Еднообразие и разнообразие - Редакционна история

Донка в 12:18, 25 септември 2011

2011-09-25T12:18:45Z

Ruana: /* пета секция */

2009-06-18T10:53:36Z

‎пета секция

Ruana: /* четвърта секция */

2009-06-18T10:52:42Z

‎четвърта секция

Ruana: /* пета секция */

2009-06-18T08:53:26Z

‎пета секция

Показване на промените

Ruana: /* четвърта секция */

2009-06-18T07:26:53Z

‎четвърта секция

Показване на промените

Ruana: /* четвърта секция */

2009-06-18T06:33:50Z

‎четвърта секция

Ruana: /* четвърта секция */

2009-06-18T06:31:15Z

‎четвърта секция

Ruana: /* трета секция */

2009-06-17T14:33:29Z

‎трета секция

Ruana: /* втора секция */

2009-06-17T14:32:35Z

‎втора секция

Ruana: /* трета секция */

2009-06-17T14:29:57Z

‎трета секция

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 12:18, 25 септември 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Рилски беседи]] - [[1939]] г.
		+
		+	[[КНИГА: Езикът на Любовта]]
		+
	==Еднообразие и разнообразие==		==Еднообразие и разнообразие==

← По-стара версия		Версия от 10:53, 18 юни 2009
Ред 37:		Ред 37:

	Христос казва: „Ако не се родите изново от вода и от Дух, няма да влезете в Царството Божие." Значи, водата, от която трябва да се родите, ще бъде вашата майка. Сега вие бягате от вашата майка. Духът ще бъде вашият баща. Кой е виждал своята майка, т. е. любовта? Всички млади се влюбват, но не познават любовта. Старите пък казват, че любовта не е за тях. Ако стар човек се влюби, казват, че бил глупец. Значи, глупостта е за младите, а не за старите. На младите се позволява да любят, а на старите не се позволява. Всъщност, човек може да бъде млад, само ако люби. Престане ли да люби, той остарява. За предпочитане е, човек да носи всичките глупости на младостта, но с любов, отколкото всичкото богатство на старостта, но без любов. Глупостите на младостта, но с любов, представят добродетелите на младостта. Когато децата се карат, лесно се примиряват. Виждате, че две деца се карат, бият, скубят косите си, но след една-две минути те се прегръщат и целуват. Ако двама стари се скарат, с години не могат да се примирят. Хората са разбрали криво и старостта, и младостта. Млад човек е този, който приема. Стар е този, който дава. Старият трябва да предаде своята опитност на младия и да каже: Синко, добър човек си. Пътят, по който вървиш, е прав. Бъди благословен! Нима децата не вървят по правия път?		Христос казва: „Ако не се родите изново от вода и от Дух, няма да влезете в Царството Божие." Значи, водата, от която трябва да се родите, ще бъде вашата майка. Сега вие бягате от вашата майка. Духът ще бъде вашият баща. Кой е виждал своята майка, т. е. любовта? Всички млади се влюбват, но не познават любовта. Старите пък казват, че любовта не е за тях. Ако стар човек се влюби, казват, че бил глупец. Значи, глупостта е за младите, а не за старите. На младите се позволява да любят, а на старите не се позволява. Всъщност, човек може да бъде млад, само ако люби. Престане ли да люби, той остарява. За предпочитане е, човек да носи всичките глупости на младостта, но с любов, отколкото всичкото богатство на старостта, но без любов. Глупостите на младостта, но с любов, представят добродетелите на младостта. Когато децата се карат, лесно се примиряват. Виждате, че две деца се карат, бият, скубят косите си, но след една-две минути те се прегръщат и целуват. Ако двама стари се скарат, с години не могат да се примирят. Хората са разбрали криво и старостта, и младостта. Млад човек е този, който приема. Стар е този, който дава. Старият трябва да предаде своята опитност на младия и да каже: Синко, добър човек си. Пътят, по който вървиш, е прав. Бъди благословен! Нима децата не вървят по правия път?
−
−	~~== пета секция ==~~
−

	Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие." Има деца, които не приличат на деца. Те преждевременно са остарели. Според мене, деца са само ония, които имат любов. Стари са само ония, които имат любов. Следователно, всички деца и всички стари, който нямат любов, носят други имена. Децата без любов наричам млади кукли. Старите без любов наричам стари кукли. Това се отнася и до мъжете, и до жените. Всеки трябва да си зададе въпроса: Какво предпочитам: да бъда – млада кукла без любов, или стара кукла с любов? Всеки човек трябва да бъде или млад, или стар, но непременно с любов. Докато е кукла, нищо не може да се очаква от него. Каквито условия да създадете на куклата, тя всякога си остава кукла. Децата къпят куклите си, обличат ги с модерни дрехи, разхождат ги с колички, но все кукли си остават. Ако се счупи крака на куклата, детето плаче, но куклата не се интересува за счупения си крак.		Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие." Има деца, които не приличат на деца. Те преждевременно са остарели. Според мене, деца са само ония, които имат любов. Стари са само ония, които имат любов. Следователно, всички деца и всички стари, който нямат любов, носят други имена. Децата без любов наричам млади кукли. Старите без любов наричам стари кукли. Това се отнася и до мъжете, и до жените. Всеки трябва да си зададе въпроса: Какво предпочитам: да бъда – млада кукла без любов, или стара кукла с любов? Всеки човек трябва да бъде или млад, или стар, но непременно с любов. Докато е кукла, нищо не може да се очаква от него. Каквито условия да създадете на куклата, тя всякога си остава кукла. Децата къпят куклите си, обличат ги с модерни дрехи, разхождат ги с колички, но все кукли си остават. Ако се счупи крака на куклата, детето плаче, но куклата не се интересува за счупения си крак.

@@ Ред 25: / Ред 25: @@
 Следователно, религията на човека трябва да бъде такава, че да го свърже с Божествения свят. Законите на Божествения свят абсолютно не позволяват на жената да се ожени за мъж, когото не обича. Законите на Божествения свят не позволяват и на мъжа да се жени за жена, която не обича. Тия закони не позволяват на майката да роди дете, което тя не е обичала преди зачеването му. И на детето не се позволява да се роди, ако не е обичало майка си, преди да дойде на земята. Това са максими, които трябва да имате предвид. Ще кажете: Отде знаем тия максими? Отде знаем, че Бог съществува? Мравите не знаят, че Бог съществува, защото не са дошли до положението на човека. Човек, обаче, знае и трябва да знае, че Бог съществува. Ние знаем това, понеже сме дошли от Божествения свят; ние сме били там. Това, което виждаме около нас, не е абсолютният свят. Това наричаме ние свят на сенките. Онзи, който днес говори едно, утре – друго, е сянка на човека. Обаче, ние не се смущаваме от това, че сянката се топи и изчезва. Това е в реда на нещата. Ние не се смущаваме от това, че хората се бият, че се карат, че умират, че губят богатството си. За нас това е представление, театър. Това са роли в драмата на някой автор, които трябва да се изиграят.
 Ние се интересуваме от красивите и благородни постъпки на хората. Някой се оплаква, че го обрали. Този човек се заблуждава. Ако след обирането се чувства по-леко, той трябва да благодари, че са снели част от товара му. Какво щеше да стане с него, ако с този товар той плаваше по морето? Той можеше да се удави. Щом се е намерил човек, който може да вземе товара от гърба му, той трябва да благодари. Иначе, щеше да опита дълбочината на морето. Едно трябва да знаете: Реално е само това, което никой не може да го отнеме. Щом някой вземе нещо от тебе, то не е реално. Всяко богатство, което могат да ти отнемат, не е твое. Ние вярваме в онази собственост, която никой не може да отнеме. Единствената собственост на човека е неговият дух, неговата душа, неговият ум, неговото сърце и неговото тяло.
@@ Ред 40: / Ред 37: @@
 Христос казва: „Ако не се родите изново от вода и от Дух, няма да влезете в Царството Божие." Значи, водата, от която трябва да се родите, ще бъде вашата майка. Сега вие бягате от вашата майка. Духът ще бъде вашият баща. Кой е виждал своята майка, т. е. любовта? Всички млади се влюбват, но не познават любовта. Старите пък казват, че любовта не е за тях. Ако стар човек се влюби, казват, че бил глупец. Значи, глупостта е за младите, а не за старите. На младите се позволява да любят, а на старите не се позволява. Всъщност, човек може да бъде млад, само ако люби. Престане ли да люби, той остарява. За предпочитане е, човек да носи всичките глупости на младостта, но с любов, отколкото всичкото богатство на старостта, но без любов. Глупостите на младостта, но с любов, представят добродетелите на младостта. Когато децата се карат, лесно се примиряват. Виждате, че две деца се карат, бият, скубят косите си, но след една-две минути те се прегръщат и целуват. Ако двама стари се скарат, с години не могат да се примирят. Хората са разбрали криво и старостта, и младостта. Млад човек е този, който приема. Стар е този, който дава. Старият трябва да предаде своята опитност на младия и да каже: Синко, добър човек си. Пътят, по който вървиш, е прав. Бъди благословен! Нима децата не вървят по правия път?
 ==  пета секция ==

