Естественият език - музикалният език КИ - Редакционна история

Донка в 14:56, 13 август 2011

2011-08-13T14:56:48Z

Ваня Златева: /* ЕСТЕСТВЕНИЯТ ЕЗИК - МУЗИКАЛНИЯТ ЕЗИК */

2010-03-21T09:54:05Z

‎ЕСТЕСТВЕНИЯТ ЕЗИК - МУЗИКАЛНИЯТ ЕЗИК

Ваня Златева: /* ЕСТЕСТВЕНИЯТ ЕЗИК - МУЗИКАЛНИЯТ ЕЗИК */

2010-03-21T09:53:15Z

‎ЕСТЕСТВЕНИЯТ ЕЗИК - МУЗИКАЛНИЯТ ЕЗИК

Ваня Златева: /* ЕСТЕСТВЕНИЯТ ЕЗИК - МУЗИКАЛНИЯТ ЕЗИК */

2010-03-21T09:52:24Z

‎ЕСТЕСТВЕНИЯТ ЕЗИК - МУЗИКАЛНИЯТ ЕЗИК

Ваня Златева: /* ЕСТЕСТВЕНИЯТ ЕЗИК - МУЗИКАЛНИЯТ ЕЗИК */

2010-03-21T09:44:17Z

‎ЕСТЕСТВЕНИЯТ ЕЗИК - МУЗИКАЛНИЯТ ЕЗИК

Ваня Златева: /* ЕСТЕСТВЕНИЯТ ЕЗИК - МУЗИКАЛНИЯТ ЕЗИК */

2010-03-21T09:43:32Z

‎ЕСТЕСТВЕНИЯТ ЕЗИК - МУЗИКАЛНИЯТ ЕЗИК

Ваня Златева: /* ЕСТЕСТВЕНИЯТ ЕЗИК - МУЗИКАЛНИЯТ ЕЗИК */

2010-03-21T09:24:03Z

‎ЕСТЕСТВЕНИЯТ ЕЗИК - МУЗИКАЛНИЯТ ЕЗИК

Ваня Златева: /* ЕСТЕСТВЕНИЯТ ЕЗИК - МУЗИКАЛНИЯТ ЕЗИК */

2010-03-21T09:11:16Z

‎ЕСТЕСТВЕНИЯТ ЕЗИК - МУЗИКАЛНИЯТ ЕЗИК

Ваня Златева: /* ЕСТЕСТВЕНИЯТ ЕЗИК - МУЗИКАЛНИЯТ ЕЗИК */

2010-03-21T08:37:09Z

‎ЕСТЕСТВЕНИЯТ ЕЗИК - МУЗИКАЛНИЯТ ЕЗИК

Ваня Златева: /* ЕСТЕСТВЕНИЯТ ЕЗИК - МУЗИКАЛНИЯТ ЕЗИК */

2010-03-21T06:57:35Z

‎ЕСТЕСТВЕНИЯТ ЕЗИК - МУЗИКАЛНИЯТ ЕЗИК

← По-стара версия		Версия от 14:56, 13 август 2011
Ред 1:		Ред 1:
		+	[[Общ Окултен Клас]] - ПЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА ([[1935]]-[[1936]])
		+
		+	[[КНИГА: Към извора]]
		+
	==ЕСТЕСТВЕНИЯТ ЕЗИК - МУЗИКАЛНИЯТ ЕЗИК==		==ЕСТЕСТВЕНИЯТ ЕЗИК - МУЗИКАЛНИЯТ ЕЗИК==

@@ Ред 125: / Ред 125: @@
 <em>"Добрата молитва"</em>
-ч.50 ин.
+ч. 50 мин.
 -та лекция на Общия окултен клас, изнесена от Учителя на 25 декември 1935 г., сряда, София, Изгрев

@@ Ред 94: / Ред 94: @@
 "Буря силна ме застигна в планината,
 разтърси ме от корен.
 Тежки дни минаха, на изпитания,
 Но моята вяра не отслабна.
 Тя нещо ми пошепна:
 "Търпи, и всичко това ще мине."
 Дойде пролетта. Духна топлият вятър.
 Стопи се снегът.
 И със снега си замина и мразът.
 Потекоха реките. Запяха птиците.
 Поникнаха тревите.
 Моята мисъл възкръсна и
 Добрите чувства оживяха.
 И аз почнах да мисля."
@@ Ред 119: / Ред 132: @@
 ___________________
 (гр.) – пъпчица (бел.ред.)

