде ли ви някаква болест, всичко изгубвате. Молите се, но не получавате отговор на молитвата си. – Защо? – Между Божественото съзнание и вашето не съществува никаква връзка. Бог ви държи в съзнанието си като живи души, но вие постоянно прекъсвате връзката си с Него, вследствие на което страдате, измъчвате се, не можете да се справите с положението си. Прекъсването на тази връзка може да се уподоби на отсичането на един от пръстите на човешката ръка. Какво ще стане с този пръст, ако пожелае да се разходи малко и после пак да се върне на мястото си? Той може съвсем да изсъхне, а може и по друг начин да пострада. За предпочитане е да се върне на мястото си, отколкото никога да не се връща. И в единия, и в другия случай страданията са неизбежни: и ръката ще страда, и пръстът ще страда.

@@ Ред 13: / Ред 13: @@
 Това се отнася до здравия човек, а не до болния. Болният и в будно, и в сънно състояние не забравя теглото си. Окултният ученик трябва да работи върху себе си, да стане господар на ония мисли и желания, които са в негова вреда. Той трябва да знае, как да се справя с тях. Ученикът трябва да разбира физическия живот, за да може разумно да се справя с борбата, която изпъква между физическия и духовния живот, т.е. между плътта и духа. Плътският живот разрушава красивото, което човек е съградил в себе си. Той представлява червейчета, които влизат в корените на дървото и прегризват малките коренчета, докато един ден цялото дърво изсъхне. Дървото умира, а червейчетата продължават да живеят. Те са големи индивидуалисти. Те не признават идеята за общност, за братство. Ако хората живеят като червеите, всеки за себе си, къде е красотата на живота? Освен тези червеи могат да дойдат още по-големи, изцяло да нападнат дървото и съвсем да го унищожат.
-Сега, като се говори за духовен живот, хората трябва да знаят, какво представлява този живот. Някой ученик свършва гимназия, университет, но след като е учил цели 16 години, вижда, че всичко е забравил. Какво е придобил от това учение? – Нищо. Щом всичко забравя, учението му е било много повърхностно, не е проникнало дълбоко в него. Такова нещо представлява духовният живот за някои хора. Те стават духовни, учат, прилагат, но един ден всичко забравят и се връщат към своя първичен живот. Силата на ученика, силата на вярващия се заключава във вътрешната връзка между неговата душа и Бога, в будността на неговото съзнание. Щом има тази връзка, щом съзнанието му е будно, той никога няма да изгуби това, което е придобил. Който не е господар на съзнанието си, при най-малката вътрешна борба в себе си, при най-малкото изпитание, той всичко изгубва. Духовен живот е онзи, на когото съзнанието не се прекъсва при никакви борби, при никакви изпитания. Този човек се движи в светлина и никога не се спъва. Който няма светлина в себе си, той всякога се спъва. За да познаете, кой човек е духовен и кой – физически, поставете ги на изпитание. Ако ги оставите да вървят по гладка, равна повърхност и двамата ще ходят добре, без никакви спънки. Вие няма да познаете, кой от тях вижда и кой не вижда. Обаче, ако ги поставите върху неравна, грапава, пълна с препятствия, площ, духовният човек ще върви добре, леко, без никакво препъване. – Защо? – Защото вижда. Обаче, физическият човек ще се спъва на всяка крачка: ще пада, ще става, ще се удря. Той не вижда, няма нужната светлина в себе си.