@@ Ред 21: / Ред 21: @@
 Сега, аз не се спирам върху личния живот на човека, но върху двата важни процеса в света: процес на еднообразие и процес на разнообразие. Човешките разбирания се отнасят към процеса на еднообразието, а Божествените – към процеса на разнообразието. Хората са размесили тия два процеса в живота си, вследствие на което, на някои човешки разбирания са приписали Божествен произход. Запример, те сами си създавали идоли, на които се кланяли като на божества. Един от вавилонските царе заповядал да изваят един идол от злато, на който да се кланят всички хора. Трима млади момци, които вярвали в Единния Бог, отказали да се поклонят на идола, направен от човешка ръка. За тяхното непослушание, царят заповядал да ги хвърлят в огнена пещ. Те били хвърлени в пещта, но за чудо на всички, не изгорели. Наистина, който вярва в Бога, огън го не гори.
 Днес всички хора минават за вярващи, въпреки това боледуват, страдат от сиромашия и т. н. Казвам: Който вярва в Бога, той не може да бъде болен, не може да бъде невежа, не може да бъде и сиромах. Вярващият е силен, богат, здрав човек. Който има вяра, той се разбира с хората; който няма вяра, той с никого не може да се разбере. Когато работите на човека не се нареждат добре, той се сърди на Провидението, че не му помагало. Провидението е дало изобилно блага на всички хора, на всички живи същества. Всеки човек разполага с известни дарби, които не е разработил. Всяка дарба е капитал, който трябва да се тури в обръщение. Сегашните хора страдат, защото не са обработили капитала, който им е даден. Като погледнете челата на някои хора, виждате, че те не са мислили правилно. Като погледнете горната част на главата им, виждате, че тия хора не са работили в духовно отношение. Главите им горе са сплескани. Историята на човешкото развитие е написана на главата на човека. Като погледнете главата му, ще познаете, добре ли е живял този човек, или не. Всеки уд от човешкото тяло също така показва, как се е развивал човек. Ломброзо, който се е занимавал с криминалната философия, намерил, че първата фаланга на палеца във всички престъпници е деформирана. Тя има форма на малка топка, като чукче. По палеца на човека познавате, как са живели неговите деди и прадеди. Ако палецът на някого е деформиран, той е осъден на големи страдания и нещастия. В някои хора е деформиран показалецът, в други – средният пръст, в трети – безименният и т. н. Като вижда това, човек трябва да работи усилено върху себе си, да изправи погрешките на своето минало. Ако влезете в някоя къща и видите, че стените й са напукани, казвате, че гредите й са слаби. Тази къща непременно трябва да се ремонтира, защото при най-слабото земетресение ще се събори и ще затрупа хората, които живеят в нея.
 Следователно, религията на човека трябва да бъде такава, че да го свърже с Божествения свят. Законите на Божествения свят абсолютно не позволяват на жената да се ожени за мъж, когото не обича. Законите на Божествения свят не позволяват и на мъжа да се жени за жена, която не обича. Тия закони не позволяват на майката да роди дете, което тя не е обичала преди зачеването му. И на детето не се позволява да се роди, ако не е обичало майка си, преди да дойде на земята. Това са максими, които трябва да имате предвид. Ще кажете: Отде знаем тия максими? Отде знаем, че Бог съществува? Мравите не знаят, че Бог съществува, защото не са дошли до положението на човека. Човек, обаче, знае и трябва да знае, че Бог съществува. Ние знаем това, понеже сме дошли от Божествения свят; ние сме били там. Това, което виждаме около нас, не е абсолютният свят. Това наричаме ние свят на сенките. Онзи, който днес говори едно, утре – друго, е сянка на човека. Обаче, ние не се смущаваме от това, че сянката се топи и изчезва. Това е в реда на нещата. Ние не се смущаваме от това, че хората се бият, че се карат, че умират, че губят богатството си. За нас това е представление, театър. Това са роли в драмата на някой автор, които трябва да се изиграят.
 ==  четвърта секция ==