@@ Ред 89: / Ред 89: @@
 Близо сме до музикалния език! Сега изпейте същото нещо, но артистично, музикално. На този език като кажеш "Приятен е животът", ти ще почувстваш присъствието на Бога. "Приятен е животът със светлината." Няма да мислиш какво нещо са животът и светлината, но ще ги знаеш. Онова, което знаеш, няма нужда да ти го разправят. Ако има нужда известни понятия да ни се обясняват, и след като ни ги обяснят, те дълго време пак остават неразбрани.
-Като ни се говори дълго време за невидимия свят, пак ни остава непонятен. Ние си представяме, че онзи свят е най-хубавото място, най-красивото място – най-красивия свят. И здания, и всичко друго е красиво. Като влезеш там, няма да намериш никакви нечистотии. Всяко нещо е на мястото си. И въздухът е свеж, няма никакъв дим. Навсякъде е музика. На онзи свят няма да видиш цветя увяхнали, няма там листа окапали. Няма и болен човек там, всички са свежи, бодри, весели, всички имат достатъчно. Няма гладни, няма болни, няма мъртви, няма недоволни! Всички са доволни, всички са радостни, всички са весели! Няма нито един стар. Някой път имат представление. Когато искат да дадат представление, представят хората на Земята. Това, което за нас е много важно, за тях е нещо за представление. Ние мислим какво ще правим, като остареем; те като остареят знаят, че старостта е едно условие за подмладяване. Младостта е едно условие, за да остареете. При младостта схващаш едно, а при старостта – съвсем друго. Ние схващаме младия като невежа, казваме, че той нищо не знае, а за стария казваме, че има знания. В онзи свят другояче мислят: младият е пълен с живот, с любов, а старият е пълен със знание. И като се срещнат там млад и стар, те се прегръщат и са възлюбени един на друг. А тук младият погледне стария и казва: "Остарял е, не му държат краката." Старият пък казва: "Глупаво дете, не му стига умът." Старият го гледа отгоре, и младият го гледа отгоре. Младият казва: "Ако е по знание, отстъпвам ти, но ако е по сила, не можеш да се бориш с мене." Това са контрасти. Нашите сегашни идеи за старостта и младостта трябва да изчезнат, младостта и старостта да станат като два полюса. Ти си дряхъл – ти си стар човек; обезсърчил си се – ти си стар човек. Насърчиш се – ти си млад човек; не разбираш нищо – ти си млад човек, малко дете, едвам пъплиш по земята. Като си млад, ще станеш весел. Ти не можеш да любиш, ако не си млад. И не можеш да учиш, ако не си стар. Погледнеш се и казваш: "Остарях, косата ми побеля." Като ти побелеят космите, ти трябва да поумнееш малко. Не че космите ти са бели, но сняг е повалял малко, той ги е направил бели. Като духне топлият вятър и се стопи снегът, космите ти пак ще станат черни. Белият цвят на косата се дължи на вътрешния сняг. В духовния свят сняг не вали.
