Езикът на любовта - Редакционна история

Донка в 12:11, 25 септември 2011

2011-09-25T12:11:50Z

Хирон в 04:27, 16 юни 2009

2009-06-16T04:27:34Z

Показване на промените

Хирон в 04:26, 16 юни 2009

2009-06-16T04:26:08Z

Показване на промените

Хирон в 13:19, 15 юни 2009

2009-06-15T13:19:27Z

Показване на промените

Хирон в 12:43, 15 юни 2009

2009-06-15T12:43:16Z

Показване на промените

Хирон в 12:27, 10 юни 2009

2009-06-10T12:27:52Z

Хирон в 04:59, 10 юни 2009

2009-06-10T04:59:25Z

Хирон: Нова страница: ==Езикът на любовта== „Ако говоря с человячески и ангелски езици" . . *) „Ако говоря". Външната ...

2009-06-09T19:54:25Z

Нова страница: ==Езикът на любовта== „Ако говоря с человячески и ангелски езици" . . *) „Ако говоря". Външната ...

Показване на промените

← По-стара версия		Версия от 12:11, 25 септември 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Рилски беседи]] - [[1939]] г.
		+
		+	[[КНИГА: Езикът на Любовта]]
		+
	==Езикът на любовта==		==Езикът на любовта==

@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 „И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и Всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, нищо не съм". (– 2 ст.). Вярата е за хората, а знанието – за ангелите. Значи, ако притежавате вярата на човеците и знанието на ангелите, а любов нямате, нищо не сте. Човек може да бъде голям и силен като предпотопния мамонт, или като някой съвременен параход, който цепи водите, плаши рибите, но ако няма любов, нищо не представя. Колкото голям да е параходът, щом влезе в пристанището, той нищо не е. Не се ли използува, той ще стои известно време в пристанището, докато един ден го бракуват. И човек е подобен на параход. Докато има големи идеи, той цепи водите, плаши малките същества, но спре ли на едно място, всичко се свършва с него – бракуват го.
-„И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам. (– 3 ст.). Какво се ползува човек, ако раздаде всичкото си богатство, или всичкото си знание на хората без любов? Нито той печели, нито ония, на които е дал нещо. Какво се ползува сиромахът, който е получил старата дреха на богатия? Дали ще получи стара, или нова дреха от богатия, в края на краищата той ще умре. Докато умира,  т. е. докато не е влязъл в областта на безсмъртието, човек всякога дрънка, всякога живее в преходните неща. Ако един ден е щастлив, на другия
+„И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам. (– 3 ст.). Какво се ползува човек, ако раздаде всичкото си богатство, или всичкото си знание на хората без любов? Нито той печели, нито ония, на които е дал нещо. Какво се ползува сиромахът, който е получил старата дреха на богатия? Дали ще получи стара, или нова дреха от богатия, в края на краищата той ще умре. Докато умира,  т. е. докато не е влязъл в областта на безсмъртието, човек всякога дрънка, всякога живее в преходните неща. Ако един ден е щастлив, на другия ден ще бъде нещастен; ако един ден е здрав, на другия ден ще бъде болен; ако един ден е учен, на другия ден ще бъде невежа; ако един ден се чувствува млад, на другия ден ще бъде стар. Страшно е положението на стария човек, или на онзи, който преждевременно е остарял. Като остарее, човек не вижда и не чува добре и се занимава с минали работи. Той разправя за своето детинство, за своите родители и роднини, за своите другари. За него няма нищо ново. При това положение той очаква да се подмлади по някакъв начин. Човек не може да се подмлади, ако любовта не го посети. Любовта подмладява човека. Тя го прави безсмъртен. Тя внася в него всички възможности за постижения. Няма ли любов в себе си, човек нищо не може да направи. Без любов той само премества нещата. Ако е художник, той цапа върху платното, но не рисува. Истински художник е този, който има любов в себе си. Истински скулптор е този, който има любов в себе си. Няма ли любов, той само мачка калта, без да я вае. Като не разбират закона на любовта, хората се разочароват едни от други, казват, че светът е лош, че хората са лоши. Лошавината на хората е външната им страна. Лошавината е калта на живота, но тя още не представя истинския живот. И водата, колкото да е ценна, каля улиците, къщите, хората, но това не е единственото й свойство. Без да искат, хората се калят едни други, но това не е единственото им качество. Има думи, които калят, но има думи, които чистят. Ако човек говори с любов, думите му всякога чистят.
-−
-−
-−
-−