@@ Ред 25: / Ред 25: @@
-Днес всички хора минават за вярващи, въпреки това боледуват, страдат от сиромашия и т. н. Казвам: Който вярва в Бога, той не може да бъде болен, не може да бъде невежа, не може да бъде и сиромах. Вярващият е силен, богат, здрав човек. Който има вяра, той се разбира с хората; който няма вяра, той с никого не може да се разбере. Когато работите на човека не се нареждат добре, той се сърди на Провидението, че не му помагало. Провидението е дало изобилно блага на всички хора, на всички живи ежщества. Всбки човек разполага с известни дарби, които не е разработил. Всвка дарба е капитал, който трябва да се тури в обръщение. Сегашните хора страдат защото не са обработили капитала, който им е даден. Като погледнете челата на някои хора, виждате, че те не са, мислили правилно. Като погледнете горната част на главата им, виждате, че тия хора не са работили в духовно отношение. Главите им горе са сплескани. Историята на чов-вшкото развитие е написана на главата на човека. Като погледнете главата му, ще познаете, добре ли е жив&л този чо-в4к, или не. Всбки уд от човешкото тЪло също така показва, как се е развивал човек. Ломброзо, който се е занимавал с криминалната философия, намерил, че първата фаланга на палеца в всички престъпници е деформирана. Тя има форма на малка топка, като чукче. По палеца на човека познавате, как са живели неговитв дЪди и прадъ\ди. Ако палецът на н-вкого е деформиран, той е оежден на голями страдания и нещастия. В н&кои хора е деформиран показалецът, в други – ср-вдният пръст, в трети – безименният и  те. н. Като вижда това, човек трябва да работи усилено върху себе си, да изправи погр-Бшките на своото минало. Ако
+Днес всички хора минават за вярващи, въпреки това боледуват, страдат от сиромашия и т. н. Казвам: Който вярва в Бога, той не може да бъде болен, не може да бъде невежа, не може да бъде и сиромах. Вярващият е силен, богат, здрав човек. Който има вяра, той се разбира с хората; който няма вяра, той с никого не може да се разбере. Когато работите на човека не се нареждат добре, той се сърди на Провидението, че не му помагало. Провидението е дало изобилно блага на всички хора, на всички живи същества. Всеки човек разполага с известни дарби, които не е разработил. Всяка дарба е капитал, който трябва да се тури в обръщение. Сегашните хора страдат, защото не са обработили капитала, който им е даден. Като погледнете челата на някои хора, виждате, че те не са мислили правилно. Като погледнете горната част на главата им, виждате, че тия хора не са работили в духовно отношение. Главите им горе са сплескани. Историята на човешкото развитие е написана на главата на човека. Като погледнете главата му, ще познаете, добре ли е живял този човек, или не. Всеки уд от човешкото тяло също така показва, как се е развивал човек. Ломброзо, който се е занимавал с криминалната философия, намерил, че първата фаланга на палеца във всички престъпници е деформирана. Тя има форма на малка топка, като чукче. По палеца на човека познавате, как са живели неговите деди и прадеди. Ако палецът на някого е деформиран, той е осъден на големи страдания и нещастия. В някои хора е деформиран показалецът, в други – средният пръст, в трети – безименният и т. н. Като вижда това, човек трябва да работи усилено върху себе си, да изправи погрешките на своето минало. Ако влезете в някоя къща и видите, че стените й са напукани, казвате, че гредите й са слаби. Тази къща непременно трябва да се ремонтира, защото при най-слабото земетресение ще се събори и ще затрупа хората, които живеят в нея.
+Следователно, религията на човека трябва да бъде такава, че да го свърже с Божествения свят. Законите на Божествения свят абсолютно не позволяват на жената да се ожени за мъж, когото не обича. Законите на Божествения свят не позволяват и на мъжа да се жени за жена, която не обича. Тия закони не позволяват на майката да роди дете, което тя не е обичала преди зачеването му. И на детето не се позволява да се роди, ако не е обичало майка си, преди да дойде на земята. Това са максими, които трябва да имате предвид. Ще кажете: Отде знаем тия максими? Отде знаем, че Бог съществува? Мравите не знаят, че Бог съществува, защото не са дошли до положението на човека. Човек, обаче, знае и трябва да знае, че Бог съществува. Ние знаем това, понеже сме дошли от Божествения свят; ние сме били там. Това, което виждаме около нас, не е абсолютният свят. Това наричаме ние свят на сенките. Онзи, който днес говори едно, утре – друго, е сянка на човека. Обаче, ние не се смущаваме от това, че сянката се топи и изчезва. Това е в реда на нещата. Ние не се смущаваме от това, че хората се бият, че се карат, че умират, че губят богатството си. За нас това е представление, театър. Това са роли в драмата на някой автор, които трябва да се изиграят.
+==  четвърта секция ==
 Ние се интересуваме от красивите и благородни постъпки на хората. Някой се оплаква, че го обрали. Този човек се заблуждава. Ако след обирането се чувствува по.-леко, той трябва да благодари, че са снели част от товара му. Какво щ-вше да стане с него, ако с този товар той плаваше по морето? Той можеше да се удави. Щом се е нам-врил човек, който може да вземе товара от гърба му, той трябва да благодари. Иначе, щ-вше да опита дълбочината на морето. Едно трябва да знаете: Реално е само това, което никой не може да го отнеме. Щом н-в-кой вземе нещо от тебе, то не е реално. Всв-ко богатство, което могат да ти отнемат, не е твое. Ние в-врваме в онази собственост, която никой не може да отнеме. Единствената собственост на човека е неговият дух, неговата душа, неговият ум, неговото сър' це и неговото  те-вло.