+Като ни се говори дълго време за невидимия свят, пак ни остава непонятен. Ние си представяме, че онзи свят е най-хубавото място, най-красивото място – най-красивият свят. И здания, и всичко друго е красиво. Като влезеш там, няма да намериш никакви нечистотии. Всяко нещо е на мястото си. И въздухът е свеж, няма никакъв дим. Навсякъде е музика. На онзи свят няма да видиш цветя увяхнали, няма там листа окапали. Няма и болен човек там, всички са свежи, бодри, весели, всички имат достатъчно. Няма гладни, няма болни, няма мъртви, няма недоволни! Всички са доволни, всички са радостни, всички са весели! Няма нито един стар. Някой път имат представление. Когато искат да дадат представление, представят хората на Земята. Това, което за нас е много важно, за тях е нещо за представление. Ние мислим какво ще правим, като остареем; те като остареят знаят, че старостта е едно условие за подмладяване. Младостта е едно условие, за да остареете. При младостта схващаш едно, а при старостта – съвсем друго. Ние схващаме младия като невежа, казваме, че той нищо не знае, а за стария казваме, че има знания. В онзи свят другояче мислят: младият е пълен с живот, с любов, а старият е пълен със знание. И като се срещнат там млад и стар, те се прегръщат и са възлюбени един на друг. А тук младият погледне стария и казва: "Остарял е, не му държат краката." Старият пък казва: "Глупаво дете, не му стига умът." Старият го гледа отгоре, и младият го гледа отгоре. Младият казва: "Ако е по знание, отстъпвам ти, но ако е по сила, не можеш да се бориш с мене." Това са контрасти. Нашите сегашни идеи за старостта и младостта трябва да изчезнат, младостта и старостта да станат като два полюса. Ти си дряхъл – ти си стар човек; обезсърчил си се – ти си стар човек. Насърчиш се – ти си млад човек; не разбираш нищо – ти си млад човек, малко дете, едвам пъплиш по земята. Като си млад, ще станеш весел. Ти не можеш да любиш, ако не си млад. И не можеш да учиш, ако не си стар. Погледнеш се и казваш: "Остарях, косата ми побеля." Като ти побелеят космите, ти трябва да поумнееш малко. Не че космите ти са бели, но сняг е повалял малко, той ги е направил бели. Като духне топлият вятър и се стопи снегът, космите ти пак ще станат черни. Белият цвят на косата се дължи на вътрешния сняг. В духовния свят сняг не вали.
 Ще ви дам една тема:
 "Буря силна ме застигна в планината,
 разтърси ме от корен.
 Тежки дни минаха, на изпитания,
 Но моята вяра не отслабна.
 Тя нещо ми пошепна:
 "Търпи, и всичко това ще мине."
 Дойде пролетта. Духна топлият вятър.
 Стопи се снегът.
 И със снега си замина и мразът.
 Потекоха реките. Запяха птиците.
 Поникнаха тревите.
 Моята мисъл възкръсна и
 Добрите чувства оживяха.
 И аз почнах да мисля."
@@ Ред 125: / Ред 112: @@
 <em>"Добрата молитва"</em>
-ч. 50 м.
+ч.50 ин.
 -та лекция на Общия окултен клас, изнесена от Учителя на 25 декември 1935 г., сряда, София, Изгрев
@@ Ред 132: / Ред 119: @@
 ___________________
-(гр.) – пъпчица (бел. ред.)
+(гр.) – пъпчица (бел.ред.)

