← По-стара версия

Версия от 09:36, 1 януари 2010

Ред 11:

Желая, когато правите упражненията да се ползувате от тях. Всеки един от вас трябва да е съсредоточен. Като дигнеш ръцете си, да ти е приятно, да усещаш движението. Има движение, което като направиш, приятно ти е. Най-после внимавайте другите как правят упражненията, но ти като дигнеш ръцете си, да ти е приятно. (Учителят показва движенията плавно на първите четири упражнения.) Вие ще направите опит, когато имате най-лошо разположение на духа. Ако направите някое движение правилно, веднага туй състояние, което имате във вас ще се премахне. Та казвам: Да направим упражненията както трябва.

Желая, когато правите упражненията да се ползувате от тях. Всеки един от вас трябва да е съсредоточен. Като дигнеш ръцете си, да ти е приятно, да усещаш движението. Има движение, което като направиш, приятно ти е. Най-после внимавайте другите как правят упражненията, но ти като дигнеш ръцете си, да ти е приятно. (Учителят показва движенията плавно на първите четири упражнения.) Вие ще направите опит, когато имате най-лошо разположение на духа. Ако направите някое движение правилно, веднага туй състояние, което имате във вас ще се премахне. Та казвам: Да направим упражненията както трябва.

−

Сега аз начертах този триъгълник (фиг. 1). Вие може да го тълкувате както искате. Този триъгълник в природата си има смисъл. <em>AB</em> е основата. Това е основата на музиката, основата на движението. Един тон може да се вземе правилно само при един равностранен триъгълник. Трептенията, които излизат от тебе, образуват един равностранен триъгълник. Да кажем да вземеме „до“. Искаш да го вземеш правилно. Може да го вземеш в едно или в друго отношение чрез понижение или повишение може да го вземеш. Може да имаш много „С-С-С-С“. „До“ може да го вземеш правилно или неправилно. Но първото „до“ ще ти даде смисъла на тона, с който ти искаш да се почувствуваш в дадения случай. Един тон най-първо действува на ума, действува на сърцето, действува на тялото и на волята. Всеки един тон, той е известни трептения. Тяхната природа се отличава чрез трептението. Чрез трептенията се предават мислите и чувствата на хората. Една мисъл иде от някой далечен център. Чрез трептението на светлината се предава тази мисъл. Да кажем, вие получавате червения лъч или портокаления или зеления, или жълтия. Те са трептения, ще видите, че в червеният цвят някой може да бъде по-ясен, някой по-тъмен. Цветът, това е висша музика. Ако река да ви занимавам с неща, които не са достъпни за вас, ще стане едно от двете. – Или ще заспите, или ще излезете навън. Казвате: „Туй нещо не ме интересува“. Казвате: „Отвлечена работа е“. Вие трябва да бъдете приспособени да възприемате нещата. Понякой път някои хора искат да им се казват някои неща много отвлечени, нови неща, но има нови неща, които като се кажат, ти ще заспиш. Един американски студент от горните класове, идва при него един студент от долните класове, който е много любопитен. И той носи едно шише със силен амоняк. Казва: „Какво има в шишето?“ – „Опитай“. Той като го опитва пада на гърба си, толкоз силно му подействува. Има неща, които не ги опитвайте. Щом като ги опитате, ще се намериш на гърба. Някой път трептенията на този амоняк може да са толкоз слаби, че даже не подозираш, че има амоняк.