-ден ще бъде нещастен; ако един ден е здрав, на другия ден ще бъде болен; ако един ден е учен, на другия ден ще бъде невежа; ако един ден се чувствува млад, на другия ден ще бъде стар. Страшно е положението на стария човек, или на онзи, който преждевременно е остарял. Като остарее, човек не вижда и не чува добре и се занимава с минали работи. Той разправя за своето детинство, за своите родители и роднини, за своите другари. За него няма нищо ново. При това положение той очаква да се подмлади по някакъв начин. Човек не може да се подмлади, ако любовта не го посети. Любовта подмладява човека. Тя го прави безсмъртен. Тя внася в него всички възможности за постижения. Няма ли любов в себе си, човек нищо не може да направи. Без любов той само премества нъщата. Ако е художник, той цапа върху платното, но не рисува. Истински художник е този, който има любов в себе си. Истински скулптор е този, който има любов в себе си. Н^ма ли любов, той само мачка калта, без да я вае. Като не разбират закона на любовта, хората се разочароват едни от други, казват, че св^тът е лош, че хората са лоши. Лошавината на хората е външната им страна. Лошавината е калта на живота, но тя още не представя истинския живот. И водата, колкото да е ценна, каля улиците, къщи- те, хората, но това не е единственото й свой-
-−
-−
-−
-−
-ство. Без да искат, хората се калят едни други, но това не е единственото им качество. Има думи, които калят, но има думи, които чистят. Ако човеж говори с любов, думитъ1 му всякога чистят.
 „Любовта дълготърпи". (–4 ст.).–Търпението е основа на живота. Няма ли търпение, човек не може да свърши никаква работа. Да бъде човек търпелив, това значи, да понася всичко спокойно. Дъжд ли вали, вятър ли вее, прах ли се дига, той гледа на всичко тихо и спокойно. Засъта ли се от външните условия на живота и на природата, той е вътре в  тях. Засъта ли се от страданията, от смъртта, човек е вж-тре в  тях. За да не го засътат , той трябва да изл-взе вън от  тях. Бог е поста-вил човека в живота, а не в смъртта. Той е поставил човека в радостите, а не в страданията. Смъртта е външно нещо, а не вътрешно. Който не може да търпи, той е в нетърпението. За да търпи, той трябва да изл-взе от нетърпението и да вл-взе в търпението – едно от великите качества на Бога.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 ==Езикът на любовта==
-„Ако говоря с человячески и ангелски езици" . .  *)
+„Ако говоря с человечески и ангелски езици" *)
-„Ако говоря". Външната страна на човека представя човешкия говор. Външната страна на ангелите представя ангелския говор. Ако човек говори без да влага сми-съл в думит'Б си, това е равносилно да има стомах и дробове, а да е лишен от глава. Да няма човек глава, това значи, да няма посока в живота си.
+„Ако говоря". Външната страна на човека представя човешкия говор. Външната страна на ангелите представя ангелския говор. Ако човек говори без да влага смисъл в думите си, това е равносилно да има стомах и дробове, а да е лишен от глава. Да няма човек глава, това значи, да няма посока в живота си.
 „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка". Дрънкането подразбира отсъствие на разумност. Който върши неразумни неща, той всякога дрънка. Обикновено празните неща дрънкат, а пълните са тихи и спокойни, никакъв шум не дигат. Всяко нещо, лишено от смисъл, дига шум. Следователно, който дрънка, той говори на человечески и ангелски езици, но любов няма.
-„И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и Всяко знание, и ако имам
+„И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и Всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, нищо не съм". (– 2 ст.). Вярата е за хората, а знанието – за ангелите. Значи, ако притежавате вярата на човеците и знанието на ангелите, а любов нямате, нищо не сте. Човек може да бъде голям и силен като предпотопния мамонт, или като някой съвременен параход, който цепи водите, плаши рибите, но ако няма любов, нищо не представя. Колкото голям да е параходът, щом влезе в пристанището, той нищо не е. Не се ли използува, той ще стои известно време в пристанището, докато един ден го бракуват. И човек е подобен на параход. Докато има големи идеи, той цепи водите, плаши малките същества, но спре ли на едно място, всичко се свършва с него – бракуват го.
-−
-) 1. Послание към Коринтяните 13:1.
-−
-−
-−
-−
-всичката вера, щото и гори да премествам, нищо не съм". (– 2 ст.). Вярата е за хората, а нанието–за ангелитъч Значи, ако притежавате вярата на човеците и знанието на ангелит, а любов нямате, нищо не сте. Човек може да бъде гол"Ьм и силен като предпотопния мамонт, или като някой съвременен параход, който цепи водигб, плаши рибит, но ако нЪ-ма любов, нищо не представя. Колкото голям да е параходът, щом влезе в пристанището, той нищо не е. Не се ли използува, той ще стои известно време в пристанището, докато един ден го бракуват. И човек е подобен на параход. Докато има големи идеи, той цепи водите, плаши малките същества, но спре ли на едно място, всичко се свършва с него – бракуват го.
 „И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам. (– 3 ст.). Какво се ползува човек, ако раздаде всичкото си богатство, или всичкото си знание на хората без любов? Нито той печели, нито ония, на които е дал нещо. Какво се ползува сиромахът, който е получил старата дреха на богатия? Дали ще получи стара, или нова дреха от богатия, в края на краищата той ще умре. Докато умира,  т. е. докато не е влязъл в областта на безсмъртието, човек всякога дрънка, всякога живее в преходните неща. Ако един ден е щастлив, на другия
@@ Ред 141: / Ред 134: @@
 юлий, 5 ч с.