@@ Ред 75: / Ред 75: @@
 Да дойдем сега до сериозната мисъл.
-Не искам да се смущавате. Вие носите все старото. Като ви каже някой, че нищо не разбирате, вие се смущавате. Какво означава <em>нищо! </em>Нищо е нищо. Какво означава: "Нищо не разбираш?" Аз ви подарявам целия Северен полюс с всичкото му богатство. Питам: Какво ще направите? Там има богатства, колкото искате. Вие ще кажете: "Нищо не разбираме." Защо не разбирате? Целия Северен полюс ви го давам. Но материята на Северния полюс не е в хармония с вас. Студено е и ако отидете там, той ще ви вземе всичко и нищо няма да ви даде. Той взема и не дава. Но ако отидете там и имате една музикална дума, като я кажете, той ще се отвори веднага и ще ви даде. Той дава, но дава на тия, които знаят да му говорят. Като отидете на Северния полюс, ще видите, че там много хора са измрели, замръзнали са. Там казват: "Който дойде тук, най-напред трябва да умре такъв, какъвто е, и после да оживее." И прави са. Този, сегашния живот, на Северния полюс не можеш да го живееш. Другояче казано: С тия разбирания, които сега имате, дълго време не можете да живеете там. Цялата Земя е северен полюс. Вие се утешавате и казвате: "Няма какво! Всички остаряваме и всички умираме." Това не е никакво разрешение. Тая утеха да я оставите! Истината не е там. Казвате: "Трябва да умрем." Ако ще умирам, аз трябва да знам защо умирам. Да знам, че умирам за нещо. И ако страдам, трябва да страдам за нещо. Трябва да имам някоя придобивка. Ако от страданието, от смъртта няма никаква придобивка, то аз не искам да умирам! Христос умря, но имаше придобивки. Христос умря, за да придобие човешката душа. Той не умря за вятъра. Заради това предпочете страданието. Ти страдаш, но имаш придобивки. За какво са страданията без придобивки? Аз да страдам, но защо, за вятъра ли? Не, придобивки трябва да има, нещо реално трябва да има! Аз не поддържам напразното страдание. Във всяко страдание трябва да има придобивка и във всяка смърт трябва да има придобивка, тогава смъртта има смисъл. Писанието казва: "Минава от смърт в живот!" Това значи като умирам, да придобия живот! Но онова, истинското понятие <em>живот </em>Или, аз го наричам: Музикалният език! Христос казва: "Които чуят гласа Ми, ще оживеят." И както се казва, в последните дни, като дойде архангел Михаил, с този музикален език ще каже: "Ставайте!" Ще засвири тръбата: "Ставайте, мъртви!" "Ставайте вие всички долу, излезте от гробищата!" Не чакайте! На всички народи архангел Михаил ще превежда на техния език – да станат от гробищата!
+Не искам да се смущавате. Вие носите все старото. Като ви каже някой, че нищо не разбирате, вие се смущавате. Какво означава <em>нищо! </em>Нищо е нищо. Какво означава: "Нищо не разбираш?" Аз ви подарявам целия Северен полюс с всичкото му богатство. Питам: Какво ще направите? Там има богатства, колкото искате. Вие ще кажете: "Нищо не разбираме." Защо не разбирате? Целия Северен полюс ви го давам. Но материята на Северния полюс не е в хармония с вас. Студено е и ако отидете там, той ще ви вземе всичко и нищо няма да ви даде. Той взема и не дава. Но ако отидете там и имате една музикална дума, като я кажете, той ще се отвори веднага и ще ви даде. Той дава, но дава на тия, които знаят да му говорят. Като отидете на Северния полюс, ще видите, че там много хора са измрели, замръзнали са. Там казват: "Който дойде тук, най-напред трябва да умре такъв, какъвто е, и после да оживее." И прави са. Този, сегашния живот, на Северния полюс не можеш да го живееш. Другояче казано: С тия разбирания, които сега имате, дълго време не можете да живеете там. Цялата Земя е северен полюс. Вие се утешавате и казвате: "Няма какво! Всички остаряваме и всички умираме." Това не е никакво разрешение. Тая утеха да я оставите! Истината не е там. Казвате: "Трябва да умрем." Ако ще умирам, аз трябва да знам защо умирам. Да знам, че умирам за нещо. И ако страдам, трябва да страдам за нещо. Трябва да имам някоя придобивка. Ако от страданието, от смъртта няма никаква придобивка, то аз не искам да умирам! Христос умря, но имаше придобивки. Христос умря, за да придобие човешката душа. Той не умря за вятъра. Заради това предпочете страданието. Ти страдаш, но имаш придобивки. За какво са страданията без придобивки? Аз да страдам, но защо, за вятъра ли? Не, придобивки трябва да има, нещо реално трябва да има! Аз не поддържам напразното страдание. Във всяко страдание трябва да има придобивка и във всяка смърт трябва да има придобивка, тогава смъртта има смисъл. Писанието казва: "Минава от смърт в живот!" Това значи като умирам, да придобия живот! Но онова, истинското понятие <em>живот. </em>Или, аз го наричам: Музикалният език! Христос казва: "Които чуят гласа Ми, ще оживеят." И както се казва, в последните дни, като дойде архангел Михаил, с този музикален език ще каже: "Ставайте!" Ще засвири тръбата: "Ставайте, мъртви!" "Ставайте вие всички долу, излезте от гробищата!" Не чакайте! На всички народи архангел Михаил ще превежда на техния език – да станат от гробищата!
 И какво ще бъде това възкресение?