+

[[Картинка:1938-03-30-05_fig1.png|ляво|мини|Фиг. 1]] Сега аз начертах този триъгълник (фиг. 1). Вие може да го тълкувате както искате. Този триъгълник в природата си има смисъл. <em>AB</em> е основата. Това е основата на музиката, основата на движението. Един тон може да се вземе правилно само при един равностранен триъгълник. Трептенията, които излизат от тебе, образуват един равностранен триъгълник. Да кажем да вземеме „до“. Искаш да го вземеш правилно. Може да го вземеш в едно или в друго отношение чрез понижение или повишение може да го вземеш. Може да имаш много „С-С-С-С“. „До“ може да го вземеш правилно или неправилно. Но първото „до“ ще ти даде смисъла на тона, с който ти искаш да се почувствуваш в дадения случай. Един тон най-първо действува на ума, действува на сърцето, действува на тялото и на волята. Всеки един тон, той е известни трептения. Тяхната природа се отличава чрез трептението. Чрез трептенията се предават мислите и чувствата на хората. Една мисъл иде от някой далечен център. Чрез трептението на светлината се предава тази мисъл. Да кажем, вие получавате червения лъч или портокаления или зеления, или жълтия. Те са трептения, ще видите, че в червеният цвят някой може да бъде по-ясен, някой по-тъмен. Цветът, това е висша музика. Ако река да ви занимавам с неща, които не са достъпни за вас, ще стане едно от двете. – Или ще заспите, или ще излезете навън. Казвате: „Туй нещо не ме интересува“. Казвате: „Отвлечена работа е“. Вие трябва да бъдете приспособени да възприемате нещата. Понякой път някои хора искат да им се казват някои неща много отвлечени, нови неща, но има нови неща, които като се кажат, ти ще заспиш. Един американски студент от горните класове, идва при него един студент от долните класове, който е много любопитен. И той носи едно шише със силен амоняк. Казва: „Какво има в шишето?“ – „Опитай“. Той като го опитва пада на гърба си, толкоз силно му подействува. Има неща, които не ги опитвайте. Щом като ги опитате, ще се намериш на гърба. Някой път трептенията на този амоняк може да са толкоз слаби, че даже не подозираш, че има амоняк.