@@ Ред 13: / Ред 13: @@
 Един англичанин чул един папагал да повтаря думите: Няма съмнение в това. Харесал му папагалът и го купил. Като го занесъл у дома си, той се похвалил на жена си, че направил нещо хубаво, купил един папагал. Веднага папагалът се обадил: Няма съмнение в това. Значи, и той одобрил постъпката на господаря си. Така продължавал папагалът да одобрява постъпките на господаря си, който бил доволен от него. Един ден англичанинът направил някаква погрешка и, като се върнал у дома, казал на жена си: Днес не съм доволен от себе си, направих една глупост. Веднага папагалът се обадил: Няма съмнение в това. Като чул потвърждението от папагала, англичанинът се ядосал и казал на жена си: Не съм доволен от папагала, ще го продам. Защо в първо време англичанинът бил доволен от папагала, а след това не е доволен вече? Много естествено. Човек не може да бъде доволен от погрешките си, както е доволен от добрите си постъпки. Наистина, всички добри постъпки в живота си, човек ги чувства като сладчина, като приятност, като хармония; всички криви, лоши постъпки той ги чувства като горчивина, като неприятност, като дисхармония. Еднообразните постъпки внасят горчивина в човека, а разнообразните – сладчина.
 Следователно, еднообразието деформира човека, а разнообразието го оформява, прави го красив. Ако живеете десет години между грозни, лоши хора, които постоянно се карат, вие ще възприемете техния характер, ще придобиете нещо от тях. Ако пък живеете десет години наред между благородни, подигнати хора, по същия закон вие ще приемете нещо от тях, ще усвоите някои добри прояви. Търсите ли красотата, ще я намерите в разнообразието на живота, а не в еднообразието. Като знаете това, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да придобиете красота. Дойде ли в ума ви някоя еднообразна мисъл, турете я веднага настрана. Не обръщайте внимание на еднообразните мисли, чувства и постъпки. Забелязано е, когато някое дете се подсмива на недостатъка на друго дете, след известно време, то ще придобие същия недостатък. Някое дете заеква, а друго го имитира и му се подиграва. След четири – пет години и това дете ще почне да заеква. Не се свързвайте с еднообразието на хората, за да не попаднете и вие в него. Единственото нещо, което може да ви предпази от еднообразието, това е, да не му обръщате внимание. Щом не му обръщате внимание, вие сте далеч от него. Щом се натъкнете на някоя отрицателна мисъл, поставете срещу нея положителна. Отрицателното в живота произтича от еднообразието. Отбягвайте еднообразието, за да не изразходвате енергията си напразно.
@@ Ред 24: / Ред 21: @@
 Сега, аз не се спирам върху личния живот на човека, но върху двата важни процеса в света: процес на еднообразие и процес на разнообразие. Човешките разбирания се отнасят към процеса на еднообразието, а Божествените – към процеса на разнообразието. Хората са размесили тия два процеса в живота си, вследствие на което, на някои човешки разбирания са приписали Божествен произход. Запример, те сами си създавали идоли, на които се кланяли като на божества. Един от вавилонските царе заповядал да изваят един идол от злато, на който да се кланят всички хора. Трима млади момци, които вярвали в Единния Бог, отказали да се поклонят на идола, направен от човешка ръка. За тяхното непослушание, царят заповядал да ги хвърлят в огнена пещ. Те били хвърлени в пещта, но за чудо на всички, не изгорели. Наистина, който вярва в Бога, огън го не гори.
 ==  четвърта секция ==