@@ Ред 49: / Ред 49: @@
 Можете да изкажете така тази мисъл: Любовта през едно сърце не минава. Любовта минава през хиляди сърца. Не мисли, че само през твоето сърце тя минава. Тя минава през безброй сърца.
-Това е външната страна. Откъде минава най-първо любовта? През устата ли минава? След като ви говори някой, след като ви каже, че ви обича, тогава се запалва вашето сърце. В невидимия свят е точно обратното: след като се запали сърцето, тогава говорят устата. На Земята най-напред говорят устата и после говори сърцето. Вие вярвате в думите. Като ви каже някой, че ви обича, вие вярвате в това. Хубаво, щом имате толкова доверие. Да кажем, идвате при мене и искате пари: "Дайте ми на заем 100 лева." Аз ви казвам: "На ви 100 лева!", но нищо не ви давам. Вие казвате: "Защо не даваш?" Като ви кажа, че ви давам 100 лева, това не ви е достатъчно, вие искате да бръкна и ви дам някоя банкнота или някоя монета. И вярвате в тая монета. Щом вярвате в думите "Аз ви обичам", защо не вярвате, че ви давам 100 лева, като ви кажа, че ви ги давам? В духовния свят никога няма да ви дам парите, ще ви кажа: "Давам ви 100 лева" и като бръкнете в джоба си – парите са там! Или ми искате някоя книга; аз ви казвам: "Давам ви книгата" – върнете се в къщи, стоте лева или книгата ще са там. Искате дреха – казвам ви: "Давам ви дреха" – и като идете в къщи, намирате дрехата. Кой я е донесъл, не знам. Каквото поискате, ще ви бъде! Музикалният език е мощен: каквото кажеш, става! А сега искате "черно на бяло"! Според сегашния език -"черно на бяло", но според онзи език всичко е "на светло", не е черно и бяло.
+Това е външната страна. Откъде минава най-първо любовта? През устата ли минава? След като ви говори някой, след като ви каже, че ви обича, тогава се запалва вашето сърце. В невидимия свят е точно обратното: след като се запали сърцето, тогава говорят устата. На Земята най-напред говорят устата и после говори сърцето. Вие вярвате в думите. Като ви каже някой, че ви обича, вие вярвате в това. Хубаво, щом имате толкова доверие. Да кажем, идвате при мене и искате пари: "Дайте ми назаем 100 лева." Аз ви казвам: "На ви 100 лева!", но нищо не ви давам. Вие казвате: "Защо не даваш?" Като ви кажа, че ви давам 100 лева, това не ви е достатъчно, вие искате да бръкна и ви дам някоя банкнота или някоя монета. И вярвате в тая монета. Щом вярвате в думите "Аз ви обичам", защо не вярвате, че ви давам 100 лева, като ви кажа, че ви ги давам? В духовния свят никога няма да ви дам парите, ще ви кажа: "Давам ви 100 лева" и като бръкнете в джоба си – парите са там! Или ми искате някоя книга; аз ви казвам: "Давам ви книгата" – върнете се в къщи, стоте лева или книгата ще са там. Искате дреха – казвам ви: "Давам ви дреха" – и като идете в къщи, намирате дрехата. Кой я е донесъл, не знам. Каквото поискате, ще ви бъде! Музикалният език е мощен: каквото кажеш, става! А сега искате "черно на бяло"! Според сегашния език - "черно на бяло", но според онзи език всичко е "на светло", не е черно и бяло.
 Сега, оставям ви мисълта за музикалния език. Вие ще кажете: "Да видим какво е това нещо, каква ще е тая работа." Поне една музикална дума да научите! Това е ключът сега! Навсякъде, във всички окултни общества търсят изгубената дума. Тя е ключът. Всички разправят за тайните на Индия и навсякъде много неща разправят. Във всички религиозни, окултни общества, които съществуват на Земята, всички търсят тази изгубена дума, с която нещата стават. Магическа дума е тя! И хората очакват да дойде някой да им даде тази дума. Тя е запалка.