+Сега, като се говори за духовен живот, хората трябва да знаят, какво представлява този живот. Някой ученик свършва гимназия, университет, но след като е учил цели 16 години, вижда, че всичко е забравил. Какво е придобил от това учение? – Нищо. Щом всичко забравя, учението му е било много повърхностно, не е проникнало дълбоко в него. Такова нещо представлява духовният живот за някои хора. Те стават духовни, учат, прилагат, но един ден всичко забравят и се връщат към своя първичен живот. Силата на ученика, силата на вярващия се заключава във вътрешната връзка между неговата душа и Бога, в будността на неговото съзнание. Щом има тази връзка, щом съзнанието му е будно, той никога няма да изгуби това, което е придобил. Който не е господар на съзнанието си, при най-малката вътрешна борба в себе си, при най-малкото изпитание, той всичко изгубва. Духовен човек е онзи, на когото съзнанието не се прекъсва при никакви борби, при никакви изпитания. Този човек се движи в светлина и никога не се спъва. Който няма светлина в себе си, той всякога се спъва. За да познаете, кой човек е духовен и кой – физически, поставете ги на изпитание. Ако ги оставите да вървят по гладка, равна повърхност и двамата ще ходят добре, без никакви спънки. Вие няма да познаете, кой от тях вижда и кой не вижда. Обаче, ако ги поставите върху неравна, грапава, пълна с препятствия, площ, духовният човек ще върви добре, леко, без никакво препъване. – Защо? – Защото вижда. Обаче, физическият човек ще се спъва на всяка крачка: ще пада, ще става, ще се удря. Той не вижда, няма нужната светлина в себе си.
-Ето защо, каже ли някой, че се спъва, това показва, че той няма светлина. Неговото зрение не е добре развито, вследствие на което той не вижда, къде ходи и се спъва. – Ама едно време аз живях добре. – Да, тогава ти се движеше върху гладка повърхност, без никакви препятствия. Сега, обаче, пътят ти не е равен и трябва да съзнаеш, че не виждаш, че зрението ти е отслабнало вече. Когато човек се спъва и пада, това показва, че той не вижда препятствията, които невидимият свят е поставил на пътя му. За да не се спъва, човек се нуждае от зрение, от вътрешна светлина на съзнанието. Който се спъва и пада, той ходи със затворени очи. Какво трябва да прави човка, за да прогледне? Той трябва да следва Христос и като Вартимей, да казва: „Милост, о Давидов Сине. Ти помилвал си мнозина, Господи, помилвай и мен“. Тази слепота не е била само физическа, но и духовна. Следователно, при всички случаи на живота си, човек трябва да се моли, да се отворят очите му, да прогледне вътрешно. За тази цел съзнанието на човека трябва да бъде будно. Не е ли будно, разумните същества ще поставят на пътя му ред спънки и препятствия, които ще го заставят да мисли, да работи, да учи. Само така той ще разбере, какво му липсва и как може да придобие духовна светлина.
+Ето защо, каже ли някой, че се спъва, това показва, че той няма светлина. Неговото зрение не е добре развито, вследствие на което той не вижда, къде ходи и се спъва. – Ама едно време аз живях добре. – Да, тогава ти се движеше върху гладка повърхност, без никакви препятствия. Сега, обаче, пътят ти не е равен и трябва да съзнаеш, че не виждаш, че зрението ти е отслабнало вече. Когато човек се спъва и пада, това показва, че той не вижда препятствията, които невидимият свят е поставил на пътя му. За да не се спъва, човек се нуждае от зрение, от вътрешна светлина на съзнанието. Който се спъва и пада, той ходи със затворени очи. Какво трябва да прави човекът, за да прогледне? Той трябва да следва Христос и като Вартимей, да казва: „Милост, о Давидов Сине. Ти помилвал си мнозина, Господи, помилвай и мен“. Тази слепота не е била само физическа, но и духовна. Следователно, при всички случаи на живота си, човек трябва да се моли, да се отворят очите му, да прогледне вътрешно. За тази цел съзнанието на човека трябва да бъде будно. Не е ли будно, разумните същества ще поставят на пътя му ред спънки и препятствия, които ще го заставят да мисли, да работи, да учи. Само така той ще разбере, какво му липсва и как може да придобие духовна светлина.
 Как се постига духовното, кога ще го постигнете, това са задачи, върху които трябва да се работи, а не да се разисква. Да разисквате върху тях, това значи да се обезсърчите. Човек не е готов още да знае, какво го очаква. Той няма нужната вяра. – Кой човек е вярващ? – Вярващ човек е онзи, който при най-големи противоречия в живота си не се разколебава, не се подава на никакви съмнения. Ако се спъне в нещо и падне, той признава в себе си, че зрението му е слабо, или че не разбира живота и се примирява с положението си. Той се ползва от опитността, която е придобил и се стреми в други случаи да бъде по-внимателен. Малцина разбират живота, както трябва. Ще кажете, че сте християни, че вярвате в Бога, че се молите.