@@ Ред 4: / Ред 4: @@
 Като изучават човека, френолозите обясняват кражбата със силно развит център в човека за придобиване на нещо: пари, ядене, имоти. Някои хора обичат да се обличат добре. Това се дължи на чувството на красота, което е силно развито в тях. Това чувство е силно развито и в птиците. Ако птиците обичат да се обличат добре, защо и човек да не се облича добре? Всички птици не са еднакво облечени. Те се различават едни от други и по облеклото си. От всички птици царската птица е най-добре облечена. По облекло тя надминава даже цариците. Има пеперуди, които по краските си надминават цариците. Онези хора, които не разбират смисъла на разнообразието в живота, намират голямо противоречие в това, че някои птици са красиво облечени, с пъстри шарки, а други минават съвсем незабелязани. Разнообразието в света има за цел да застави хората да мислят. Ако всичко беше еднообразно, мисълта на хората щеше да бъде в застой, нямаше да има подтик, движение в нея. Въпреки голямото разнообразие в живота, въпреки възможността на човека да мисли, той пак се е спрял върху еднообразната мисъл: Как ще преживея?
 Под думата „преживяване" човек мисли, как да нареди живота си: да има апартамент, да яде по три пъти на ден, да се облича хубаво, да живее богато, макар и с дългове, да се облича и съблича по няколко пъти на ден и, като умре, да го погребат тържествено.
@@ Ред 15: / Ред 13: @@
 Един англичанин чул един папагал да повтаря думите: Няма съмнение в това. Харесал му папагалът и го купил. Като го занесъл у дома си, той се похвалил на жена си, че направил нещо хубаво, купил един папагал. Веднага папагалът се обадил: Няма съмнение в това. Значи, и той одобрил постъпката на господаря си. Така продължавал папагалът да одобрява постъпките на господаря си, който бил доволен от него. Един ден англичанинът направил някаква погрешка и, като се върнал у дома, казал на жена си: Днес не съм доволен от себе си, направих една глупост. Веднага папагалът се обадил: Няма съмнение в това. Като чул потвърждението от папагала, англичанинът се ядосал и казал на жена си: Не съм доволен от папагала, ще го продам. Защо в първо време англичанинът бил доволен от папагала, а след това не е доволен вече? Много естествено. Човек не може да бъде доволен от погрешките си, както е доволен от добрите си постъпки. Наистина, всички добри постъпки в живота си, човек ги чувства като сладчина, като приятност, като хармония; всички криви, лоши постъпки той ги чувства като горчивина, като неприятност, като дисхармония. Еднообразните постъпки внасят горчивина в човека, а разнообразните – сладчина.
 ==  трета секция ==