@@ Ред 35: / Ред 35: @@
 Вие говорите за Христа, мислите за Христа. Кой е християнин? Вие няма да познаете християнството, докато не почнете да говорите на новия език. В Библията се казва така: "В началото Бог създаде небето и земята. И земята беше неустроена." Вие мислите в третото измерение. "Създаде Небето" – това е духовният свят, небесният свят, дето всички говорят на един език. "Създаде Земята" – тя беше неустроена. След това Бог започна да устройва този физически свят. И след като го устрои, Той остави човека на Земята за наследник. А той развали всички апарати. Бог тури хората в Рая да научат този музикален език, но те не можаха да го научат, излязоха вън от Рая, без да могат да го научат. Сега човек говори извънрайски език – не райския език. Някои християни наричат този език ханаански. Аз не зная какъв е бил този ханаански език. Всички народи, които бяха в Ханаан, какъв език говореха? Ханаански език е да говориш едно, а да се разбира друго. Ханаански език е да говориш иносказателно.
-Да се върнем сега към идеята, която трябва да остане в ума ви. Необходим е един език, чрез който Божествените идеи да бъдат достъпни, да имат в нашия ум и сърце едно значение, а не две. И това, което знаем, да не се губи. Понякога, някой ден вие сте разположени, а втория ден не сте разположени. Един ден мислите право, а друг ден не мислите право. Кои са причините? Причините са в езика. Вземете една цигулка: когато струните са разгласени, ти свириш, но не върви по законите. Ще вземеш да я нагласиш. Всички цигулари постоянно нагласяват цигулките си - щом си извадят цигулката, веднага я настройват. А пък вие, като станете сутринта, вашите струни са разгласени и вие свирите цял ден, без да са настроени цигулките ви. Каква е разликата между четирите струни? Има разлика между струните <em>сол, ре, ла </em>и <em>ми. </em> Между съседните струни има по четири тона разлика. За да се научите да свирите, трябва да знаете как да съкращавате струните. Ако вие съкратите струната <em>сол </em>един път, ще имате <em>си, </em>ако я съкратите три пъти, ще имате <em>до. </em>След това иде втората струна. Вземате я празна; после я съкратите с първия пръст и имате <em>ми, </em>съкратите я с втория пръст и имате <em>фа. </em>С третия пръст -<em>сол, </em>с четвъртия – <em>ла. </em>После можете да вземете струната <em>ла. </em>Съкратите я с първия пръст – имате <em>си, </em>с втория пръст – <em>до, </em>с третия пръст – <em>ре, </em>с четвъртия пръст – <em>ми. </em>После взимате четвъртата струна, тя е <em>ми, </em>когато я вземате празна, съкратите я с първия пръст – фа, с втория пръст – <em>сол, </em>с третия пръст – <em>ла. </em>Представете си, че вземате <em>сол </em>на първата струна. Ако вървите отдолу нагоре и вземете <em>сол </em>на втората струна, с третия пръст, каква е разликата между едното <em>сол </em>и другото <em>сол </em>? В трептенията. Има значение, когато вземете един тон по-високо или по-ниско, има една разлика. Това е разлика, която не може да се обясни.
+Да се върнем сега към идеята, която трябва да остане в ума ви. Необходим е един език, чрез който Божествените идеи да бъдат достъпни, да имат в нашия ум и сърце едно значение, а не две. И това, което знаем, да не се губи. Понякога, някой ден вие сте разположени, а втория ден не сте разположени. Един ден мислите право, а друг ден не мислите право. Кои са причините? Причините са в езика. Вземете една цигулка: когато струните са разгласени, ти свириш, но не върви по законите. Ще вземеш да я нагласиш. Всички цигулари постоянно нагласяват цигулките си - щом си извадят цигулката, веднага я настройват. А пък вие, като станете сутринта, вашите струни са разгласени и вие свирите цял ден, без да са настроени цигулките ви. Каква е разликата между четирите струни? Има разлика между струните <em>сол, ре, ла </em>и <em>ми. </em> Между съседните струни има по четири тона разлика. За да се научите да свирите, трябва да знаете как да съкращавате струните. Ако вие съкратите струната <em>сол </em>един път, ще имате <em>си, </em>ако я съкратите три пъти, ще имате <em>до. </em>След това иде втората струна. Вземате я празна; после я съкратите с първия пръст и имате <em>ми, </em>съкратите я с втория пръст и имате <em>фа. </em>С третия пръст -<em>сол, </em>с четвъртия – <em>ла. </em>После можете да вземете струната <em>ла. </em>Съкратите я с първия пръст – имате <em>си, </em>с втория пръст – <em>до, </em>с третия пръст – <em>ре, </em>с четвъртия пръст – <em>ми. </em>После взимате четвъртата струна, тя е <em>ми, </em>когато я вземате празна, съкратите я с първия пръст – <em>фа, </em>с втория пръст – <em>сол, </em>с третия пръст – <em>ла. </em>Представете си, че вземате <em>сол </em>на първата струна. Ако вървите отдолу нагоре и вземете <em>сол </em>на втората струна, с третия пръст, каква е разликата между едното <em>сол </em>и другото <em>сол </em>? В трептенията. Има значение, когато вземете един тон по-високо или по-ниско, има една разлика. Това е разлика, която не може да се обясни.
 Ако вие изкажете една дума музикално, тази дума ще проникне в невидимия свят. Сега вече човешката реч може да се предаде на разстояние по радиото, но по обикновения начин не може; както говоря сега, моята реч не може да се предава на разстояние, но ако имам един апарат, който да скъси звуковите вълни, да предаде през етера тия трептения, речта ми ще може да се предаде и да я получат в Англия например. Но ако аз говоря на български и предам моята реч в Англия, там пак няма да ме разберат. Има едно вещество в света, в което всички думи се превръщат в този естествен език. Има начин като говоря на английски или на български, английската или българската реч да се превърне в този естествен език. Англичанинът говори по един начин, българинът по друг начин, но еднакво чувстват: като каже "I like you", той има известни чувства и ти като кажеш: "Обичам те", имаш същите чувства. Тия чувства са музикални. Тогава трептенията на тия думи се приближават до музикалния език. И на англичанина сърцето трепти по същия начин, както и твоето сърце – тонът е еднакъв.