Та сега вие казвате: „Толкоз време какво сме придобили?“ Да допуснем туй положение. Вземете един светски човек, един религиозен човек и един учен човек, какво са придобили? – Един светски човек придобива за тялото си, един религиозен човек придобива нещо за сърцето си, един учен човек придобива нещо за главата си. Сега казвате: „Какво придобиваш?“ Но питам: В края на краищата учения, който придобил за главата си, религиозния който придобил за сърцето си, и светския – за тялото си, те след като имат, де им остана капитала? – Светският човек къде оставя капитала си? В земята го оставя. Религиозният човек къде го оставя? – И той го оставя в банката на земята. Къде го оставя ученият човек? – И той го оставя в банката на земята. Питам: Светският човек къде отиде, религиозният къде отиде и ученият човек къде отиде? – На едно място само оставиха придобитото. Ученият човек къде отиде? – Светският човек е <em>AB</em>, ученият човек е <em>AC</em>, а религиозният човек е <em>CB</em>. Тогава светският човек остава в линията <em>AB</em>, ученият остава в линията <em>AC</em>, а пък религиозният остава в линията <em>BC</em>. Тримата образуват един триъгълник. Сега, във вас идеята – значи тази форма, тези трептения се сливат. Тук вече имате едно статическо положение на триъгълника, за да кажем че единият остава да живее в своите чувства, другият остава да живее в своите мисли, а третият остава да живее в своето движение. Така ще го видиш ти. Единият тръгнал и върви, другият се занимава с яденето, взел паницата и яде, а третият взел една книга и той само се озърта над книгата, чете. И тримата имат общо. Този, който копае на нивата, той доставя храната на онзи, който яде. Онзи, който е работил, че е ял, той доставя храната за онзи за ума, той да вземе книгата и да мисли. Тия двамата доставиха храната на <em>AB</em>. На светския човек му дадоха сила да може да носи мотиката. Туй отчасти е така, казвате: „Туй е много проста работа“. Представете си, че вие сте влезли в другия свят, няма да имате тази форма. Коси няма да имате, очи няма да имате. Тези неща, всичко ще остане на земята. На какво ще мязате като влезете в другия свят? – Като вземе някой да рисува един човек, на какво мяза? Тогава имате един човек нарисуван. Какво има в тази рисунка? (Учителят показва картината на Цветана Симеонова „Изобилието“.) Като влезете в онзи свят, част от тялото ви ще бъде направено от мисловна материя, част от тялото ви ще бъде направено от чувствена материя, и част от тялото ви ще бъде направено от една малка, съединителна материя, съединени заедно. И ако вие влезете в оня свят и погледнете на хората от този свят, ще видите, че от някои хора излиза кал от главата им, някой човек като мисли, излиза кал, тече от главата му. От оня свят като погледнете на някой човек, ще видите че от сърцето му излиза друга кал. Може да се окаляш в тази кал, както тука на земята. Тук като дойдеш може да си чистиш обущата. В оня свят, може да тече кал от онзи човек, който чувствува неправилно. И от онзи, който не мисли правилно, тече кал от ума. А пък от онзи, светския човек, от цялото му тяло тече кал. Ученият се отличава по това, че кал излиза от ума, от религиозния кал излиза от сърцето му, а пък от светския човек тече кал от ума му, от сърцето му, от тялото му, отвсякъде тече кал. Ако от другият свят гледате на един учен човек, който мисли хубаво, една свежа мисъл иде, светлина приятна излиза, един извор излиза, вятър полъхва, едно ухание, когато цветята цъфтят. Същото е и за духовния човек, който чувствува правилно. Така е и с религиозният човек. Ако и светският човек живее хубаво, правилно, от цялото му тяло излиза нещо хубаво, приятно. Сега всички вие се приготвяте да бъдете ученици. Добри ученици сте. Започвате добре, но свършвате малко зле. В началото, в първите класове, получавате шесторки, във втори клас – петорки, в трети – четворки, а най-после свършвате с тройки. После пак се събуди импулс, пак имате шесторки. В пети имате петорки, в шести имате четворки и свършвате с тройки. По-добре е да започнете с тройки и четворки и във възходяща степен да вървите. Вие започвате с мажорната гама и свършвате с миньорната гама. Казвате: „Не си струва човек толкоз да се учи, какво е добил от учението?“ Все таки когато си учил и покажеш, пък си получил 6, друго нещо е. Казвате: „Шест, нищо не значи“. Щом получиш 6, ти си доволен. Остава в тебе нещо много хубаво. Щом си получил 3, ти едва минаваш. Или ако добиеш 2, или ако добиеш единица, или ако добиеш една нула – ти при нулата, при единицата и при двойката все ще повтаряш класа, но пак има разлика между онзи, който остава с нула, онзи, който остава с единица и онзи, който остава с двойка. Те трябва да се съюзят тримата. Ако се съюзят втората година ще изкарат отлично.