@@ Ред 23: / Ред 23: @@
 Казвам: Тия идеи, които сега ги имате, трябва да ги обработвате. Да допуснем, че вие сте даровит, роден сте по природа за певец, но за да станете певец, трябва да се упражнявате. Музикалната способност е изразена някъде горе на челото ви, но за да се прояви тази способност, за да се прояви дарбата за пеене във вас, трябва да упражнявате вашия ларинкс. Там се намира една малка ципица, която Бог е турил и от тази ципица зависи цялото ви щастие. И говорът на човека зависи от тази ципица. Сега нашият говор не е естествен, понеже не е основан на законите на хармонията. Сегашният език не е основан на музиката и вследствие на това не е толкова хармоничен, не е толкова красив. Бъдещият език, който иде, ще се основава на музиката. Речта сега не е музикална, едно кряскане има. (Учителят с креслив глас казва:) "Хей! Какво правиш? Какво си се зазяпал там! Ха! Ха!" Това не е музика. Как ще го кажете музикално?
-Сега, аз като представих това, което не е музикално, изгубих нещо. Думите "Ела тук!" как ще ги кажете музикално? Както и да представям тия работи, вие ги знаете по-добре от мене. Аз допущам, че вие говорите по-добре от мене. Има някои хора, които говорят толкова криво! Това не е музикален език, какви ли не изопачени неща съдържа! И религиозни работи, и чувства - всичко се окарикатурява. Това не е музика! Всяко нещо, което може да се окарикатури, в него няма никаква истина, никаква музика. Да говориш музикално, това значи да дадеш истински образ на нещата. Но думите трябва да бъдат с едно значение. За всяко чувство, за всяка мисъл трябва да има специфична дума. А не да бъде и тъй, и тъй – с двояко значение. Ти казваш: "Обичам", после туриш едно "не" в началото и става: "Не обичам." Защо именно туряте на думите "Не ви обичам" един смисъл, а на думите "Обичам ви" друг смисъл? На какво основание казвате: "Обичам ви"? Когато англичанинът казва: "I likе уоu", той ни най-малко не казва: "Обичам ви". Турчинът казва съвсем друго. Французинът как казва? ".Je vous aime." Как намериха тия хора тези думи? Защо англичанинът е турил една дума, турчинът - друга, французинът – друга, българинът – друга и т.н.? Значи всеки си е построил езика, както той си разбира. Значи не е построен езикът музикално, езикът не е музикален. Противоречията, сегашните противоречия и изпитания в живота произтичат от това, че езикът не е музикален. Следствие от това е слабостта на думите. Понеже те не съдържат идеята, ти се съмняваш в тях. Казват ти: "Аз те обичам", а ти си казваш: "Я ме обича, я не!" Защото думата <em>обич </em>ни най-малко не съдържа обичта. Тя не е силна дума, тя е от книжните пари – губи си цената; има цена, но после я изгубва. Една музикална дума е силна, тя е динамична. Всякога при такава дума можеш да проявяваш реалността. Тя е като кибритената клечка – макар и да е в кутията, като я драснеш, можеш да образуваш огън. А пък кибритени клечки, които не образуват огън, са от друго естество. Една дума на любов всякога, у всички хора, трябва да произвежда едно и също значение. Ние имаме сега един малък пример. Хляба, който ядете, на който и човек да го дадете – англичанин, французин и пр. – еднакво ще му действа. Можете да го месите по български, англичанинът може да го меси по английски, французинът – по френски и пр, но както и да го месите, като дадат някому този хляб – и англичанинът, и турчинът, и французинът – който и да е, ще имат еднакво понятие за хляба, няма да имат различни идеи. После, каквото и да кажете на англичанина, французина и пр. за водата, като им дадете вода, те ще имат същото понятие за нея, което и вие имате.
+Сега, аз като представих това, което не е музикално, изгубих нещо. Думите "Ела тук!" как ще ги кажете музикално? Както и да представям тия работи, вие ги знаете по-добре от мене. Аз допущам, че вие говорите по-добре от мене. Има някои хора, които говорят толкова криво! Това не е музикален език, какви ли не изопачени неща съдържа! И религиозни работи, и чувства - всичко се окарикатурява. Това не е музика! Всяко нещо, което може да се окарикатури, в него няма никаква истина, никаква музика. Да говориш музикално, това значи да дадеш истински образ на нещата. Но думите трябва да бъдат с едно значение. За всяко чувство, за всяка мисъл трябва да има специфична дума. А не да бъде и тъй, и тъй – с двояко значение. Ти казваш: "Обичам", после туриш едно "не" в началото и става: "Не обичам." Защо именно туряте на думите "Не ви обичам" един смисъл, а на думите "Обичам ви" друг смисъл? На какво основание казвате: "Обичам ви"? Когато англичанинът казва: "I likе уоu", той ни най-малко не казва: "Обичам ви". Турчинът казва съвсем друго. Французинът как казва? ".Je vous aime." Как намериха тия хора тези думи? Защо англичанинът е турил една дума, турчинът - друга, французинът – друга, българинът – друга и т.н.? Значи всеки си е построил езика, както той си разбира. Значи не е построен езикът музикално, езикът не е музикален. Противоречията, сегашните противоречия и изпитания в живота произтичат от това, че езикът не е музикален. Следствие от това е слабостта на думите. Понеже те не съдържат идеята, ти се съмняваш в тях. Казват ти: "Аз те обичам", а ти си казваш: "Я ме обича, я не!" Защото думата <em>обич </em>ни най-малко не съдържа обичта. Тя не е силна дума, тя е от книжните пари – губи си цената; има цена, но после я изгубва. Една музикална дума е силна, тя е динамична. Всякога при такава дума можеш да проявяваш реалността. Тя е като кибритената клечка – макар и да е в кутията, като я драснеш, можеш да образуваш огън. А пък кибритени клечки, които не образуват огън, са от друго естество. Една дума на любов всякога, у всички хора, трябва да произвежда едно и също значение. Ние имаме сега един малък пример. Хляба, който ядете, на който и човек да го дадете – англичанин, французин и пр. – еднакво ще му действа. Можете да го месите по български, англичанинът може да го меси по английски, французинът – по френски и пр., но както и да го месите, като дадат някому този хляб – и англичанинът, и турчинът, и французинът – който и да е, ще имат еднакво понятие за хляба, няма да имат различни идеи. После, каквото и да кажете на англичанина, французина и пр. за водата, като им дадете вода, те ще имат същото понятие за нея, което и вие имате.
 Казвам: Идеите, които трябва да проникват във вашите умове, трябва да бъдат еднозначни – да имате една идея, която да остане във всички условия със същото съдържание. Щом изменя съдържанието си, тя е временна; можеш да си служиш с нея, но временно. При сегашните условия, при които се намирате, ако имате новия музикален език, вие ще се подмладите. Но това подмладяване може да стане само при това изкуство – докато не научите новия език, вие не можете да се подмладите. Докато не научите новия език, не можете да бъдете щастливи. Докато не научите новия език, любов не можете да имате. Дотогава всичко е временно, преходно – вие сте като пътешественици, които живеят в палатки; ходите от едно място на друго, скъса се палатката ви, после взимате втора палатка, трета, четвърта. Новият език е, който ще внесе Царството Божие на Земята. По този начин, както говорят хората, Царството Божие не може да дойде. Французинът говори едно, англичанинът друго – всички неща са объркани. И идеята за Бога, за религията и пр. – всичко това е объркано, една смесица на понятия. Ако питаш какво е Христос, едни ще ти кажат едно, други ще ти кажат друго - неопределена идея имате. Всички имате различни идеи! Но нито англичанинът, нито французинът, нито българинът имат една определена идея. Аз не отричам реалността, но тази реалност още не сме я схванали в нейния смисъл.