Та сега вие казвате: „Толкоз време какво сме придобили?“ Да допуснем туй положение. Вземете един светски човек, един религиозен човек и един учен човек, какво са придобили? – Един светски човек придобива за тялото си, един религиозен човек придобива нещо за сърцето си, един учен човек придобива нещо за главата си. Сега казвате: „Какво придобиваш?“ Но питам: В края на краищата учения, който придобил за главата си, религиозния който придобил за сърцето си, и светския – за тялото си, те след като имат, де им остана капитала? – Светският човек къде оставя капитала си? В земята го оставя. Религиозният човек къде го оставя? – И той го оставя в банката на земята. Къде го оставя ученият човек? – И той го оставя в банката на земята. Питам: Светският човек къде отиде, религиозният къде отиде и ученият човек къде отиде? – На едно място само оставиха придобитото. Ученият човек къде отиде? – Светският човек е <em>AB</em>, ученият човек е <em>AC</em>, а религиозният човек е <em>CB</em>. Тогава светският човек остава в линията <em>AB</em>, ученият остава в линията <em>AC</em>, а пък религиозният остава в линията <em>BC</em>. Тримата образуват един триъгълник. Сега, във вас идеята – значи тази форма, тези трептения се сливат. Тук вече имате едно статическо положение на триъгълника, за да кажем че единият остава да живее в своите чувства, другият остава да живее в своите мисли, а третият остава да живее в своето движение. Така ще го видиш ти. Единият тръгнал и върви, другият се занимава с яденето, взел паницата и яде, а третият взел една книга и той само се озърта над книгата, чете. И тримата имат общо. Този, който копае на нивата, той доставя храната на онзи, който яде. Онзи, който е работил, че е ял, той доставя храната за онзи за ума, той да вземе книгата и да мисли. Тия двамата доставиха храната на <em>AB</em>. На светския човек му дадоха сила да може да носи мотиката. Туй отчасти е така, казвате: „Туй е много проста работа“. Представете си, че вие сте влезли в другия свят, няма да имате тази форма. Коси няма да имате, очи няма да имате. Тези неща, всичко ще остане на земята. На какво ще мязате като влезете в другия свят? – Като вземе някой да рисува един човек, на какво мяза? Тогава имате един човек нарисуван. Какво има в тази рисунка? (Учителят показва картината на Цветана Симеонова „Изобилието“.) Като влезете в онзи свят, част от тялото ви ще бъде направено от мисловна материя, част от тялото ви ще бъде направено от чувствена материя, и част от тялото ви ще бъде направено от една малка, съединителна материя, съединени заедно. И ако вие влезете в оня свят и погледнете на хората от този свят, ще видите, че от някои хора излиза кал от главата им, някой човек като мисли, излиза кал, тече от главата му. От оня свят като погледнете на някой човек, ще видите че от сърцето му излиза друга кал. Може да се окаляш в тази кал, както тука на земята. Тук като дойдеш може да си чистиш обущата. В оня свят, може да тече кал от онзи човек, който чувствува неправилно. И от онзи, който не мисли правилно, тече кал от ума. А пък от онзи, светския човек, от цялото му тяло тече кал. Ученият се отличава по това, че кал излиза от ума, от религиозния кал излиза от сърцето му, а пък от светския човек тече кал от ума му, от сърцето му, от тялото му, отвсякъде тече кал. Ако от другият свят гледате на един учен човек, който мисли хубаво, една свежа мисъл иде, светлина приятна излиза, един извор излиза, вятър полъхва, едно ухание, когато цветята цъфтят. Същото е и за духовния човек, който чувствува правилно. Така е и с религиозният човек. Ако и светският човек живее хубаво, правилно, от цялото му тяло излиза нещо хубаво, приятно. Сега всички вие се приготвяте да бъдете ученици. Добри ученици сте. Започвате добре, но свършвате малко зле. В началото, в първите класове, получавате шесторки, във втори клас – петорки, в трети – четворки, а най-после свършвате с тройки. После пак се събуди импулс, пак имате шесторки. В пети имате петорки, в шести имате четворки и свършвате с тройки. По-добре е да започнете с тройки и четворки и във възходяща степен да вървите. Вие започвате с мажорната гама и свършвате с миньорната гама. Казвате: „Не си струва човек толкоз да се учи, какво е добил от учението?“ Все таки когато си учил и покажеш, пък си получил 6, друго нещо е. Казвате: „Шест, нищо не значи“. Щом получиш 6, ти си доволен. Остава в тебе нещо много хубаво. Щом си получил 3, ти едва минаваш. Или ако добиеш 2, или ако добиеш единица, или ако добиеш една нула – ти при нулата, при единицата и при двойката все ще повтаряш класа, но пак има разлика между онзи, който остава с нула, онзи, който остава с единица и онзи, който остава с двойка. Те трябва да се съюзят тримата. Ако се съюзят втората година ще изкарат отлично.

← По-стара версия		Версия от 18:34, 12 февруари 2012
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Общ Окултен Клас]] - СЕДЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1937]]-[[1938]])
		+
		+	[[КНИГА: Божественият импулс]]
		+
	==Един момент==		==Един момент==

Един момент - Редакционна история

Донка в 18:34, 12 февруари 2012

Хирон в 09:36, 1 януари 2010

Хирон: Нова страница: ==Един момент== Отче наш. Чете се темата: „От какво зависи силата на речта?“. „Бог е Любов“. Н...